30 септември 2015

Забележителната земна природа: загубените розови тераси

Някога в Нова Зеландия е съществувала интересна природна атракция - тераси в розов и бял цвят в близост до две езера. Те се намирали на около 25 километра източно от град Роторуа. Самите езерца били известни на местните маори като Ротомакарири (Студеното езеро) и Ротомахана (Топлото езеро). По бреговете на второто се били образували невероятни тераси от насложени минерали, някои дори ги наричали "осмото природно чудо на света".

Терасите били две. Бялата била по-голяма и заемала 3 хектара на север от топлото езеро. Слънчевата светлина я правила още по-бяла и блестяща. На 800 метра, на западния бряг на езерото се намирала по-малката розова тераса. Тук хората обичали да се къпят.

И двете тераси редовно се поливали с вода от два гейзера над езерото Ротомахана. Във водата имало разтворени минерали, които кристализирали и така образували тераси.

Малко след откриването на това забележително място богати туристи от близо и далеч започнали да го посещават, идвали чак от Канада и Англия. По онова време Нова Зеландия била трудно достъпна. Първо трябвало да стигнат до нея с кораб, пътуване продължаващо няколко месеца. След това трябвало да изминат 150 километра с карета, да повървят още 20 километра из храсталаците и накрая трябвало да пропътуват последните няколко километра с лодка. Но гледката на терасите си струвала.

Маорите живеещи наблизо превърнали тази атракция в доходоносен бизнес. Били водачи на туристите, предлагали им лодки. Дори били построили малък хотел наблизо и забавлявали гостите с танци и песни.

Всичко това свършило на 10 юни 1886 когато вулканът Таравера изригнал. Масивната експлозия разцепила езерото Ротомахана и тонове скали и кал били разхвърляни наоколо. Унищожени са няколко села, а 150 души загиват. След избухването на мястото на терасите са образувал кратер с дълбочина 100 метра. Той се напълнил с вода и образувал новото езеро Ротомахана, което е с 30 метра по-високо от старото и доста по-широко.

Дълго време се мислело, че терасите са изцяло унищожени, но последни проучвания показват, че всъщност части от тях са оцелели и са покрити с тиня на около 50 метра от повърхността на съвременното езеро. Едва ли обаче някога хората ще могат да ги зърнат отново.

Днес мястото не е туристическа дестинация и рядко е посещавано.

Всички снимки, които имаме на терасите са черно-бели. Има единствено няколко цветни рисунки.










Езерото днес:




Източник

29 септември 2015

Срещи с извънземни и НЛО на един читател

Това са преживявания на един от най-редовните читатели на блога.

Здравейте, преди 5-6 години ми се случи нещо странно. Бях малък и станах през нощта за да ходя до тоалетна.Та така погледнах аз през прозореца и виждам, че нещо като прожектор осветява дърветата на другата улица. Отключих вратата и си показах главата навън. Загледах се по добре и забелязах че този лъч като от прожектор идва от покрива ни. Лъчът се въртеше все едно има морски фар на къщата ни :/. Не знам какво бе това, но като разказах на нашите за това на сутринта, те естествено не ми повярваха. То кои родители биха повярвали на дете което е на 7-8 години.

*************

След 2-3 години се бяхме събрали семейството да празнувахме някакъв празник у нас. После дядо и баба се прибраха, а мама простираше дрехите (това се случва към 11:00 - 11:30 вечерта), а аз си играех на компютъра. Тя ме вика да видя нещо и ми казва че вижда летяща чиния. Тогава отидох на терасата и видях, че на една полянка имаше светещи точки оформящи кръг. Тогава викнахме брат ми и баща ми, а после и баба защото и тя бе будна. Аз се опитах да снимам тези светлини, но нищо не се виждаше на снимката - само черен екран. Татко каза да запали колата и отидем да видим, но мама каза, че нали като сме празнували е пил малко и той се съгласи че е така. Гледахме точките със бинокъл и след около 20 минути се прибрахме. Аз бях много щастлив че виждам такова нещо.

*************

След 1 година по-късно когато още спях на едноетажно легло се събудих през нощта и видях някакво малко същество около 1.10 - 1.20 високо да стой до вратата и да ме наблюдава. Тогава аз изкрещях и се скрих под юргана. След около 20 секунди по-късно се показах и видях, че то вече не бе там. Огледах се и станах и видях че по-малкия ми брат спи дълбоко на другото легло. После станах и отидох при родителите ми и им разказах за това и те казаха, че може да съм сънувал.

