31 юли 2015

8 от най-популярните конспирации свързани с масоните

Изчезването на капитан Уилям Морган

Това се случва през 1826. Уилям Морган е капитан от армията, който често е посещавал ложи в щата Ню Йорк - в градовете Батавия, Ле Рой и Рочестер, но неговото отношение към масонството става причина да бъде изключен от това общество (става "черна топка" както се изразяват самите масони). Ядосан, той се заканва да разкрие вътрешни тайни на масоните в книга.

Тогава обаче Морган е арестуван и изпратен в затвора заради дълг от 2 долара и 68 цента. Неговият издател плаща глобата и капитанът е освободен само за да бъде арестуван отново, този път по обвинение, че е откраднал една риза и една вратовръзка. Същата нощ мистериозен човек твърдящ, че е приятел на Морган, плаща новата глоба и заедно с капитана се качват в чакаща ги карета. Никой повече не вижда капитан Уилям Морган.

В крайна сметка трима масони признават, че са го отвлекли, но отричат да са го убивали. Твърдят, че са го отвели до Форт Ниагара, където му дали 500 долара да замине за Канада. Тримата, както и двама други техни съучастници, са съдени за отвличане.

Според теорията на конспирацията зад арестите на Морган стои "дългата ръка" на масонското тайно общество. Освен това се вярва, че все пак е убит.

Преди да изчезне все пак Морган е издал един памфлет, който се продавал по един долар бройката. След като "потъва в дън земя" това четиво се превръща в истински бестселър и дори дава началото на нова политическа партия с анти-масонска идеология. Тази партия издига кандидат за президент, който се съревновава с масона Андрю Джаксън, дори печели два губернаторски поста, но замира през 1835 година.

Отравянето на Моцарт

Според тази конспирация великият композитор е отровен от масоните, защото разкрил техни тайни в операта "Вълшебната флейта". Моцарт действително е бил приет във виенската ложа "Zur Wohltätigkeit" на 14 декември 1784 г., а във "Вълшебната флейта" има масонски мотиви.

Доказателства в подкрепата на тази конспиративна теория няма - Моцарт не е проявил никакви признаци за отравяне от арсен или живак.


Масонството и Новия световен ред

Според тази теория масоните са просто прикритие на тайната върхушка, която контролира света. Вероятно това твърдение се базира на факта, че през 19 и 20 век действително много видни личности от елита са се присъединили към различни масонски ложи. Но такава е била модата тогава. Ако елитът е искал наистина тайно да се събира и да "дърпа конците" едва ли са щели да го правят толкова явно. Масонското прикритие не им е нужно, за да ръководят света, то даже привлича внимание.

Масоните почитат Дявола

Според тази теория висшите масони извършват ритуални убийства в чест на Сатаната или Бафомет, демонът за който се твърди, че е идол на рицарите-тамплиери. Тази конспирация набира популярност благодарение на един френски журналист. В последствие той признава, че всичко си е съчинил. Мнозина обаче не са убедени, смятат, че си е "признал" под натиск.


Юдео-масонският заговор

Тази теория е известна и като "Протоколите на Сионските мъдреци", тя има краен анти-семитски характер. Според нея евреите (посредством масоните) са съставили таен план за световно господство. Появява се за първи път в Русия през 1903 г., след което се превежда на множество други езици. Адолф Хитлер е голям почитател на тази конспирация, тя е и едно от оправданията на хитлеристите за извършваните зверства. Многократно е доказвано, че тази теория е фалшива.

Албърт Пайк и трите световни войни

Албърт Пайк е генерал сражавал се на страната на Конфедерацията по време на Американската гражданска война. През 1871 той пише писмо до италианския революционер Джузепе Мацини в което описва предстоящи три световни войни необходими, за да се обедини света под знака на Луцифер. Първата война ще отхвърли монархиите и ще построи "крепост на атеистичния комунизъм", втората ще изправи фашисти срещу ционисти, а третата ще се води между Исляма и ционистите. След нея Луцифер ще се появи и ще властва.

Вероятно сами вече сте се досетили, че цялата тази история е измислица, няма как през 1871 някой да е знаел термина "фашисти".

Ложата P2

Масоните са обвинявани в какви ли не злодеяния и грехове. Обаче с италианската ложа "Propaganda Due" (по-известна като P2) действително са свързани много тежки престъпления. Тя е служила като координационен център за големи финансови престъпления, трафик на дрога и дори терористични актове. Разкрита е през 1981 след като "божият банкер" ръководещ близката до Ватикана Банка Амбозия е намерен обесен под мост в Лондон. Той се оказва член на P2. Полицията претърсва дома на Лисио Гели, водач на ложата и от там се разплита кълбото от престъпления.

В дома на Гели е намерен списък с 900 члена на ложата, сред тях много високопоставени лица и 43 депутата. В списъка е и името на Силвио Берлускони, бъдещият италиански президент.

Всъщност около тази ложа отдавна е имало съмнения. Другите ложи са се опитвали да се дистанцират от нея. През 1974 P2 дори е изключена от Върховната ложа на Италия, но Гели успява да убеди останалите да и дадат втори шанс. След разкритията през 1981, тя окончателно е извадена от масонското братство.

Не ми е ясно защо историята с P2 е включена в списък с конспирации, след като това са безспорни факти.

Илюминатите и масоните

Според тази теория баварските илюминати са инфилтрирали европейските масонски ложи.

Баварските илюминати са основани през 1776 от Адам Вайсхаупт (на долния портрет). На следващата година той е приет в ложата "Die Loge Theodor vom guten Rat" в Мюнхен. Има факти, че той е използвал масоните за попълване на редиците на собственото си тайно общество.

