25 ноември 2017

Руски градски легенди - ковчегът на колела

Имало едно малко момиче, чиято майка била много болна. Преди да умре, майката казала на дъщеря си, че никога при никакъв случай не трябва да си слага червен лак на ноктите.

Момичето пораснало и забравило за предупреждението, веднъж тя си лакирала ноктите с червен лак. В мига, в който приключила, радиото в апартамента ѝ внезапно се включило само и тя чула следното: "Хей, малко момиче! Премахни червения лак от ноктите си! Ковчег на колела намери твоя град и търси твоята улица."

Момичето било объркано, но решило, че не е чуло добре какво казват по радиото. Затова включила телевизора, за да се разсее. От там обаче се чуло ново предупреждение - "Хей, малко момиче! Ковчегът на колела е намерил твоята улица и търси твоя блок. Премахни червения лак!"

Младата жена вече била сигурна, че е чула правилно и уплашена грабнала лакочистителя и започнала да търка лака си. Междувременно се опитала да набере една приятелка по телефона, но чула следното в слушалката - "Хей, малко момиче! Ковчегът на колела е намерил твоя блок и сега търси твоя апартамент. Премахни червения лак!"

Момичето захвърлила слушалката и продължила да търка с лакочистителя, съвсем малко от лака обаче не искал да се махне от единия пръст. В този момент звъннал звънеца. Жената погледнала през шпионката, но не видяла никого. Решила, че няма опасност и отворила вратата. На пода имало ковчег с колела. Той се отворил и от него излязла майка ѝ.

"Защо не ме послуша?" - попитала тя, след което удушила дъщеря си.


Да, определено руските градски легенди са по-измислени (или ако предпочитате - по-сюреалистични) от американските, но за сметка на това са по-зловещи.

24 ноември 2017

Загадки от Йосемитите

За американския национален парк Йосемити съм писал и преди. От чисто природни феномени:


до паранормални проявления:


Всъщност, едно от най-старите видеа, които съм вградил в статия в блога е именно от този живописен парк. То е още от вече далечната 2011. Задължително го вижте, ако не сте го виждали:


Ето че дойде време и за МЕГА статия посветена на Йосемитите. Приятно четене!

Този величествен национален парк обхваща 747 956 акра площ в планините Сиера Невада в северна Калифорния. Той кипи от див живот - както растителен така и животински. В него има гледчери, интересни скални образувания, водопади, кристално бистри езера и потоци, гигантски секвои. Всяка година приема между 4 и 5 милиона посетители и то не само от САЩ ами и от много други страни, хора дошли специално да го видят. Не е изненада, че едно такова обширно място има и тъмна страна. Все пак при толкова много туристи, няма как да не се случват и инциденти, от които в последствие да се пораждат градски легенди. Но дали всичко са просто преувеличени легенди? Някои от нещата тук са толкова странни, че сякаш наистина нещо свръхестествено се крие зад тях.



Едно от най-загадъчните места в парка е каньонът Теная, който започва от едноименното езеро и свършва в началото на друг каньон познат като Клаудс Рест. С него е свързано едно индианско проклятие.

Някога, когато първите бели засегнали пристигнали по тези земи, те срещнали племето Ахуани, извинявам се предварително, ако не съм превел правилно името им - Ahwahnee. Малко отклонение - реших да потърся в Уикипедия повече информация за тези индианци и попаднах на нещо любопитно. Ацтеките, които са живели доста далеч на юг в Централна Америка имат същата дума в своя език. Това са били жени, които са се занимавали с песни, танци и водене на интересни разговори с мъжете-войни. Изглежда има някаква не съвсем ясна връзка между калифорнийското племе и ацтеките на юг.

Ахуаните били като цяло миролюбиво племе, но от време на време се случвало да откраднат по някое добиче от бледоликите. Затова в средата на 19 век белите заселници решили да изселят племето на друго място - във Фресно. По това време вожд на индианците бил Теная, който упорито се противопоставял на преселението. Накрая белите изпратили въоръжена група войници предвождана от капитан Джон Болинг. Нещата се развили точно както предполагаме - стигнало се до кръвопролитие. Сред загиналите бил и синът на вожда. Тогава Теная се изправил пред капитана и изрекъл проклятие. Според някои то обхваща целият парк Йосемити, а според други то важи само за едноименния каньон. Факт е, че през годините в каньона са се случвали множество инциденти с наранявания и дори смърт.