*************

След 2-3 месеца една нощ, вече на втория етаж на двуетажното легло, аз леко съм си отворил очите и виждам, че нещо стой на стълбите на леглото и зад него има светлина. Tоест сякаш лампата в другата стая свети и то правеше нещо на краката ми. Аз си отворих очите широко и започнах да въртя глава леко на ляво, на дясно. Не можех да мърдам нищо, нито да дишам и не мога изкрещя. То забеляза, че съм го видял. Лампата изгасна и то слезе надолу. Чу се тропот - как нещо слезе от стълбите и започна да тича и след това аз вече можех да се движа. И от тогава аз вече имам бухалка под възглавницата си за всеки случай. Може би това да е била сънна парализа, а може и да е било съвсем реално!

*************

Веднъж сънувам как някой в Мистерика (мисля, че бе Георги) бе написал, че има някакви същества антилопи/гущери. Аз отварям очи и виждам една от тях, която се движи по гардероба ми. Не мога да мърдам няколко секунди и когато почнах да се движа взех бухалката и започнах да я размахвам. Спрях и се сетих за сънната парализа какво означаваше и как я описват хората, който са имали такива случки. А тази случка ми е от тази година и знам ,че това вече бе сънна парализа.

28 септември 2015

Времеви аномалии - част II

В предишната статия от поредицата ставаше въпрос за две истории в които хората наблюдават кратко придвижване назад или напред във времето. Тук ще стане въпрос за други две истории в които се разказва за доста по-дълго временно приплъзване в миналото и бъдещето.

Джон е бил на 6 години когато това се случило. Живеел в Англия и като всеки учебен ден отивал към училището заедно с няколко приятели.

Спрели се за малко, за да погледат как едни строители работят по едни нови къщи. В близост до строителната площадка забелязали стара колиба от която излязла възрастна дама, която поканила децата вътре и им предложила лимонада. След като си тръгнали, Джон и приятелите му продължили към училището. Когато стигнали там, с изненада разбрали, че е вече 4 следобед. Били тръгнали в 13:30 както обикновено, а самото разстояние до даскалото обичайно отнемало 20 минути.

На следващия ден групата отново минала по същия маршрут, но за тяхна изненада нямало и следа от къщурката или старата госпожа. Дали децата временно не са срещнали нещо, което е съществувало някога много отдавна в миналото на това място?

****************

Следващата история се е случила през Септември 2004, вероятно в Америка.

Дейзи и приятелят ѝ Рик пътували към един техен приятел.

"Внезапно мотора на автомобила изгасна и аз и Рик се озовахме на самотен път посред нощ. И от двете ни страни нямаше нищо друго освен ниви с царевица.

Тръгнахме към най-близкия град, който трябваше да е на около 3-4 километра, от където да се обадим на нашия приятел. Вървяхме сякаш с часове, но градът така и не се появяваше.

Най-накрая видяхме ярка светлина над един стръмен хълм пред нас. Изкачихме се на хълма, който ни пречеше да видим по-добре, но това което съзряхме ни удиви. Единствено може да го опишем като град от бъдещето. Светлина струеше от всеки прозорец на едни масивни, металически кули. По средата на града имаше огромен сребърен купол.

Гледах хипнотизирана докато Рик не ме дръпна и не ми показа небето. Над него се рееха стотици апарати. Един полетя към нас.

Толкова се оплашиме, че веднага побягнахме на обратно докато не стигнахме до колата. Не погледнах назад, но през цялото време имах чувството, че някой ме наблюдава. Когато се качихме в автомобила, той запали без проблеми. Подкарахме веднага в обратна посока. Никога не се върнахме там отново и дори не говорим за случая и до днес."

Източник

27 септември 2015

"Мистерика" в действие: посещение на призрачния мост в Обеля

В софийския квартал Обеля има един мост, който е свързан с паранормална история за едно призрачно момиче. Тази легенда е описана тук:


През декември 2014 екип "Мистерика" посети въпросното място. На 24 септември т.г. се завърнахме отново там, като този път носехме специален уред за засичане на електромагнитни полета.

Бяхме, моя милост - автора на блога, както и колегата записващ се в чата като "Бобката". Първоначалната идея бе да се срещна през въпросния ден и с друг редовен читател на "Мистерика" - експертът по демоните известен като "Ghostrider". Странно, но предишния ден му звънях два пъти за да се разберем, но не вдигна. Едва когато вече бяхме с Боби на "обекта", успях да се чуя с Гоуста. За моя изненада, той ми каза, че е нямал никакви повиквания на телефона предишния ден. Странно....дали има намеса на "мъже в черно", които са искали да осуетят плановете ни? Ето доказателството, че наистина съм звънял:


И така, само двамата с Боби, малко преди 5 следобед бяхме на прословутия мост. Носех в ръка уред за засичане на електромагнитни полета, понеже казват, че духовете предизвиквали такива вълни. По пътя почти никъде не писна това устройство, а минахме покрай ел.табла, трафопостове, под жиците на уличните стълбове. Когато обаче се приближихме на 10-15 метра от моста, уредът се разпищя и на екрана му взеха да се отчитат показания. Твърде е възможно това да бе предизвикано от контактната мрежа за влаковете, но има няколко момента, които са странни.

