23 януари 2018

Читателска история - полтъргайст в Обеля

Това е още една история пратена ми от В., който ми прати и първата случка от поредицата (за Бусманци). Има още един материал, който ще подготвя благодарение на В. За да не си помислите, че всичко е измислица, ще дам някои уточнения. Трите истории са събрани от В. в продължение на 2 години, през това време почти не сме си писали или виждали (познавам го лично). Като истински ентусиаст, той ги е записвал и пазил за времето, когато ще има възможност да ми ги прати. Благодаря му за това. Дори си мисля дали да не го помоля той изцяло да поеме получаването на читателски истории за блога. Аз твърде често съм в лоши състояния, труден съм за намиране, вече не влизам в скайп и не съм комуникативен като цяло.

А за описания тук случай, знам още от времето когато се развиваше през 2015. Дори планирахме да ходим в този апартамент....но определени хора не проявиха достатъчно сериозност и всичко пропадна - докато се накумим, момчето се наплаши достатъчно и напусна от там. Няма да допусна същото да се случи и с Бусманци!!!

Тази история ми я разказа мой съсед и приятел, случилото му се датира от периода май-юни 2015 година. Всичко започнало през април 2015. Съседа ми, тогава на 20 години, си намира работа в София и съответно почва да си търси квартира. След няколко огледа, вниманието му привлича двустайно апартаментче в кв. "Обеля", на смешно ниска цена. Това е основното което го привлича. (Винаги, ама винаги при наем на квартира, ниска ли е цената, значи има уловка). 

Началото на май месец се нанася. Първите дни всичко било спокойно - багажи, преместване и прочие детайли. След десетина дни обаче, прибирайки се от работа след 18 часа, забелязал, че дрехите му не са така, както ги е оставил сутринта. Първият път когато забелязал това, блузата му била паднала от стола, на който била метната. Логично не обърнал внимание, сметнал че просто се е свлякла. Следващите дни и седмици обаче ще забележи и по-драстични и необичайни размествания. Например - връхните му дрехи са на другия край на леглото и разхвърляни, а той сутрин прилежно ги сгъвал, възглавницата му се намирала на средата на леглото, дори чехлите му се намирали на срещуположните ъгли в стаята. И така - всеки ден. Ставайки сутрин - си оправял леглото, сгъвал дрехите си оставяйки ги или на стола, или на леглото, чехлите една до друга под леглото, а прибирайки се - всичко в безпорядък, разместено, намачкано и не на мястото си. Прозорци, врати - заключени, нито котка или куче е имал, за да направят това. 

Естествено, обезпокоен, първо помислил че е собственика на жилището или негов близък. Логично, те са имали ключ. Но ми спомена, че собственикът живеел в другия край на София и едва ли би се разкарвал и то през работно време, за да му разхвърля. Съседът ми почнал да експериментира, оставяйки монети, дребни и по-едри банкноти на видни места, за да установи дали мотива за това не е кражба. Но като се прибирал - парите и лаптопа му непокътнати, а дрехите - разгънати и раздалечени една от друга. Веднъж ми каза, че дори завивката му била разгъната. Но на самото легло не личало да е лежал/спал някой. Все още си мислел че е човек, някой или идва да рови от скука и келешлък, или...си води компания (съдейки по разхвърляните дрехи и легло). Звъннал на собственика и ядосано му обяснил какво заварва всеки ден. Онзи му се кълнял, че последните седмици дори не бил идвал в квартала, нито бил давал ключа си от квартирата на друг. (За това твърдение аз имам известно съмнение). Същевременно, всяка вечер съседът ми започнал да усеща странна миризма на тютюн. Много силна и натрапчива. Прозорците и вратите затворени, нямало от къде да влезе, самият той не пушел, нито от дрехите му идвала миризмата, но била супер остра, носеща се на талази. Освен това, започнал да усеща чуждо присъствие, някой сякаш постоянно го наблюдавал. (Питали са ме дали това не е внушение, защото е субективно усещане, но просто се усеща когато някой/нещо те наблюдава). Момчето безпричинно изпитвало страх, притеснение, неспокоен сън. Не му се стояло сам в квартирата. Спял на запалена лапма. Все още логично го отдавал на новата работа, на преместването от малкия град в огромната София, новата среда и колектив. Но дори и работния му ден да минавал добре и зареждащ с позитивни емоции, прибирайки се в квартирата си...моментално ставал унил, потиснат, настроението му се скапвало и го обземал непонятен страх. И всеки ден - разместените дрехи и натрапчивата миризма на тютюн, започнали да го карат да напусне квартирата. 

Всички логични обяснения били изчерпани. Според него ставало дума или за полтъргайст, или за дух на починал човек (пушач). Пак разговарял със собственика, тактично го попитал преди кой е живял тук, умирал ли е някой, онзи му отговорил, че само майка му е живяла, но поради напреднала възраст я бил взел при себе си. (На мой въпрос за баща си собственика нищо не казал, което поражда допълнителни съмнения у мен, дали той не е покойника-пушач). 

Съседа ми почнал да си пътува, едва 1 месец след като се бил нанесъл. Рано ставал, но поне се наспивал спокойно. И така - 2-3 седмици, когато една вечер бил на рожден ден на негов колега. Нямало как, трябвало да преспи в квартирата. С огромно нежелание отишъл, към 2 през нощта е било, съблякъл се набързо и отивайки към тоалетната, в коридорчето забелязал неголям облак дим, просто да се рее из пространството. На височината на очите. Осезаем облак дим, от нищо не предизвикан. В първите моменти обзет от паника, вцепенен на място, помислил че е крадец или човек. Но като се поокопитил, осъзнал че няма как облака дим да е оставен от човек, тъй като в двете стаи и тоалетната нямало абсолютно никой, прибирайки се бил проверил. Същата вечер спал при своя братовчедка, студентка в общежитията на "Студентски град". Събрал си багажа и почнал да си пътува.

Историята за жалост, има недотам хубав завършек. След случката, момчето претърпя коренна промяна в поведението си. Не знам дали поради преживяното, но след случката момчето стана много затворено и саможиво. Ние сме съседни къщи, дори се падаме трети братовчеди. И макар да е 10 години по-малък, смея да твърдя че бяхме приятели, освен съседи. За съжаление след преживяното, той се откъсна от света, почна да не общува с никого, освен със семейството си, в стаята му се появиха плътни завеси, които бяха пуснати денонощно, странеше от приятели и съседи, дори на терасата не излизаше. Разговарял съм с негови бивши съученици и приятели, и те са изумени от факта, че безпричинно ги избягва и страни от тях. Вероятно случката му се е отразила, дано да не съм прав. Преди това беше весело, общително и с чувство за хумор момче. Към днешна дата, това му състояние продължава. Макар и да звучи невероятно, безпричинно ме блокира от скайп и от социалната мрежа. Не съм се карал с него или накърнил по никакъв начин. Близките му отказват да дават каквато и да е информация за него. Над 2 години успешно се крие от моя и от съседските погледи, адски странно и нелогично. Дали това странно и социопатично поведение е резултат от преживяното от него...остава загадка...

22 януари 2018

Досиета 2017: паранормални същества

Статията от миналата година:

Досиета 2016: паранормални същества

Историята на тази снимка от Северна Ирландия е следната. Жена разхождала кучето си в гората Сливеанора (Slieveanorra) в Северна Ирландия. Внезапно то застинало на едно място, вперило поглед в определена точка сред дърветата. Жената се приближила към това място, но не видяла нищо. Все пак решила да направи снимка. Едва по-късно погледнала снимката и немалко се изплашила - на фотографията се виждало нещо странно. (Източник)


През 2017 се появи и една доста съмнителна новина, че в Манчестър са били арестувани две от така наречените "деца с черни очи".



