Това е една история случила се лично с мен. Макар от 2009 година да публикувам в блога МИСТЕРИКА какви ли не странни и дори страшни истории, никога не съм предполагал, че сам ще стана участник в подобен род преживявания.
Преди да започнете да четете този материал, следва да предупредя за няколко неща, за да си прецените дали да отделите време за него и за да няма разочаровани накрая.
1] Описаната история не е толкова страшна и невероятна, колкото много други истории в блога. За сметка на това гарантирам, че нищо не съм си измислил.
2] Материалът е доста дълъг, с много размисли и препратки към друг статии, така че ако решите да го изчетете до края, ще трябва да се заредите с търпение.
3] В обществото за жалост има много догми. Една такава е отношението към тези който са имали досег с паранормалното. Присмехът е обичайната реакция. Затова няма да споменавам имена и точни адреси, не искам да злепоставя никого. Най-общо мога да кажа, че апартаментът в който се развиха събитията се намира в близост до ж.п. гара "Захарна фабрика". А, аз лично заставам с името си зад историята първо защото се стремя да не плащам "данък обществено мнение" и защото търсенето на истината (каквато и да е тя в този случай) е много по-важно от нечий присмех.
4] Макар да съм избрал ефектното заглавие "Духове в апартамент в София", не твърдя със сигурност, че това е причината поради която се случиха описаните събития. Може друга необичайна сила да е намесена. Може дори да има някакво обикновено и логично обяснение.
5] Не бързах с публикуването на тази история, реших да я обмисля добре в продължение на една година. Събитията кулминираха на 16 април 2012 (точно преди една година), тогава реших, че има нещо доста необичайно, иначе всичко започва около два месеца по-рано.
И така, нека започнем...
Макар да живея в малкото градче Момин проход през последните години работех в София и като много други хора пътувах всеки работен ден с влак. Случайно в началото на 2012 се срещнах с един човек, който ми каза, че е живял в тристаен апартамент, който сега се дава под наем и то за наем доста по-нисък от обичайния за такъв тип апартамент без хазяин. Заведе ме там и определено ми хареса апартамента. Не го попитах защо вече не живее самия той там и защо още не си е взел нещата. На 7 февруари се срещнах със собственика, платих му наем и депозит както е обичайно и той ми даде ключовете. Вероятно помните каква люта беше зимата през онази година, специално на 7 февруари дори имаше сериозни проблеми с транспорта, които отразих в тази статия:
По онова време дори не съм предполагал, че въпросната дата ще се появи и в друг мой материал. Тогава, докато чаках да пуснат влак по моята дестинация, се чудех дали още тази вечер да не отида в наетия от мен апартамент - ключовете бяха в мен, все щях да намеря с какво да се завия, а и щях да пусна парното в стаята, хранителни магазини има навсякъде в София - имаше какво да си взема за вечеря, лаптопа и безжичния интернет са почти винаги с мен - така че нямаше и да скучая. Все пак реших да се прибера у нас и официално се нанесох следващата неделя (12 февруари) като занесох две големи торби с личен багаж - одеяло, съдове, прибори и т.н.
Апартаментът не е лош, не е луксозен, но не е и занемарен. Стандартен апартамент в панелен блок.
Още първата вечер се случи нещо необичайно, на което обаче не придадох особено значение и щях да забравя, ако не бяха последвалите събития. Както си седях и се ровех в интернет, нещо изтрополи в другия край на стаята. Проверих на какво може да се дължи това и видях една плочка от паркета. Реших, че най-вероятно е била поставена на ръба на вътрешния перваз на прозореца и просто е паднала от там. След всички останали събития вече не съм съвсем сигурен, че "просто е паднала от перваза". Забавлявам се с мисълта, че се е материализирала от нищото, но щом не съм го видял с очите си, не мога да твърдя подобно нещо. Тази снимка на въпросната плочка я направих в последния ден в който бях във въпросния апартамент (4 май):
През следващите дни и седмици не се случиха някакви особени събития, освен може би това, че ми се струваше, че някои врати в апартамента ги оставям отворени/затворени и ги намирам не така както си спомням да съм ги оставил. Може просто така да ми се е струвало. Поне веднъж собственикът на апартамента е идвал в мое отсъствие. Възможно е и друг път да е наминавал просто да провери как стопанисвам неговата собственост, така че не мога да твърдя, че "незнайни сили" са отваряли/затваряли вратите.