Нека приемем, че полето изцяло е било създадено от влаковата електрическа мрежа. Защо обаче когато стояхме на едно място, то се менеше - от нула до доста високи стойности? Също така, вечерта, когато се прибрах в родния Момин проход и реших на слизане от влака да включа уреда, забелязах нещо интересно. Действително и тук устройството реагираше, но показанията бяха по-слаби и трябваше да стоя почти под жиците, за да отчита. Щом се отдалечих на няколко метра, веднага всякакво поле изчезна. Изводът е ясен - да, жиците за влаковете създават електромагнитно поле, но защо в Обеля то е променливо и може да бъде засечено на сравнително голямо разстояние от линията, а в Момин проход - не? Ще ми се да вярвам, че на моста в Обеля около нас действително подскачаше дух.





Горните снимки и клип са от моста. Направи ми впечатление, че сякаш са леко размазани и затова ги сравних със снимката, която направих със същия смартфон само след трийсетина минути, когато вече се бяхме отдалечили от моста и седнали в едно заведение. Ето я и нея (абстрахирайте се от показаното) - тя е по-ясна:


Нима каквото е било на моста и е влияело на електромагнитния детектор, е влияело и на телефонния апарат с който снимах?

Вече като си затръгвахме от "обекта", се случиха две дребни на пръв поглед неща. На няколко метра пред нас, на отсрещния коловоз издрънча камъче. Не видяхме от къде се взе, кой го хвърли. Отделно, в далечината един човек се приближаваше към моста, от там минават хората от квартала за по-напряко. Той бе на 10 метра, твърде далеч, за да е хвърлил камъка, пък и го гледахме през цялото време. Друго е странното с него - по едно време човекът рязко се обърна и погледна назад, все едно е чул или усетил някой зад него. А нямаше никого. Дали и с него духът не си правеше шеги?

И така, това проучване завърши в близка квартална кръчма. Интересното е, че понеже коментирахме на висок глас неща свързани с паранормалната тематика, това привлече вниманието на една дама седяща на съседната маса. Поканихме я при нас и тя ни разказа за нейни две свръхестествени преживявания.

Така завърши този експеримент на "Мистерика", очаквайте ни скоро и във вашия град, за да разследваме и местните паранормални случаи.

26 септември 2015

Забележителната земна природа: Изгубеното езеро

В американския щат Орегон има поне 19 езера носещи името "Изгубеното езеро". Това название обаче най-много приляга на намиращото се в гората Уиламет близо до магистрала 20.

Това езеро е формирано преди 3 000 години когато течаща лава от малък вулкан препречил една река и създал басейна, който сега е езерото. То започва да се пълни с вода през късната есен и продължава да се захранва от валежите на дъжд и сняг през цялата зима. Когато обаче настъпи пролетта, езерото започва да се изпразва през една голяма дупка на дъното. В някои по-сухи години почти цялото езеро изрича от там.


Ще се зачудите, как така през зимата дупката е запушена, а през пролетта започва да точи езерото. Всъщност водата никога не спира да се изтича, просто притока от дъждовете през есента и зимата е доста по-голям от оттока и затова езерото се пълни.

Самата дупка е вход на вулканична тръба образувана някога от течаща лава. Тези тръби могат да са с диаметър от едва няколко сантиметра до размери като на проход на метро. Самата скала е осеяна с пукнатини през които водата се процежда след като мине през вулканичния проход. Тя захранва редица извори и в крайна сметка служи за питейна вода на голяма част от населението в района. Изчислено е, че на водата от езерото са и необходими от 7 до 10 години докато се процеди през скалите и стигне до чашата на някой човек.

Въпреки това има мнозина идиоти, които се отнасят безотговорно към езерото. Те хвърлят всякакви боклуци в него, понякога нарочно да видят дали могат да запушат дупката. Тези им действия са стриктно забранени и наказуеми. Едно че застрашават питейните водоизточници и второ като няма къде да се оттича езерото, то ще прелее и ще наводни близкия път.

Източник



25 септември 2015

Времеви аномалии - част I

През 1991 Глен е студент в университета в Нова Скотия. Решава да се прибере в родния си град при родителите, това което започва като прозаично пътуване с автобус, ще се превърне в най-странното му преживяване за целия му живот.