Анти-монархическите и анти-клерикални идеи на баварските илюминати се посочват като едни от влиянията довели до Френската революция.


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Мистериозната бележка и невероятната развръзка




Проклятието на компанията "Маркони"

30 юли 2015

Хипотетични форми на живот: базирани на силиция

Живот базиран на силиция е може би най-често срещаната алтернативна биохимия в научната фантастика с най-известен представител - Хорта от "Стар Трек". Идеята е доста стара датираща още от времето на Х. Уелс, който през 1894 спекулира: "Някой би се слисал от едно такова фантастично предположение: силициево-алуминиеви организми - защо не направо силициево-алуминиеви хора - бродещи сред сярна атмосфера, по бреговете на море от течно желязо при температура няколко хиляди градуса по-голяма от температурата на домената пещ".

Силицият е популярен, защото е много подобен на въглерода и може да формира четири връзки като него. Това отваря възможност за биохимична система изцяло базирана на силиция. Той е най-често срещания елемент в земната кора след кислорода. Има вид водорасли на Земята, които включват силиция в процеса си на нарастване. Въглеродът обаче има предимства като това, че е способен да формира по-стабилни и разнообразни структури необходими за живота. Въглеродните молекули включват кислород и азот, с които образуват изключително стабилни връзки. Сложните силициеви молекули имат тенденцията да се разпадат. Освен това въглерода е често срещан във Вселената и то от милиарди години.

Живот базиран на силиция е малко вероятно да възникне в среда подобна на земната, защото повечето от този елемент ще е заключен във вулканични скали изградени от силикатни минерали. Теоретично нещата могат да са различни при високи температури, макар и да няма доказателства засега. Титан, споменат в предишната статия от поредицата във връзка с метаногените, може да е подходящо място за живот базиран на силиция. Нещо повече - той дори може да е основа за съществуването на споменатите метаногени, защото силициеви молекули като силан и полисилан имитират земната органична химия. Все пак и на Титан на повърхността доминира въглерода, а повечето от силиция е дълбоко в недрата на спътника.

Астрохимикът от НАСА Макс Бернщайн спекулира, че живот базиран на силиция може да съществува на много горещи планети с атмосфера богата на водород и бедна на кислород. По този начин би се позволила появата на сложна биохимия базирана на силана с обратими връзки на силиция със селена и телура. На Земята такива организми ще се размножават много бавно, а нашата и тяхната биохимия няма да представляват заплаха една за друга. Те биха могли бавно да погълнат нашите градове, но за да се предотврати това е достатъчно да се използва чук.

Източник

29 юли 2015

Читателска история: момичето-демон

Та това което ще ти разкажа ми се случи, когато съм бил 5 или 6 клас. Това беше много отдавна, но няма как да го забравя. Една сутрин бях излязъл от вкъщи към 10 и нещо.Излязох за да хвърля боклука. Било е събота или неделя тъй като не бях на даскало. Беше най-обикновен ден, времето беше леко мъгливо, но нищо необичайно само, че навън нямаше жива душа.

Аз тъкмо докато хвърлях боклука видях някакво момиче с бледа бяла кожа и черна дълга коса. Беше наистина красива, на възраст не повече от 15-16 години. Беше облечена в нещо като бяла рокля. Определено беше привлекателна, но след като хвърлих торбата с боклук видях, че тя също ме гледаше, даже направо се беше втренчила в мене и не ме изпускаше от поглед. В един момент се озъби и побягна към мен. Но не бягаше, а направо спринтираше. Беше много далеч, а тя за нула време почти успя да ме догони докато тичах от страх. Не се чуваше никакъв звук, нито ръмжене, а само моите стъпки и нейните. Докато бягах се обърнах назад, тя или то беше точно зад мен със свирепо лице като на животно и озъбена. Никога през живота си не съм бил по-изплашен, а аз по принцип не вярвам толкова в паранормалното, колкото в реалния живот. Когато успях да стигна до входа на блока и си извадих ключовете, се обърнах отново назад, но нея я нямаше - все едно нищо такова не се е случило, все пак побързах да се прибера по стълбите, дори не изчаках асансьора, който беше зает. Когато се прибрах вкъщи майка ми ме попита защо съм толкова задъхан и аз ѝ разказах за случилото се и тя разбира се не ми повярва.

Въпрос Г.Б.: Видя ли какви са и очите?

Не съм много сигурен, но мисля, че бяха червени. Едва ли е било дете с черни очи, по съм склонен да вярвам че е било вампир или демон или шизофреник или пък тъпа шега, колкото и да не ми се вярва. Между другото аз съм от Варна и това се случи във Варна.

Въпрос Г.Б.: А коя година точно помниш ли?

Може би 2005 или 2006, не съм много сигурен.

28 юли 2015

Хипотетични форми на живот: Метаногени

Като цяло се предполага, че един потенциален извънземен живот ще е подобно на нас базиран на въглерода. Редица учени обаче имат алтернативни теории. Започвам нова поредица статии в които ще покажа някои от тези теории.

През 2005 Хийтър Смит (Heather Smith) от Международния Космически Университет в Страсбург и Крис Маккей (Chris McKay) от изследователския център "Амес" на НАСА излизат с публикация в която спекулират върху възможността за съществуване на живот базиран на метана. Тези същества са наречени "метаногени" (methanogens). Едни такива създания биха консумирали водород, ацетилен и етан и биха издишали метан вместо въглероден двуокис.