Също така понякога ме обхващаше някакво безпричинно безпокойство в апартамента. Но по принцип от преди да се нанеса там бях започнал сериозно да се замислям над това как върви живота ми и от много неща не бях доволен, така че може "безпокойството" да се е дължало на цялостното ми настроение.
Като цяло бях доволен от това, че съм взел апартамента под наем. Наспивах се добре, не трябваше сутрин да мръзна по влакове и спирки, можех вечерите да ходя по различни събития и да стоя до късно, не трябваше да се съобразявам с това, че имам "последен влак", който не трябва да изпускам и т.н.
Една вечер, някъде в началото на март, излязох от стаята в която спях в коридора за да отида до банята/тоалетната и когато натиснах ключа за осветлението, целият апартамент потъна в мрак. Естествено, се стреснах, още повече, че в коридорът не прониква никаква светлина от вън, за разлика от стаите, които имат прозорци, но и на този случай на придадох особено значение. Тогава се върнах с опипване в стаята, където незнайно какво чувство ме беше накарало още първият ден да поставя едно фенерче на бюрото до леглото. Взех го и с него осветих коридора, намерих къде са бушоните, за щастие се оказаха автоматични и ги включих отново. Беше изгоряла крушката в коридора. Предполагам на всеки му се е случвало да му изгори крушка при натискане на ключа за осветлението, на мен също, но не ми се беше случвало от една лампа чак да се изключат бушоните. Стори ми се странно, но явно е възможно. Забравих и за този случай също като и за падналата плочка от паркет от първата вечер - докато последвалите събития не ме накараха да си ги припомня.
Следвалото необичайно нещо се случи някъде през втората половина на март. И тук както и в случая с изгорелите бушони, точна дата не мога да назова, понеже все още не смятах, че има нещо обезпокоително и не съм се старал да помня дати. Една нощ, на границата със сутринта, се събудих от странно скърцане. Звучеше все едно мишка или някакво друго малко същество се движи по пода. Огледах стаята, достатъчно светлина идваше от вън (София е доста светъл град дори и през нощта), но нищо не можах да видя. Скоро скърцането престана и аз скоро отново заспах. Естествено се учудих какъв може да е бил този шум, но нито за миг не се притесних - макар да поддържам този блог в който има стотици паранормални истории, аз съм доста рационално мислещ човек. Трябва да търсим свръхестествени обяснения едва след като всички останали варианти са изчерпани. Пък и спадах по-скоро към аномалисткото течение, а не към езотеричното. Или казано с пример - по-скоро към хората, които вярват, че извънземни посещават земята, отколкото, че съществуват духове. В тази статия съм се опитал да обясня по-подробно разликите:
Там съм цитирал и следните два абзаца от книгата "Вечните загадки" на Джером Кларк:
Аномалистите не се занимават с паранормалното ESP (екстрасензорно възприятие), призраци, психокинеза и полтъргайсти.
По правило аномалистите вярват, че явленията, които ги интересуват, могат да се обяснят чрез съществуващи физически закони, въпреки, че някои от тях, изглежда, стигат критична точка.
Моята критична точка щеше да настъпи съвсем скоро...
През следващите няколко нощи "стъпките" не се повториха. Бях на път да забравя и за тях, но на следващата седмица отново ги чух. Твърде много ми напомняха на действията на някакво същество, а не на случайните пукания на мебелите и дървесината при нагряване/изстиване. Повечето от живота си съм прекарал в къщата в Момин проход и добре познавам и двата вида звуци. Старите къщи пукат, особено когато има големи вариации в дневните и нощните температури. Не намирам нищо необичайно в тези звуци. Преди години (преди да завъдим свирепи котки-ловци) понякога се е случвало да чувам мишки в стаята си, често, макар и не винаги съм ги и виждал като запаля нощната лампа. Затова бях сигурен, че въпросните звуци в апартамента се причиняват от някакво същество. Питах колегите от работата дали са имали проблеми с гризачи дори и в горните етажи на блоковете и те ми казаха, че в София могат да се срещнат мишки и плъхове дори и във високите сгради. Затова продължих да не обръщам внимание на "мишите стъпки" и да спя спокойно, дори ми служеха като ориентир - знаех, че чуя ли ги, остават още час-два до развиделяване. Не се появяваха всяка нощ и със сигурност не бяха обичайните "съседски" шумове характерни за панелените блокове. Много добре разпознавах тези шумове - приглушените гласове на съседите, когато си говорят, не толкова приглушените гласове, когато се карат, шума от пуснатата вода от казанчето в тоалетната, тропането им, когато ходят из стаята. Не, "мишите стъпки" не идваха от съседните апартаменти, те се генерираха в моята собствена стая.