"Бях седнал отзад на автобуса, нямаше никой около мен. Отпред зад шофьора седяха едно семейство. Нищо не се случи докато не наближихме родния ми град. Гледах през прозореца и видях фабриката за гуми на Мишелин докато се изкачвахме по един хълм" - разказва лично Глен.

"Когато автобусът стигна върха на хълма, ме споходи някакво странно чувство и по някаква незнайна причина си представих как много хора ми се смеят. Точно в този момент се случи нещо и буса се изкачваше отново по хълма - бяхме се върнали една миля назад по магистралата! Отново минахме покрай фабриката за гуми. Направо се ужасих от случилото се. Също така забелязах, че семейството което седеше отпред и беше много шумно, сега е напълно притихнало."

Когато спрели, Глен се приближил до шофьора и му казал какво се е случило. Водачът на автобуса изглеждал наистина нервен и казал - "неща като това се случват"....

Горната история ми звучи сякаш са се върнали няколко минути назад във времето, следващата история е подобна, но този път хората са скочили минути напред.

През есента на 1994 Сю шофирала към град Фалбрук, Калифорния, с нея бил и приятелят и Джим.

"Има два пътя към Фалбрук", разказва Сю - "от север и от юг. Ние приближавахме градът от юг по Мишън Роуд, това е двулентов криволичещ път. Беше петък вечер и аз се чудех колко е странно, че не срещаме никакви коли.

Знам, че бе 6:24 (вечерта), тъкмо бях погледнала часовника в колата, тогава автомобила напълно загасна. Чувствах се объркана, мислех, че сме свършили бензина, но трябваше да имаме достатъчно. Джим попита какво е станало, но аз нямах отговор...чувствах се все едно съм минала през желе....или нещо такова.

Джим излезе от колата и дойде от към моята страна като отвори вратата. Аз се преместих на мястото до шофьора. Той веднага запали автомобила и потегли без проблем. Погледнах към часовника - бе 6:36. Бяха се минали 12 минути, а целия инцидент едва ли бе отнел повече от минута и половина."

Източник

24 септември 2015

Маргарита и Островът на демоните

Още откакто първият древен човек се е качил на дънер от паднало дърво и се опитал да прекоси морето, още от тогава във фолклора се появили митове и легенди за тайнствени острови някъде там отвъд хоризонта. Те крият несметни богатства, непознати цивилизации, или пък са населени с неописуемо зло, може би дори съществуват сред морето, но извън познатото ни време и пространство. Човек копнее за непознатата земя. Днес след като океаните са обходени на длъж и на шир и е трудно някъде да се скрие тайнствен остров, човечеството е насочило поглед към звездите. Днешните "тайнствени острови" са другите планети и звездни системи, но на практика това е същият копнеж по непознатото.

Именно този копнеж през 15-16 век ражда легендата за Острова на демоните (Île des Démons) разположен край Нюфаундленд. За първи път е изобразен на карта през 1508, но моряците разказват по пристанищните кръчми страшни истории за него от много преди това. Името му не е случайност, според мореплавателите той е населен със всякакви демони и свръхестествени същества, а духовете на удавените в Атлантика бродят по него. Тези моряци които са минали покрай острова, разказват, че са чували всякакви крясъци и вопли идващи от обвитите му в мъгла брегове. Странни създания са се мяркали по сушата или дори са плували под вълните. А освен свръхестествените същества островът е бил населен и с изключително агресивни диви зверове като мечки и вълци. Твърде често островът на демоните е бил обвит в непрогледна мъгла, освен това температурата на него е била доста по-ниска в сравнение с околните региони. Казват, че всеки който имал смелостта да стъпи на острова, повече не се завръщал. Моряците толкова се страхували от него, че когато преминавали в близост, се хващали за кръстчетата висящи на вратовете им и започвали да произнасят молитви. И въпреки това един човек живял няколко години на този остров борейки се с несгодите и злите сили.


Историята започва във Франция. Жан-Франкоа де ла Рок де Робервал тъкмо бил назначен от френския крал за управител на френските владения в днешна Канада. През пролетта на 1542 той пътувал с кораб с 200 френски колонисти на там. На борда била и Маргарита де ла Рок де Робервал. Видно от еднаквите фамилии, тя била в някаква роднинска връзка с Жан-Франкоа, каква обаче историята мълчи. Може би били съпрузи, може би братовчеди, а може би дори брат и сестра. Едно е доказано със сигурност - Маргарита била богата млада благородничка притежаваща много земи в южна Франция. Историята не казва и защо една знатна дама е тръгнала на такова рисковано и пълно с неудобства пътешествие. Дали я водела жаждата за приключения?

