28 февруари 2015

Няколко скрити камери с фантастични мотиви

Без коментар :)



ПОДОБНИ СТАТИИ:




"Лудият Макс" се завръща

27 февруари 2015

Мумифициран монах открит в статуя

Миналата година Китай за първи път даде тази интересна статуя да бъде изнесена  извън пределите на страната. Тя беше изложена в историческия музей Дрентс (Drents) в Холандия. По-късно е откарана до медицински център, където ѝ правят рентгенови снимки. Те потвърждават съмненията около нея – вътре се намира мумифицирано тяло.

Направената ендоскопия показва, че тялото вътре е на будисткия учител Лиукуан (Liuquan), починал около 1100 година. Също така е установено, че на местата където е имало органи, са поставени парчета хартия изписани с древнокитайски йероглифи.



ДНК изследванията продължават. С тях ще може да се разкрие повече за тялото заключено вътре. В този момент мумията е изложена в Унгария, като ще остане там до 2015 година.




Мумии, които са застинали във времето в поза на медитация не са новост. Но покрай тази стара статуя има мистерии, които предстоят да бъдат разгадани. А може би по време на обиколката ѝ по света ще се появят и истории свързани с нея.  


26 февруари 2015

Произходът на пиратското знаме

Пиратите са популярна тема днес, техните истории са пълни с далечни морета, другарство и търсене на съкровища. Преди векове обаче, те са били съвсем реални криминални престъпници и може би един от първите примери за "организирани престъпни групи". Пътувайки по моретата, те атакуват и грабят, убивайки без да им мигне окото.

Днес много неща се възприемат като пиратски символи - дървения крак, превръзката на окото, куката на ръката, единичната златна обица. Но има един символ който изпъква над останалите - черното знаме с череп и кръстосани кости - прословутият Джоли Роджър. Той е всявал страх винаги, когато се появи. Но как се е появил?

Използването на знаме при пиратите като цяло има същото предназначение като при всички други кораби - да предаде някакво съобщение. Исторически, първите пиратски знамена са били изцяло черни. Това е било знак, че пиратите ще пощадят екипажа на кораба към който се приближават, стига да не им оказват съпротива. Ако обаче нападнатият кораб започне да се съпротивлява, знамето се сменя на червено, с което са показвали, че няма да има милост. Тези оригинални чисто черни или червени знамена са били наричани също "Джоли Роджър" и по-късно името е пренесено и върху по-популярния днес флаг.

За самото име се спори от къде идва. През 1724 Чарлз Джонсън публикува своята книга "Обща история на пиратите" в която казва, че името е дадено от двама известни пирати Бартоломей Робертс и Франсис Спрингс. Други пък смятат, че наименованието идва от френското "jolie rouge", което значи "доста червено". В една книга наречена "Пиратите и изгубеният флот на тамплиерите" (Pirates & the Lost Templar Fleet) от Дейвид Чайлдрес се твърди, че "Джоли Роджър" е кръстен на крал Роджер II на Сицилия, тамплиер, който пръв е развял пиратското знаме.

Не по-малко спорове буди и защо по някое време към чисто черните и червени знамена са добавени допълнителни символи като черепа и кръстосаните кости. Всъщност, познатото ни днес разположение на тези символи, съвсем не е било единственото. През годините е имало какви ли не аранжименти.


Според някои символите идват от легендите за рицарите-темплиери. Има една история в която един тамплиер, господарят на Сидон (днешния град Сайда в Ливан) силно обичал една жена, но тя умряла млада. В нощта след погребението и, той я изкопал и я осквернил. Тогава един глас му казал да се върне след 9 месеца. Той така и направил и след като минало уреченото време се върнал и отново разкопал гроба. Там намерил череп върху два кръстосани кокала. Същият глас му казал да го пази добре и да го носи винаги със себе си. Черепът станал негов закрилник и рицарят побеждавал враговете си само като им го покажел. След неговата смърт, магическият череп станал притежание на ордена на тамплиерите.

Днес Джоли Роджър продължава да живее, няма филм за пирати в който да не го използват. Той е станал символ на съвременните пирати борещи се за свобода в интернет и свободно споделяне на информацията. Видоизменен бе символ и на най-известния торент сайт "The Pirate bay" - в този случай черепът бе заменен с аудио касетка.


Част е от знамената на някои футболни агитки като тази на немския Санкт Паули.


В миналото небезизвестният украински анархист Нестор Махно също е използвал подобно знаме.