Това би им позволило да живеят на ледени светове като Титан, спътника на Сатурн. Също като на Земята, атмосферата на това космическо тяло е съставена основно от азот, но има и метан. Титан е и единственото друго място в Слънчевата система в което има течаща течност на повърхността - реки и морета от етан и метан. Забележка: на Титан освен това съществуват подземни водни басейни, както и на друг спътник на Сатурн - Енцелад, и на юпитеровата луна Европа. Течностите се смятат за задължителни при молекулните взаимодействия на органичния живот. Повече внимание се обръща на водата, но е възможно такива функции да изпълняват и етана и метана.

През 2004 съвместната мисия между НАСА и ЕСА - Касини заснема Титан, един свят с температури от порядъка на -179 градуса по Целзий. Там водата е твърда като камък, а реки от метан текат през големи равнини и се вливат в езера по полюсите.


През 2015 екип от химически инженери и астрономи от университета в Корнел създават теоретична клетъчна мембрана от малки органични азотни съединения, тя би могла да функционира в течния метан на Титан. Учените кръстили теоретичната си клетка "азотозома" (azotosome), тя има същата стабилност и гъвкавост като земната липозома. Най-обещаващото такова молекулно съединение е акрилонитрилната азотозома. Акрилонитрилът е безцветна отровна органична молекула използвана в акрилни влакна, смоли и термопластмаси, засичана е в атмосферата на Титан.

Тази теория открива нови големи възможности за търсенето на извънземен живот. Не само, че може да има такъв на Титан, но потенциално той може да бъде засечен чрез наличието на водород, ацетил и етан на повърхността. Такива планети с доминирана от метана атмосфера може да съществуват както в системи подобна на нашата, така и около червени джуджета. Ако през 2016 НАСА изстреля апаратът "Titan Mare Explorer", през 2023 ние може да научим повече за Титан.

Източник

27 юли 2015

Робот преминава тест за самоосъзнаване

Учени от Политехническия институт Ренселеър в Ню Йорк са създали три робота, които са били подложени на тест подобен на класическата гатанка за тримата мъдри мъже. И един от роботите е минал успешно теста.

Във въпросната гатанка се разказва за един цар който си търсел съветник. Той извикал тримата най-мъдри мъже в царството си и им обещал, че ще ги подложи на честна и равностойна надпревара в която победителят ще стане негов придворен съветник. Помолил ги да седнат в кръг един срещу друг и им казал, че на всеки от тях ще постави синя или бяла шапка. След това минал зад гърбовете им и им нахлупил по една шапка, така че всеки можел да види какви са шапките на другите двама, но не и неговата собствена. Първият от мъжете, който се изправел и кажел какъв е цвета на неговата шапка, печелел състезанието.

Селмер Брингсйорд (Selmer Bringsjord) поставил трите роботчета в подобна ситуация. На две от тях бил изключил възможността да говорят. След това ги попитал и трите кой от тях все още може да говори. И трите робота се опитали да кажат "не знам", но само един от тях успял. След като обаче чул собствения си глас, този робот казал "съжалявам, вече знам".

Понеже и трите робота са програмирани по един и същи начин, технически и трите са преминали теста за самоосъзнаване.

Този тест може да звучи като доста лесна задача за човек, но не и за робот. Първо машината трябва да може да чуе въпроса и да го разбере, след това когато чуе собствения си глас да казва "не знам", трябва да може да разпознае гласа си. И накрая трябва да свърже новите данни със зададения въпрос и да стигне до заключението, че той не е с изключен говор.

Логическите задачи изискват елемент на самоосъзнаване. Ако в горния пример робота само е установил, че някой говори, той пак не би отговорил, че знае кой, ако не бе осъзнал, че той самия е това. За да са още по-полезни в днешното общество, роботите трябва да могат да преминат много подобни тестове. И може би в един момент ще имат създание като нашето....

И накрая може би се чудите какъв е отговора на загадката за "тримата мъдри мъже"? Подсказката се съдържа в думите на царя - единствената надпревара, която е "честна и равностойна" е тази при която и на тримата слага шапки в един и същ цвят.

Източник


26 юли 2015

Берсерките - яростни войни или полудели наркомани

Берсерките са били викингски войни, последователи на бог Один, биещи се с изключителна ярост. Те били трудни за контролиране дори от водачите на викингите и вдъхвали неописуем ужас на противниците си.


Често покривали телата си с кожи от вълци или мечки. Дори се предполага, че е възможно самата дума "берсерк" да идва от "мечо палто" на старонорвежски.


Преди битка те надавали смразяващи кръвта викове и позволявали на яростта да ги обземе. Някои гризели щитовете си в налудничав пристъп. Много от тях обаче въобще нямали щитове, ризници или каквито и да било средства за предпазване. Така тялото им било по-свободно да се движи. Едно от предпочитаните оръжия била двуръката брадва с която разсичали всичко наред.

По време на такъв пристъп берсерките са загубвали почти напълно разсъдъка си. Изпадали са в състояние в което не са правели разлика между свои и врагове, като са издавали животински ревове и звуци и атакували с голяма ярост всичко, което се изпречи на пътя им — хора, животни или дори предмети, без да обръщат внимание на нараняванията, които получават. Друга характерна черта на състоянието „берсеркски пристъп“ е демонстрацията на изумителна почти свръхестествена сила.

По време на война берсерките били ценни бойци. Те били използвани като острие, което да направи пробив във вражеските редици или да внесе тотална паника. В моменти на пристъп обаче често берсерките са атакували приятели и съюзници и никакъв морал не е бил фактор при тях. Също така създавали много проблеми по време на мир. Банди от берсерки нападали и избивали мирното население. Затова те не са били уважавани членове на обществото. През 1015 г. били обявени извън закона и до 12 век берсерските банди почти напълно изчезнали.

