26 април 2018

Необичайни къщи - част III

Китай.


Видяно в Колорадо, САЩ


Австрия.


А тази къща в Москва ми напомни за книгата "Чернова" на Лукяненко.


Отвътре изглежда малко по-добре.


Източник

25 април 2018

"Магически камък" разтапящ метал?

В Интернет се разпространява поредното "сензационно" видео. То показва "магически" черен камък от Мианмар, който може да разтапя за секунди поставените върху него метални предмети. Даден е пример с един пирон.



Изглежда обаче няма загадка тук. Това не е обикновен пирон направен от желязо. Най-вероятно той е от галий, химически елемент, който се втечнява при стайна температура. Обърнете внимание, че ръката, която поставя пирона върху камъка е с ръкавица - вероятно за да не започне пирончето да се топи от телесната топлина на човека още преди да е поставено върху "магическия" камък.



ПОДОБНИ СТАТИИ:




Конспирация: защо използват уран вместо торий

24 април 2018

Необичайни къщи - част II

Бряг на слоновата кост (тази държава е позната и като Кот д'Ивоар). Малка къщурка оформена като крокодил.


Швеция.


Япония. Тази къщурка оформена като футболна топка се продава за около 15 000 долара. Рекламират я като сигурно убежище при природни бедствия, най-вече земетресения.


Къща като пирамида, Ливан.


А този китаец си е направил мобилна къщичка, в която е живял поне 2 месеца.




Източник

23 април 2018

Паранормална игра: Сара Сарита

Ето една лесна и доста по-безопасна игра в сравнение с други описани в блога. Изглежда тя произхожда от Мексико. При тази игра задаваш въпроси на Сара Сарита (Sara Sarita). Има две версии за това коя е въпросната Сара Сарита. Според първата тя е дъщеря на Луцифер. Според втората това са всъщност два духа на две сестри - Сара и Сарита, които са загинали в ужасяваща смърт един ден след училище.

Играта се играе точно от двама играчи. Трябват ви две монети с еднаква стойност - примерно две 50 ст. или две 20 ст.

Може да играете играта когато пожелаете, няма ограничението, което съществува при други игри - да се играят само по тъмно или в 3:00 или в полунощ и т.н.

Също така може да я играете където пожелаете, но не се препоръчва това да е някъде навън, защото там лесно може да загубите някоя от монетите, а те са единствения начин да излезете от играта. Затова играйте играта в някоя стая у вас.

Двамата играчи трябва да седнат един срещу друг на пода и в един глас да кажат "Сара Сарита, може ли да влезем в твоята игра?" след което да хвърлят през рамо своята монета. Станете и вижте как са паднали монетите. Ези значи "ДА", тура значи "НЕ". Не знаете коя страна на монетите е ези и коя тура? Е, ще ви оставя сами да разберете :)

Ако и двете монети са се паднали ези, може да влезете в играта. Ако и двете са тура - не можете. В този случай е желателно да спрете за сега с опитите да играете тази игра и да пробвате някой друг ден, макар че нищо не ви пречи да опитате веднага, но знайте, че може да ядосате Сара / Сарита.

А ако едната монета е ези, а другата тура? Тук има спорове. Според някои това означава, че и двамата играчи все още не могат да влязат в играта, но може да пробвате отново - отказът не е толкова категоричен както при две монети тура. Други казват, че единият играч може да влезе в играта - този чиято монета е ези. Другият трябва да продължи да пита и да хвърля докато и неговата монета се падне ези. Ако това не стане, то първият играч трябва да излезе от играта. Как се излиза от играта е описано в края на статията.

След като и двамата играчи са вътре, те могат да задават въпроси. Питат на глас и хвърлят монети през рамената си. Ако и двете са ези, отговорът е "ДА", ако са тура - "НЕ", ако едната е ези, а другата тура - отговорът е "МОЖЕ БИ".

