22 юли 2017

Изчезвания от превозни средства: Луи Лепренс

В Mysterious Universe има нова статия, която ще ми послужи за поредната група статии посветени на изчезванията. Тя разказва за хора последно виждани на превозни средства - самолети, влакове, автобуси. Първият случай е посветен на Ди Би Купър, но за него вече съм писал тук:

Случаят "Д.Б. Купър"

Затова преминавам директно към следващата история - тази на френския изобретател Луи Лепренс (на снимката).


Лепренс е един от пионерите на подвижните фотографии тоест на това което днес е познато като видео. Имайте в предвид, че той се е занимавал с това в края на 19 век! По това време в България все още масово се е ходило с цървули, придвижването е ставало основно с каруци теглени от коне или магарета, а върхът на техническия прогрес са били няколкото железопътни линии по които едва-едва са пуфтели парни влакове (мисля, че по това време е имало точно две линии: Русе-Варна и започнатата от барон Хирш железопътна линия в южна България).

На 16 септември 1890 Луи посещава своя брат в град Дижон, след което се качва на влак, за да се прибере в къщи. Той обаче никога не е видян да слиза от влака. Когато композицията стига до крайната си гара, няма следа от Лепренс, нито дори от багажа му. Много хора са го видели да се качва и влиза в купето си, но никой не го е видял да излиза. Купето му е празно, а прозорецът е затворен и дори заключен, затова няма как да е скочил в движение.

Веднага тръгват спекулации, че Лепренс и убит, а тялото му някак си е изнесено от влака. Явно още преди повече от век конспирациите са на мода. Някои смятат, че Луи е ликвидиран заради научно-развойната си дейност, така както днес упорито се говори, че убиват всички изобретатели занимаващи се със свободна енергия, телепортация и т.н. Не е лъжа, че след изчезването на Лепренс, някои хора много "намазват" като представят някои открития за свои. Примерно прословутият Томас Едисон патентова 16 лещовата камера.

Друг версия е, че изобретенията нямат нищо общо с изчезването и евентуалното убийство на Луи Лепренс. Той е бил сравнително заможен. След като официално го обявяват за мъртъв, един негов роднина наследява добра парична сума. Дали този човек няма пръст в цялата работа?

И все пак, как е изчезнал от движещ се влак без никой да разбере!?

Източник

21 юли 2017

Предупреждение от човек отвличан от извънземни

Оставям на читателите на "Мистерика" да преценят дали на тази жена може да му се вярва или е просто откачена.

Към 3:56 през нощта на 6 юни 2017 отивах към банята и погледнах към небето. Видях светлина / обект, който много бързо се движеше по посока север. Внезапно зави на североизток. След това изчезна. За втора поредна нощ виждах някакъв обект в небето. Знам какво са. Отвличана съм многократно през живота си още от както бях дете. Виждала съм повече от 5 същества на огромен кораб. Висока хибридна извънземна жена ме разведе из него и ми показа много неща. Тя странно приличаше на мен.

Усещам кога ще дойдат и ще ме вземат. Съпругът и децата ми също са отвличани. Те обаче малко помнят от това. Аз помня много от случаите.

Последно бях на един кораб, където командир бе висок извънземен с бяла роба и дълга бяла коса и брада. Той сияеше сякаш отвътре.

Те са ме предупреждавали, че нашите правителства са в контакт с вид извънземни, на които не може да се вярва и затова са загрижени за нас.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




НЛО над Уругвай след прекъсване на електричеството




За почитателите на "Досиетата Х": "Unsealed: Alien Files"




За почитателите на "Досиетата Х": "The 4400"

20 юли 2017

Изчезване и намиране в Блек Маунтин

Досегашните статии от този месец посветени на различни изчезвания бяха взети от сайта Mysterious Universe. Настоящата обаче е от друг паранормален сайт - Phantoms and Mosters. Тя е доста по-сензационна, това ме навежда на мисълта, че може да е доукрасена, макар наистина да има такъв случай.

Случката е от 80-те години на ХХ век. Група от деца аутисти и двама инструктори са в планината Блек Маунтин, Ню Хемпшир. Едно от момчетата обаче се отделя и се загубва. Веднага започва издирване, в което участват около 250 човека. Не намират детето през първата нощ, макар това да не е много висока планина и хората да са професионалисти.