Месец по-късно (през май) наистина бе арестувана една жена с изцяло черни очи. Това обаче по-скоро се оказа вид татуировка, а не нещо паранормално. (Източник)



През март се случи нещо много интересно. Мишел Темер, настоящият президент на Бразилия, напусна президентската резиденция и заедно със съпругата си и 7-годишният им син се преместиха в резиденцията предназначена за вицепрезидента. Темер обяснил, че се изнася заради "лоши вибрации" и дори духове. (Източник)

Долната снимка е от Пакистан или Индия (източниците се разминават). Според някои това е съществото познато като банши. (Източник)


Тази снимка пък е направена на 16 юли 2017 от човек чието хоби е да снима небето с надеждата да заснеме някое НЛО. Той прави това от 7 години и това определено е най-странната снимка, която е правил някога. Прави между 800 и 1500 произволни снимки на ден. Обикновено около една на хиляда показва нещо странно, което не е видял, докато е снимал. Хващал е металически летателни апарати (класически НЛО), био-форми и неопределени небесни аномалии, но такова странно същество не е виждал. Птица в полет? Насекомо? Не прилича много.

Източник


Следва видео на полтъргайст заснето в мотелска стая в Тексас, САЩ.



Най-нашумелият случай на 2017 бе така нареченият "Скъпи Дейвид". Призрачното момче, което уж се появявало в апартамента на един човек в Ню Йорк. На него съм посветил две статии в блога, но реших в този обзор да не преразказвам случая, защото все повече нещата отиват към това, че става въпрос за измама. В следващата подборка ще обърна внимание обаче на друга вероятна измама - Чикагският Мотман.

21 януари 2018

Две читателски истории от Панагюрище - полтъргайст и светещи очи

Значи аз съм от София, тук си живея, а в Панагюрище имам роднини и ходя да кажем често там. Преди 3 години лятото ходихме заедно с един приятел там на почивка малко да избягаме от шумният и напрегнат град. Там живее леля ми, къщата е голяма и е основно от тухли направена и има 3 или 4 етажа, не съм сигурен ще ви излъжа. Отидохме, настанихме се, всичко беше супер, забавлявахме се, всичко беше както трябва. Едната вечер излезнахме на хубаво време да се разходим и да релаксираме. Преди да излезнем отидох до тоалетната (а относно къщата..тя е доста страховита,призрачна и страшничка), та отидох до тоалетната понеже тя е на горния етаж и беше се постъмнило вече. Светнах лампата и като излизахме я загазих, за да не харчи излишен ток и енергия. Излезнахме ние разхождахме се и по едно време установих че съм си забравил слушалките, защото съм свикнал да си ги нося винаги с мен и да си пускам музичка от телефона и казах на моя приятел ще го нарека Р. да ме изчака на центъра и че ще изтърча до къщата тя е на 5-6 мин., да си взема слушалките и се връщам веднага. Тръгнах, вече стигнах почти до къщата и забелязвам с ужас, че лампата която я бях загазил светеше. Настръхнаха ми косите, защото много добре помня че я бях загасил, само да уточня - леля ми през това време беше отишла в София при роднини и ние бяхме сами там, така че няма кой и какво да я светнало. Много се стреснах, взех си слушалките и излезнах, правихме каквото правихме, хапнахме и вече беше станало 1-2 през нощта и решихме да се прибираме. Взехме си от един денонощен магазин чипсове и разни сокове и бяхме решили да си пуснем филм. Прибрахме се, изтеглихме си един филм, страшен беше и загасихме всичко, а преди да излезем бяхме обядвали и бяхме оставили съдовете в мивката, защото ни мързеше да ги мием. Пуснахме си филма и се съсредоточихме в него и по него време чувам нещо в кухнята да се изтропва все едно някой взима съдовете и ги хвърля в мивката. Казах си какво толкова, после продължихме да гледаме и след 5-6 мин. започна обилно да се тропа все едно някой мести съдовете в мивката и беше доста неприятно и гадно за слушане защото ставаше по-силно и накрая си викаме абе какво става. Излезнахме да видим в кухнята какво по дяволите става и от къде идва това тропане, отидохме в кухнята светнахме - няма нищо, всичко си е по мястото, няма нищо нередно, нищо разместено, нищо паднало, нищо - абсолютно нищо..след това догледахме филма и легнахме и заспах адски трудно постоянно се чуваха някакви тропания. Горе на горните етажи се чуваха, нещо като стъпки, а те са празни от години няма нищо там освен купчина стари мебели..заспах адски трудно,и въпреки това не установихме от какво бяха причинени тези шумове и тропания и това местене на съдовете..

Другата история пак е от Панагюрище, но тя е по-скорошна от началото на Декември месец тази година. Пак бяхме отишли с моя приятел там при леля ми за 3-4 дни,всичко беше точно, леля ми понеже има куче от тези овчарските кучета и едната вечер решихме да го разходим, нещо като нощна разходка си направихме ,обикаляхме града, беше много приятно и решихме да отидем до Големия паметник. Зад него има пътека, която влиза в гората, вървиш малко по нея и излизаш на едно малко паметниче и после от това паметниче само надолу се излиза на къщите,но пътеката е доста страховита особено през нощта в гората и ние идиотите какво да правим решаваме да минем през пътеката в 23:00 нощеска. Тръгнахме ние, през цялото време светех с фенерчето на телефона, стигнахме до малкия паметник и тръгнахме надолу да се прибираме. Пътеката излиза до един трафопост и там има къщи и вече почти когато бяхме на трафопоста из отзад се чу някакво шумтене откъм дърветата и храстите. Светнах натам с телефона, видяха се очи,все едно бяха коне, но какво ще правят коне в 23;00 в гората? Това не е нормално и понеже знаете кучетата реагират на всякакви такива странни звуци и тем подобно, най-странното беше че..КУЧЕТО НЕ РЕАГИРА НА ЗВУЦИТЕ И НА ШУМТЕНЕТО на тези "коне" очите му блестяха и се отразяваха в светлината на фенерчето и то ме гледаше право в очите..според мен това не бяха коне а някакви други създания..и възможно най-бързо си запалихме джапанките и си тръгнахме!!

20 януари 2018

Досиета 2017: изчезвания и други зловещи неща

Правя обединение на две теми. Миналата година зловещите истории бяха в самостоятелна статия:


А изчезванията бяха обединени с ... криптидите :D


Първата представена новина няма паранормален характер, но пак може да изкара нервите на някой посред нощ.

В Бъкингамшър, Англия са се появили детски статуи като тези от снимките.



Те се поставят край училищата от самите местни власти. Целта била водачите на автомобили да намаляват скоростта си, видят ли "децата". Цялата тази работа може да доведе до съвсем различен резултат и да произведе странични последици. Първо, може би в началото действително шофьорите ще намалят скоростта виждайки статуите. Скоро обаче ще привикнат с тях и въобще няма да обръщат внимание. Така в някой момент няма да забележат, че край пътя всъщност е застанало истинско дете, което в един момент ще се затича през улицата, но вече ще е късно. Втори момент - сега си представете, че не сте от Бъкингамшър, а просто минавате през града и то късно вечер. Естествено не знаете за статуите и виждате някакви зловещи деца да стоят неподвижно край пътя. Ще намалите ли? Напротив, най-вероятно ще натиснете газта и ще се изнесете колкото се може по-бързо от там, мислейки си, че сте срещнали нещо паранормално. После дори може да пишете за преживяването си в Интернет и така да се роди поредната легенда подобна на "децата с черни очи". Впрочем настоящата новина е много добър пример как се пораждат градските легенди.