Метъл групата "Running Wild" има песен посветена на пиратското знаме - "Under Jolly Roger".

Какъвто и да му е произхода, този символ явно е популярен сред хората и ще продължава да живее.

Основен източник

25 февруари 2015

Креативно използване на сенките за графити

Оказва се, че на някои читатели страшните истории в блога, не им влияят добре. Затова реших днешния материал е да е весел и без паранормални моменти. Преди по-често имаше такива статии, някакъв баланс е необходим.

Следват няколко снимки на улични графити, които хитроумно използват сенките хвърляни от редица обекти. Вярно, такова съчетание се случва веднъж в денонощието и то за няколко минути, но именно това ги прави дори още по-креативни.







Източник

24 февруари 2015

Случай на мъже в черно от този месец (САЩ)

Аз работя като нощна охрана в склад в Плейнфийлд, Индиана. Сградата е разположена на около 14-15 километра западно от международното летище на Индианаполис. По време на инцидента бях с още един охранител.

За последната година и нещо, аз и други колеги сме забелязвали много странни светлини в небето през нощта. Всъщност някои от тези светлини бяха различими V-образни форми, но повечето са кръгови. В нощта на 1 февруари (около 22:30) имаше група от ярки червени светлини над летището движещи се на запад над Плейнфийлд. Аз се опитах да ги снимам, но светлинното замърсяване от летището и бизнес парка ми попречи. Аз преброих 34 светлини движещи се една след друга в права линия, бавно и тихо. И колегата ми ги видя.

Аз казах какво съм видял на приятел от Синсинати, който се интересува от НЛО. Той каза, че ще подаде съобщение към една НЛО изследователска група. Това бе на следващия ден (2 февруари). Той ми каза, че е получил подобно съобщение от друг очевидец от Индианаполис.

На 8 февруари в ранната неделна сутрин (към 1:15 през нощта) охранителят, който се намира на вратата ми се обади по радиото. Каза ми, че някой иска да говори с мен. Това беше много необичайно, защото рядко някой идва толкова късно през нощта и никой никога не е питал за мен. Аз бях на другия край, затова ми отне известно време за да стигна до портала, дори и с превозно средство. Докато се движех на там, колегата ми се обади отново. Той звучеше ужасен и ме подкани да побързам.

Когато пристигнах, там имаше черен шевролет импала паркиран пред портата и двама човека стояха пред помещението на охраната. Аз паркирах и отидох при тях. Първото нещо, което забелязах е, че бяха доста високи и облечени еднакво в черно. Черни панталони и якета, кожени ръкавици. Също така носеха шапки подобни на барети и черни очила, макар да бе тъмно. Нямаше отличителни знаци или символи на автомобила им, макар че номерът бе от Охайо.

Единият от мъжете ме попита дали съм виждал нещо необичайно в небето над летището. Споменах какво съм видял на 1 февруари и, че и имало много различни светлини през изминалата година и нещо. Той каза, че не се интересува от другите случаи, само от последния. След това ме попита дали съм казвал на някого. По това време бях вече малко смутен и ги попитах кои са те. И двамата се усмихнаха и единият се извини, че ми е отнел от времето. След това те се върнаха в колата си и потеглиха.

Чувал съм истории за "мъжете в черно" от моя приятел, но тези двамата изглеждаха нормално, освен тяхното облекло. Преди няколко нощи, кълна се, аз видях същия автомобил в моя квартал в Индианаполис. Беше паркиран надолу по улицата където е моята къща. Той потегли, когато го задминах, отивайки на работа.

Не знам какво да мисля. Не съм уплашен, по-скоро любопитен за това какво мислят, че съм видял. Другият охранител, който видя светлините, не е имал такива посещения. Моето съобщение трябва да е причината, макар че не мисля, че моят приятел е дал името ми или точното местонахождение.

Източник

23 февруари 2015

Два различни вида дават общ потомък 60 милиона години след като са се разделили

Във Френска Полинезия учените са открили вид папрат (на снимката), който е хибрид на два други вида папрати, които са се обособили като отделни видове преди 60 милиона години. Това може да не звучи като кой знае каква новина, но за науката това е сензационно. Учените сравняват това с възможността слон да се чифтоса с морска крава или ние, хората с лемур.