Вождът Теная:


Някои казват, че броят на падналите катерачи, препъналите се туристи и т.н. в каньона Теная може да се обясни с трудния терен, но според други това не е така - има други места с подобна география, там също се случват злополуки, но много по-малко. Освен това някои твърдят, че в Теная са виждали странни движещи се сенки и са чували необясними звуци. Мястото дори си е спечелило прозвището "Бермудския триъгълник на Йосемитите". Пък и щяха ли властите да сложат толкова много знаци "Внимание", ако опасностите бяха силно преувеличени, както твърдят скептиците?

Изглед от каньона:


Но и извън каньона Теная има предостатъчно прокълнати места. Едно такова е хотелът наречен Ахуани. Не е ли иронично? Първо избиваш индианското племе, след това след няколко десетилетия построяваш хотел носещ тяхното име. Той отваря врати през 1927. В началото този хотел е невероятно привлекателен за хората. Предлага големи удобства насред природата. С годините обаче в него се заселват и духове.

Казват, че едно от привиденията е на Мери Къри Трисайдер умряла в хотела през 1970. Тя все още се навърта на шестия етаж, но за разлика от други духове не е толкова страшна, колкото пакостлива. Казват, че размества предметите на посетителите докато те спят.

През 1962 американският президент Джон Кенеди посещава хотел Ахуани. По онова време той страда от болки в гърба и затова в стаята му е поставен люлеещ се стол. Когато Кенеди си заминава, столът е премахнат, но скоро се завръща като привидение! Интересно, за първи път чувам за дух на стол. Този призрачен стол може да бъде видян понякога на етаж 3 - той се движи сам из стаите.

Хотелът Ахуани:


В Йосемитите има дори един още по-стар обитаван от духове хотел. Това е Сиера Скай Ранч построен през 1877. В него са умирали много хора, защото не винаги е бил хотел. Бил е санаториум, после място където насила са държали болни от туберколоза, старчески дом за ветерани от Първата световна война. Накрая го правят хотел с 29 стаи. Едно от нещата, за което най-често говорят посетителите са фантомните деца - често се чуват детски стъпки, смях, шепот. Често в сградата електрическите уреди и лампите се включват и изключват сами. Случва се и вратите да се отварят и затварят от само себе си.

Духове има не само в хотелите. Едно привидение се навърта около езерото Гроус. За него съобщава Гален Кларк през 1867, който по-късно ще стане първият рейнджър в националния парк. Докато преминавал покрай езерото, той чул зловещ неестествен вой. В последствие питал индианците и те му казали, че това е дух на малко момче, което някога се удавило тук.

Бридалвейл пък е стръмен гранитен клиф и водопад, за който ахуаните са вярвали, че се обитава от зъл дух наречен Похоно. Той ще примами хората близо до ръба на скалата и ще ги бутне в бездната. Методите, с които прилъгва хората са различни. Понякога ще създаде хипнотизираща дъга, друг път ще ги повика на глас, а трети път ще се преобрази самият той в човек. Действително има доста случаи, в които туристи са падали от тази скала. Според скептиците те са били бутнати от внезапно разразил се вятър. Дали това е естествено явление или Похоно наистина съществува не е ясно, но за по-голяма сигурност парковата управа е поставила много предпазни парапети.

Бридалвейл:


Следва случай, който се е преживян от 26-годишен мъж на име Кристофър Томпсън. Той си бил направил лагер в парка. Отишъл да събере малко дърва за огрев и когато се върнал видял, че до палатката му стои стар индианец. Странникът носел звънец на врата си, който подрънквал при всяко негово движение. Индианецът помолил Кристофър да го закара с автомобила си, защото се бил загубил. Младежът обаче не искал да го кара там където старецът настоявал, ами решил да го остави в офиса на рейнджърите, които ще могат да му помогнат. Вече се стъмвало. Двамата тръгнали към колата, но индианецът не искал да седне отпред до шофьора, ами настоявал да се вози отзад. Кристофър бил на път да се съгласи. Той тъкмо се качвал в автомобила си, когато зърнал в страничното огледало как старецът мърмори нещо на странен език. В този момент нервите на младия човек не издържали, той подкарал колата преди индианецът да се качи. Отишъл при рейнджърите и им разказал случая. Те го придружили обратно до лагера му. Индианецът го нямало, но той бил оставил малък вързоп от животинска кожа. В него имало камъни и изсушени растения. Проклятие ли е това? Зла магия? Томпсън твърди, че понякога сънува кошмари - в тях той е парализиран и чува странните напявания на индианеца.