Има различни теории на какво се е дължало това им поведение по време на бой. Според някои те сами се вкарвали в това състояние на ума и давали воля на яростта си. Други считат, че може би са имали някакви психични отклонения. Твърде вероятно е поне някои от тях да са били наистина луди.

Някои изследователи смятат, че те са употребявали психотропни вещества преди битка. Възможно е този ефект да се е получавал при консумиране на "Bog myrtle", едно растение виреещо в Скандинавия.

Има и паранормално обяснение. Според него, берсерките са били обладавани от духове на животни и преди битка дори сами са ги допускали в телата си.

Източник 1

Източник 2

25 юли 2015

Страшна история: търкалящата се маса от листа

История изпратена на американския сайт "Ghosts and Ghouls".

Аз съм запален рибар. Аз живея в южен Илинойс насред нищото. Поради това имам възможността да ходя за риба когато искам, което обикновено и правя всеки ден след работа, освен в студените зимни месеци. Обикновено ходя на отдалечените езерца в Тен Майл Крийк.

Един следобед през Май 2013, аз бях на едно от любимите си места. Бях там от около 20 минути, когато започнах да чувствам неестествено безпокойство. Трудно е да обясня параноидното, свиващо стомаха чувство, което ме връхлетя. Имайте в предвид, че съм ходил сам за риба през целия си живот. Често съм бил дълбоко в пустошта и никога не съм изпитвал внезапното желание да избягам.

Тогава дочух шумолене на листа. Но нямаше вятър, а и беше валяло цял ден до преди час, така че шумата не бе суха. Предположих, че може би сърна или миеща мечка се разхожда наблизо. Но това което видях тотално ме изуми. Аморфна маса от листа се търкаляше по земята на не повече от 100 ярда (около 92 метра) в дясно от мен. Бе с размери около 2 и нещо метра. Безпокойството веднага прерасна в тотална паника.

Опитвах се да се раздвижа, да се махна от там, но някакво чувство за пълна тъга ме задържаше. Това бе най-студеното, най-тъмното и най-празното чувство което някога съм изпитвал. Чух ужасен гърлен звук. И до днес този звук ме кара да се будя облян в пот и да имам кошмари. В онзи момент успях да отклоня очи от масата листа достатъчно кратко, за да видя и взема пушката си AR-15 от моето атеве ( ATV, високопроходим четириколесен мотор). До тогава никога не съм стрелял по нещо което не мога да идентифицирам, но тогава ми се наложи. Казах "Господи, прости ми" и изстрелях 7 куршума в масата. Мисля, че изстрелите нямаха никакъв ефект върху нея, но те все пак ми дадоха прилив на адреналин. Скокнах на атевето и подкарах към нас.

От тогава не съм бил на мястото, макар да съм поглеждал към него на няколко пъти от пътя. Но онзи ден никога не съм си представял, че нещо ще ме прогони от моето любимо място за риболов. Аз никога няма да се върна там.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Същество като Йода

24 юли 2015

Вавилонската кула

"Вавилонската кула" е добре известно предание от Библията. Историята започва с това, че човечеството представлявало един народ, говорещ на общ език. Те решават да построят кула в град Вавилон висока до небето, за да си създадат име. Господ обаче имал други планове, той „объркал” езика на хората и те престават да се разбират един друг.Не могли да достроят кулата и се разпръскват по цялата земя.

Какво обаче се крие зад тази притча?

Един възможен вариант е, тя да се базира на реално съществувал строеж. Известно е, че действително в древен Вавилон са се строели зикурати - храмове с форма на масивна стъпаловидна пирамида, чиито стъпала представляват отделни етажи или тераси. Досега обаче не са открити толкова невероятно големи останки от зикурат, че да може да се предположи, че това е митичната вавилонска кула. Най-близкият възможен претендент е Етеменанки, зикурат на 7 етажа намирал се точно във Вавилон. През 323 година пр.н.е. Александър Велики го разрушава с намерението да го построи наново, тъй като по това време съоръжението е в лошо състояние, но това така и не се осъществява.


Друг подход към притчата за Вавилонската кула е да приемем, че тя е един вид алегория, поучителен разказ, и не се базира на реална структура. В такъв случай какво обаче иска да ни каже?

Според някои тя описва човешката суета. Тази теория обръща внимание на използваните тухли и хоросан, които са строителни материали дело на човека. Древните строители са предпочели тях, вместо по-устойчивите естествени камък и катран. Тоест хората са си повярвали, че са по-способни от природата. Теорията предполага, че притчата е предупреждение срещу греха на гордостта.


Има и друг вариант. Според него, това не е толкова морална история с нравствени поуки, колкото притча опитваща се да обясни нещо странно с което хората са се сблъсквали. А именно, защо различните племена говорят на различни езици, а и са толкова различни като хора. Явно това е голям въпрос вълнувал древните хора. И едни северноамерикански индианци имат притча опитваща се да обясни различията. Според нея "Старият човек", създателят дал на хората да пият вода с различни цветове. Заради това отделните племена започнали да говорят различни езици.

Следващият пасаж от оригиналната статия ми хареса изключително много, затова ще се опитам да го предам възможно най-точно.