На близо 500 километра, в Масачузетс, един пожарникар гледа телевизионен репортаж за изчезналото дете. В този момент той получава нещо като висше просветление искащо от него да тръгне към Блек Маунтин. Така и прави. Пристига в зоната на издирването и наистина намира момчето. Успява там където хората занимаващи се специално с издирвания са се провалили.

Но това не е единственото странно нещо в историята, има още няколко. Оказва се, че момчето-аутист вече се справя доста по-добре в комуникацията с другите хора. Питат го как е оцеляло само в планината, където температурата пада през нощта. Той им казва, че е станало част от планината, било е заобиколено от бяла светлина, която го е топлила.

Животът на пожарникаря също се променя. Той си признава, че води двойнствен живот - официално е пожарникар, но тайно е подпалвачът отговорен за редица пожари в Масачузетс. Признава си, заради същата причина, поради която е тръгнал да търси момчето - бил получил послание от Бог.

Източник

19 юли 2017

Катемако - световната столица на магиите

В момента една от книгите, които чета (защото аз чета няколко паралелно, не чакам да свърша една, за да почна друга) е "25 легендарни съкровища" от Пиер Белмар и Жан-Франсоа Намия, предполагам сте се сетили, че авторите са французи.

От една страна книгата ми харесва с това, че не е сензационна и изпълнена с измислици (няма да прочете глава от рода на "съкровищата на Атлантида"), но от друга ми идва малко суховата.


Настоящата статия обаче няма да е ревю на тази книга, а ще разкаже за един мексикански град, за който за първи път научих от нея.

В главата "Розовото съкровище" се разказва за това как един френски химик открива, че в затънтено мексиканско село вирее едно рядко цвете, което е високо ценено във фармацевтичната индустрия. Той успява да убеди селяните да отделят част от градините и нивите си, за да отглеждат този, както го наричат местните жители, "бурен" (те освен картофи и боб нищо друго не признават за полезно растение). Цялата история е като приказка, селото се замогва, дори за първи път в историята му е прокарано електричество до него. Французинът пита кмета къде след фабриката ще прокарат ток, ето какъв е шокиращият отговор:

- Обсъдихме го в общинския съвет и всички сме единодушни: до гробището, за да го осветяваме нощем.

Марсел (французинът) не може да продума от очудване, но кметът му обяснява, че близо до Лос Аламос е градчето Катемака, което може да бъде наречено световна столица на магиите. Всяка година знахари, шамани, некроманти и прочее екзорсисти от цяла Америка и дори от останалите континенти се събират в него да служат черните си литургии и да призовават демони от всякакъв род. Не стига това, ами за ритуалите си се нуждаят от трупове, те обикалят из района и ги задигат от гробищата... И кметът широко се усмихва:

- Благодарение на вас вече няма да ни крадат мъртвите!

Стана ми интересно относно тази "столица на магиите" и реших да потърся повече инфо. Оказа се, че текста в книгата е пълен с грешки и неточности. Първо потърсих "Катемака", но намерих само един единствен резултат! Това бе PDF документ на сръбски посветен на Санта Муерте. Ако ви се чете, можете да го изтеглите от тук:

„Наша пресвета смрт“: Феномен култа Свете Смрти у Мексику

Аз самият съм обръщал доста внимание на тази нова религия в "Мистерика Дейли":

Санта Муерте - култ към Смъртта в Мексико

Санта Муерте се разпространява в Австралия

Как еволюира култа към Санта Муерте

Поради липса на повече резултати, реших, че "Катемака" не е правилното име на града. Пробвах с различни разновидности и в крайна сметка открих как наистина се казва - Катемако (Catemaco). Оказа се, че там не се събират само некроманти и почитатели на демоните, а и много хора занимаващи се с бели магии.

Селището Катемако е основано през 1774 година, а през 1966 е обявено за град. Има към 30 000 жители. Още преди идването на испанците, тук са се провеждали магически ритуали от местните индианци. Тук са живели и мистериозните олмеки, на тях съм посветил тази статия:

Загадъчните Олмеки

В днешно време магиите представляват пъстра смесица от древни ритуали, католически обреди и какво ли още не. Основно магьосниците са мъже, наричат се "брухос" (brujos). Смята се, че магическите енергии идват от едноименното езеро Катемако и планината Моно Бланко.