През 2012 Великден се падаше на 15 април. Цялата седмица преди това бях в много добро настроение понеже се събираха няколко почивни дни. Не чух "стъпките" нито веднъж, може би просто съм спал много добре през тези нощи заради доброто си настроение и не съм се будил от шумовете. Когато настъпиха почивните дни, аз се прибрах в Момин проход, а на 16-ти април се върнах отново в София. Спомням си, че бях в изключително лошо настроение - празниците бяха свършили, на другия ден трябваше пак да ходя на работа. Освен това същият ден бях започнал работа по материала посветен на
случая Дятлов и все още бях под впечатленията от тази изключително страшна история.
Тази вечер трудно заспах, постоянно се въртях в леглото, често се будех от обичайните шумове - тропането на съседа, пукането на мебелите. Когато заспивах сънувах разни кошмари - като това, че над леглото има нощна лампа (в действителност няма) и че трескаво се опитвам да я запаля, но тя само съвсем бледо примигва при натискането на ключа и оставам в пълна тъмнина. За първи път изпитах и така наречената "сънна парализа" - когато съзнанието ни се събужда, а тялото все още е парализирано от съня. В един момент имах чувството, че някаква черна пелена ме е затиснала и не мога да се помръдна по никакъв начин. В следващия миг ужасното чувство изчезна, аз знаех, че това е ефекта на "сънната парализа" и продължих с опитите си да спя нормално. Но спокойният сън не идваше. Продължих да спя на пресекулки. По някое време обичайните шумове бяха отстъпили място на необичайните - "мишите стъпки". Към тях обаче се прибавиха и съвсем не толкова леки стъпки, както и от време на време потропване по различни мебели и предмети. Когато най-накрая силно издрънча една пластмасова поставка, не издържах, станах и запалих лампата. Часът бе 4 сутринта на 17 април.
Не видях нищо необичайно в стаята, но повече и не загасих осветлението докато не се разсъмна. Не спах повече тази нощ, само лежах и се чудех всичко което чух дали се е случило наистина или е било плод на неспокойния ми сън. Никакви необичайни шумове обаче не се появиха повече през оставащото време от нощта.
През следващия ден не бях особено работоспособен заради това, че не се бях наспал добре. Въпреки това вечерта реших да не гася лампата и да видя дали няма пак да се повторят странните събития от предната нощ. Лежах и четях книга, а като ми омръзнеше се ровех в интернет. Малко след полунощ "мишите стъпки" се появиха отново. Лампата бе запалена, а аз съм абсолютно сигурен, че бях буден. Не видях мишка. Не виждах и някаква друга причина за звуците. Можех да се ориентирам дори от къде идват звуците, а в тази част на стаята нямаше нищо. Просто сякаш някаква невидима сила стъпваше по паркета. Настръхнах и ако кажа, че поне малко не съм се притеснил, ще излъжа. Но освен това изпитвах и някакво нелогично задоволство - значи не ми се беше присънило миналата нощ.
Станах от леглото и тръгнах натам. Шумовете спряха. Отново легнах и се помъчих да спя на запалена лампа. Много не ми се получаваше, още повече, че "стъпките" се повториха на няколко пъти.