На кораба обаче Маргарита имала любовна афера с човек на име Етиен Госелин. Какъв точно е бил той не е ясно, някои версии на историята го смятат за войник, други за шивач или прост моряк. Във всеки случай бил човек от простолюдието. Жан-Франкоа разбрал за тази афера и решил жестоко да накаже Маргарита. Ако тя му е била съпруга, е ясно какво го е движело, но и дори да му е била сестра или браточедка, тя пак била пристъпила общоприетите норми - не можело една благородничка да има връзка с обикновен човек.

Когато наближили Острова на демоните, Жан-Франкоа наредил да свалят Маргарита на брега заедно с известно количество оръжия, провизии и една библия. С нея слезли още Етиен и прислужничката ѝ Дамиен. Според някои версии, последните двама сами пожелали да придружат Маргарита, наказанието не важало за тях.


Островът посрещнал тримата с големи несгоди. Те си направили грубо жилище в една тъмна пещера. Опитвали се да оцелеят като събират диви плодове и ловят малки животни, под постоянния поглед на диви зверове и зли демони. Често чували стонове и вой от гората наподобяващи "сто хиляди ядосани мъже". С падането на нощта били обсаждани от зли създания. Често виждали навън светещи червени очи или мервали за миг фантомни фигури. Веднъж нечии ръце дори опитали да разбутат жилището им. И през деня не било много по-леко - в мъгливата гора, често сред дърветата виждали гротескни привидения изменящи формата си докато виели и се кикотели маниакално.

Малката човешка група се скупчвала заедно с падането на нощта и безспирно се молела.


Въпреки всички несгоди и опасности, по някое време Маргарита забременяла. Но на детето не било писано нито да види баща си, нито дълго да живее. Етиен и Дамиен скоро умрели, малко по-късно умряло и новороденото дете. Маргарита останала сама на този студен и изпълнен с опасности остров, цял живот тя била свикнала на удобства и разкош, не била научена да се грижи сама за себе си. Шансовете ѝ за оцеляване били близки до нулата. И въпреки всичко тя оцеляла и живяла на острова в продължение на две и половина години. Може би я обзела ярост заради несправедливата съдба която я сполетяла и решила на инат да издържи на всичко.

Събирала плодове и ловяла дребни животни. Прогонвала с оръжие всички хищници и с молитви всички демони. Историята разказва, че веднъж огромна мечка се изправила срещу нея, но Маргарита хладнокръвно я застреляла с пушката си. Одрала кожуха на мечката и с него се топлела в студените нощи. Когато останала без амуниции, веднъж тя с къс меч прогонила няколко вълка, които искали да разровят плитките гробове на спътниците ѝ и да се хранят с труповете.

Така две години и половина жената се борила със всички естествени и свръхестествени опасности. Тогава покрай острова минал кораб с баски риболовци, те забелязали Маргарита на брега. Вероятно в първия момент самата тя им е заприличала на един от онези демони за които се разказва в легендите. Кльощава фигура с дълга несресана коса, с блестящи от несгодите очи и покрита с меча кожа. Взели я на борда и я закарали в родната ѝ Франция, където нейната история се превърнала в истинска сензация.


Кралицата на Франция лично поканила Маргарита в двора, за да чуе от първо лице за това невероятно оцеляване. Историята се появила и в книгата "Heptaméron" издадена през 1558. От тогава та до наши дни този разказ се пресъздава в какви ли не творби - от книги до поеми, като на много места тя е допълнително разкрасена.

За самата Маргарита се знае, че заминала за провинцията където станала ръководителка на частно училище. Не е известно някога да е потърсила възмездие срещу Жан-Франкоа, макар и той да се завърнал във Франция от Канада. Съдбата обаче сама наказала жестокия мъж - той умрял на 60 години пребит до смърт от озверялата тълпа в Париж при поредните размирици.

Така завършва тази великолепна история в която голяма част от нещата са истина. Къде започва измислицата е трудно да се каже. Маргарита със сигурност е била изоставена на остров с трудни за оцеляване условия. Наистина ли обаче сама е убила мечка и прогонила с меч глутница вълци? Дали това са от елементите добавени в последствие? А какво да кажем за демоните и злите духове? Дали жената е страдала от халюцинации предизвикани от консумирането на отровни плодове? А може би островът не е бил необитаван от хора, може би на него е имало местни индианци? Като европейка никога не виждала туземци, на Маргарита те може да са приличали на демони - полуголи, с разноцветни шарки по телата си, с пера по главите си и издаващи неразбираеми звуци.


Не по-малко въпросителни подвига и въпросът къде точно е била заточена Маргарита. Островът на Демоните изчезва от картите към 17-ти век. Това не е нещо необичайно - в онези времена географските карти не са били много точни и често по тях е имало несъществуващи острови или такива поставени на грешно място.