Всяка година в града се стичат хиляди туристи, които си купуват тениски и сувенири. Те оставят в местната икономика към 3 милиона песос (50 000 долара). Някои от посетителите обаче сериозно търсят магическа помощ. Търсят се както "бели", така и "черни" магии. Първите са по-разпространени, но вторите са по-скъпи. Идвали са дори политици търсещи помощ от някой магьосник. Един от местните управници преди време се е опитал да издейства от правителството в града да се открие училище за магьосници. Засега петициите му нямат резултат.

През последните години все повече хора без никакви дарби се правят на лечители, екстрасенси, гледачи на таро, шамани и т.н. Те гледат да изкарат лесни пари от наивните туристи. Шаманите претендиращи да са истински, често имат разправии с тях, а понякога и помежду си. Също така скандал предизвикват и тези, които принасят животни в жертва по време на техните си ритуали. Това не се одобрява от организациите борещи се за правата на животните.

Източник

От любопитство реших да направя търсене в Гугъл за "Катемако НЛО". Оказва се, че има случаи на наблюдавани странни небесни обекти в близост до града. Направо си е аномална зона. Добавям Катемако към моя списък със забележителни места, които обаче едва ли някога ще посетя.


18 юли 2017

Хора изчезват, двойници се появяват: Никълъс Бъркли

Този трети случай от поредицата е най-скорошен, но и най-малко загадъчен. Въпреки това, той също представлява интерес.

13-годишният Никълъс Бъркли излиза на 13 юни 1994 да поиграе малко баскетбол с приятели в Сан Антонио, Тексас, САЩ. След това, той се обажда от уличен телефон на брат си, с молба да дойде го вземе, но брат му отказва. Това е последният път, когато някой се чува с него, Никълъс сякаш потъва в дън земя.


Първоначално се е мислело, че момчето просто е избягало. Никълъс е бил агресивен и с проблемно поведение, задигал е от магазините, биел се е и т.н. Всъщност преди изчезването си, той е трябвало да се яви пред съда за непълнолетни заради поредната си противообществена проява. Преди се е случвало да забегне от дома си за известно време, но винаги се е връщал, особено като привърши парите. Този път обаче това не се случва. Появяват се слухове, че вероятно е убит, като някои твърдят, че убиецът е брат му.

Тогава, през октомври 1997, майката на Никълъс е посетена от властите, които ѝ казват, че синът ѝ вероятно е открит в Линарес, Испания. Това е младеж с външна прилика, който сам твърди, че е изчезналият. Карол, сестрата на Никълъс, заминава за Испания, където потвърждава, че това е брат ѝ, въпреки някои очебийни разлики. Младежът говори английски със френски акцент, все едно това не е родният му език, освен това цветът на косата и очите му е различен. "Никълъс" обяснява лесно това. Той бил отвлечен от международна мрежа педофили, които го държали в плен в продължение на години. Те използвали химикали, за да променят косата и очите му, за да го изтезават и да го направят неразпознаваем.

Въпреки физическите и личностните разлики, семейството приема младежа. Той заживява с тях и дори сякаш си възвръща някои от загубените спомени. Има обаче и хора, които продължават да се съмняват - като брат му Джейсън и частния детектив Чарли Паркър. Първоначално Паркър е привлечен като консултант към една документална програма посветена на изчезването и намирането на Бъркли. Той сравнява стара снимка на Никълъс и на младежа дошъл от Испания и установява, че ушите им са различни. Това го кара да се заеме сериозно с разплитането на мистерията. В крайна сметка успява да издейства от съда да се направи ДНК-експертиза, която установява, че настоящият "Никълъс" не е старият Никълас. Тогава младежът е принуден да признае истината.

Оказва се, че това е Фредерик Бордин, известен измамник, който до онзи момент е успявал да приеме самоличността на над 500 деца от целия свят и да търси облаги от родителите им. На властите е известен като "Хамелеона". Българските телефонни измамници ряпа да ядат, не могат да го стигнат по постижения в маменето.

Бордин е осъден на 6 години за измама, но след излизането си от затвора ще се върне към старата си "професия" и ще приеме идентичността на поне още две изчезнали момчета. Накрая ще се ожени, ще има деца и ще се откаже от престъпния си начин на живот.