Йосемитите си имат своя дял от мистериозни изчезвания. Най-известното е на 14-годишната Стейси Ан Арас. На 17 юли 1981 тя е на лагер заедно с баща си и 6 други човека. Момичето пожелава да направи снимки на близкото езеро. То не било далеч и баща ѝ решава, че няма нужда да я придружи. Вместо това към езерото тръгва друг човек от групата - 72-годишен дядка.

На брега на езерото старецът сяда да си почине, а Стейси тръгва да снима наоколо. Другите хора от групата имат видимост към езерото и виждат как момичето се скрива в група дървета. Никога обаче не се появява от там и всички тръгват да я търсят. Намират единствено част от фотоапарата ѝ. Властите провеждат масирано издирване с хеликоптери и кучета, но то не дава резултат.

Известният изследовател Дейвид Полайдс, занимаващ се с мистериозни изчезвания, твърди, че е искал допълнителна информация за случая "Стейси Ан Арас" от управата на националния парк, но те сякаш се опитвали да прикрият нещо.


Едно по-скорошно изчезване датира от 2005. Майкъл Алън Фисъри е на 51 години и е опитен планинец. На 15 юни 2005 той се движи по северния край на водния резервоар Хеч Хечи, но скоро решава да тръгне към туристическата пътека Пасифик Крест. Това е последният път, когато някой го вижда жив. Издирването открива единствено неговата раница, в която има топографска карта и бутилка вода.

Друг случай на изчезнал човек в Йосемитите датира от месец юни 2011. Джордж Пенса (30 г.) е на посещение в парка заедно със своята църковна група. По едно време той изостава и когато другите се обръщат, него вече го няма. Само след седмица управата на парка премахва информацията за него от своята интернет страница. Защо?

Последното (засега) изчезване е от миналата година. 35-годишният Алън Мартин посещава вечерта на 9 февруари 2016 казиното Чикън Ранч намиращо се в парка. Тръгва си в 16:08. Охранителна камера го заснема как излиза и пресича паркинга. Повече никога не е видян - жив или мъртъв.

Източник

23 ноември 2017

Руски градски легенди - червеното пиано

Едно малко момиче много искало да се научи да свири на пиано и затова за рождения ѝ ден родителите решили да и купят едно. В музикалния магазин, след като им продали пианото, им дали телефона на една стара жена, само тя в целия град можела да поправи инструмента, ако той се счупи.

Въодушевеното момиче веднага започнало да практикува върху пианото, но след няколко седмици започнали да я болят пръстите в горната си част. Родителите решили, че това е нормално, защото все още не е свикнала с натиска върху клавишите. Детето продължило да свири партитури, но все повече слабеела и бледнеела.

След един месец пианото се счупило. Хората извикали старата жена да го поправи. Когато тя дошла, помолила семейството да излезе извън стаята с пианото, за да не ѝ пречат да работи. След малко излязла от помещението и пианото наистина било поправено.

Момичето продължило да практикува, но ставала все по-болнава, вече едва ходела. Тогава пианото се счупило отново. Хората отново извикали старата жена и тя отново им казала да останат извън стаята. Този път обаче родителите били любопитни и решили да видят през ключалката как жената успява толкова бързо да оправи един такъв деликатен инструмент. Те видели как бабичката изважда от пианото буркан с някаква червена течност и започва да я пие.

Родителите веднага извикали милицията, която дошла още преди старицата да си е тръгнала. Това в буркана било кръв! Оказало се, че в клавишите има съвсем малки, невидими с просто око, иглички. Те предизвиквали микроскопични наранявания на пръстите на момичето, от които изтичала кръв, която се събирала в буркана. Пианото било така направено, че щом буркана се напълни, инструментът уж да се счупи, за да извикат старицата.

Бабата-кръвопийца била арестувана.