Макар езикът да се е объркал и човечеството да се е разпръснало по света, не мога да не мисля, че най-накрая сме извървели пълен кръг до началната точка. Тази статия например вероятно ще бъде прочетена от хора от различни части на света. В този смисъл ние сме по-скоро свързани, отколкото разпръснати. Също, чрез преводите, ние сме способни да преодолеем езиковите бариери. Нещо повече, на моменти ние сме способни да комуникираме чрез съпричастност, без нужда от реч. Но има една част от историята, която не сме постигнали. Хората от притчата за Вавилонската кула са работили заедно, за да построят монумент. За жалост, човешките същества не постъпват твърде много по този начин днес. Вместо да си сътрудничим, войните, експлоатацията на бедните и трафика на хора са само някои от примерите за унищожение на нашите ближни. Може би е време да довършим строежа.

Източник

23 юли 2015

Странните звуци на Йелолстоун

Американския национален парк Йелолстоун обхваща територия от близо 9000 квадратни километра в която се намират гори, открити тревни пространства, планински възвишения, езера, реки и каньони. По-голямата част от парка се намира в щата Уайоминг, но също и в Монтана и Айдахо. Основан е през 1872 година и е един от най-популярните паркове в Северна Америка. Привлича хората с невероятните природни гледки, геоложки забележителности като гейзера Олд Фейтфул и дивата си едра фауна от мечки, вълци, бизони и лосове.


Тук се намира и едноименното езеро Йелолстоун, което е едно от езерата с най-голяма надморска височина в Северна Америка. Именно от тук и от друго близко езеро - Шошон, тръгват историите за странните звуци на парка.


За първи път звуците са описани "черно на бяло" през 1872, същата година в която и парка е основан. Северноамериканските индианци обаче вероятно са ги чували от столетия. Описанията на тези звуци варират, някои ги описват като бръмчене или виене идващо от самия въздух. Други са ги описвали като удрящи се един в друг метални кабели, като рояк пчели, ефирна органова музика, подръкване на арфа, пляскане в унисон на стотици птичи крила и дори шепот. Обикновено звуците се чуват в ясен безветрен ден, често посред зима, обикновено между ранните утринни часове и 10:00. Продължават около 30 секунди. Чулите ги най-често разказват как първоначално са били едва доловими звуци, постепенно обаче нарастващи по сила до почти оглушителни и внезапно изчезващи. Понякога са описвани като сменящи посоката си и движещи се бързо по небето. Често създават усещане за безпокойство и дори страх.

Колкото и да търсих в интернет обаче, не можах да намеря легитимен запис на тези звуци.

Снимка на езерото Йелолстоун:


Още от самото начало започват да се появяват редица теории за произхода на тези странни звуци. През 1930 г. един метеоролог предполага, че температурните инверсии имат нещо общо. Топлия въздух отгоре в комбинация с по-хладкия над повърхността на самото езеро може би причиняват някакъв "звуков мираж" и далечни звуци като например от гейзерите се усилват и чуват наоколо. През същата година в списанието "Popular Scientist" се появява друга теория според която звуците от леки земетресения някак си се усилват в плетеница от подземни пещери и стигат до повърхността.

През 1937 естествоизпитателя Нийл Майнер говори за спускащ се от близките планински върхове въздух, който се завихря в гигантски въртопи, според него това причинява звуците.

Различни други теории дават обяснения свързани с птичи ята, вулканична активност, статично електричество, вятър отразен от близките назъбени ледници, гейзерите, някакво въздушно ехо, рудни залежи, радио трансмисии....Една конспиративна теория дори твърди, че звуците са причинявани от скрити телеграфни линии.


Има и немалък брой паранормални обяснения. Според някои това са духовете на удавилите се в езерото. Йелолстоун има не малко призрачни истории - примерно твърди се, че край гейзера Олд Фейтфул се появява духът на малко момче.

Други смятат, че тук някога е съществувала древна развита цивилизация, чиито устройства продължават да действат. Някои пък смятат, че звуците са дело на някакъв живеещ в района интелект, който е отвъд нашето разбиране.

Има и такива според които звуците се причиняват от невидими НЛО летящи наоколо.

Източник

22 юли 2015

Прокраднали се сведения за древни знания

Макар "Мистерика" да съществува от края на 2009, аз в по-малка или по-голяма степен винаги съм се интересувал от загадките и странните неща. Преди да пиша в блога, използвах други методи за търсене на истината, която е "някъде там".

Наскоро почиствах бюрото си и от една тетрадка изпадна половин лист с неща които съм записал, поне до колкото мога да преценя, в средата на 2009-та. Реших вместо отново да прибирам лисчето в някоя папка и отноро да забравя за него, да прехвърля информацията в "Мистерика". Може пък и на други да е полезна в техните издирвания.

Става въпрос за случайно споменати сведения за много древни знания. Ето какво съм записал и от къде:

"Знаем за съществуването на една тритомна история на света, написана от вавилонския жрец Беросус. В първия том се е разглеждал интервалът от Сътворението до Потопа, обхващащ период от 432 000 години." (от книгата "Космос" от Карл Сейгън, ИК "Бард" ООД, 2004, стр.20)

"...писанията на халдейските жреци от древен Вавилон, които твърдят, че са извършвали астрологически наблюдения в период от 473 000 години преди нахлуването на Александър Македонски (356 г. пр. н.е.)." (от списание "Андромеда", брой 5(116), 2009, автор на материалите в броя Георги Латев, стр.8)

Интересно! Дали вавилонците наистина са имали знания за случилото се през последните 400 000 години? Или е самохвалство? Карл Сейгън е сериозен учен, а списание "Андромеда" е сериозно астрономическо списание - биха ли се подвели да пишат небивалици? И все пак те са астрономи, за тях няколкостотин хиляди години са нищо, може би затова са се доверили на написаното...