Как се излиза от играта. Играчите питат едновременно "Сара Сарита, може ли да изляза от твоята игра?" след което хвърлят монетите през рамото си. Отново две ези е "ДА", две тура е "НЕ". Пак има спор за отговорът при различни страни на двете монети. Някои отново мислят, че единият играч може, а другият все още не може да излезе от играта. Хвърляйте монетите докато и двамата излязат от играта.

Допълнителни забележки:

- Не губете монетите! Само чрез тях може да излезете от играта.

- Не вярвайте много на Сара Сарита, понякога тя (или те) обича да лъже.

- Дори и да сте излезли от играта (да сте получили две ези), може да забележите, че през следващите дни, седмици или месеци нещата в живота ви не са както трябва. Може да ви се случват странни неща. Тогава вземете една монета и попитайте "Сара Сарита, все още ли съм в твоята игра?". Дано не сте...

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Паранормална игра: саморъчно направена уиджа с пергел




Паранормална игра: призоваване на демон в килера




Паранормална игра: асансьор към друго измерение

22 април 2018

Необичайни къщи - част I

През 2012 публикувах тази статия:

Къщички на края на света

В настоящата поредица ще представя още няколко необичайни домове.

Тази къща се намира на река Дрина в Сърбия.


Може би няма да се сетите какво е искал да изобрази собственика на долната къща, който е южнокореец. Тоалетна чиния.


Какво е изобразено тук е ясно. Тази къща-самолет се намира в Ливан.


Това пък е Хелиодом, къща изградена така, че максимално да използва слънчевата светлина. Намира се в южна Франция.



Източник

21 април 2018

Убийства в заключени стаи - част III

Този случай е от Великобритания. Джулия Уолас живее в Ливърпул заедно с мъжа си Уилям Хърбърт Уолас, който се занимава с продажба на застраховки. Вечерта на 18 януари 1931 мистър Уолъс отива в шахматния клуб на Ливърпул, където се оказва, че някой вече го е търсил по телефона. Този някой се представя като "Р.М. Куолтру" и моли хората в клуба да предадат едно съобщение на Уилям, когато той се появи. Съобщението съдържа адрес, на който Уолъс е помолен да отиде, за да обсъдят важен въпрос относно една застраховка.

Уолъс никога не е чувал за човек на име Куолтру, но въпреки това отива на адреса на следващият ден като хваща влак. Оказва се, че в тази част на града такъв адрес няма. Все пак Уолъс разпитва хората от квартала дали не познават някой си Куолтру, но такъв човек също няма.

Уилям Хърбърт Уолас:


Когато се прибира вкъщи, Уолъс открива, че къщата е заключена отвътре. Успява най-накрая да влезе у дома си, но там открива ужасяваща изненада - жена му лежи мъртва на пода, а стените са опръскани с кръв. Някой я е пребил до смърт. Полицията установява, че е ударена по главата с тежък предмет поне 11 пъти. Оръжието не е открито, а никой от съседите не е забелязал нищо подозрително. Скъпоценностите от дома не са откраднати.

Почти сигурно това убийство е свързано с мистериозното обаждане на Р.М.Куолтру. Той сякаш е искал да разкара Уилям Уолас от дома му, за да убие жена му Джулия. Разследващите действително откриват няколко човека с тази фамилия в Ливърпул, но категорично се доказва, че никой от тях няма нищо общо с това убийство.

Тогава подозренията падат върху самия Уилям Уолас, макар да не е известно брака му с Джулия да е бил проблематичен. Оказва се, че който и да се е обадил в шахматния клуб, го е направил от уличен телефон намиращ се едва на няколкостотин метра от сградата. Тоест самият Уилям е можел да се представи за Куолтру и да остави съобщение за себе си, след което да отиде в клуба и да си го получи. Освен това хората в квартала където Уолъс е търсил несъществуващия адрес много добре си спомнят, че Уилям е искал да подчертае, че не е от този район. Един вид добре да го запомнят, за да могат после да кажат, че е бил там по време на убийството на жена му.

Уилям Уолас е арестуван и дори осъден, но в последствие е съден повторно и присъдата е отменена, заради недостатъчно доказателства. Този случай остава неразрешен.