Според някои Маргарита всъщност се е озовала на острова известен днес като Харингтън и намиращ се край Квебек. Местните хора, които сега живеят там разказват тази история като собствена легенда, дори ще ви заведат до пещерата в която се предполага, че някога е живяла Маргарита. Освен това разказват, че понякога призраците на Маргарита, Етиен и Дамиен са виждани да бродят в пустошта.

Друго предполагаемо място е остров Фичот. Той се намира край Нюфаундленд и е точно по маршрута, който един кораб би преминал на път от Франция за френските владения в Канада. Освен това на него гнезди един вид морски птици, които издават пискливи пронизителни звуци. Може би те са били чувани от преминаващите кораби и суеверните моряци са ги мислили за викове на демони.

Каквато и да е първоначалната истина, тя е дала основа на една чудесна история, която аз с удоволствие ви разказах.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Елизабет Батори - чудовище или жертва

23 септември 2015

От архивите: китайско проклятие застига кораб

Една странна история се появява на страниците на английския вестник "Western Morning News" на 17 юни 1946. Тя е разказана от екипажа на 10 500-тонния параход "Samwater" тъкмо пристигнал от Ванкувър.

В продължение на 6 месеца корабът кръстосва Тихия океан без никакви проблеми, разнасяйки стоки между Китай и Канада. При последният си курс обаче вземат на борда си 60-годишния богаташ Хенди Бар, президент на Франко-китайската банка в Шанхай. Той имал намерение да се завърне в Париж след като 30 години е прекарал в Далечния изток. Заедно със себе си бизнесменът прекарва 25 сандъци с китайски антики. Той с охота разказвал на другите пътници и на екипажа, че сред тях има и чаши отмъкнати от имперския дворец в Пекин при размириците на боксерите. Те носели проклятие на всеки, който искал да ги изнесе от Китай.

Господин Бар може да е разказвал тази история за да забавлява събеседниците си, но наистина започват да се случват странни неща. Още при товаренето им, един от сандъците пада и ранява китайски товарач. Само след три дни някои от членовете на екипажа започват да страдат от илюзии. Наложило се да спрат в пристанище Йокохама и да оставят в болница един тежък случай.

През следващите 16 дни параходът е сполетян от лошо време, макар предишните 9 месеца откакто са напуснали Англия винаги да са се радвали на добри атмосферни условия. Внезапно обаче времето се оправя, тогава обаче установяват, че от мистър Бар няма и следа. Предишната вечер е напуснал салона както обикновено и е тръгнал към каютата си. Не е лягал обаче в леглото, което не било разбутано. Предполага се, че някоя силна вълна го е отнесла зад борда.

Корабът нямал повече произшествия до Ванкувър където оставили багажа за злощастния Хенри Бар, след това се насочили към Англия.

Ето е заглавието на оригиналната статия появила се във вестника:


Моряците може да са си мислели, че историята има щастлив край когато са я разказвали на "Western Morning News", но съвсем не е така. След 6 месеца, на 31 януари 1947 параходът се запалва и потъва край Испания. 18 души от екипажа загиват. Ето изрезка от тази новина:


Източник

22 септември 2015

Средновековна медицина ефикасна срещу супер-бактерии

"Супер-бактериите" са такива щамове от болестотворни организми, които са развили устойчивост към съвременните антибиотици. Те представляват все по-голям проблем за науката и медицината. Едно откритие обаче може да даде силно оръжие в ръцете на хората в борбата им срещу микробите.

Преди няколко месеца учени от Центъра за биомолекулярна медицина към Университета в Нотингам и един експерт по стари англо-саксонски текстове са успели да възпроизведат средновековна рецепта описана в книгата "Medicinale Anglicum" от девети век.


Това е рецепта за очни възпаления и съдържа чесън, лук, вино и жлъчка от крава. По принцип е известно, че тези съставки имат някакъв минимален ефект към болестотворните организми, но учените били сериозно удивени, колко добре се справили, когато били комбинирани заедно - 90 процента от устойчиви на антибиотици бактерии стафилококи (Staphylococcus aureus) умрели.

Удивително е как средновековните лечители са стигнали до тази подходяща комбинация след като не са имали съвременните лаборатории и научния метод. Само чрез опити и наблюдения са постигнали нещо много ефикасно. Сега е редно учените да прегледат и останали рецепти в книгата - може пък да изскочи още нещо полезно.

Източник

Микроскопска снимка на Staphylococcus aureus:


21 септември 2015

Посещения в Ада

От много време е известен така наречения феномен на "преживявания близки до смъртта". При тях хора изпаднали в клинична смърт или кома, след като са идвали в съзнание, са разказвали, че са видели тунел облян в светлина и като цяло са изпитвали спокойствие и позитивни чувства. Някои казват, че това е доказателство, че има "живот след смъртта". Учените пък смятат, че всички тези образи са ярки видения дело на самия мозък, който в критични моменти освобождава в тялото определени стимулиращи вещества.