Фредерик Бордин:



Странното е, че дори след разкриването на истината, семейство Бъркли продължава още известно време да настоява, че това е техният изчезнал син. Дори се опитва да го задържи при тях, въпреки че е подсъдим. Това води до една упорито разпространявана теория относно какво се е случило с истинския Никълъс - че той е убит от собствения си брат и семейството е прикрило убийството.

Никълъс и Джейсън никога не са се разбирали, често са се карали и били. Възможно е Никълъс да се е прибрал у тях и да се е скарал с брат си за това, че Джейсън е отказал да го вземе с колата. В пристъп на ярост по-големият брат убива Никълъс. Джейсън е употребявал и наркотици. Семейството е било изправено пред възможността да загуби и двамата си сина - единият мъртъв, а другия в затвора. Затова решава да спаси поне Джейсън като прикрие престъплението. За тях появата на имитатора Бордин се явява като удар от лотарията. Може би затова толкова упорито настояват, че младежът от Испания е техния изчезнал син. Щом е жив, няма как да е убит от Джейсън.

Самият Бордин също налива масло в тази теория. Той казва, че никой от семейството не е вярвал и на една дума, която казва, но въпреки това са се правили, че му вярват. Сестрата Карол, когато дошла в Испания, била направила всичко възможно да го подготви за живота в ролята на Никъкъс. Тя му показвала снимки, примерно "това е моята дъщеря, твоята племенница, помниш ли я, запомни я". По думите на самия Бордин:

"Тя не вярваше и за една секунда, че аз съм нейния брат. Тя реши, че аз ще бъда нейния брат. Те са го убили. Някои от тях са го направили, някои от тях са го знаели и някои от тях са предпочели да го прикрият. Не се притеснявах вече, че истинският Никълъс ще се прибере и измамата ми ще бъде разкрита."

Семейството естествено отрича тези обвинения, твърди, че са се поддали на ловката измама на Бордин. Въпреки това остават съмненията, че Джейсън е убил брат си. Той обаче умира от свръхдоза кокаин преди да си признае.

Цялата тази история дълго време е предъвквана от медиите. През 2010 френският режисьор Жан-Пол Салом дори заснема филм по случая, удачно наречен просто "Хамелеонът".

Дали обаче наистина Никълъс Бъркли е убит от брат си? Все още има време да се разбере истината. Има живи роднини, които вероятно знаят какво е станало. А и може да се намери тялото му.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




За почитателите на "Досиетата Х": "The Fall"




За почитателите на "Досиетата Х": "Criminal Minds"




За почитателите на "Досиетата Х": "Bones"

17 юли 2017

Аресибо е получил странен извънземен сигнал

Радио телескопът Аресибо се намира в Пуерто Рико и през май е засякъл нещо странно. За 10 минути тогава той е бил насочен към червеното джудже Ross 128 и е записал сигнал състоящ се от широколентови квази-периодични неполяризирани импулси с много силни дисперсионни характеристики. Може би това нищо не ви говори, на мен точните технически детайли са ми неясни, но едно разбрах - такъв сигнал е слабо вероятно да се е получил по естествен път (примерно от неутронни звезди или други космически обекти). Затова учените смятат повторно да преслушат тази звезда.

Специалистите смятат за много вероятно да става въпрос за интерференция от земен източник (както понякога се случва), макар че не изключват напълно и този вариант. Във въпросния ден са преслушани много звезди и само при Ross 128 се е появил сигналът, нито моментално преди него, нито веднага след него.

Един куриозен момент. Ross 128 е известен и като FI Virgini и с това име е използван поне в няколко фантастични книги и игри, в които се говори за срещи с извънземни!


Новото преслушване на червеното джудже май ще се случи няколко часа преди публикуването на настоящата статия (вчера, неделя), която е подготвена предварително. При извънредни новини, ще я обновя и придърпам по-напред. Опасявам се обаче, че в типичен научен стил, учените глави отново два месеца ще анализират резултатите и ще ги умуват. Едва след това ще кажат примерно - "да открихме извънземни".