Източник

20 април 2018

Кръв от гробницата на Исус в Йерусалим?

В Интернет се появи поредното "сензационно" видео. То твърди, че от гробницата на Исус Христос в Йерусалим е започнала да блика кръв.

Първо, не е сигурно, че този гроб има нещо общо с Исус. Много места по света претендират да са "гробницата на Исус". Ето едно в Япония:


Аз пък имам съмнения, че въобще Исус е съществувал, но това е отделна тема. Да се върнем на видеото. То е доста съмнително - кратко, нестабилизирано и показващо "кръвта" само от далече.



Съжалявам за скептичната статия, може би трябваше по друг начин да реагирам - да тичам истерично наоколо и да крещя "ПОЛИЧБА!!! Третата световна война идва!!!!". Е, ще се въздържа този път, макар наистина да смятам, че сме близо до голям конфликт. Вярвам в това обаче не заради някакви поличби, а заради анализа на събитията, който си правя.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Поредно предсказание на "Симсънс" - златният медал на САЩ по кърлинг

19 април 2018

Убийства в заключени стаи - част II

Следващият случай, който ще опиша в поредицата, не е толкова загадъчен, колкото предишния, но също си има своите неизяснени моменти. Развива се отново в същата епоха (началото на XX век), отново в Ню Йорк. Джоузеф Болн Еуел е богаташ, картоиграч и плейбой. Води лек живот, но всичко ще приключи за него на 11 юни 1920. Жената, която чисти къщата му, ще дойде и ще я намери заключена. Тя има ключ и ще влезе вътре. Там обаче ще намери мъртвия собственик с дупка от куршум в челото си. Мъртвият Еуел седи на стол във всекидневната, до него има неотворени писма, както и едно разпечатано. На масичката отстрани е самият куршум, специално поставен там да се вижда. Между другото всекидневната също е заключена и жената е трябвало и нея да отключва.

Когато пристига полицията, тя установява, че и къщата и всекидневната са били заключени отвътре. Така поне пише в оригиналната статия. Не са дадени повече подробности. Как са разбрали, че вратите са заключени отвътре? Аз се сещам за няколко начина. С резе или ключа е бил в ключалката от вътрешната страна на вратата. Тогава обаче чистачката е нямало да може да си отключи, а тя все пак го е сторила. Трети вариант, който ми идва на ума е ключовете да са намерени в джоба на мъртвеца или някъде около него. При този сценарий той се прибира у тях, заключва входната врата, влиза във всекидневната, заключва и нея, някой го убива там, но по неясен начин излиза. Дали обаче наистина няма логично обяснение? На мен ми идва на ум поне едно, за него в края на статията.

Полицията установява и други неща. Използван е пистолет 45-калибър, който така и не е намерен. Не липсват пари и ценности, така че едва ли става въпрос за грабеж. Няма чужди отпечатъци. Съседите не са чули или видели нищо подозрително.

Странно е положението на тялото. Сякаш Еуел си е почивал и се е готвил да чете писма, когато е бил убит. Няма следи да се е опитвал да се предпази. Стреляно е в главата му от съвсем близо. Изглежда убиецът е бил познат на мъртвия и Джоузеф му е имал пълно доверие. Какво е искал да демонстрира извършителя с това, че поставя куршума на масата?

Джоузеф Болн Еуел:





Мотив за това убийство поне не е трудно да се намери. Еуел е имал много врагове. Обрал е доста хора като е мамел при игра на карти, а също е задявал женени жени. Всъщност имало е толкова заподозрени, че полицията се е чудела от кой да започне. Така и обаче не е установено кой е убиеца.


Аз подозирам, че убиецът е имал втора връзка с ключове от къщата на Еуел. Това би обяснило много неща. Разбира се винаги съществува варианта чистачката да го е гръмнала. Тя е имала време да скрие пистолета преди да извика полицията.

18 април 2018

Защо извънземните не ни се показват: ефектът на невидимата горила

От много време мен, а предполагам и немалко от читателите, ме вълнува въпроса защо все още не сме (официално) открили никакви извънземни същества. По тази тема дори публикувах две статии миналата година.