21 юли 2015

В момента една империя владее части от три континента и тя не е човешка

Тази новина не е нова. Тя е от 2009 и дори бе отразена в много български медии.


Считам, че начинът по който бе представена новината тогава не е задоволителен. Затова реших да напиша настоящата статия. А новината е повече от вълнуваща! Никоя човешка държава не обхваща повече от два континента (например Русия се простира в два - Европа и Азия). По-силните страни като САЩ имат отделни военни бази извън територията си, но мравките нямат тази техника с която ние разполагаме и все пак са успели да създадат суперколония с отделни територии отдалечени на много хиляди километри!

Но нека започна всичко подред. Информацията и снимките дадени по-долу са основно от Wikipedia.

Аржентинската мравка (Linepithema humile, в миналото класифицира като Iridomyrmex humilis) е тъмна на цвят мравка оригинално обитаваща само северна Аржентина, Уругвай, Парагвай и южна Бразилия. Хората неволно са я разпространили на всички континенти без Антарктида, както и на много острови. Аржентинската мравка много добре се приспособява към новите места и застрашава местните видове.


При този вид мравка работничките са около 3 милиметра дълги и лесно могат да се проврат през пукнатини и дупки с размери около милиметър. Цариците са между два и четири пъти по-дълги от работничките. Аржентинската мравка се заселва в дупки в земята, пукнатини в циметновите стени, в пространството между кората и ствола на дърветата и дори сред предметите в жилищата на хората. Сред природата като цяло живеят в слоя листа покрил земята или под камъните, защото не са много добри в прокопаването на дълбоки мравуняци. Ако обаче намерят изоставен дълбок мравуняк на друг вид мравки, с готовност се заселват в него.

За първи път този вид е описан през 1866 от един германски ентомолог намерил аржентински мравки край Буенос Айрес. Често се бъркат с фараоновата мравка (Monomorium pharaonis), която им е сродник.

В оригиналното си местообитание аржентинските мравки са ограничени в низините във водосборния басейн на река Парана. Едва сравнително скоро са се разпространили и в други части на Аржентина и Южна Америка. По-лошото е, че са се разпространили и на почти всички други континенти - общо в поне 15 страни.

Този вид често образува "суперколонии". Това са свързани по между си множество малки мравуняци, мравките от един от тях свободно отиват в друг и продъжават да живеят там без никакви проблеми. През 2009 "гръмва" новината, че три суперколонии на различни континенти са генетично свързани! Въпросните три колонии са в Европа (по брега на средиземно море, територия - 6000 километра!), Северна Америка (по брега на Калифорния, обхваща територия с дължина 900 километра) и Япония (западния бряг).

Учените са изследвали химическия профил на кутикулата (външното покритие) на мравките от трите колонии и той се е оказал еднакъв. Освен това са събрали заедно мравки от три места и те не са се държали агресивно едни спрямо други. Ето едно видео - първо са събрани две аржентински мравки, едната идваща от суперколонията в Япония, а другата от по-малка несвързана японска колония - следва бой. След това са събрани две мравки - едната от японската суперколония, а друга от американската - държат се изключително миролюбиво.



Затова биолозите са стигнали до извода, че всъщност става въпрос за една глобална мега-колония! Как обаче успяват да я поддържат не е напълно ясно, едва ли са прокопали тунели под океаните, сигурно човекът неволно спомага с корабите си. Вероятно отделните части на мегаколонията продължават да обменят (основно полови) индивиди пътувайки на борда като тайни пътници без билет.

Тук ще направя едно леко отклонение и ще напомня за тази по-стара статия в блога:


Нека малко да поспекулираме, не е ли възможно и мравките да ползват птиците за превоз? И нека отидем една крачка по-далеч, не е ли възможно да правят това нарочно, а не да са се качили по случайност на нечий птичи гръб? Представям си как дълбоко в горите мравките имат тайни хангари - хралупи в дърветата в които държат своите опитомени птици и им носят дребни насекоми за храна. В някой момент някоя царица издава заповед - "качвайте се по 200 мравки на 20 птици, трябва да пратим спешно подкрепления в Северна Америка за войната с огнените мравки". Звучи като интересна фантастика, но тези мисли не се препоръчват преди лягане, вчера до полунощ не можах да заспя като обмислях този сценарий....

Да се върнем в реалността, все още мравките са далеч от горните постижения...надявам се.

Според един научен експеримент аржентинските мравки образуват еднакви химически отпечатъци, защото хранителното им меню е едно и също. На едни мравки са давани само мухи, а на други само скакалци. Всички, които са се хранили с еднаква храна се разпознават като "свои", а към другите се държат агресивно. Това обаче малко ме затруднява като обяснение за описаната по-горе суперколония - нима и в Европа, и в САЩ, и в Япония, те имат една и съща храна?

Аржентинските мравки се славят с многото си царици. Докато други видове имат само по една царица за цял мравуняк, при тях средно се пада по една царица на всеки 1000 работнички. Това спомага за бързото им разпространение.

Цариците макар да са крилати, рядко излитат и основават сами нови мравуняци. Обикновено го правят по друг начин - царица и няколко работнички (може и едва 10) излизат от някой мравуняк, намират подходящо място и основават нов дом там. Нарастването на една суперколония обикновено единствено може да се спре, ако се сблъска с друга суперколония аржентински мравки или стигне до територии неподходящи за заселване.