16 юли 2017

Хора изчезват, двойници се появяват: Боби Дънбар

На 23 август 1912 семейство Дънбар от Луизиана отива на риболовен пикник на едно езеро намиращо се на 25 мили от дома им. Семейството се състои от бащата Пърси, майката Леси и братчетата Боби и Алонсо. Малко след като обядват, 4-годишният Боби внезапно изчезва. Полицията е уведомена незабавно и започва масивно издирване. Открити са стъпки водещи към една близка железопътна линия, където те прекъсват.

Боби (най-отпред в ляво):


Няколко месеца по-късно, през април 1913, мъж на име Уилям Уолтърс е спрян от полицията в Мисисипи. С него е малко момче, което много прилича на Боби Дънбар. Уолтърс обаче твърди, че детето се казва Чарлс Брус Андерсън и той тъкмо го е водел към майка му Джулия Андерсън. Полицията обаче не му вярва, скоро пристигат и родителите на изчезналия Боби, които веднага казват, че това е сина им, макар момчето да се държи така все едно не ги познава. Въпреки това полицията дава това дете на Дънбарови. Майката в последствие ще твърди, че дори е разпознала белег и луничка на тялото на момчето, които ги е имало и преди. Това доста убеждава властите, че това наистина е малкият Боби.

Междувременно идва и споменатата по-горе Джулия Андерсън, която потвърждава версиятая на Уилям Уолтърс, че момчето не е никакъв Боби, а нейния син Чарлс. Властите са разколебани, затова правят експеримент. Нареждат 5 момчета едно до друго, сред тях е и Боби/Чарлс. Джулия обаче не успява да го разпознае и това предрешава по-нататъшното развитие на нещата. Съдът окончателно отсъжда, че момчето е Боби Дънбар, а Уилям Уолтърс получава доживотна присъда за отвличане.

Целият процес е истинска сензация в Америка по онова време. Появяват се много свидетели от Мисисипи, от мястото където живее Джулия, които твърдят, че момчето е именно нейния син и той живее там от много време, още от преди да изчезне Боби Дънбар. Това не трогва съдията. Уилямс ще умре в затвора, а Джулия ще стане медицинска сестра, през целия си живот ще твърди, че детето ѝ е несправедливо отнето.

Снимка на Боби от преди да изчезне (в ляво) и след "намирането", според мен не си приличат много, но и фотографиите са с лошо качество:


Постепенно намереното момче ще приеме името Боби Дънбар и особено с избледняването на детските спомени, ще повярва, че е синът на Пърси и Леси Дънбар. Ще се ожени и ще има 4 деца, ще изживее пълноценен живот и ще почине през 1966. Съмненията обаче ще останат и след неговата смърт. Затова през 2004 една от внучките на Боби ще поиска да ѝ се направи ДНК-тест, които да бъде сравнен с ДНК-то на наследниците на другия брат от фамилията Дънбар. Ще се окаже, че нямат никаква кръвна връзка, "Боби Дънбар" не е част от фамилията. Това обаче само още повече задълбочава загадката. След като намереното момче не е Боби, какво се е случило с истинския Боби?

Източник

15 юли 2017

Великобритания разсекрети нова порция НЛО документи

Миналият месец публикувах тази статия:


В нея се казваше, че поредните секретни НЛО документи ще бъдат публикувани след изборите във Великобритания. Е, те минаха и най-после тези случаи бяха разкрити (отново не всичките!). Тепърва изследователите ще ги четат и анализират, дори и сега правителството създава пречки. Документите не са качени онлайн, всеки който иска да ги прочете, трябва лично да посети Националния архив в Лондон. Освен това се оказва, че отново не всичко е обнародвано - 3 документа продължават да са секретни.

И въпреки това вече излязоха интересни неща. Ето един от случаите.

Сутринта на 5 октомври 1996 жители на Уош забелязали странни светлини в небето, които примигвали в червено, синьо и бяло. Това не е неизвестен случай, по онова време медиите му отделят доста внимание. Разсекретените файлове обаче изнасят допълнителни подробности. Оказва се, че каквото и да е предизвиквало светлините, то е било засечено и от военните радари. Най-скандалната част обаче е, че на военновъздушните сили им е наредено да не предприемат нищо, да не пращат самолети към обекта. Не стига това, ами разсекретеният документ подсказва, че е съществувало полицейско видео на светлините, но то е било мистериозно покрито. Защо? Какво са искали да скрият висшите военни? Нов земен секретен самолет ли са пробвали или нещото е било с произход извън Земята?