Източник

22 ноември 2017

Мистериозни изчезвания в Япония - част V

Най-известното изчезване в Япония е това на 5 годишната Юки Ониши. 29 април 2005 е почивен ден и празник в Япония, ден на зеленината. Юки заедно с майка си и сестра си са в една гора в префектурата Канагава, за да събират бамбукови издънки. Денят е ясен и слънчев, в гората е пълно с хора, които ровят за коренчета. В 1:30 следобед детето намира първото си коренче и го дава да майка си, след което радостно отива да търси още.

Минават се 20 минути и Юки не се връща, затова майка ѝ отива да я търси, но малкото момиче го няма никъде. Други хора в района си припомнят как са я видели да рови за корени, но никой не е забелязал кога точно е изчезнала. Всички започват да я търсят, скоро идва и полицията, но и те не успяват да намерят детето. Това кара полицаите да доведат 5 обучени следотърсачески кучета, но и петте спират точно на едно и също място и не могат да продължат. Сякаш точно там Юки се е стопила във въздуха.

Търсенето се разширява, вече 3000 полицаи и доброволци участват в него, претърсват местността педя по педя, но не откриват нищо - дори и парче от дрехата на Юки. Дори едно близко езеро е претърсено, да не би детето да е паднало там, но резултатът е отрицателен. Единствената потенциална следа е това, че няколко хора са забелязали през деня на изчезването един неидентифициран мъж с голяма черна чанта, в която би могло да се побере малко дете. Това обаче е несигурна следа, защото през този ден много хора са с чанти за бамбуковите издънки и може мъжът да е носил именно корени в торбата.

От 2005 до сега много хора са се опитали да разплетат мистерията без резултат. Как е възможно някой да изчезне посред бял ден покрай толкова много хора? И защо кучетата губят следата?

Източник


21 ноември 2017

Енциклопедия на невъзможното: телефонът на Томас Едисон за връзка с духове

Тип: НКУ (необичайно комуникационно устройство)

Време и място на поява: Трудни за определяне. Вероятно САЩ, краят на 19-ти век - до 30-те години на 20-ти.

Външен вид: Неизвестен. Имайки в предвид обаче как са изглеждали телефоните в споменатия по-горе времеви интервал, вероятно и обектът е изглеждал по този начин. Това все пак е само спекулация.


Modus operandi (начин на проява, действие): Неизвестно. Обектът няма съзнание, нито собствена цел, макар че може да предположим, че духовете опитващи се да комуникират през него имат. Предполага се, че да направиш разговор по този "телефон" е същото като да направиш разговор по обикновен телефонен апарат. Избираш точния номер на някого и той те свързва с починалия човек. Затваряйки телефона, прекъсваш разговора.

Начини за ограничаване: Неизвестен.

Допълнителни забележки: През 1920 американският откривател Томас Едисон разказва на журналиста Б.С. Форбс от "Америкън Мегъзин", че работи от известно време върху апарат, който ще позволи на личности "напуснали тази земя" да комуникират с нас. Допълва, че планира да базира изобретението си изцяло на науката, а не на медиумни и свръхестествени практики. Едисон се надява да завърши телефона до няколко месеца.

Едисон заявява, че вярва, че духовете притежават изключително слаба физическа / материална сила и инструментът трябва да е супер-деликатен, да засича възможно най-малките влияния.

През следващите години нищо повече не се чува за този "телефон". През 1931 Едисон умира. През 1948 е публикуван дневникът на изобретателя. В книгата има глава посветена на планираното устройство за връзка с духовете. В следващите издания обаче тази глава е премахната (научна цензура?!).

Всичката информация за спиритическият телефон е на път да се забрави постепенно и да изчезне. През 2015 обаче един френски журналист открива френски превод от 1949 на оригиналното издание на дневника на Едисон - там е включена липсващата глава. Според написаното изобретателят е почнал работа по апарата в края на 70-те години на 19 век. В основата стои усилването на звук чрез фонограф (един от първите уреди, служещи за записване и прослушване на звук, предшественик на грамофона).

Междувременно се изнамира и една стара статия от 1933 в списанието "Модърн Механикс" според която през 30-те години на 20-ти век Едисон тайно е събрал група учени в опит да запишат гласовете на мъртвите. За целта са използвани високоговорители, генератори, фото-електрическа клетка и друго експериментално оборудване. Тънък лъч светлина от мощна лампа е пресичал тъмното помещение и е падал върху фото-електрическата клетка, където веднага е преобразуван в електрическо напрежение. Всеки обект, независимо колко малък или прозрачен е бил, ще бъде регистриран щом премине през лъча.