По принцип е възможно даването на поколение между близки вида. Обикновено обаче това е възможно ако видовете са се разделили преди 1 милион или по-малко години. След това гените стават твърде различни. Все пак има открити и други изключения. Видове дървесни жаби отделили се преди 34 милиона години дават успешно хибридно потомство, както и някои видове риби отделили се преди 40 милиона години. Новооткритият папрат Cystocarpium roskamianum поставя нов рекорд със своите 60 милиона години от обособяването на отделните видове.


Докато подготвях тази статия постоянно си мислих за някои криптиди. Дали примерно "човекът-козел" не е .... сещате се....

Легендата за човека-козел от Мериленд

22 февруари 2015

Фонтанът на младостта

Хората винаги са мечтали за вечна младост и ако може и вечен живот. В тази статия съм разгледал няколко фолклорни поверия свързани с тази тема:


В нея обаче не съм разгледал историите за фонтана / извора на младостта. Те изглежда водят началото си от древния историк Херодот. В едно свое съчинение той разказва как посетил земите на макробите (или "макробии" - не съм съвсем сигурен за българското наименование, на английски: Macrobians, на гръцки: Μακροβίοι). Херодот разказва, че повечето от тези хора достигали до възраст от 120 години, а някои дори повече. Едно от нещата на които се дължало дълголетието им било техния хранителен режим състоящ се основно от сварена риба и мляко. Но имало и нещо друго. Макробите завели древния грък до един фонтан, където като се измили, видели плътта си гладка и блестяща, така все едно са се къпали в етерично масло. От изворът се носел аромат на теменужки. Водата била толкова "слаба", че нищо не се задържало на повърхността и, всичко, било то дърво или по-леки материали, потъвало на дъното. Този фонтан също допринасял за дългия живот на хората по тези земи. Къде обаче са живели макробите, ако действително са съществували, е спорно. Самият Херодот ги поставя на днешния Сомалийски полуостров в Африка, докато по-късни автори като Плиний Стари ги пращат в Индия (Източник: Wikipedia).

През 16-ти век легендата се възражда благодарение на мемоарите на Хернандо Фортенеда. Това е испански моряк, който след корабокрушение прекарва 17 години сред индианците във Флорида. Освен за своите преживявания, той разказва и за известния конкистадор Хуан Понсе де Леон. Според Хернандо, Хуан е търсил фонтана на младостта в Новия свят. Това, което намерил било по-скоро река, наречена Йордан, която магически подмладявала тялото. Самият Фортенеда обаче признава, че тази история може да не е истинска.


Понякога обаче действителността може да се окаже по-странна и от измислицата. Днес много учени се занимават с образно казано "търсенето на фонтана на младостта". Те се опитват да разберат процесите на стареенето, да ги забавят и дори да ги обърнат. За някои това е "науката на бъдещето", за други е загуба на време с нулев резултат. Изглежда обаче има известен напредък. А една от най-сензационните новини е свързана с Великденските острови и каменните статуи намиращи се там.


Наскоро в "Bloomberg Businessweek" е излязла статия разказваща за постиженията на биохимика Шурен Сегал (Suren Sehgal). Този канадски учен е бил на Великденските острови, където събрал образци от почвата под гигантските глави. В тях той открил бактерията Streptomyces hygroscopicus, която произвеждала антигъбичен секрет. Това го заинтригувало - решил, че може да направи крем за мазане с тази субстанция. Той я пречистил , обработил и нарекъл мазилото рапамицин в чест на Великденските острови (на местния език наричани Рапа Нуи). Скоро му се отдало случай да го пробва. Един от съседите на Сегал бил засегнат от кожна болест. Рапамицинът се оказал ефективно лекарство. Това се случило преди десетилетие. От тогава препаратът показал и други свойства - удължава живота като забавя развитието на болести като рак, Алцхаймер, сърдечни заболявания. Но освен това влияе и на нормалното остаряване. Поне така пише в "Bloomberg Businessweek".

Така, че в древната история за легендарните макроби може би има нещо вярно. Може би в техния фонтан е била налична тази бактерия. И други интересни паралели могат да се намерят. Много съвременни диети за здраве и дълъг живот посочват важността на Омега-3 мастните киселини, които се съдържат в рибата (както и в някои растения). Да си спомним от разказа на Херодот - макробите се хранели основно със "сварена риба и мляко". Освен това някои експерти твърдят, че с напредъка на медицината и науката за остаряването, продължителността на човешкия живот може да стигне 120 години и да ги надхвърли. В съчинението си Херодот разказва, че посетения от него древен народ също са живели до 120 и повече години. Съвпадение?