Източник

Следващото видео също е от Великобритания и по-точно - от Шотландия. Вой на върколак ли е това?



Случай сякаш изваден от "Зоната на здрача". Жител на Майнхаузен, Германия се прибрал вкъщи и с голяма изненада видял, че някой е издигнал тухлена стена пред входната му врата. Човекът не е отсъствал дълго време, не е бил примерно на почивка в друга държава или в друг германски град. Той е бил на работа - нощна смяна. Буквално някой е иззидал стената за една нощ. Според някои това е шега на зевзек, но за мен е доста зловещо. Човекът е трябвало да вземе инструменти от съседите си, за да разбие стената и да се прибере у дома. (Източник)

И една история от Далечния Изток. Някакъв мъж от Токио много се дразнел на шума вдиган от децата от началното училище намиращо се близо до дома му. Затова решил да прибегне до нещо зловещо - проклятия!

Такеши Инаба (така се казва човекът) поставил сламена кукла на пешеходен мост, по който често минават учениците. В японската култура това е подобно на добре известните вуду кукли. До куклата е имало и бележка - "всички вие келемета, скачайте от моста и умирайте".

Властите взели това много на сериозно - издирили и арестували Такеши, който си признал всичко. Установило се, че преди това през времето е изпратил над 30 писма до училището, в които се оплаква от децата. Освен това вероятно той е издраскал няколко пейки в близкия парк с надписи "децата са твърде шумни".

На Такеши Инаба са повдигнати обвинения за сплашване.

Източник


На 27 март изчезва бразилският студент Бруно Боргес. Това по принцип не е нещо необичайно за Бразилия, където нивата на престъпност са високи. В този конкретен случай обаче има смущаващи детайли. Неговата стая е покрита от пода до тавана с писаници и символи обхващащи теми като окултното, извънземните и алхимията. Не ми стана съвсем ясно това стая в общежитие ли е или в неговия дом. Ако е второто, до онзи момент родителите не са ли забелязали, никога ли не са влизали в помещението?


Освен това Боргес е оставил и 12 шифрирани ръкописа, всеки номериран с големи червени латински букви. Полицията е открила, че един приятел на Бруно му е помогнал в шифрирането на текста. Оказва се, че изчезналият е смятал, че му е поставена тайна мисия от някакви по-висши същества. Освен това е търсел смисъла на живота и се е интересувал от астрални проекции (каквото и да значи това). Бруно е твърдял, че може да се "проектира" (в друго измерение? в друго място в пространството?), когато пожелае.


А в Крит откриха останките на изчезнал британец. Стивън Кук е на 20 години, когато изчезва в Крит през една лятна нощ през 2005-та. Той е на почивка на гръцкия остров заедно с други англичани. През въпросната вечер Кук напуска сам кръчмата, в която пие с приятели и от там следите му се губят.


Полицията извършва щателно проучване из цял Крит, но не открива нищо. Родителите на Стивън обявяват награда. През следващите месеци редица хора се обаждат, за да кажат, че са видели някой отговарящ на описанието на младежа. Твърди се, че той е забелязан или на самия Крит или на някой друг близък остров. Тези обаждания дават надежда, че Кук все още е жив. Теорията е, че той е бил ударен по главата от някой или сам е паднал и се е наранил, в следствие на което е загубил паметта си.

През 2015 властите разпространяват този фоторобот. Предполага се че така би изблеждал Кук на 30 години.


Изглежда обаче младият Кук е загинал още в нощта на изчезването си, поне според едно ново откритие. Наскоро един местен човек е наел фирма да почисти кладенеца намиращ се в имота му близо до мястото на изчезването. Работниците са открили на дъното цял човешки скелет, както и камера и кожен колан. Най-вероятно това е именно Стивън Кук, окончателно ще се разбере след медицинските изследвания. Странно, че този кладенец не е претърсен, когато полицията е издирвала младежа през 2005-та. А може би това е едно от онези загадъчни изчезвания, при които мъртвия човек се появява там където вече е търсено...

Източник

И 2017-та мина без да бъде намерен Ларс Митанк, чието изчезване е най-загадъчното случило се на територията на България. Аз и поне още един дългогодишен читател следим от близо всичко относно този човек.

19 януари 2018

Читателска история - полтъргайст, зла сянка, странен човек (Бусманци)

Започвам нова поредица от статии, такава досега не съм правил - с читателски истории. Обикновено читателските преживявания ги събирам и ги публикувам на 1-во число всеки месец. Този път обаче се насъбраха доста и реших да почна с публикуването им. Изказът в долната история е от първо лице, но не я разказвам аз, а човекът, който ми я изпрати, нека го наречем В., той е редовен читател на блога и голям ентусиаст.

Тази случка се разиграва лятото на 2017 г. Описаното се е случило на мой добър приятел от детството и макар и малко, "закачи" и мен. Със сигурност мога да кажа, че това ми беше най-необяснимото преживяване за 2017 година. С него се познаваме от деца, той е на 31, а аз - на 32. 

Седмици наред, като се виждахме вечер на по биричка, усещах че с приятеля ми нещо не е наред. Изглеждаше потиснат, стресиран от нещо. Макар да се познаваме от над 20 години, не се престрашавах да питам директно. Имах само свои предположения, свързани с трудности в работата му, в личен план и прочие догадки. Определено нещо не беше наред, по принцип е приказлив, с чувство за хумор, но беше очевидно че сега от седмици нещо го мъчи. Най-голямо беше учудването ми когато забелязах на задната седалка в автомобила му завивка и възглавница. Още седмица се сдържах, но най-накрая го попитах за какво е това нещо, при положение че има четиристаен обзаведен апартамент, в който живее сам. 

"Не питай" - беше отговорът му. Аз обаче продължих да го питам с аргумента "Нали затова са приятелите - за съвет, за опора". 

"Не ми се стои в апартамента", ми отговори сухо. 

"Защо, напомня ти на някого ли, тъга ли ти навява" - продължавам къде тактично, къде не, да питам аз. Преди години родителите му починаха, така че най-логично беше това да е причината. 

Отговори ми че не това е причината, просто не му се стояло там. Аз се досетих че има нещо по-дълбоко от това, но той така и не се престрашаваше да сподели. 

Въртях от всички посоки: "Давай, викам му, изплюй камъчето, та дори и да е нещо смахнато, призраци да не те гонят" - спонтанно издрънках аз, казвайки го повече на майтап това, с цел да го предразположа да сподели. На лицето му не се изписа усмивка, а само бледо каменно изражение. Каза ми че ще го помисля за луд, но заразказва с треперещ глас. 

Той (няма да му споменавам името) по професия е електротехник. Много качествено работи, и е много търсен, както в родния ни град, който е близо до София, така и от околността. От пролетта обаче, започна работа във фирма за електрообзавеждане в столицата. Уикендите работи и на частно, визитки си е извадил, обяви си е пуснал, въобще не скучае човека нито ден. И така една събота юли месец, по телефона му звъни момче, което моли приятеля ми да отиде до с. Бусманци (на около десетина км от София //Г.Б.: дал съм уточнение в края на материала) за да му прокара ток в някакво помещение. С голямо нежелание той тръгва, като се надява да не е някоя шега и да му вържат тенекия. Стигайки селото, приятеля ми звъни, момчето му казва да кара към центъра където се срещат. 