През следващите нощи отново не гасих лампата и отново имаше шумове, най-често след полунощ или около 3-4 часа сутринта. Основно се чуваха "стъпките", но от време на време "щоу-програмата" се разнообразяваше и от други звуци. Най-невероятното беше това, което нарекох "кръгът" и което се повтори само един път. Силно изпукване по пода в отдалечения край на стаята, сякаш някой доста тежък е стъпил там, след няма и секунда ново такова изпукване, но сякаш малко по-в-страни от първото, след още една секунда още едно. Така се чуха за няколко секунди поне 5-6 мощни изпуквания на паркета, които "обходиха" стаята в кръг, като всяко следващо беше все по-близо до мен. Предпоследното бе на метър от леглото, а последното точно под мен под леглото.
Нито веднъж не се сетих да пробвам да запиша с телефона си, някой от тези звуци. Тогава въобще не ми беше до това да се правя на "паранормален изследовател", единствено исках да мога да се наспя нормално. Сега донякъде съжалявам, че дори не опитах да документирам шумовете.
Към края на седмицата вече бях до голяма степен привикнал със спането на запалена лампа и "стъпките" в стаята и горе-долу успявах да спя, само от време на време отварях очи за да видя дали най-накрая няма да зърна източника на шумовете. Така и никога не видях нищо.
В събота се прибрах за една нощ и половин ден в Момин проход. В неделя през нощта отново будувах в квартирата. Явно неведомата сила искаше да си навакса за това, че ме е изпуснала за една нощ и ми устрои специално представление. Изведнъж едновременно се чуха "мишите стъпки" и гардероба започна силно да пука, така все едно нещо напира да излезе отвътре.
На следващия ден реших да взема мерки. Разрових се в интернет и попаднах на следната статия:
Защо мебелите "ПУКАТ" ....
Разбрах, че и други са имали подобни преживявания. Разбрах, че на 3:00 през нощта му казват дяволския час. Тогава неведомите сили били най-силни. Действително при мен около 3:00 зачестяваха шумовете. Припомних си и някои стари методи за прогонване на полтъргайст, за които съм чел още преди години, но които никога не съм мислил, че ще използвам. Говорете му директно.
Така следващата нощ, аз чаках шоуто да започне. Това се случи след полунощ. Чувствайки се почти като идиот, че съм повярвал в такива "бабини деветини" и надявайки се, че съседите вече са заспали и няма да си помислят дали не съм загубил разсъдъка си, аз казах на висок глас нещо от рода на - "благодаря за представлението, а сега бихте ли били така добри да ме оставите на мира". Шумовете заглъхнаха, за всеки случай повторих отново искането си. Не загасих лампата, но до края на нощта не се повиха повече необичайни звуци.
Прекарах още две нощи там. Нямаше "стъпки" или други необичайни звуци, единствено от време на време леки единични изпуквания, които по-скоро приемам за нормални - следствие от падането на температурата през нощта. Въпреки това продължавах да не гася осветлението. Лежах буден в леглото и си давах сметка, че дори повече нищо необичайно да не се случи, скоро няма да посмея да спя на загасена лампа. Освен това си дадох сметка, че щом нещо не ми е приятно няма смисъл упорито да го правя. Наех квартира в София, за да не пътувам с влака, а пътувах с влака защото работех в София. Животът ми от няколко години на практика беше изпаднал в дупка без някакво сериозно развитие в която и да било област. Това, че получавах добра заплата (за българските условия) не бе достатъчно за да оправдае липсата на прогрес при мен. Онази нощ взех твърдото решение, че с или без духове, не искам да продължавам с нищо от това. Макар и да бях платил наема до края на месеца (а и за следващия), още на другия ден започнах отново да пътувам временно с влак, но да спя спокойно в собственото си легло в родната си къща. На следващия месец освободих квартирата и напуснах работа. Сега, година по-късно сам съм "шеф на себе си". Това не е като да си на сигурна заплата, има много рискове, но нито за миг не съжалих за решението си. Сега имам много повече свободно време, държа съдбата си в мои ръце - основно от мен си зависи дали ще изкарам добри пари или не, откриха ми се страхотни възможности, задвижих някои планирани лични проекти, доброто настроение много по-често е мой спътник. Каквото и да се случи с мен от тук нататък - дори и да фалирам, никога няма да съжалявам за решението, което взех тогава. Ако следите редовно МИСТЕРИКА от дълго време, няма как да не сте забелязали, че през последната година се появяват много по-често дълги и качествени материали отколкото преди. Та от тази гледна точка, мога да благодаря на духовете, полтъргайста или каквото и там да е било за това, че ме "изритаха" от апартамента и от обичайното русло в което бе навлязъл живота ми.