Не е ясно дали описаното в списанието е истина или измислица. Не е ясно дали въобще някога "телефонът" е бил завършен, повечето изследователите предполагат, че не е.

Препоръки: Няма. Обектът не изглежда да е злонамерен. Вероятно не съществува...или само си мислим, че никога не е построен.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Енциклопедия на невъзможното: валсуващият

20 ноември 2017

Мистериозни изчезвания в Япония - част IV

На 4 юни 2001 52-годишната Юнко Йамагами не се появява на планирана бизнес среща, нито пък хваща бизнес полета си за Китай по-късно през деня. Колегите ѝ отиват до тях, за да проверят дали е добре. Тя живее в една къща заедно със съпруга си и неговата майка. В къщата обаче няма никой, автомобилът не е в гаража, дори семейното куче липсва.

Полицията идва и разследва в подробности къщата. Всичко изглежда нормално, макар задната врата да е отключена, няма признаци, че някой външен човек е проникнал вътре, няма следи от борба. В кухнята е оставена светеща лампа на масата, но почти всичко останало си е на място. Багажът на Йамагами е приготвен за пътуването ѝ до Китай, там са паспорта ѝ и 150 000 йени. Единственото, което изглежда, че липсва са няколко броя сандали и пижами. Дрехите за навън и обувките на обитателите обаче са си на мястото. Сякаш семейството и излязло само по сандали и нощници.

Полицията установява, че 26-годишната дъщеря на Йамагами е трябвало да дойде на вечеря предишния ден. Опитват да ѝ се обадят, но и тя самата липсва!

Не е известно никой от семейството да има врагове или връзки с престъпния свят. Винаги са изглеждали като нормални, щастливи хора. Единственото, което се установява със сигурност е, че колата им е била пред тях предишната вечер, но в 4:30 сутринта на 4 юни, когато е минал пощальона, вече я няма. Никой няма идея на къде са заминали и защо.



Едва през 2007 случаят получава някаква развръзка. Разбира се какво се е случило със семейството, но не и защо. На дъното на едно езеро е намерен автомобилът им. Разложените тела на четиримата са вътре, всички вързани с предпазните си колани. Кучето също е там. Аутопсия не може да се направи, предполага се обаче, че са умрели от удавяне. Няма следи от насилие, тоест някой да ги е вързал насила в колата и да я е бутнал в езерото. Самоубили ли са се? А може би съпругът Масахиро Йамагами е подмамил всичките и ги е убил, включително и себе си? Тази теория обаче е доста съмнителна - как ще ги убеди да тръгнат всички по пижами и сандали? А може би нещо в къщата им внезапно ги е изплашило и те са се метнали на колата и са избягали....

Източник

19 ноември 2017

КИНО МИСТЕРИКА - епизод 1 (19.11.2017)

Подхващам нова рубрика в блога, която се надявам да просъществува дълго. Добре дошли в неделното кино!

Започвам с късометражния филм на ужасите "The Thing in the Apartment" (Нещото в апартамента), част I. Режисьор е Джон Рос, който е световно неизвестен американец. Премиерата на това филмче е през 2015. То става за плашене на плашливи зрители, има от така наречените "jump scares", но извън този ефект няма нищо повече - смисъл, идея, загадка, послание.... Може би те са оставени за втората част, още не съм я гледал. Дали ще я дам в някой от следващите епизоди на "КИНО МИСТЕРИКА" или ще ви оставя сами да си я търсите в YouTube? Не знам, нека остане загадка засега :)

Продължителност: 9:55 мин.
Език: английски, не е задължително да го владеете, за да гледате филма, самото действие е красноречиво.



Но стига толкова измислени филми на ужасите, време е за нещо по-сериозно - като дракони и русалки например :D

Следващата подборка е събрала 10 от най-известните криптиди. Представянето им е много добро и макар тези същества да са ми известни, пак изгледах видеото с удоволствие.

Продължителност: 13:59 мин.



Накрая ето трейлър за задаващия се нов 11 сезон на "Досиетата Х". Премиерата му ще е през януари 2018.

18 ноември 2017

Мистериозни изчезвания в Япония - част III

И докато за предишните два случая основно предположение са севернокорейците, то за настоящият се залага на паранормалното.