По-рядко се случва някои хора да разказват за отрицателни преживявания на границата на живота и смъртта. Следват четири такива истории. Точно тази подборка на разкази малко ми прилича на християнска пропаганда, така че ще си позволя да не приемам всичко за "чиста монета".

Матю Ботсфорд не бил християнин докато един ден през 1992 не бил улучен с куршум в главата докато бил в ресторант в Атланта. Той помни как веднага попаднал на място в което царувало пълен мрак и страх. Там китките и глезените му били оковани във вериги и се чувствала силна топлина около него. Кипяща лава течала покрай краката му и го прогаряла, преди месото отново да се възстановявало. Тогава обаче една ръка се спуснала над Ботсфорд, чула се ангелска музика и се появила велика светлина. Ръката вдигнала цялото му тяло, а веригите изчезнали. Човекът чул глас, който му казвал, че още не е неговото време. Ботсфорд се събудил след 27-дневна кома, днес е убеден вярващ.

Дженифър Перез израсла в християнско семейство, но се отвърнала от религията. Веднъж приятелят ѝ я убедил да вземе наркотици. Тя припаднала и спешно била откарана в болница. Там тя почувствала, че душата ѝ напуска физическото тяло, дори се виждала в болничното легло. От там тя била разведена в рая и ада. Първото нещо, което помни от ада било огромната жажда. Тя крещяла и ревяла, но сълзите ѝ се изпарявали за секунди. Видяла демони да измъчват мъже и жени на всякакви възрасти, а викове на агония пронизвали ушите ѝ. Била отведена от ада и получила заповед да разкаже на света какво е видяла.

Хауърд Сторм бил атеист. Той умирал в болницата от пробит стомах, когато се появили два силуета, които му казали да ги последва. Видял душата му да напуска физическото тяло. След като известно време следвал силуетите, те започнали да стават агресивни, да го бият и да късат парчета месо от него. Тогава чул "вътрешния си глас" да му казва да се моли и да призове Исус да го спаси. Той отвърнал на гласа, че "не се моли", но евентуално започнал да го прави и нападателите изчезнали. От тогава Хауърд променил живота си и сега е министър в Обединената Църква на Христос.

Хосе Маниянгат карал мотора си когато бил ударен от пиян шофьор. По пътя към болницата имал преживяване близко до смъртта и посетил рая, ада и чистилището. Казва, че в Ада температурата била 1000 градуса по Целзий. Там много хора били измъчвани от демони и червеи, но това което най-много го шокирало, било че видял много проповедници и епископи в ада. Разбрал, че има различни "нива" на мъченията заради различните грехове извършени през живота. Междувременно докторите обявили Хосе за мъртъв и го откарали в моргата. Там обаче той се съживил. Днес служи на католическата църква.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




3-годишно момче помни предишния си живот...на змия

20 септември 2015

Легендарната река текла някога в пустинята в Арабия

Бедуините в южната част на Арабската пустиня имат легенда за голяма река, а арабска поема от 8-ми век разказва за диви крави пасли край бреговете ѝ.

Възможно ли е някога наистина да е текла голяма река в този пустинно място заемащо площ от 650 000 квадратни километра - една трета от Арабския полуостров? Тук температурите достигат 50 градуса, а общото количество на годишните валежи на квадратен метър е под 3 сантиметра. Нека видим фактите.


На най-ранните карти на Арабския полуостров се виждат две големи реки в южната му част. Едната тече на север и се влиза в Персийския залив, а другата на юг в Арабско море. Тези карти са начертани през 15 век, но те се базират на по-ранна карта, която е дело на Птолемей и е от 2-ри век.


През 20 век редица геоложки изследвания намират коритата на множество праисторически пресъхнали езера в Арабия. Те са датирани на възраст между 7 000 и 13 000 години. Край бреговете им са открити кости от газели, дългороги крави, диви кози. Явно пустинята е била доста различно място преди няколко хиляди години.

Но най-сигурното доказателство, че древната река не е просто легенда, са съвременните сателитни снимки. На тях все още могат да се видят очертанията на древно речно корито в солената долина Сабха Мати (Sabkha Matti).


Сабха Мати е доста по-различно място от останалата част от пустинята. Тръгвайки от Персийския залив, между Катар и ОАЕ, тази равнина се простира няколкостотин километра навътре в пустинята. Тя е покрита с кора от сол и е опасно място за преминаване на хора и камили, защото отдолу дебнат подвижни пясъци. Надморската височина на тази равнина е едва 40 метра.