Историята има кратко продължение.
Когато напусках, една моя позната каза, че друг неин познат си търсил квартира в момента. Бях и споменал за духовете, не знам колко сериозно го прие, но се съгласих да покажа апартамента на момчето, а след това да го представя пред собственика. Така историята се повтори - и аз бях доведен в този апартамент от предишния ползвател, и аз като него още не си бях взел всички вещи, когато доведох новия наемател. Момчето взе апартамента, и той като мен на по-нисък наем от обичайния.
След около месец ми се наложи да преспя една нощ в София. Звъннах на момчето, което сега живееше в апартамента с въпрос дали мога да спя в някоя от свободните стаи. Той е точен пич и нямаше проблем. Вечерта гледахме някакъв екшън филм и пихме бира. След това той си отиде в стаята, а аз останах да спя (на загасена лампа) във всекидневната с телевизора. Той си беше забравил телефона при мен, защото около 4 сутринта се събудих от неговите звуци. Помислих си, че е алармата на телефона за събуждане и тръгнах да я изключвам. За моя изненада не беше алармата. Телефонът се държеше като полудял - сменяше произволно менютата си, влизаше в контактите, дори набра пред очите ми един номер. Сякаш някаква невидима ръка си играеше с него. С много натискания на "червената слушалка" успях да го усмиря. Отново легнах да спя, но около един час по-късно се повтори същото. Този път се замислих дали да не го снимам със собствения си телефон, но все пак това беше негова лична вещ, а и се показваха имената на приятелите записани в телефона, затова реших, че не е много редно да го снимам.
Дали телефонът или софтуерът имаха някакъв дефект? Или това бе проявление на паранормалното? За пореден път изпуснах възможността да заснема свръхестественото,но не съжалявам - в интернет има хиляди клипове и за никой няма гаранция, че е истински. Ако бях заснел клипче на побъркалия се телефон или на странните шумове, колко ли хора щяха да ме оплюват като измамник?
През октомври 2012, момчето напусна квартирата. Не съм го питал директно дали е имал някакви особени преживявания, но до колкото схванах не е имал и напуска по други причини. Мисля, че не е довел някой друг наемател на негово място.
Това е в основни линии историята, която ми се случи миналата година. От тук нататък следват основно размисли и спекулации за това каква може да е била причината за събитията.
Обикновени обяснения
1) Ако попитам някой психиатър, той най вероятно ще ми каже, че никакви шумове не е имало. Любимото им обяснение е, че всичко е плод на човешката психика. Когато посетих
групата от лекции обединени под името "Рацио" (RATIO), Крис Френч говореше именно за това в неговото изложение, дори спомена, че на някои хора им се причували стъпки през нощта, но нямало реално нищо такова.
Аз много уважавам професор Френч, но за моя конкретен случай мисля, че греши - шумовете бяха реални.
2) Понеже зачитам всички гледни точки, следва да отбележа, че дори и шумовете да са били напълно реални, това пак не е гаранция, че има намеса на паранормална сила. Може просто да е случайност. Помните ли преди време как в ТОТО-то два пъти под ред се паднаха едни и същи числа? Ако цялата работа не е манипулирана, то това е шанс на един милиард, но ето че се случи. Дали и най-обикновените пукания не могат случайно така да се подредят, че да наподобяват стъпки? И то да се подреждат няколко нощи подред? И по чисто съвпадение да спрат след като казах на глас "заклинанието" си? Шанс не на един милиард, а на един трилион, но кой знае, всичко е възможно...