В едната разглеждах така наречената "зоо хипотеза", според която извънземните цивилизации нарочно са ни отделили и обградили в нещо като изолатор, защото сме твърде примитивна раса.


В другата статия представих научната теория, че извънземните просто "спят". Те не са активни сега, ще се активизират едва в далечното бъдеще.

И при двете обяснения общото е, че причината да не срещаме извънземни е в самите извънземни - те или спят или нарочно странят от нас. Сега ще представя една друга теория според която проблемът е в самите нас. Има извънземни и те не се крият, ние не ги виждаме. Това е така нареченият "ефект на космическата горила". Името е взето по аналогия от един известен експеримент извършен от психолозите Кристофър Чабрис и Дейниъл Саймънс.

Ето за какво става на въпрос. Изгледайте долното видео, в него трима човека в бели и трима човека в черни тениски си подхвърлят две баскетболни топки. Бройте много внимателно колко паса ще направят САМО играчите с бели тениски.



Преброихте ли? А забелязахте ли, че по едно време мина една горила? Може би сте я видели, защото ви подготвям за нея с написаното преди това в статията, но интересното е, че когато този експеримент е проведен за първи път, много от хората не са видели човека с костюма на горила. Толкова съсредоточени са били в броенето на прехвърлянията на топката от белите играчи.

Дали и когато става въпрос за извънземни, ние не ги пропускаме от прекалена съсредоточеност в някой дребен детайл? Защо повечето учени си мислят, че всички сигнали идващи от космоса са с естествен произход - квазери, пулсари и т.н.? Защо всички НЛО са дрони, естествени феномени или измами? Защо "лицето на Марс" трябва просто да ни се е привидяло?

Психологическият експеримент с горилата е провеждан многократно и нова интересна информация е добивана. Оказва се, че интуитивните хора по-често забелязват горилата от тези, които се определят като логично мислещи и методични. Учените в повечето случаи са от втория тип, следователно би трябвало по-лесно да пропускат такива странни неща като извънземни, горили и "извънземни горили". Не че е лошо да мислиш логично, но понякога явно трябва да разчитаме и на интуицията си.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Теории за това какво е реалността?

17 април 2018

Убийства в заключени стаи - част I

Исадор Финк е поляк, който в началото на ХХ век емигрира в Ню Йорк, САЩ, където открива своя пералня. Живее в малък апартамент. Финк е ексцентричен и затворен човек, рядко общува с другите хора от квартала. Освен това е завладян от манията, че трябва да се пази - и пералнята и апартамента му са превърнати на практика в крепости. Двойни ключалки и резета, дебели решетки на прозорците, които освен това са ѝ заковани, за да не се отварят и т.н. Всичкото това обаче няма никак да му помогне.

На 9 март 1929 Финк занася готово пране на адрес и малко след като се връща в апартамента си, една съседка на име Локлан Смит чува писъци и борба от дома му. Веднага вика полицията, която установява, че входната врата на Финк е заключена отвътре, а почти всички прозорци са все така заковани. Единствено едно малко прозорче за проветряване може да се отвори. През него не може да се провре възрастен или по-голямо дете, само някой кльощав дребосък.

Полицаите не искат да разбиват вратата, затова намират едно малко слабо момче, което едвам успява да се провре през прозорчето. То отключва входната врата. Апартаментът е подреден, няма следи от борба и нищо не е откраднато. Единственото нередно е мъртвото тяло на Исадор Финк лежащо на пода с няколко огнестрелни рани. Първоначалната хипотеза е, че полякът се е самоубил, но тя бързо е отхвърлена - никъде не е открит пистолет, освен това по ръцете му има рани с барут, което говори, че някой е стрелял доста близо до него, а Финк се е опитал да се защити. За да е мистерията пълна, се оказва, че няма оставени отпечатъци на никой друг човек в апартамента. Никой от съседите не е чул изстрели, Локлан Смит чува писъци и борба, но не е стрелба!