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Защо извънземните не ни се показват: Спящите




Брекзит пречи на разкриването на истината за НЛО




За почитателите на "Досиетата Х": "UFOs: The Best Evidence Ever (Caught on Tape)"

14 юли 2017

Хора изчезват, двойници се появяват: Паулин Пикард

Продължавам темата за изчезванията с нова серия от три статии, явно този месец "Мистерика" ще е на такава вълна.

Април 1922. 2-годишната Паулин Пикард изчезва мистериозно докато си играе в семейната ферма в Гос Ал Луду (извинявам се ако не превеждам правилно френското Goas Al Ludu) в областа Бретан, северна Франция. Веднага района наоколо е претърсен, но никаква следа от детето не е открита. Полицията заключава, че едва ли се е изгубила, вероятно по-скоро е била отвлечена.

Как изглежда местността около Гос Ал Луду днес:


Няколко седмици по-късно в селото Шербур (Cherbourg) е открито скитащо се малко момиче, което поне на външен вид много прилича на изчезналата Паулин. Шербур е на около 500 километра от Гос Ал Луду! Родителите на Паулин са известени и когато виждат детето, те са убедени, че това е изчезналата им дъщеря, майката дори се разплаква от радост. Имало обаче нещо странно - Паулин въобще не познала родителите си, дори се плашела от тях. Тотално се различавала и по маниери и личностен характер. Отказвала дори да говори. Родителите отдали всичко това на страха и психическата травма, която дъщеря им била преживяла. Прибрали си я във фермата. Съседите също разпознали детето като Паулин. Френската преса по това време описала случая като щастлива развръзка.

Седмиците минавали, а Паулин все така отказвала да говори. Не се връщали и спомените ѝ, тя не показвала, че е познала каквото и да било - човек, място, животно. Все едно никога не е живяла там. Освен това изглежда не разбирала бретанския диалект на който ѝ говорели. Родителите започнали да подозират, че нещо не е наред. Нещата предстоели да станат още по-странни.

Един ден местен фермер на име Ив Мартин се приближил до семейството и ги попитал наистина ли мислят, че момичето е тяхна дъщеря, след което без обяснение казал нещо странно - "Господи, помогни ми, аз съм виновен". В последствие този човек бил прибран в заведение за психично болни, където умрял без да каже какво е имал в предвид. Няколко дни след като Ив Мартин постъпил в лудницата, друг местен човек направил зловещо откритие не далеч от фермата на семейство Пикард. Това било разложеното тяло на малко момиченце до което прилежно били сгънати детските ѝ дрешки. Липсвали главата, ръцете и краката, а по тялото имало следи от намушкване с нож. Очевидно момичето било убито.

Мястото на което бил намерен трупа било претърсвано преди, а местните хора често минавали от там. Затова се смята, че тялото е било донесено едва скоро на това място. Недалеч от останките била намерен череп на мъж, който никога не бил идентифициран и не се знае каква е връзката на този череп със случая, ако въобще има някаква. Детето също не било идентифицирано, но дрехите много приличали на дрехите на Паулин, които тя носела в деня на изчезването си.

Семейство Пикард окончателно се убедило, че момичето, което сега живеело при тях не е тяхната дъщеря, затова я оставили в сиропиталище. Което намирам за малко тъпо решение, можели са да я осиновят, нищо че не е тяхно дете.

Изглежда споменатият фермер Ив Мартин е убил истинската Паулин, макар че и това не е напълно сигурно. Вероятно убиецът (независимо дали това е Мартин или някой друг) дълго време е криел трупа у тях си, преди да го остави там където бил намерен. Какъв обаче е този неидентифициран череп? Друга жертва на същия убиец? Един вид решил да направи "пролетно почистване" и изхвърлил както останките от Паулин, така и тази глава? А кое в крайна сметка е момичето, което се появило скитащо в Шербур и което напълно приличало на Паулин? От никой друг край на Франция по това време няма сигнал за друго изчезнало дете, сякаш то буквално се е появило от нищотото. А може би е точно така, може би самата Вселена се възмутила от убийството на Паулин и от друг паралелен свят е пренесла нейна двойничка....