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Случаи на човешка хибернация

21 февруари 2015

Парижките катакомби

Парижките катакомби са може би официално най-големия подземен комплекс дело на човешка ръка. Основно те са ползвани като място за съхранение на костите на множеството мъртви на Париж, изчислява се, че в тях има 6 милиона мъртъвци. Като гробище започват да се ползват през 18-ти век, но самите тунели са създадени много по-рано - те са били галерии във варовичните мини. В района мини има и преди това, но масово започват да се прокопават през 12-ти век, изграждането им е хаотично и никой не си прави труда да ги картографира. Този хаос от "забравени" тунели се пренася и върху катакомбите. С тях започват да се свързват редица легенди и мистерии. Точната им дължина не е известна, но се оценява на над 350 километра. Те са толкова големи и объркани, че в катакомбите ефективно са се криели множество парижани по време на нацистката окупация, от там се е организирала съпротивата срещу немците. Вермахтът също е искал да ги ползва за своите цели. Един интересен факт - в една от каменоломните под земята е открит секретен немски бункер от Втората световна война, а само на 500 метра от него се е намирал главният щаб на водачите на Съпротивата.

Катакомбите са забранени за външен достъп с изключение на една малка секция където се провеждат платени туристически турове. Въпреки това те имат своите нелегални изследователи и търсачи на силни усещания известни като "катафили". Много добра статия за тях има в броя от Февруари/2011 на списание "National Geographic България". Много от тези хора посещават подземните тунели заради тръпката да изследват, на други просто им харесва да са под земята, някои дори организират партита. През 2004 гръмва невероятна история. При тренировка в подземията полицията съвсем случайно се натъква на подземно кино и добре зареден бар с 20 места - ток е бил прокаран от повърхността. Полицаите няма какво да направят за момента и по-късно се връщат с още хора и служители на електрическата компания, но откриват само една празна пещера - всичко е изнесено мълниеносно. А може би просто не са успели отново да намерят мястото? Почти сигурно е, че киното и барът са били дело на потайна групата известна като "Les UX" (Urban eXperiment, Градски експеримент). Тяхната цел е да подобрят парижките тайни места. През 2006 започват да се забелязват плакати на групата в която те канят хората на техните събития, само "трябва да знаят къде да търсят".

Ето малко снимки от катакомбите:









За горната информация са използвани следните източници:

Парижки катакомби

Paris Catacombs – The Mysterious Underworld Home of Cataphiles & Secret Societies

Съвсем естествено, започват да се появяват и много истории с паранормален характер. Някои дори твърдят, че в катакомбите се намира дори "вратата към Ада". В епизод на американското шоу "Scariest Places on Earth" (Най-страшните места на Земята) се разглежда интересна история. Твърди се, че един подземен любител намира в тунелите изоставена камера. Връща се на повърхността и преглежда заснетото. От видеото разбира, че друг единичен изследовател е бродил сред тунелите. Отначало се движи бавно и спокойно, разглежда костите и другите "забележителности". Но по някое време сякаш нещо го плаши и започва да тича. Тича все по-бързо и накрая дори захвърля камерата - последно се вижда как човекът се отдалечава в тунела. Какво го е накарало да побегне?


20 февруари 2015

Извънземният гигант от 1971

Описаните събития се случили през май 1971 в една малка провинциална общност близо до град Фредериксбърг, Вирджиния, САЩ. В една тъмна, облачна нощ три момчета и тяхното куче - немска овчарка били на бивак насред полето. Две от момчетата решили да проучат от къде бил дошъл звук като от автомобилен клаксон, а третото решило заедно с кучето да остане "на сигурно". Именно то обаче станало свидетел на нещо странно.

То все пак се движело наоколо из голямото открито поле, когато усетило, че сякаш нещо е зад него. Обърнало се, но не видяло нищо. След малко пак се обърнало и този път видяло светещо "нещо" над едно езерце наблизо. Обектът взел бавно да се придвижва към момчето и накрая кацнал в близост като според момчето от него се подали "крака". След това в апарата се отворила врата и "човек" излязъл навън. Според момчето съществото било "мощно, голямо, имало дълги ръце и било блестящо". В едната си ръка носело "светеща кутия".