Цариците при този вид са толкова много, че те не са толкова важни и не са охранявани на всяка цена. Често може да се видят царици излезли заедно с работничките да събират храна.

Учените определят Аржентинските мравки като един от стоте най-опасни инвазивни вида. Те унищожават местните видове мравки и така застрашават екосистемите. Местните видове служат за храна на по-големи животни или разнасят семената на определени растения. В Калифорния например популацията на един вид гущер е силно намаляла, защото местните мравки с които той се храни са силно намалели. Има и друг проблем - аржентинските мравки обичат да отглеждат стада от листни въшки. Те ги пазят от естествените им врагове като калинките например и така популацията на листни въшки се увеличава. Мравките на свой ред "доят" специален нектар от въшките. Това обаче не е добре за растенията за които листните въшки са опасни паразити.

***************************************

Ако се чудите дали в България има аржентински мравки, да, има. Вчера докато подготвях материалите са настоящата статия се замислих, че всъщност отдавна не съм ги виждал по двора. Имаше една колония живееща в пукнатините на едно каменно стълбище. Сега обаче там съвсем необезпокоявани живеят два съвсем различни вида мравки (които са във война помежду си). Реших, че сигурно студената и мокра есен не им се е отразила добре и са измрели. Аржентинските мравки, въпреки описаното в статията, не са "супермени" (или по-точно казано "супермравки") - случва се и те да отстъпят от завладени територии. Ето една подобна новина описана в блога през 2011:


Но след това, когато си легнах вечерта усетих, че нещо ме лази по ръката. Погледнах и се оказа аржентинска мравка! Не, че не се е случвало и друг път в стаята ми да влязат мравки от различни видове, но това е сравнително рядко. Как така ще се случи, че точно в деня в който подготвях голяма статия за аржентинските мравки, ще ме полази една такава! "Обичам" ги тези съвпадения, споменах ли, че не можах да заспя до късно :)

И така, запитах се дали "българските" аржентински мравки са част от описаната мега колония? Потърсих карти на ареала им и намерих ето това (източник):


Със жълти квадратчета с кафяви стени са отбелязани оригиналните им местообитания в Южна Америка. С големи жълти кръгчета са отбелязани териториите на глобалната суперколония. С кафяви кръгчета са отбелязани други колонии на аржентински мравки непринадлежащи към мегаколонията. "Нашите" мравки засега не са част от гигантската структура, не че това е повод за успокоение. Но прави ли ви нещо друго впечатление? В новината разпространена през 2009 се казва, че мегаколонията заема площи от Европа, Северна Америка и Япония. А на картата с жълти кръгчета са отбелязани и някои острови в Тихия и Атлантическия океан, Южна Австралия и Нова Зеландия. Дали това е грешка или за няколко години мега-империята е завзела нови земи? Картата е взета от статия писана през 2014 следователно е възможно да става въпрос за нови територии, а не за грешка. А нали по-горе бях дал линк към статия разказваща за колапс на аржентинските мравки в Нова Зеландия...дали досегашните колонии не са колабирали, защото глобалната империя е дошла там....

***************************************

И все пак да завършим с нещо по-ведро. Карикатури показващи суперколонията и разпространението на аржентинските мравки (източник):




20 юли 2015

2000 златни спирали намерени в Дания

Откриването на злато край малкия датски град Бослюне на остров Шеланд не е изненада, в местността са намирани много златни предмети от бронзовата епоха. Изненада е обаче формата на новооткритите артефакти - спираловидна.

Остров Шеланд е истински рай за археолозите, той се е явявал кръстопът където са се срещали различни култури. Тук са намирани викингски бижута на 1000 години, както и останките от цяла викингска крепост. Новото откритие е доста по-старо обаче, предполага се, че спиралите са създадени около 900 г. пр. н.е.


Изглежда спиралите са били поставени в дървена кутия покрита с кожа, тя обаче почти изцяло се е разпаднала.


Какво е било предназначението на тези спирали? Учените не са напълно сигурни. През бронзовата епоха на изключителна почит се е радвало Слънцето, нашето светило е било почитано като бог. Златото със своя блясък често пъти се използва като негов символ. Възможно е древните жреци да са украсявали облеклата си с тези спирали.


Източник

На мен лично тези "спирали" ми приличат просто на стружки останали при обработката на по-големи златни парчета. Но това не е възможно, едва ли в древността са имали стругове....


19 юли 2015

Продължение на история: кратерът на полуостров Ямал

На 19 юли 2014 публикувах следната история в "Мистерика":


След няколко месеца, на 4 август, дойде новината, че са се появили още кратери:


Сега попаднах на нещо като продължение на историята. Екип от учени са посетили първия появил се кратер в Ямал, известен като B-1. Те са предвождани от Василий Богоявленски от Изследователския институт за нефт и газ.

Учените са посрещнати с една изненада - кратерът до голяма степен се е напълнил с вода. От една страна това не е толкова неочаквано, в момента там е лято и снеговете и ледовете се топят, но от друга скоростта на топенето е невероятна. Нивото на водата в дупката е едва 10 метра от ръба на кратера, а дълбочината на това своеобразно езеро е 60 метра!



Богоявленски също така твърди, че е намерил доказателства, че кратерът е дело на газово изригване (направо експлозия), а не на падане на метеорит, НЛО, военен ракетен тест или гигантски червей, каквито теории имаше. С твърденията на учения обаче има един проблем - уредите не са зарегистрирали повишени нива на газ. Освен това друг кратер наречен B-2 и намиращ се само на 20 километра от първия, съвсем не прилича на B-1 и може би се е образувал по друг начин.