"Още като го видях, усетих някакво необяснимо чувство на несигурност и смут", ми сподели той. Момчето било меко казано странно - и на външен вид, и като държание. С жълто-сиво изпито лице, съсухрено, възрастта му не може да се определи, около 25, но изглеждало по-голямо. С една вехта и скъсана бозава тениска било облечено. Не било от малцинствата - отговор на мой въпрос. "Но още при вида му, нещо в мен алармира и аз вече съжалявах че бих толкова път, още преди да ме е завел до обекта, който щях да електрифицирам". 

Момчето го завело в една порутена едностайна къщичка в края на селото и поискало да му свърже една лампа и един контакт вътре. Било учило за обущар и искало да пригоди помещението като работилничка. 

 "Не се представи въобще, говореше тихо, почти шепнешком, въобще тръпки ме побиха само от него" - ми каза приятеля ми. А най-интересното....му предстояло. После приятеля ми ще се сети, че момчето не прекрачило прага на къщичката. От прага му посочило с ръка къде иска да се монтират лампата и контакта. Приятеля ми тогава не обърнал внимание, и се заел. А момчето си тръгнало, измрънкало че има друга работа. 

Още прекрачвайки прага, приятеля ми усетил тягостно чувство. Денят бил горещ и слънчев - юли месец, но в тая къщурка нито слънце огрявало, нито било топло, а напротив - мрачно и хладно, но най-вече доста зловещо. И тихо. По принцип приятеля ми е доста хладнокръвен, от малък е останал сирак и сам се бори в живота и се справя, не е от плашливите. И така - първото странно нещо, което го изумило било това, че никой от акумулаторните му инструменти - бормашина, шлайф, винтоверт - не работел. А батериите им бил заредил предната вечер. Супер озадачен, той подхванал да кърти и пробива на ръка. 

"Постоянно", казва, "имах чувството че някой ми диша във врата и стои зад мен, обръщах се няколко пъти, но нямаше никой. Само зловеща тишина, полумрак и неестествен за юли месец студ вътре в стаята". Питал се, съботен ден къде са тия хора, вили на софиянци имаше - нито глас, нито стон - от птица, от стада. Адски угнетяващо. 

Криво-ляво подготвил стената за контакта, и се заел с монтирането на крушка на тавана. През цялото време ледена пот го обливала и сърцето му биело лудо. Посегнал да вземе сгъваемата стълба, но я нямало вътре. Кълне се че я е внесъл, заедно с останалите си инструменти в куфара. Излизайки, стълбата била подпряна на стената отвън. А докато работел, оставяйки отвертка или чук встрани от себе си, ги намирал от другата си страна и дори зад себе си. Тръпки го полазили, не, това не беше внушение ми каза, нито халюцинация, защото не беше горещо в стаята. Нито пък от преумора. 

"Ледена пот ме обливаше на талази, час по-скоро исках да си тръгна оттам, определено имаше нещо, някакво невидимо враждебно присъствие". Разказвайки ми това, аз онемял от чутото, той направи кратка пауза. Усещах, че има и още нещо. 

С омекнали от страх колене се покачил на стълбата. 

"Ръцете ми трепереха, казва, усещах че нещо ме наблюдава и сърцето ми щеше да се пръсне. "Чудех се дали да не си тръгна, но все пак реших да довърша започнатото". 

Така покачен на стълбата и монтирайки крушката, изведнъж нещо бутнало рязко стълбата и той паднал. 

"Ужаса, който изпитах, не го пожелавам и на най-върлия си враг", каза. Тотална паника и блокаж го обзела. Заозъртал се във всички посоки, но нищо. В първите моменти не можел да се изправи, вцепенен от ужас, все още неосъзнаващ какво му се било случило току що. Добре че било ниско, около метър и половина и падайки не се наранил. 

Този ужас прелял чашата, приятеля ми си събрал набързо инструментите, хвърлил ги на седалката, за да не губи време при отварянето на багажника и дал газ. Забравил рулетката си и една отвертка, но не му пукало. 

"Пулса сигурно ми беше 200, прибирайки се към София. Когато се прибрах, часове гледах в една точка, все още не можейки да осъзная какво точно ми се беше случило, с какво се бях сблъскал". Със сигурност с нещо зло - му отговорих аз. 

След няколко часа в несвяст, се поопомнил и звъннал на момчето. Отсреща се чуло едно глухо и безгласно "Да" - като от отвъдното. С треперещ глас го излъгал, че инсталацията е стара и изгоряла и че е невъзможно да се монтира каквото и да било. Момчето му затворило без да продума. Още по-мистериозно и зловещо се почувствал. Кое ли било това момче...изглеждало като призрак. Самото то знаело ли е за нещото, спотайващо се там, усещало ли е присъствието му...все въпроси без отговор. Кой нормален човек би си отворил работилница в обитавано от полтъргайст помещение...? Никой и носа си не би подал. Според мен е знаело, поради това и не е прекрачило прага, но това пък обезмисля целта му да отвори работилница. Най-вероятно е искало да постегне що годе къщурката и да я продаде. Или пък....стигнах и по-далеч в предположенията си - нарочно е довело приятеля ми, под предлог да свърже ток, за да може това нещо да се лепне за приятеля ми и така онзи да се отърве от него. И понеже не е успял да примами никой друг, видял е обявата на приятеля ми и му е позвънял. Попитах го дали не е снимал къщичката, но на фона на преживяното, кой ще мисли за снимки, беж да те няма. 

През следващите дни и седмици, ще спи на запалена лампа - ми сподели приятеля. Ужаса с който се е сблъскал няма аналог, "нещо зло успешно ме прогони оттам", ми каза. През следващите дни не е на себе си, и дори работата и колегите не му помагат да се посъвземе.

Историята му не свършва дотук. Докато приятеля ми разказваше зловещата случка, а аз слушах настръхнал, забелязах че непрекъснато се озърташе със страх в очите. Не го попитах защо. Да спомена, че той ми разказва историята в колата му, беше късно вечерта, улицата пуста, само нощни пеперуди прехвърчаха под уличните лампи. 

Изведнъж ми каза, че му се били събрали много гадни случки, че не издържал. Казвайки това, погледа му се вторачи уплашено напред. Отвърнах му: "Братле какво ти става, плашиш и мене, пребледня все едно си видял това момче" - опитвайки се да вкарам някаква шега и насила усмихвайки се аз. Останах потресен, че той не реагира на думите ми, а продължи да гледа напред с ужас в очите. При това.....аз, аз се вцепених, не смеех да погледна нататък. Все пак стрелнах с очи и, мамка му, някакъв черен силует се стрелна покрай колата. Отвърнах му, "сега вече успя да ме уплашиш и мен, вкара ме във филма". Той пак никаква реакция. 

С повишен пулс и адреналин, успях да се овладея, та нали сме големи мъже, стараех се да не се поддам на неговата истерия, но съм почти убеден че видях някакъв черен силует, макар за части от секундата. Заради това ли му казвам, спиш в колата, в нея ли се чувстваш по-сигурен ? Отвърна ми да сменим темата, че цяла вечер с това ме бил занимавал. Повече не обели дума за това, а аз предполагам, че тази черна сянка му се е явила в апартамента и го е ужасила. Предположих че нещо е тръгнало с него като е избягал от онова място. 