Съществото се огледало наоколо и започнало да се придвижва в посока на момчето, което по това време било приклекнало във високата трева. Немската овчарка взела да ръмжи и да се приближава към извънземния. Тогава съществото се обърнало и се върнало в апарата си. Вратата се затворила и след 10 минути НЛО-то излетяло.


След няколко минути другите две момчета намерили техния приятел, който все още клечал в тревата явно в шок. Разказал им какво е видял и тримата бързо се прибрали по домовете си.

След два дни, през нощта, двете сестри на момчето, което видяло гиганта, се прибирали към дома си с автомобил. Те чули бръмчащ звук и видели червени светлини над тях. Почти веднага двигателят на колата спрял, а фаровете и радиото изгаснали. Момичетата твърдят, че са видели оформен като летяща чиния апарат над дърветата. След около 5 минути те все пак успели да запалят двигателя и да се приберат у тях, като апаратът ги следвал. НЛО-то известно време стояло над къщата, където и други хора го видели, след което отлетяло.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Извънземни си падат по земен хазарт!?




Метален обект изваден от човешка ръка

19 февруари 2015

Добрият дух от Уейсайд Ин

Уейсайд Ин (наричан още Лонгфелоус Уейсайд Ин) е хотел/страноприемница с 300-годишна история. Намира се в град Съдбъри, щата Масачузец, САЩ. Той е известен с множество призрачни истории, но всички те бледнеят пред легендата за духа на Джеруша. Според мнозина посетители това привидение все още обитава стая номер 9 и чака мъжете посетители.

Ето как изглежда хотелът сега:


А ето две запазени снимки от миналото:



Джеруша Хал била сестра на Дейвид Хал, който купил страноприемницата през 1716. Тя прекарала повечето от своите дни там, упражнявайки се на музикални инструменти, рисувайки и по принцип наслаждавайки се на живота в провинцията. Според легендата, един ден в страноприемницата отседнал английски джентълмен и Джеруша се влюбила в него. За нещастие мъжът трябвало да се върне в Англия преди да "си сложи халката", но обещал да се върне колкото се може по-скоро, за да заживеят двамата заедно.

Предполагам вече се досещате, той никога не се появил отново, а Джеруша чакала и чакала и чакала...44 години се минали без вест от нейния възлюбен и когато жената накрая умряла, казват, че било от разбито сърце. Казват и, че тогава започнала призрачната активност. Всекидневната в която Джеруша е прекарвала времето си, била направена на стая за гости и получила номер 9. Постепенно посетителите преспали в тази стая започнали да съобщават за нощни посещения от страна на дух, който искал да им даде комфорт. Тези паранормални срещи били толкова чести, че дори се появил нещо като клуб наречен "Обществото на тайното чекмадже". Името идва от породилата се в началото на 20-ти век традиция посетителите да описват на лист своите преживявания с Джеруша и да слагат листа в цепнатините по тавана. С времето тези признания станали толкова много, че управата на хотела започнала да ги пази в чекмаджета и ракли в стаята.



Ето едно от оставените съобщения:

"Около 5 сутринта, тя дойде в моята стая, седна на края на леглото ми, а няколко минути по-късно премина пред него (изглеждаше като малка ивица зелена светлина) и изчезна пред вратата".

Друг пише, че е усетил лек парфюм, видял е светлина и е чул бързи крачки по стълбището. Други са усещали нежни призрачни ръце да ги прегръщат през нощта. Срещите с този дух обичайно не са страшни като при много други духове, а напротив - доста приятни.

Ето как изглежда въпросната стая номер 9:


Уейсайд Ин е най-старата действаща страноприемница в страната, пълна е с пластове история. Към нея има ресторант и музей - очевидно е добро място за посещения.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Класически случай на полтъргайст и духове

18 февруари 2015

Мистериозен лъч и експлозия на електроцентрала в САЩ

На 2 февруари 2015, около 1:30 през нощта в електроцентралата в град Есканаба, Мичиган избухва мощна експлозия. За щастие централата не е атомна, иначе 13 000 жители в този град щяха да са в голяма опасност. Разминали са се само с няколко дни без ток. Има един интересен момент обаче - забелязан е мистериозен лъч светлина, който сякаш е излизал от гръмналата централа в продължение на няколко минути.


Властите са казали, че само привидно лъчът излиза от централата, той бил дело на преминаващ в далечината влак.



Нещо съмнително - новината се разпространява по големите медии едва след седмица. Но категорични данни за причината за експлозията не са дадени. Това също дава допълнителен повод за разни спекулации. Някои мислят, че причината и за лъча и за експлозията е комплексът известен като HAARP. Други намесват НЛО, макар че не е известно около тази централа някога да са забелязвани такива обекти.