През 1996 две ученички от последните класове решават да посетят един изоставен хотел, чиято слава е, че е населен от духове. Двете момичета пътуват към Цубоно Спа с автомобил и различни хора са ги виждали по пътя. Освен това те често се обаждат на приятелите и семействата си. В един момент обаче спират да го правят. Малко след това властите започват издирване, но нито момичетата, нито дори техният автомобил (черен Субару Вивио) са намерени.

Полицията смята, че може би са загубили контрол над автомобила и колата е паднала в някоя река или клисура и всички такива места по маршрута към хотела са претърсени. Резултат - никакъв.

Случаят на дълго и на широко е обсъждан в японските медии. Много хора дори са проучвали хотела с надеждата да разберат повече за съдбата на двете ученички. Засега няма никакви следи. Сякаш са пропаднали в друго измерение.

Ето как изглежда изоставеният призрачен хотел:


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Обсебени от духове туристически пътеки в Америка - част IV




Обсебени от духове туристически пътеки в Америка - част V

17 ноември 2017

Опасна игра: гоненица с демон в многоетажна сграда

Тази "игра" мислех да я подмина, твърде е измислена. Не че предишните "игри" са много реални, но тази засега е една от най-фантастичните. После обаче си представих, че я разигравам в една определена сграда и ми стана супер смешно. Как да пропусна да напиша такава глупост :D (веднага след описанието на самата игра)

"Една стъпка напред" (One Step Ahead) се появява в Интернет около 2007. Самото име не е особено хващащо, затова аз прекръствам играта на "гоненица с демон в многоетажна сграда".

Може да се играе от един или няколко играча, имайте в предвид обаче, че колкото повече са играчите, толкова по-силно е това враждебно създание. Затова препоръката е да не сте повече от двама.

Играта се играе в сграда, която е поне 5 етажа и има вътрешно стълбище. Нужен ви е някакъв остър предмет и червен плат. Ще ви е нужно и някакво устройство за измерване на времето, препоръчва се механичен часовник, но и телефонът вероятно ще ви свърши работа. Намислете си желание.

Започнете играта късно вечерта. Преди да отидете в сградата, увийте острия предмет в червения плат и отрежете още едно парче материя, което да е горе-долу, колкото дланта ви. С часовника, увитият нож и парчето плат отидете в избраната от вас сграда. Поставете завитият предмет в основата на стълбището. Качете се на последния етаж, но не излизайте на покрива, през цялото време на играта останете вътре. Почакайте до полунощ. Ако на стълбището има други хора, които не са играчи, изчакайте те да се приберат по апартаментите си или да напуснат сградата. Ако в полунощ разни хора продължават да се мотаят из етажите, няма да имате възможност да проведете играта и по-добре се приберете у вас.

Няколко минути преди полунощ, помислете за желанието си докато държите парчето червен плат в ръката си. Произнесете следните думи: "Аз искам да играя с теб. Аз ти предлагам това на теб, твоето сечиво, което да използваш. Знай, че не играя на празно, а търся благодат от теб за моите беди. Ако си съгласна с това условие и всичко е както трябва, тогава появи се сега, понеже аз съм готов за твоето предизвикателство." Повторете "аз съм готов за твоето предизвикателство" още 11 пъти като последният път трябва да е точно в полунощ.

Ако ритуалът е успешен, всички врати в сградата ще се отключат и всички други хора, които не са играчи ще изчезнат. Всъщност те ще продължават да са си там - да си спят по апартаментите, но играчите на практика ще са в една алтернативна реалност, в която няма никой друг в сградата освен тях и призованото същество, което ще вземе предмета оставен от вас в основата на стълбището и с него ще ви годи да ви заколи.

Пробвайте вратите в сградата - ако не са отключени или пък се появят на стълбището отново хора, които не са играчи, ритуалът не е успешен. Извършете пречистване и се приберете у вас.

Ако обаче всичко е както трябва, започнете да се придвижвате из сградата. Дръжте парчето червен плат винаги със себе си. Не ѝ позволявайте да ви хване и да ви промуши с острият предмет! Ако ви види, бягайте! Стойте една крачка пред нея. Скрийте се някъде. Изчакайте я да отмине и излезте от скривалището си. Продължете да се движите из сградата. Не оставайте на едно място за твърде дълго. Ако ви приклещи, отбранявайте се, направете всичко необходимо, за да се измъкнете. Играта продължава до 4 сутринта.