Казах му да пробва със светена вода, да поръси себе си, жилището си. Аз съм християнин, на църква го водих и дали от това, но след около месец нещата се успокоиха. Постепенно забрави зловещата случка и вече живее пълноценно. Не отварям дума за това вече. Но това което видях, дали беше плод на самовнушение, тъй като бях под влияние на разказа, дали беше нещо свръхестествено...не знам. Но страха ме скова сериозно.

Завършвам с нещо, случило ми се на по-следващия ден след разказа му. Не знам дали има връзка с разказа на приятеля ми, дано да няма. Ставайки сутринта, на пръстите на лявата ръка имах следи като от засъхнала кал. Но май не беше кал. Това адски много ме озадачи, защото преди лягане си измих зъбите и щях да забележа мръсотията. Още по-странното беше, че не се отми с топла вода и сапун, дори с гъба пробвах. Успях да го изчистя с голяма доза кореселин и много търкане. Е, следващите седмици спах на затворен прозорец, макар да бе средата на юли. Радвам се, че до края на 2017 нищо необяснимо не ми се случи.

*****************

Г.Б.: Тази история силно ме заинтригува и затова поговорих допълнително с В. 

На въпроса ми за повече подробности за сянката: 

В.: Много бързо се стрелна покрай автомобила и се изпари в нищото - по средата на улицата, не се сля с друга сянка - примерно хвърляна от уличен стълб или от дувар, просто изчезна изпарявайки се. Беше осветено от уличните лампи.

Г.Б.: онзи ми е странен....какъв ли е бил?

В.: страшен външен вид, даже по-скоро на призрак приличал отколкото на човек от плът и кръв. По неговото описание ми се изправи косата, аз бих отказал виждайки такъв - окъсан, но приятеля ми го е съжалил, защото е помислил че и той е сирак като него, че иска да си изкарва хляба с обущарство....наивен е приятеля ми и един вид го е съжалил. не съм споменал че приятеля ми го е закарал с колата си до тая къщурка, Б. се казва приятеля ми, вика че докато го возел, онзи дума не обелил и това го стреснало още тогава.

Г.Б.: онзи питал ли е за пари? може би не знаеш? Но ако дори не е питал колко ще му струва, нещата стават още по-съмнителни. Всеки като вика майстори, първо пита това. Ако не е питал...или е бил супер богат и парите са нямали значение (което не ми се вярва с този външен вид)...или от самото начало не му е била целта да има инсталация там, а някаква друга.

В.: сега се сетих, че зададох този въпрос на Б., и той ми каза че онзи питал още по телефона колко ще му струва, но Б. му отговорил че като дойде на място ще прецени, според степента на сложност и консумативите които ще са нужни. Така че е питал, но ...след като го е завел там не е питал, а е духнал. Не е бил циганин, това го споменах, не е миришел на мръсно - и това питах, неестествено се е държал, сякаш гузен е бил. Душемето било изкъртено.....вратата и тя изгнила, Б. вика има къде къде по-луксозни и стегнати обори и плевни от тая порутена къщурка, вероятно от турско време с 2 малки прозорчета 3 на 3, един етаж и една стая. Нито предверие имало, нито коридор, от вратата влизаш направо в единствената стая. Вика керемидите хванали били лишеи, мъх, в смисъл от десетилетия необитавана, то си личеше. Въздуха беше толкова тежък ми каза, все едно дишаш ацетон. Но и на мен не са ми напълно ясни мотивите на това призрачно момче.

Г.Б: да е практикуващ некромансър? Да е призовал нещо и да види дали ще се лепне? И мястото на призоваването да е било тази постройка, която е идеална за такива неща. Тоест  може и да е безстопанствена постройката, а то я представя че уж е негова собственост...още от самото начало си помислих, че може въобще да не е негова собственост.

В.: КАК НЕ МИ БЕШЕ ХРУМНАЛО ДОСЕГА! Хипотезата ти има смисъл, а и по цвета на лицето му, предполагам е наркоман - пепеляв цвят, изпито, слабо. Може да е правил и ритуал за лесна печалба, за да се снабдява с дрога, обачее....нещо друго е дошло, ....гадая си. Даже не се е представил тоя, Б. му подал ръка за здрависване, тоя го гледал като зомби.

А за бутането на стълбата го питах няколко пъти - викам му - сам каза че душемето било изгнило и полуизкъртено, да не е поддало то и да си паднал увери ме че не е, стълбата я бил застопорил стабилно.

Оставя отвертката до себе си, за върше лустер-клема, след 10 секунди я няма до него, обръща се - на метър зад гърба му, вика няма как да съм си внушил, ако се е търкулила, ще чуе звука.

****************

Г.Б: Бусманци не е на 10 км от София, вероятно Б. е имал в предвид, че е на 10 км от квартирата му. Това бивше село от десетина и повече години се води квартал на София. Ако не се лъжа автобус 10 ходи до там, имаше и марширутки. Освен това лесно се стиха и пеша до него от квартал Дружба 1. Ходил съм по различни поводи в това село поне 2-3 пъти. Имах дори един колега от там, но отдавна загубих връзка. Смятам да отида през тази година до Бусманци и да потърся въпросната схлупена постройка. Има ли желаещи да организираме експедиция?

18 януари 2018

Досиета 2017: технологии, Интернет, футуризъм, роботи

Статиите миналата година:

Досиета 2016: технологии и Интернет

Досиета 2016: футуризъм и роботи

През изминалата 2017 все повече хора в САЩ взеха да получават празни СМС-и от...2003. Най-вероятната причина за това е някаква техническа грешка в системата на оператора, примерно някъде е зададена някаква дата по подразбиране. Има обаче няколко момента, които не се връзват с тази теория. Първо, абонати на различни оператори получават тези празни СМС-и, а не само на един. Второ - всъщност датите са различни, само годината е една и съща, денят и месецът не. Засега няма да влизам в диви спекулации, вече има достатъчно от тях в Интернет пространството - хакери, CERN, дори опит за комуникация от страна на мъртвите (има истории за обаждания по телефона от мъртви хора, защо да няма и за СМС-и?).

Източник


Освен това "тъмната" мрежа продължи да се развива (основно в негативна посока). В нея вече продават и бухали. Dark Net е добре известна със своите нелегални виртуални пазари, където се продават основно наркотици. Нови "стоки" обаче придобиват популярност. Според шведската полиция тъмната мрежа все повече се използва за договарянето на сделки свързани с редки животни и растения като орхидеи или влечуги. Най-скъп обаче е сивият бухал - един пораснал екземпляр може да достигне цената от 120 000 долара.

Източник


През 2017-та имаше абсурден бум в цената на виртуалната валута биткойн, който застраши бъдещето на цялото човечество. Има два легални начина да се сдобиеш с биткойни - да си купиш или да "изкопаеш". Чрез "копаенето" се поддържа цялата система жива и то е основополагащо за съществуването на тази а и на повечето от другите дигитални валути.

Да "копаеш" биткойни обаче не е лесно - изисква доста компютърна мощ. Това от своя страна изисква електричество. Вече има случаи на прекъсвания на тока във Венецуела, където заради мизерията много хора са се заели да "копат". Предполага се, че компютърните им системи са претоварили ел. мрежата.

Поне един собственик на електрически автомобил Тесла пък се е опитал да вгради копачка в колата. Компанията Тесла предлага станции за безплатно зареждане на своите автомобили и човекът се е пробвал да "измекяри".

Ако нарастването на броя на "копачките" (системи за генериране на дигитални пари) продължава със същите темпове, то през 2019 те ще ползват повече електричество отколкото ползват САЩ. През 2020 ще ползват повече от целия свят! Системата ще се срине на глобално ниво!