И климатичните данни подкрепят легендата. Арабският полуостров многократно е преминавал през сухи и влажни периоди. Преди 5 000 години са падали достатъчно валежи, за да се образуват водни басейни и тревна покривка. Явно бедуинските митове пазят спомена за онова време.

Източник

19 септември 2015

Голяма неоткрита жаба?

Най-голямата жаба на света е Conraua goliath. Тя живее в Камерун и Екваториална Гвинея, може да достигне дължина от 32 сантиметра (без краката) и тегло от над 3 килограма. Ето една нейна снимка:

(© Dr Jordi Sabater Pi)

Криптозоологът д-р Карл Шукър обаче смята, че има още по-голям вид жаба, която все още не е официално открита от науката. Повод за това му дава една статия появила се на 31 декември 1945 в зооложкият журнал "Copeia". В нея е описан случай на нападение над местен полицай в Тапили в днешна Демократична Република Конго. Той е нападнат от жаба една вечер докато патрулирал покрай един воден басейн. Тя го захапала за крака, но човекът успял да я убие с тоягата, която носил.

Полицаят взел жабата и я занесъл като доказателство на местния администратор, тогава тези територии били под белгийско управление. Самият факт, че жаба напада човек бил странен сам по себе си, но още по-странна била раната оставена върху крака на полицая. Все едно ухапването било причинено от куче. Администраторът разгледал и жабата - тя действително имала по два кучешки зъба отгоре и отдолу в устата си, а езикът и бил разделен на две като на змия. Била сиво-зелена на цвят, а на гърдите и корема си имала голямо оранжево петно. Била огромна, но за жалост точните ѝ размери не били взети, така че само можем да предполагаме дали е била по-голяма от известната Conraua goliath. Също не са и направили снимка, нито тялото е запазено.

Какво е било това същество? Единичен мутант, някаква случайна аномалия? Шега, измислица на полицая, администратора или и на двамата? Или в централна Африка се спотайва огромен вид жаба, непозната на науката, която не се страхува да напада дори хора?

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Загадките на остров Реюнион

18 септември 2015

Древният славянски идол от Украйна

1848 се случва суха година и река Збруч течаща през западна Украйна значително спада. Това позволява на хората от едно малко село да видят нещо странно - каменна фигура подаваща се от тинята, тя ще стане известна в последствие като "идолът от Збруч", който е уникален по рода си. По онова време тези земи са под полско управление и затова фигурата е проучена от Краковското научно общество две години по-късно.

Монолитът има височина от 2.67 метра, има предположения, че е имал и долна част, която е загубена. Може да се раздели условно на три части. Най-долната (67 сантиметра) изобразява брадат и коленичил човек, който крепи хората над него. Мъжът е изобразен от трите си страни като всеки път е обърнал лицето си към гледащия. Не е изобразен обаче отзад, може би защото тогава щеше да се получи неестествено да гледа от към гърба си. Вместо това на четвъртата страна има малко колело или слънчев символ. Втората средна част е едва 40 сантиметра и на нея са издялани четири фигури с разперени ръце - две мъжки и две женски. При една от женските фигури има и по-малко човече. Най-горната част е и най-голяма, тя е 167 сантиметра и изобразява или четири отделни фигури или същество с четири глави. Всяка от фигурите има нещо различно - едната държи пръстен или гривна, другата държи рог за пиене, под третата има кон и меч, а четвъртата няма нищо. Нещо, което ми направи впечатление докато превеждах статията - общия сбор на дадените височини на отделните части, не е равен на дадената обща височина.



Като цяло в научните среди се смята, че това е тотем на славянския бог Световит, който е имал четири лица. Един полски историк е смятал, че това са отделни фигури изобразяващи четирите годишни сезона. Руски академик пък е свързвал тотема с Триглав, триглаво славянско божество. Борис Рибаков пише в своя книга, че това всъщност са четири отделни богове - Перун, Мокош, Лада и Дазбог. Някои дори спорят, че идолът изобщо не е със славянски произход, защото е издялан от камък, а славяните са обработвали предимно дърво.

Не само материалът от който е изработен, прави този монолит уникален. Той е единственият напълно запазен славянски идол от времето преди налагането на християнството. Когато около 10 век тази нова религия се появява по земите на днешна Русия, Украйна и Беларус всички стари тотеми са унищожени. Това най-вероятно и обяснява как каменният идол се е озовал в реката - бил е хвърлен нарочно.

Днес идолът може да бъде видян в историческия музей в Краков.


Направени са обаче много негови реплики, които са поставени на различни места из Украйна. Ето една в Олеско:


Източник