Точно в 4 се качете на последния етаж. Дръжте парчето плат и кажете "аз доказах моите умения. В твоя и моя чест, аз сега ще се върна от където дойдох и ще си взема наградата." Слезте по стълбището. Напуснете сградата. Приберете се у вас. Чакайте, хубави неща се случват на тези, които чакат. В близко бъдеще, желанието ви ще се изпълни.

Допълнителни забележки:

- Ако сте повече играчи, не е задължително всички да оцелеят до края. Тя ще изпълни желанията на оцелелите.
- Може да ползвате асансьорите в сградата, ако има такива, но внимавайте с тях. Те може както да са спасение, така и капан, в който да ви приклещи.
- Не напускайте сградата преди 4:00 и дори не поглеждайте през прозорците навън.
- Не мамете, това много ще я разсърди.

Маменето включва:

- да си донесете сол или някакъв защитен амулет.
- да и предоставите всъщност тъп предмет.
- да си донесете оръжие и за себе си.
- да общувате с хора извън играта (по телефона)
- да напуснете сградата.


Доста измислена игра, нали? Сетих се обаче за сградата, в която работя. Тя е 10 етажа, но има офиси до 7-мия етаж. Веднъж обаче реших да се кача с асансьора до 10-тия етаж да видя какви има там и да сляза после по стълбището. Когато излязох от асансьора, леко се стреснах в първия момент. Попаднах в тъмен коридор с недовършени офиси. Изглеждаше си зловещо и без да призовавам демон или дух. Асансьорът се затвори зад мен, зачудих се дали ще мога отново да го извикам и дали въобще вратата към стълбището се отваря. Е, нямах приключения и успешно се измъкнах от недовършените етажи, но тази сграда е перфектна за паранормални "игри". А тази игра специално може да е доста доходоносна. Всички врати се отключват, казвате? Това предполагам важи и за сейфовете. И всякакви други хора изчезват от сградата. Леле, колко пари мога да прибера като мина през всички офиси и събера къде каквото намеря, па нека ме гони демон :D

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Игра: като Уиджа, ама с карти




Страшна телефонна игра




Най-голямата Уиджа дъска на света

16 ноември 2017

Мистериозни изчезвания в Япония - част II

В първия случай от настоящата поредица споменах за теорията, че изчезналото момиче е отвлечено от севернокорейски агенти. Това е често предположение в Япония, когато някой изчезне, защото през 70-те и 80-те години наистина Северна Корея е отвличала японски граждани. Ето един пример.

На 12 юни 1978 22-годишната самотна майка Яеоко Тагучи оставя децата си в дневен център, след което тръгва към работата си. Нищо необичайно до тук - прави го всеки ден. Само че не пристига на работното си място, нито пък вечерта прибира децата си. Властите провеждат масирано издирване, снимките и се разпространяват навсякъде, но Тагучи не е намерена.

През 1987 се случва нещо несвързано, поне отначало, с горния случай - арестувана е една севернокорейската шпионка, която е обвинена в това, че е организирала взривяването на южнокорейския полет 858, един терористичен акт при който загиват 115 човека. Тя разказва пред съда, че е била обучена как да се впише в японското общество от жена на име Яеоко Тагучи. Дали разкритата шпионка си е измисляла или е целяла да изтъргува по-лека присъда с обещанието, че ще разкаже повече за изчезналата Тагучи? Едва ли думите ѝ са измислица, защото по-късно самите севернокорейски власти ще заявят, че Яеоко Тагучи действително е била в Северна Корея, но е загинала при автомобилен инцидент през 1986. От друга страна това нищо не доказва - севернокорейският диктаторски режим често лъже и за много по-големи и очевидни неща.

Историята обаче не свършва до тук. Поне няколко корейци, които са успели да избягат от Северна Корея са разказвали, че са виждали Тагучи жива. Последният такъв случай е от 2000.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Ким Чен Ун щял да спасява Земята от Нибиру

15 ноември 2017

Убийството на Кенеди и две мистериозни обаждания

Миналият месец властите в САЩ разсекретиха хиляди документи свързани с убийството на американския президент Джон Кенеди. Някой може и да е очаквал грандиозни разкрития, но не и аз - този филм сме го гледали много пъти - обявяват, че ще съобщят важна информация за космическо откритие на НАСА или че ще обнародват секретни документи свързани с британските НЛО архиви и т.н. и накрая само маловажни неща.