Източник

Ферма с "копачки":


Преминавам към роботската тематика. Полицията в Дубай се сдоби с нови попълнения през 2017 - роботизирани офицери високи 1.70 метра и придвижващи се на колела. Те ще могат да разпознават знаци с ръце на разстояние до 1.5 метра. Освен това разпознават лица и емоции. Няма да са въоръжени и ще поемат само по-маловажните задължения на хората-полицаи. Ще могат да упътват за посоката и да получават сигнали за престъпления от гражданите. Роботите говорят 6 езика, включително арабски и английски и могат да се покланят и ръкуват.

Имат вграден таблет на гърдите си и чрез него хората могат да плащат за определени публични услуги, да разглеждат карти на района и да правят търсене.

Дубай планира до 2030 г. да замени една четвърт от полицаите си с роботи.

Източник



А това е един робот, който се тества в Япония - той прилича на зловещ вълк със светещи очи. Идеята е да се постави в полето и да плаши дребните вредители - гризачи, птици, зайци.

Я си представете обаче, че се прибирате посред нощ и не знаете за този робот. Ако го видите, няма ли да си помислите, че това е някакво паранормално същество? Най-вероятно ще дадете газ и ще избягате. Ето така вероятно ще се роди следващата градска легенда.



Като цяло по-бедна на интересни технологични новини година.

17 януари 2018

Мистерика - минорно

Първо едно съобщение за читателите, които ме имат добавен в Скайп. Повече няма да ползвам тази услуга за никакви комуникации. Все още може да ме намерите в социалните мрежи - Туитър и в по-малка степен във Фейсбук. Както и да ми пращате истории на имейл.

******************

Следват резултатите от втората анкета, за която ползвах формулярите на Гугъл.

Първият въпрос бе питане за това колко често бихте искали да има подобни анкети. Смазващо предимство има отговорът "веднъж в месеца". За жалост обаче общият брой гласували е едва 44, което е с 21 по-малко от първата анкета. Защо толкова много читатели не са гласували? Предполагам, че би трябвало да ги добавя в отговора "няма нужда от повече анкети" и да се вслушам в гласа им.


Какво според вас стои зад феномена НЛО?

Няма изненади тук - класическата теория, че това са кораби на извънземни идващи от далечни звезди печели убедително. Това е и най-популярната теория в световен мащаб. Имаше и доста интересни индивидуални отговори. Извинявам се обаче, че не мога да ги дам всичките, понеже са наистина много. Ето част от тях.

Това са тулпи създадени от мисълта на човешкото съзнание.(Едва ли някоя интелигентна форма на живот ще направи глупостта да дойде тук)

Защо не от всичко по малко ?!

Това са същности, които са различни видове. Някои се "материализират", други са невидими, но живеят сред нас. За да си "идат или върнат" използват химичен елемент + антигравитация (подобие на мер ка ба). Това дава възможност да бъде видян и заснет "летателния апарат" в определено място на атмосферата. Други апарати действат на принципа на този на руския учен, който е наблюдавал насекомите. Лети, заради формата си, а не заради пространствата. И тн. :)

Това са хора от бъдещето, чакат да видят грешката която е довела до пълно унищожение на живота на земята и накарала ги да се преселят на друга планета.


Какво според вас са духовете?

Още по категорична победа за господстващата теория - че това са душите на починали хора.

Хм..., нека добавим, че Духове има и от живите хора - хора, които ги срещаш и говориш с тях и уж са тук, а дефакто се оказва, че са на сериозно разстояние от теб и нямат и хабер за срещата ти с тях. Според мен това са вид самостоятелни бойни единици съществуващи в паралелен на нашия свят, които могат да приемат различни форми и така да се изразяват в нашия свят.

Те са чиста форма на енергия

Записи от минало и бъдеще, защото време не съществува. Просто се виждат, когато се "разминават" пространствата. От черна към бяла дупка, оформящи се, като пясъчен часовник, в самото усукване. "Спира времето" и се виждат. Има и още варианти, както и това, че не са само духове, има и други неща, които се правят на нещо друго.



Какво са криптидите?

Най-категоричната победа от всичките въпроси. И тя отново е за господстващата теория - непознати на науката реални същества.

Непознати. Мисъл-форми, подобно на тибетска тулпа.

В 99% от случаите пълни измислици,плод на развинтено въображение,разюздана фантазия или халюцинации!И 1% вероятност да има наистина такива същества плод на генно инженерство и генетични опити и експарименти на хората!Подобни опити се правят отдавна и със сигурност продължават и до днес!


Последният въпрос бе за това от коя година читателите следят блога. Бях останал с впечатлението от предишната анкета, че много от старите читатели са все още тук. Тогава обаче не бе прецизиран въпроса. Сега с точни години, се вижда, че повече от половината читатели са от скорошните 2014-2015.


16 януари 2018

Досиета 2017: конспирации и необичайни съвпадения

Статиите от миналата година:

Досиета 2016: конспирации

Досиета 2016: необичайни съвпадения

Като продължение на завчерашната политическа обзорка давам тази конспирация.

На 12 януари (нощта на 13-ти българско време) се е случило нещо необичайно. Нормалното излъчване на американския канал C-SPAN е било прекъснато за около 10 минути като през това време се е излъчвала програмата на руската RT.

Източник


След инцидента от C-SPAN са излезли със съобщението, че разследват случая и вероятно става въпрос за "технически проблем". Как ли пък не! Технически проблем!

В долното видео е показан момента, в който RT се появява на мястото на C-SPAN, освен това човекът качил видеото започва да развива разни конспирации.



Случайно ли е, че точно в този момент по RT се говори за Полша и се показва долния странен колаж?


Именно на 12-ти се появи новината за разполагането на американските танкове в тази страна:

Американски войски и танкове се разполагат в Източна Европа

Американски танкове и бронетранспортьори започнаха да пристигат тази сутрин в Полша. В операцията участват над 3500 войници.

Дали с това "превземане" на американската телевизия, Путин не иска да каже нещо на американците? Един вид да внимават какво правят. А може би всичко е съвпадение и действително просто е станало преплитане на телевизионните излъчвания? Малко ми е трудно да приема обяснението за случайно съвпадение и технически проблем заради случилото се малко по-късно.

На свой ред RT прекъсна обичайното си излъчване, което бе заменено с надпис, че са в профилактика (източник)! Отново съвпадение? Как ли пък не! Просто на свой ред американците са хакнали руснаците.


************

На 2 октомври 2017 в САЩ се случи една от най-кървавите стрелби в Америка. Ненормалник на име Стивън Падок изби над 50 и рани над 500 души на кънтри концерт в Лас Вегас. Има обаче няколко странни момента около целия инцидент.

СЪМНИТЕЛЕН МОМЕНТ 1: Странното предупреждение

Първо, да започнем с това, че поне една жена, която е била на концерта и е оцеляла, твърди, че около 45 минути преди да започне стрелбата, в тълпата се е появила мистериозна жена и е казала "всички ще умрете тази вечер" (източник).



Опитах се да помисля за всички възможни варианти около даденото по-горе твърдение - от най-скептичните през най-прозаичните до най-невероятните. Нека преди да изложа мислите си, да уточня, че полицията е проверила приятелката на стрелеца Падок и тя е извън подозрение - в чужбина е и няма как тя да е била мистериозната жена отправила зловещо предупреждение. Коя тогава е била тя?