Снимка на Паулин Пикард направена преди да изчезне (такова е било нивото на фотографията по онова време):



Източник

13 юли 2017

Две снимки от Марс от тази година

Тази снимка е направена на 25 март 2017 от марсохода на НАСА "Любопитство" и според някои показва дънера на старо, отдавна изсъхнало дърво. Според мен си е просто скала.



Следващата снимка е доста по-интересна, тя е направена на 17 март от "Опортюнити" и отново е качена на сайта на НАСА (макар че имаше твърдения, че за известно време е свалена).


Това вече трудно може да си го обясним като "просто скала". Никак не прилича на скално образувание, а и на около има само пясък, не е каменист терена. Според някои скептици това било част изпаднала от самия марсоход. Хм, едва ли, ето го в по-близък план:



Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Интересна дупка на Марс

12 юли 2017

Странното изчезване на Дон Кемп

Доналд "Дон" Кемп е 35-годишен успешен изпълнителен директор в рекламна компания на Мадисън Авеню, Ню Йорк. Той обаче преживява автомобилна катастрофа, след която трябва да се възстановява дълго. Това го кара да преосмисли живота си, той става затворен и често заклеймява материалистичното общество от което дълго време е бил част. Макар преди да се е стремял да е именно "важна клечка" в бизнеса, сега той иска нещо по-просто и тихо, иска да избяга от големия град.

Първо напуска работата си в рекламната агенция, след това започва да пише книга посветена на убийството на американския президент Абрахам Линкълн. Според близките му той е като обладан от това си занимание, книгата се превръща в идея фикс за него, отделя на писането всичкото си свободно време. Все още обаче продължава да е недоволен от живота си в Ню Йорк. Затова през 1982 практически продава почти всичко което има и се отправя към Дженксън Хол, Уайоминг - град на другия край на Америка. Тръгва с автомобил натам. Със сигурност стига до град Чайен, където е видян да се разхожда из един музей в продължение на няколко часа. Там си забравя куфара, в който са пътните му чекове и личния му дневник. Това ще е последният път в който ще бъде видян жив, поне официално.


На 16 ноември 1982, един ден след посещението в музея в Чайен, около 10:00 сутринта един пътен патрул открива изоставения джип на Дон на самотен участък от междуградския път. На километри наоколо е само прерия. Двигателят на машината е все още включен, вратите са широкоотворени, а наоколо са пръснати дрехи и други неща. Един единствен отпечатък от обувка е открит върху заснежената почва, той сочи към мразовитата по това време прерия.


Веднага започва издирване по въздух и земя. Дон не е намерен, въпреки че теренът е открит и няма къде да се скрие човек. Открити са обаче множество следи от присъствието на Кемп. На едно място е намерена торбичка с дребни принадлежности като сапун и чай. На 6 мили, в изоставен обор са открити следи от скорошни опити да се разпали огън, както и три мръсни чорапа. Властите предполагат, че Дон е загубил душевния си баланс и затова е тръгнал в ненормално състояние да скита из пустошта. Но къде е той?

Издирването ще продължи още три дни, след това е прекратено заради разразила се силна есенна буря. Властите предполагат, че дори и да е бил жив до този момент, Дон Кемп е загинал от студ при бурята. Неговата майка Мери Кемп обаче не смята, че синът и е полудял и е тръгнал сам из прерията. Тя смята, че той е отвлечен или убит и нещата му са разпиляни нарочно, за да изглежда, че е изперкал.

Сякаш тя ще се окаже права, защото след 5 месеца се появява човек, който твърди, че е видял Дон жив в град Каспър, Уайоминг, което е на над 250 километра от мястото на изчезването на бившия бизнесмен. Дон, ако това наистина е бил той, разглеждал пътуваща изложба посветена на Абрахам Линкълн. Малко по-късно и един местен барман ще твърди, че в пивницата му е влязъл за едно питие човек с описанието на Доналд Кемп. Нещата стават още по-загадъчни след като през април 1983, Джуди Ейло, една добра приятелка на Дон, намира серия от странни съобщения оставени на телефонния ѝ секретар. В съобщенията някой твърдял, че е Дон и Джуди е сигурна, че това е неговият глас. Съобщенията са кратки: "бих желал да говоря с теб отново, обади ми се". Имало е оставен телефонен номер. Джуди го набрала, отговорил и непознат глас. Тя помолила да говори в Дон, но онзи и казал, че Дон е излязъл. По-късно пак се обадила и този път човекът отсреща първо казал, че е Дон, но след това отрекъл.