Все пак сред новите документи има и някои интересни неща. Те не дават отговори, по-скоро поставят нови въпроси, но най-вече карат въображението ни да работи.

Специално за аферата Кенеди съм писал и преди:


За какво става на въпрос и какви са тези мистериозни обаждания? Всъщност за едното се знае отдавна, но първото, което описвам по-долу е изцяло неизвестно за широката публика до този момент.

В деня на убийството на Кенеди някой се обадил в английския вестник Кейбридж Нюз и посъветвал репортера вдигнал слушалката да се обади в американското посолство за големи новини. Това се случило 25 минути преди президентът на САЩ да бъде убит!

Никога не се установява кой точно е направил обаждането, но който и да е бил, явно е имал информация за това, което предстои. Английската служба Ми-5 води разследването. Те забелязват, че това обаждане напълно се вписва в серията от други обаждания случили се във Великобритания предишните месеци. Един или няколко човека се обаждат и казват неща за местни случаи и скандали, които тепърва ще се оказват верни. Да не би пък някой медиум да е виждал в бъдещето какво предстои? Официалните разследващи, а и любителите дилетанти отбягват тази паранормална теория, макар че някои от тях предлагат не по-малко несигурни хипотези.

Например една такава теория е предложена от Майкъл Едоус, адвокат по професия, който в свободното си време е проучвал убийството на Кенеди. Той смята, че в редакцията на Кейбридж Нюз се е обадил Албърт Озборн, един англичанин вербуван за съветски агент. Руснаците са искали да объркат още повече случая и да внесат несигурност и затова са наредили на своя шпионин да звънне във вестника. От къде обаче СССР е знаел за предстоящото убийство? Поддържали ли са връзка с физическия убиец Лий Харви Осуард, който между другото дълги години е живял именно в Съветския съюз? А дали директно съветския режим не е поръчителя?

**************

Второто обаждане не е могло да се осъществи (отсреща никой не е вдигнал), но това не значи, че е по-малко интересно. Вечерта след убийството Лий Харви Осуард е вече в ареста. Той пожелава да ползва правото си на телефонно обаждане. Под погледа на дежурен офицер набира някой си Джон Хърт в град Роли. От къде Осуард е познавал Хърт, ако въобще го е познавал? Не се установява двамата да имат връзка. Все пак опитът за обаждане едва ли е случаен, защото оказва се Джон Хърт е бивш военен от американското контраразузнаване. Да не ми да е бил двоен агент - и шпионин на руснаците в същото време?

Източник



14 ноември 2017

Мистериозни изчезвания в Япония - част I

На 7 март 1989 4-годишната Шиния Матсуока се прибира в къщи след разходка с нейните родители, сестра и братовчед. Всички са добре физически и в добро настроение. Пред дома им родителите вкарват вътре по-малките деца, след което излизат да приберат и Шиния. Нея обаче я няма. Всичко това става за не повече от 40 секунди. Семейството започва да я търси наоколо викайки я по име, но детето сякаш се е стопило във въздуха. Скоро пристига и полицията, но това не помага да бъде намерено момичето. Дори и някакви следи и улики не намират.

След няколко дни неидентифицитан човек се обажда на семейството на изчезналото момиче и казва, че детската градина, която Шиния е посещавала, има нижда от парично дарение. Това звучи донякъде като искане на откуп. Полицията започва разследване по тази следа, но не успява да установи кой се е обадил. Самата детска градина отрича да са се обаждали на семейството.

Какво все пак се е случило с детето? Дали е отвлечена от някой психопат-садист, който я е убил? Дали все пак някой я е отвлякъл за откуп и като не е получил такъв, я е очистил? Една от най-популярните теории е, че Шиния Матсуока е отвлечена от севернокорейски агенти. Това може да ви звучи странно, но има такива случаи от миналото (повече инфо в следваща статия от поредицата). Но който и да е отвлякъл детето, как е успял да го направи за едва 40 секунди? А може би Шиния не е въобще отвлечена, може би е пропаднала в цепнатина във време-пространството....

Източник