Паранормални обяснения
3) Класическото свръхестествено обяснение - дух на починал човек. Няколко месеца след като напуснах квартирата, разговарях с човек, който силно вярва в "невидимия свят". Той ме помоли да отрежа малко от косата си и да му я дам за да провери какво става с мен. Дадох му, защото много не вярвам в разни вуду-магии, пък и до колкото го познавам - не е лош човек и не би тръгнал да прави такива неща. След време той ми се обади и каза, че по косата ми е разбрал, че цели 3(!) духа са се закачили за мен, вероятно от времето когато съм живял в онзи апартамент. Това би обяснило защо на момчето което нае апартамента не са се случвали странни неща, или поне аз не знам за такива. Просто духовете са си тръгнали заедно с мен. Но защо тогава една година по-късно не съм забелязал да се проявят нито веднъж? Не приех крайното рационално обяснение на Крис Френч, няма да приема и крайното нерационално обяснение за духовете. Вероятно истината е някъде по средата.
4) Полтъргайст. За някои паранормални изследователи "дух" и "полтъргайст" са синоними. Други обаче не смятат така. Някои смятат полтъргайста за проявление на силните човешки емоции. Ето както пише в
Wikipedia по въпроса:
Парапсихологията смята, че се касае за феномен на психокинеза, предизвикана от един или няколко души. Полтъргайст е силно психологическо преживяване, съпроводено от чувство за обсебване, халюцинация и смущения в съня...Полтъргайст често съпровожда хората при преместване в ново жилище рядко причинява телесни наранявания.
Ето още един материал по въпроса, който публикувах в МИСТЕРИКА наскоро:
Призраците - отражение на мислите на човека
Действително по онова време бях в особено емоционално състояние. Лошо настроение заради края на празниците, все още пресни впечатления от "случая Дятлов", размисли от много време за състоянието на живота ми...възможно ли е сам да съм причинил паранормалната активност? Но не за първи път през живота ми съм бил под силно емоционално напрежение, дори съм имал и много по-тежки моменти, защо тогава не е имало прояви на полтъргайст?
5) Зла паранормална сила различна от дух на някога живял човек. Някои наричат тези сили "демони", други им лепват други имена. Както и за горните обяснения не мога да твърдя, че това стои в основата на събитията, но и не мога напълно да го отхвърля. В блога е пълно с подобни истории, а тази ми се струва най-близка до моя случай:
Ужасяващи почуквания (случай от САЩ)
6) Добронамерена паранормална сила. Да, въпреки дискомфортът, който ми бе причинен заради липсата на сън, аз не изключвам възможността неведомата сила да не ми е мислила лошото. Вече споменах, че онези събития доведоха да това да поема по нов път в живота.
В тази връзка на мисли се чудя още нещо. Ако прием, че неизвестната сила, която се прояви пред мен тогава е добронамерена, дали не е искала не просто да промени живота ми към по-добро, ами и да ме предупреди за нещо? На 11 април 2012 (едва няколко дни преди да се развихри полтъргайста), се случиха две земетресения в Индонезия. Отразил съм събитията тук:
Две силни земетресения в Индонезия
Завършвам онзи материал със следния мой коментар:
Какво съвпадение ми се случи. През миналата нощ сънувах, че се е случило голямо земетресение, само че в България. Дори помня силата му - 8.8 по Рихтер.
След около месец ще се случи земетресението в Перник:
5,9 по Рихтер удари София, Перник в бедствено положение
Дали паранормалната сила не е искала да се разкарам от София преди това събитие, което макар да се размина без жертви, предизвика истински шок в Столицата? Може би...
Има и такива материали в МИСТЕРИКА - за "страшни, но предупреждаващи сили", макар и по-малко на брой от тези в които се говори за "злонамерените сили". Ето два примера:
Какво наистина се случи преди една година? Кое от горните нормални и паранормални обяснения е вярно? Или никое от тях? Не мога да кажа. Знам само, че не само живота ми се промени, ами и възгледите ми по въпроса за свръхестественото. Като цяло не вярвах много в езотерическите/окултните феномени - духове, призраци, полтъргайст, демони и т.н. Обръщах повече внимание на съобщенията за НЛО, извънземни, древни цивилизации, непознати видове животни (криптиди) и т.н. Това е видно от статиите, които публикувах до преди година - едните имаха голям превес над другите. Сега обаче е по-скоро обратното - появиха се статии за "Кървавата Мери", за дъските Уиджа и т.н. Продължавам да не приемам нищо лековерно, но знам, че дори и най-фантастичната история може да се окаже вярна. Пътешествието ми в търсене на истината продължава...