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Скромните извори на няколко от най-големите реки




Супервулкан в Индонезия показва признаци на активност

18 юли 2015

Снимки на НЛО - Ямбол, 11 юни 2015

Получих следното писмо:

"Здравей!

Направо не знам от къде да започна. Имам навика да снимам небето преди буря или след, защото често от този ъгъл от който ще видиш снимките по-долу се появява дъга, и то не една. Оказа се, че съм снимала нещо доста по-интересно, което едва сега забелязах. Снимката съм я направила на 11 юни 19:55 ( може да се види от инфото на снимката-оригинала). Днес си разцъках фотоапарата, защото ще ходя да правя снимки на приятелка и огледах какво съм снимала. Първо ми направи впечатление "кабелите", но се оказа паяжина и когато зуумнах по-нагоре (всичко това през фотоапарата, после качих снимката на компа) се забеляза черно-сива сфера. Направо щях да се гръмна ха-ха. Най-интересното е, че като качих снимката се оказа, че има и друга, в централната част на снимката и цветът и е доста по-светъл и изглежда метален. Има и още една, от дясната част на паяжината, но не съм сигурна. Пращам ти оригиналната и друга, както виждаш. Помислих си първоначално, че са птици, но съм снимала птици-от щъркели, до врабчета и лястовички, а и на снимката съм отбелязала кои са птичките. Те изглеждат размазани, защото се движат бързо, а сферите, които съм снимала..ами явно те не се движат, стоят си на едно място. Другото което е разстоянието. По моя преценка това най-отгоре е най-близко, може би около километър и половина-два може би. Това по средата изглежда доста по-отдалечено, 5 ги има със сигурност. Пращах снимките на баща ми, бивш военен радист, но и той не знае какво е.

Снимката е правена с DLSR Sony a57 , в Ямбол."

Оригиналната снимка:


Снимка с отбелязани обекти:


Два от най-интересните обекти:



ПОДОБНИ СТАТИИ:




Обяснения за НЛО различни от извънземните - част II




Обяснения за НЛО различни от извънземните - част III




Обяснения за НЛО различни от извънземните - част IV

17 юли 2015

Калифорнийската гризли мечка - един от "обикновените" криптиди

Криптозоологията е пълна с какви ли не фантастични създания - зайци размахващи брадви, летящи същества със светещи очи, китове живеещи в планините....Често обаче се забравя, че има и съвсем "обикновени" и "скромни" криптиди, които не са надарени с невероятни способности. Някои криптозоолози като Лорен Колман наблягат само на тях и дори се сърдят ако намесваме паранормалното. В тази статия ще разкажа за едно обикновено същество - калифорнийската гризли мечка.

Тя е реално съществувало някога животно, което обаче е изчезнало. Защо тогава я наричат криптид? Защото някои изследователи мислят, че все още съществува! Докато това обаче се потвърди от науката, тя ще е предмет на криптозоологията, а не на сериозната наука.

Калифорнийската гризли мечка е подвид на Американската гризли. От името и се вижда, че е населявала основно земите попадащи в днешния щат Калифорния и като всички други видове гризли, има златисти или сиви връхчета на космите от козината. Един запазен препариран екземпляр:


Калифорнийската гризли за първи път е описана в документ от 1769. През следващия век и половина, тя е едновременно и символ на Калифорния и напаст за заселниците. Днес в борсата има изрази като "мечки" и "бикове" характеризиращи различни видове търговци на акции, изразът обаче идва от 19 век, когато е било честа гледка калифорнийска мечка да се бие с дългорог бик. Изходът от схватката не е можел да се предвиди.

Калифорнийската гризли присъства на знамето на Мечата република, името с което Калифорния е популярна докато е независима държава. Когато се присъединява към САЩ, знамето става знаме на щата.


Фермерите не са доволни от това, че мечките нападат добитъка и почват да ги избиват. Именно това е и причината този подвид да изчезне. Официално последната застреляна Калифорнийската гризли мечка е убита през август 1922. Твърди се, че през 1924 била забелязана друга, която избягала от хората. Днес в Калифорния има само черни мечки, които са различен вид от гризлитата.

Дан Ганон (Dan Gannon) е сериозен изследовател занимавал се с така наречения "Флоренски човек" - вид от род Хора (Homo), останки от който са открити през 2003 г. на остров Флорес, Индонезия. Тук обаче ще стане въпрос за една друга тема с която се е занимавал Ганон, а именно калифорнийските гризлита. Той смята, че е възможно те да са оцелели и до днес, единствено са с по-малки размери от някогашните Гризлита и така се сливат с популацията на местните черни мечки. Има хора, които твърдят, че са виждали кафяви мечки (като гризлитата) в близост до земите си. Това не е съвсем сигурен признак понеже черните мечки въпреки името си могат да са на цвят освен черни, също и кафяви, а в някои редки случаи дори бели.

Има обаче и други признаци които отличават гризлитата от черните мечки. Калифорнийските гризли мечки нямат раменни гърбици, а черните мечки имат. Освен това имат различия и при лапите. На долните снимки е заснета една неидентифицирана мечка, която има доста признаци характерни за Калифорнийската гризли мечка, единствено е доста по-малка като размер, но може би видът е еволюирал така, за да избегне загиването.

Ако се установи, че Калифорнийската гризли съществува и днес, това ще е поредното доказателство, че видове смятани за изчезнали успяват да оцелеят. А също ще е потвърждение, че криптозоологията трябва да се взема на сериозно....

Източник 1

Източник 2





ПОДОБНИ СТАТИИ:




Вампирът от Блейдънбъро