Трети виждат доста по-голяма конспирация свързана с Русия. През 2012 подобна мистериозна експлозия се случва и в град Алпена, Мичиган, който е на около 380 километра от Есканаба. Тогавашният инцидент също не намира място в новините, предполага се, че е станал около военен тренировъчен център, за който има слухове, че е бил използван от руски специални части (така наречените Спецназ). Тогава е имало теория, че руснаците са се пробвали да ударят енергопреносната мрежа на САЩ.

Източник

Когато прочетох заглавието и аз си помислих, че някой може да свърже инцидента с Русия предвид геополитическата ситуация в света, така че не бях изненадан когато по-надолу наистина видях намесени руснаците. Все пак малко ме съмнява, че е имало руски военни части в САЩ, които уж са били там за да се обучават и тренират, а всъщност тайно са правили саботажи. Ако Русия иска да направи нещо подобно, по-скоро би се пробвала да го направи дистанционно - я от въздуха, я чак от космоса...

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Конспиративни теории за полет QZ8501 на "AirAsia"




Интересни запитвания по Закона за свобода на информацията във Великобритания

17 февруари 2015

Блатото Беър Крийк в Алабама

С Беър Крийк в Алабама, САЩ са свързани много легенди и страшни истории. Към тях вече можем да прибавим и появилите се през ноември 2014 зловещи кукли.

Това блато/мочурище се намира между Пратвил и Отоугвил, в близост до окръжен път номер 3, който е черен път.

Джо Седингер от полицията разказва:

Забелязах куклите преди няколко седмици докато карах през мочурището, работейки по съобщение за откраднато превозно средство. Просто си помислих, че са номер покрай Хелоуин и не съм мислил за тях след това".

След това обаче историята се разнесла из социалните медии и властите решили да премахнат куклите. Оказали се общо 21 на брой, всичките поставени върху бамбукови пръчки. Повечето от тях били от порцелан и изглеждали като антики. На много лицата и косите изглеждало, че са боядисани с бял спрей.

"Признавам, че изглеждат зловещо" - казва Седингер през смях - "можеха да се видят от пътя, затова решихме да ги махнем".


Земята върху която са били поставени куклите принадлежи на компания за дърводобив.

"Опитахме се да се свържем с тях" - разказва Седингер - "но никой не отговори и затова решихме да ги махнем. Ако собственикът се появи, ще му ги дадем обратно".

Да разбирам ли, че по настоящем куклите се пазят в полицейския участък? Ако е така, може да излезе чудесен разказ - куклите се раздвижват през нощта и изкарват акъла на дежурния полицай...

И само между другото, имам чувството, че тази шега е дело на някой, който знае за този остров:

Зловещите кукли от Острова на куклите в Мексико

А сега малко за легендите свързани с Беър Крийк. Това е популярно място за тинейджърите от няколко поколения да влизат и търсят същества и духове, особено през нощта. Разказва се, че са чувани безплътни гласове, виждани са светещи кълба, както и странни същества между дърветата. Понякога са чувани силни гърмежи от дълбините. Сред мочурището се намира артезиански извор, за който се твърди, че е магически. Много хора го посещават за да придобият магически сили.

Беър Крийк е присъствал в един от епизодите от 2013-та на шоуто "Deep South Paranormal" излъчвано по СайФай. В него се разказва, как по тъмно са забелязвани фантомни автомобили, които ускоряват само за да изчезнат в мрака. При други случаи пред колите на закъснелите пътници се е появявало привидение високо едва 1.20 метра или пък светещи сфери. Някои хора твърдят, че блатото е населявано от духовете на индианците живели някога тук, както и на първите заселници и загинали войници. Има легенда за призрака на една майка, която търси загубеното си дете. Тя ще нападне всеки, който три пъти произнесе "Имаме твоето бебе" (това малко напомня за легендата за Кървавата Мери).

Най-старото индианско племе от Алабама има предания за странни същества живеещи в тресавището, както и за светлините там, които представляват горски духове. Местни ловци пък разказват, че са виждали Бигфут. Съществото било високо към 2.5 метра и имало черна или кафява козина по цялото си тяло, миришело на развалени яйца.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Прокълнатата кукла Окику на която и расте човешка коса




Паранормални водни басейни