Вариант 1. Никоя. Това е измислена история на тази девойка, която дава интервю в горното видео. Има хора, които са перманентни лъжци или не са наред с главата и при всяка възможност се опитват да привлекат вниманието върху себе си. Друго си е да те дават по телевизията и всички да те интервюират. Уж и други хора били чули предупреждението на странницата, но аз поне не видях интервю с някой друг.

Вариант 2. Мистериозната жена не е знаела какво предстои и думите ѝ са просто съвпадение. Била е ядосана за нещо (примерно някой я е настъпил на концерта) и това е бил нейния начин да напсува всички, така както ние в България понякога казваме в яда си "да пукнеш дано".

Вариант 3. Мистериозната жена е знаела за това, което предстои, защото е съучастница на убиеца. Тя не е приятелката на Падок, а някоя друга негова позната, любовница например.

Вариант 4. Жената е знаела за това което предстои, но не е съучастница и дори позната на развихрилия се психопат. Тя е имала ясновидско видение, може би има дарба да вижда в бъдещето.

СЪМНИТЕЛЕН МОМЕНТ 2: Странният туитър профил

При всяко голямо внезапно събитие в социалните мрежи заваляват съобщения за случващото се. Някой е решил да види кой профил в Туитър пръв преди всички останали е дал информация за стрелбата в Лас Вегас. Оказало се, че това е @Michael_A_Perry, който е регистриран през 2011 и никога до този момент не е пускал нито едно съобщение, не е лайквал, не е ретуитвал, няма дори профилна снимка, следва 15 други профила. С други думи изглежда като типичен неактивен профил. Изведнъж обаче се активизира и дава много точна информация. (Източник)


След като станало ясно, че това е първият акаунт съобщил за инцидента, мнозина са се опитали да се свържат с него. От къде е разбрал, на близо ли е бил, дали пък също като мистериозната жена не е имал някаква предварителна информация?

Някои мислят, че няма нищо странно в този профил. Просто е бил наблизо, може би на самия концерт и веднага като е почнала стрелбата, е пуснал съобщението. Случайност е, че е първи. Това е възможно, но пак е странно. Представете си, че сте в напечена ситуация. Ще си спомните ли паролата за някой сайт, в който сте се регистрирали преди 6 години и даже веднага ще се ориентирате как се пращат съобщения, макар никога преди да не сте го правили?

Проверих сега, докато подготвям статията, отново този профил - отговорил е все пак от къде бил разбрал за станалото, преди отново да потъне в мълчание. Бил го чул на полицейската честота. Хм, не знам...

Между другото към момента човекът има вече над 80 последователя, явно тези хора се надяват, че това съвсем не е случаен профил и пак някога ще пусне нещо странно. Аз няма да го следвам, стигат ми българските откачалници.

СЪМНИТЕЛЕН МОМЕНТ 3: Странната бележка

В хотелската стая, от която Падок е стрелял по тълпата, са намерени бележка, химикалка и ролка тиксо. Полицията обаче не казва какво пише на бележката, ако въобще пише нещо. Единствено са уточнили, че това не е предсмъртно писмо. Какво е тогава? Защо не оповестят съдържанието на посланието? (Източник)


СЪМНИТЕЛЕН МОМЕНТ 4: Местоположението

Това за мен не е нещо особено, но все пак го давам, защото мнозина вярват в такива конспирации. На някои им се привиждат масонски / окултни символи в цялото местоположение, защото концертът е бил пред едно казино под формата на пирамида. Пред него дори има издигнат Сфикс. (Източник)

Е, и? Лас Вегас е градът на хазарта, пирамидите пък са символ на легендарните богатства на фараоните. Нормално е да има казина с такава форма - един вид реклама - ще станете богати като фараони при нас.


****************

Американците бяха свързани и с друга конспирация на 2017, макар този път действието да се развиваше извън пределите на САЩ.

Изглежда дипломати на САЩ и Канада в Хавана са били подложени на въздействието на някакво странно и непознато звуково (sonic) оръжие. Твърдят, че са чувало силно жужене подобно на това създавано от насекоми или на метални части влачени по пода. Като цяло обаче се предполага, че действието на оръжието се осъществява предимно на честоти неспособни да бъдат чути от човешкото ухо. Поне 10 американски и поне 5 канадски дипломати и членове на техните семейства са засегнати.

Последствията са временна или постоянна частична загуба на слуха (поне един от американските дипломати вече има нужда постоянно да ползва слухово апаратче), гадене, главоболие, нарушение на равновесието. Смята се обаче, че тайното устройство може да причини и много по-големи щети като мозъчни травми и увреждане на централната нервна система.

Самите кубинци (естествено) отричат да имат нещо общо със случая и са започнали разследване. По принцип взаимоотношенията между САЩ и Куба са силно обтегнати от десетилетия, въпреки известното затопляне по времето на Обама. През май САЩ изгониха двама кубински дипломати и сега някои се питат дали странната предполагаема атака в Хавана не е в отговор на този американски акт. Но тогава остава въпроса защо са нападнати канадците. Канада има доста по-добри взаимоотношения с Куба отколкото САЩ, те дори остро критикуват наложеното от американците търговско ембарго спрямо островната държава. Именно този въпрос кара други експерти и коментатори да се чудят дали атаката не е дело на някой друг, а не на Куба.

Източник


Следва едно съвпадение.

Това винаги ми е било едно леко притеснение. От години хора ме бъркат на улицата, а пък мои познати са ми казвали, че са ме виждали на места, където не съм бил. Заради това заключих, че имам двойник. Чудел съм се дали този човек, който и да е той, няма да направи някое престъпление и после мен да обвинят заради приликата с него. Пресилено ли е? Ето че подобно нещо се е случило в Канзас, САЩ.

През 1999 Ричард Антъни Джоунс е осъден на 19 години за обир. Той винаги е твърдял, че е невинен, дори има алиби - бил е с приятелката си и един роднина. Въпреки това свидетелите го посочват за извършител и Джоунс е осъден. Оказало се е, че всъщност е казвал самата истина. Адвокатите му са открили друг човек, който много прилича на него. Освен това първото му име също е Ричард и живее близо до мястото на престъплението. Той към момента също е затворник, защото е склонен към извършване на престъпления.

Съдията е признал приликата за забележителна и е постановил Джоунс да бъде освободен. Това се случва след 17 години, само две преди да изтече присъдата му.

Източник

Набеденият и неговият двойник:


За любителите на конспирации 2017-та даде доста материал. И не говоря за "конспирации", които са очевидни измислици на болен мозък (като това че Земята е плоска или Сорос е виновен за всичкото зло по света). Говоря за такива конспирации, в които сякаш може да има нещо...

15 януари 2018

Случаи на спонтанни телепортации - част IV

На 12 юни 2008 човек оставя странен коментар в един руски онлайн форум. Той твърди, че през 1967 е служил в Казахстан, на около 3800 км от родната му Москва, пътуването с влак е 3 и половина дни. Било време да се уволнява от казармата и тъкмо бил излязъл от щаба на частта, където му били издали съответните документи освобождаващи го от служба. Предстояло му да си вземе пътните книжа, без които нямало как да пропътува всичкото това разстояние, все пак това е по времето на СССР.

Ето какво разказва човекът:

Лейтенант Тихончик спря до мен с мотора си и ми предложи да ме закара (до там където ще ми издадат документите за път). Аз се качих зад него...и пропаднах в непрогледна тъмнина. Нищо не можех да видя, не знаех къде се намирам, но чух женски глас да казва "Не вдигай шум с обувките си! Тук не е Виетнам." В следващият момент зрението ми се възвърна и видях, че съм в Москва, близо до дома си. Бе 8 вечерта, а когато излизах от щаба бе 5 - което е на практика едно и също, защото между двете места има 3 часа разлика. С голяма радост се прибрах у нас.