Явно е убийство, а не самоубийство, но няма ясен мотив. Финк, макар и странен, не е имал врагове. Не е обран - в джобовете му са открити пари, банкноти има същи и в чекмеджетата наблизо.

Разследващите се опитват да дадат някакво обяснение. Дали някой не е стрелял отвън през малкото прозорче? Проверяват тази хипотеза, но се оказва, че ъгълът не е удобен от там да се стреля, освен това убиецът е бил съвсем близо до Финк - той има барут по ръцете си. Друга хипотеза е, че Исадор е получил раните докато е бил извън апартамента си, някой е стрелял по него навън. Той някак си е успял да се прибере и заключи в апартамента. След това се е строполил и умрял. Съдебните медици обаче посочват, че една от раните на гърдите му е смъртоносна - от нея веднага е умрял. Тоест не е имал време да се придвижи след като я е получил. От логичните версии остава само теорията, че съвсем дребен убиец, недорасло джудже, се е провряло през малкия прозорец и е ликвидирало Финк.

Има и една паранормална теория. Исадор Финк неистово се е страхувал именно от това, че някой ще извърши престъпление срещу него. Постоянно е мислил за това и страхът му се е материализирал, придобил е реална форма - нещо като тулпа. Ако този термин не ви е понятен, прочетете тази статия:


И до ден днешен убийството на Исадор Финк остава неразгадано, вероятно никога няма да се разбере какво точно се е случило.

Източник

Кварталът в Ню Йорк, в който е живеел полският емигрант:


16 април 2018

Каналът на фараоните в Сирия и Йордания

С името Декаполис в Римската империя се е обозначавала група от 10 града намираща се на източната ѝ граница, в земите на днешна Йордания. Всеки от тях е имал известна автономия спрямо централната власт. Най-големият от градовете и на практика столица на Декаполис е бил град Гадара. Той е имал в своя разцвет повече от 50 000 жители и не е бил провинциално градче, напротив, атмосферата в него е била космополитна. Имал е собствен университет и е бил дом на много учени, летописци, поети и философи. Днешните учени обаче дълго време са си блъскали главата над една загадка - от къде е идвала водата за тези градове насред пустинята.

През 2004 година Матиас Доринг, германски професор по хидромеханика, разкрива липсващата част от пъзела. Оказва се, че Декаполис се е захранвал от канал дълъг 170 километра, като не малка част от него е минавала под земята, а друга част е била акведукт. Местните хора ще го нарекат "каналът на фараоните", макар да не е построен от египтяни, а от римляни.


Средната височина на подземните части е 2,5 метра, а ширината им е 1,5. Акведуктът е започвал от територията на днешна Сирия и е продължавал на юг. Бил е дълъг 64 километра. Римските строители обаче се изправили пред съществен проблем при хълмовете на Йордания. Първоначално се опитвали да ги заобиколят, но накрая взели решение да прокопаят подземни галерии в тях. Общо тунелите са три - съответно с дължина 1, 11 и 94 километра. До 2004 най-дългият известен древен тунел е бил с дължина 19 километра, намира се в Болония. Учените наистина били удивени, когато тунелите на Декаполис били открити.

Предполага се, че цялото съоръжение е изградено за около 120 години като строежът е започнал през 90 г. от н.е. За да могат да работят под земята в такива дълги тунели, на римските строители им е била нужна вентилация. Именно затова те пробивали шахти през различна дистанция - от 20 до 200 метра. Така стотици мъже са можели да работят едновременно в различни секции под земята. До сега са открити повече от 300 шахти, вероятно има още доста неоткрити.


Източник

15 април 2018

КИНО МИСТЕРИКА - епизод 15 (15.4.2018)

Започвам тази статия с един добър късометражен филм на ужасите. За всички любители на котки :)

"Мяу" (2018)



Следват два трейлъра за силно недооценени филми от 2017-та година.

"Marjorie Prime". Робот, изкуствен интелект, който се грижи за старица. Силна драма.



"mother!"