Полицията се заела с този телефонен номер. Оказало се, че абонатът се намира в град Каспър, градът в който двама човека твърдят, че са виждали Кемп. Скоро установили, че телефонният абонат е в стара каравана собственост на Марк Денис. Самият той твърдял, че не знае нищо за телефонните обаждания, нито пък за Дон Кемп. Кой тогава е вдигал телефона? Някой се е промъквал тайно може би?

Властите нямат основания да повдигнат каквито и да е обвинения срещу Марк Денис. В караваната няма никакви доказателства, че Дон Кемп е стъпвал някога там. Малко съмнително обаче е това, че 3 седмици след като е разпитван, Денис се изнася от това място и се заселва другаде. Един друг странен момент - оказало се, че когато Дон Кемп и Марк Денис са били ученици в гимназията, те страшно много си приличали. Просто съвпадение?

Случаят отново замира в продължение на 4 години, докато един ден няколко ловци не откриват тялото на Дон Кемп в прерията на едва няколко километра от мястото на изчезването му. Трупът е на открито, не е скрит някъде, а самото място е претърсвано. Как властите не са го забелязали до тогава? Може би тялото просто не е било там, когато са минали издирващите?

Аутопсията показала, че не става въпрос за убийство, просто Дон бил починал от студ и изтощение. Поне такава е официалната версия. Сестрата на Дон обаче твърди, че допълнително тялото на брат ѝ е изследвано в Смитсоновия институт и те са установили странни неща. Нямало следи тялото да е ръфано от диви животни, нито пък се забелязвало обичайното разложение, което би настъпило, ако всичките тези години то е лежало там на открито, подложено на природните стихии - жега, студ, дъжд. Всъщност анализът показвал, че Дон сякаш бил умрял преди не повече от една година. Друго недоказано твърдение на сестрата на Дон било това, че в черепа му имало малка дупка.

Странностите не свършват до тук. През следващите години се оказало, че повечето притежания на Дон Кемп са изчезнали (откраднати?). Най-важните от тях са записките му свързани с книгата за Линкълн, която е смятал да напише. Повечето от тези записки били дадени от семейството на Кемп на други хора - като например уредника на един музей посветен на Линкълн. Този уредник загинал мистериозно при катастрофа с мотор. Един изследовател също бил получил част от проучванията на Дон, той умрял при пожар. Дали всичко това е случайно? Според някои не е. Дон и тези двама човека са убити именно заради разследването му за Линкълн. Бил се доближил твърде много до опасни тайни.

Източник






11 юли 2017

Древните индианци са имали пластмасови бутилки

Нещо много интересно, което за пореден път доказва, че "новото е добре забравеното старо". Според учени индианците живели в Калифорния са си правили пластмасови бутилки. Е, те не са изглеждали като днешните гъвкави шишета, в които продават двулитрови бири или кока-кола, имали са доста по-груб вид. Индианските бутилки са правени от битум (на снимката), дериват на петрола.


Калифорнийските племена са познавали две форми на битума. "Малак" е мек битум процедил се от дъното на океана и изхвърлен на брега и твърдия "уокьо" от залежите на сушата. Ползвали са и двата вида и то не само за направа на шишета, ами и за димни сигнали, поправка на стрели и т.н.

Пластмасово шише направено от изследователи от университета в Калифорния по старите индиански методи:


Тук идва лошата част от историята. Археологическите проучвания отдавна са установили, че при индианците живели в Калифорния преди идването на Колумб е имало силно влошаване на здравето. Последни изследвания свързват това именно с пластмасовите бутилки. Битумът съдържа полициклични ароматни въглеводороди, които причиняват рак, хормонален дисбаланс, затруднен растеж и др. Индианците не са знаели това и са се тровели сами. Но не си мислете, че днес сме много по-умни - поемаме своята доза ароматни въглеводороди чрез тютюнопушенето и вдишването на изгорели газове от колите. Често при промишлената обработка на храната също се използват тези съединения. А и днешните пластмасови бутилки не са съвсем безопасни. Затова ползвайте стъклени шишета винаги, когато можете.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Рио Де Ла Плата - река, море или залив




Портали към други светове: портали в Перу




За натрупването и изчезването на знания