**********

Последният случай е съвсем пресен - от октомври 2017 и за него май дори писаха тук-там по българските медии. В Южна Африка 61-годишен мъж постъпва в болница за спешна операция. След нея го настаняват в болнична стая за възстановяване. Една сестра, която се грижи за него, излиза за малко от стаята и когато се връща, пациентът го няма. Търсят го из болницата, но не го намират, сам не би могъл да стане, камо ли да избяга. Едва след 13 дни намират трупа му - в неизползвана част на болницата, в ниша между панелите на тавана. Как се е озовал там, никой не знае.

Източник

14 януари 2018

Досиета 2017: война и политика

И миналата година имаше една статия на тази тема, тук нямаше как да направя обединение с други теми, просто нещата, които се случиха, бяха много и предимно лоши (за жалост).

Досиета 2016: война и политика

Освен това, за разлика от другите статии, слагам изводите още в началото, за да не ви се налага да четете целият настоящ материал - депресиращ е, поне мен доста ме натъжи докато го подготвях. Няма да се сърдя на никого, ако пропусне настоящата статия, за разлика от миналата година, не съм включил дори една новина от сферата на политиката, която да има странен и куриозен привкус и така целият материал да се върже поне отмалко с тематиката на "Мистерика". Миналата година писах за норвежкия блек металист, който стана градски съветник в Норвегия и за мъжът, който отвлече цял самолет заради една жена (пасажерите се снимаха с него за спомен).



Изводите - годината бе много лоша за човечеството! Случиха се много гадни събития (отразил съм под 10 процента от тях в настоящата статия), а малкото положителни политически промени се характеризираха именно с това - че са малко.


Още първите дни на новата година бяха обагрени в кръв. Ислямска държава извърши атентат в нощен клуб в Истанбул.



Големият цирк обаче през 2017-та разиграваха Ким Чен Ун и Доналд Тръмп. Първият постоянно тестваше нови все по-усъвършенствани ракети, а вторият все повече намекваше за превантивен удар по Северна Корея. Дори го избиха на комедия на абсурда - в последните месеци на годината двамата идиоти буквално си мереха на кой му е по-голям бутона за изстрелване на ядрени ракети.


Понякога си мисля, че няма особена разлика между САЩ и Северна Корея (а защо да не добавим още една дузина страни към списъка?). Всеки с мощни оръжия е опасен. На 13 април САЩ хвърлиха най-мощната си конвенционална (не-атомна) бомба срещу позиции на "Ислямска държава" в Афганистан. Това страшилище струва 170 000 долара (американската армия е поръчала общо 20 от тези бомби). Според различни данни при удара са загинали между 36 и 90 джихадисти. (Източник)



Този път са джихадисти (или поне така ни казват), другия път какви ще са? И най-лошото от всичко е, че протестите срещу въоръжаването стават все по-слаби. Нещо повече, ако четете коментарите под определени статии (както в български медии, така и в чужди, ние не сме изключение), ще видите, че много хора призовават именно за използване на брутална сила срещу всякакви мирни протестиращи - последният пример е Иран, а преди това геноцидът извършен срещу етноса Рохинга в Мианмар. Човешкото поведение е отчайващо, но като се замисля, не е ли било винаги такова зло? Хората са ръкопляскали по площадите докато горят набедените за "вещици" и са се радвали, че убиват невинни същества. Сега с удоволствие пляскат на масовите убийства извършвани от Путин, Ердоган, Асад, Дутерте, Ислямска държава и т.н. Пляскайте, това е ваше право, после обаче не се учудвайте, когато бомби почнат да падат и върху вас, а някой друг ръкопляска с удоволствие.

Понеже споменах за падащи бомби, тук е момента да вкарам малко практически знания извадени от моя блог "Хакер на живота".

Дано никога не ви се налага да се криете от атомна експлозия, но все пак с оглед на международната обстановка, не мога да изключа възможността да се стигне до размяна на ядрени удари.

Първи въпрос: как да разберем, че е паднала атомна бомба?

Внезапно се появява мощен блясък светлина, който дори временно може да ви ослепи. Това се наблюдава на 80-90 километра от падането на бомбата. А ако сте на до 20 километра, може да получите и изгаряния. Щом си възвърнете зрението е твърде вероятно да видите и прословутата "атомна гъба". Но дори и да не я виждате никъде на хоризонта, веднага се скрийте за всеки случай.


Къде да се скрием?

В колкото се може по-вътрешно и по-дълбоко помещение. На долната графика се вижда кои сгради и помещения каква протекция предлагат. Колкото даденото число е по-голямо, толкова по-голяма е и защитата.


Важен фактор е и от какво са изградени самите постройки. Най-добра защита предлагат бетонните стени, след това тухлените. Най-слаба, почти никаква е защитата на дървените сгради.

Източник

Е, от бомби трудно ще се опазим (не пречи да опитаме), но поне можем да направим нещо друго срещу друг вид бойна техника. Това видео отново е от "Хакер на живота", слагам го и тук. Как да спрем танкова колона.



През годината имаше и два опита за прилагане на народната воля - в Каталуния и в Кюрдистан. И двата бяха смазани. Добре дошли обратно във времето на диктатурите.

Кадри от Барселона, Каталуния:



Снимки от град Киркук, където про-иранските про-джихадистки шиитски сили прогониха местното кюрдско население (източник):




Все пак имаше и лъч надежда през годината. В малката африканска държава Гамбия, без кръв, без насилие, след избори, бе свален дългогодишният тиранин Джаме (източник) . Може би това е късмета на тази страна - че е твърде твърде малка и на определени големи геополитически сили не им пука за нея и затова не се втурнаха да защитават диктатора, така както в момента правят на други места по света.

13 януари 2018

Случаи на спонтанни телепортации - част III

Един от случаите описани в миналата статия от поредицата бе от Аржентина, следва още един от тази страна. Той е описан в книгата "Our Haunted Planet" на Джон Кийл и се е разиграл през лятото на 1968.

11-годишната Грациела дел Лордес Кименес (Graciela del Lourdes Cimenez) си играела заедно с приятелки в град Кордоба. Подобно на предишния случай, момичето внезапно било обгърнато от непроницаема мъгла. Уплашено, детето се опитало да избяга през мъглата по посока на своята къща, но щом излязла от бялата пелена, се озовала на градски площад, който не познавала въобще. Момичето отишло до най-близката къща и се оказало, че за един миг се е телепортирала на над 100 мили разстояние.

************

Следващият случай със сигурност не е истински (макар че през годините е имало и опити да се представи като реално случило се събитие). Тази история за първи път се появява на страниците на "Weekly World News", едно добре известно сатирично издание. Защо го давам тогава? Заради хумористичния елемент.

Ноември 2000. Мъж на име Ралф Морили и съпругата му релаксирали във тяхната вана в дома им в Маями, когато внезапно във водата се появил непознат човек. Той също бил много объркан и твърдял, че просто си плувал в басейна на един хотел, а в следващи миг бил във ваната на това семейство.


Всъщност, ако вярваме на постулатите на квантовата физика, то такива спонтанни телепортации не са невъзможни, макар че би трябвало да се случват изключително рядко. Дано да не сте карък да се случи точно на вас. Представяте ли си както се къпете, във ваната до вас да се появи непознат мъж. Дано поне не е гол.