31 октомври 2015

Страшна история от миналия Хелоуин

Това се случило на Мари от Минеаполис, САЩ.

Аз разнасям вестници през нощта и в ранните часове на 1 ноември 2014 си вършех работата както обикновено. Завих в един завой и видях група деца по средата на пътя. Мисля, че бяха 6 и всичките носеха сиви роби с качулки. Качулките не бяха на главите им, а свалени на гърбовете им. Стори ми се странно, защото бе 4:30 сутринта и Хелоуин бе свършил преди няколко часа.

Едно от децата, момиче, ме видя и тръгна много бързо към мен говорейки нещо. Доближи се много бързо и видях, че е на около 14-15 години, първата ми мисъл бе "какво прави по това време момиче навън?". Минах покрай нея, но останалите деца все още бяха на пътя. Те тръгнаха да обграждат колата ми, това много ме уплаши и подкарах направо през предния двор на една къща. Почти ударих едно от тях. Погледнах назад и те стояха неподвижно на улицата, след което тръгнаха към завоя и се скриха от поглед. Реших да ги проследя и завих обратно. Стигнах до завоя за не-повече от 10 секунди, но децата ги нямаше никъде. Не е възможно за това време да са влезли в никоя къща.

************************

Какво мислите? Нормални деца правещи си шега по случай приключващия Хелоуин? Или нещо паранормално? Мари изрично обръща внимание на две подробности, които говорят срещу хипотезата, че са обикновени деца.

- Те са били облечени абсолютно еднакво. Кои деца в днешно време биха го направили? Всяко иска да е индивидуално и да се отличава от другите с различен костюм.

- След като за малко не е блъснала едно от децата, като е погледнала назад, те са били абсолютно спокойни. Представете си как биха реагирали днешните тинейджъри при подобен случай - веднага биха започнали да псуват и да замерят колата с каквото им падне.

А и фактът, че са изчезнали безследно също по-скоро говори за нещо необичайно....

Източник

30 октомври 2015

Митични духове, демони и същества: лицата от Белмез (Испания)

Това е една сравнително скоро появила се легенда, която има голяма шанс да се окаже реален паранормален феномен.

Белмез е малък град в южна Испания. В него през 1971 започват да се появяват странни изображения на лица по циментовия под на една частна къща. Славата на това "чудо" бързо се разнася и в града често идват посетители желаещи да го видят. Според някои паранормални изследователи, това е най-силното доказателство за съществуването на свръхестествени явления. Редица от тях смятат, че този феномен се дължи на подсъзнанието на починалата през 2004 собственичка на дома - Мария Гомес Камара (един вид мисловна фотография). Други смятат, че цялата работа е измама, дело на обитателите на дома. Най-невероятно звучи версията, че тези "лица" са някакви свръхестествени създания.

Източник


29 октомври 2015

Магическата Хинатуанска река във Филипините

На филипинския остров Минданао има една забележителна река. Нейното име на английски е "Hinatuan" и понеже не намерих официален превод на български реших да я нарека "Хинатуанска река". Тя не е много дълга, едва няколко стотин метра, но е свързвана с много легенди и феномени.

Водата на тази река е кристално чиста, плувците дори изглеждат така сякаш се носят сред въздух. Може да се види дъното, което на места е на няколко десетки метра. Повърхността на реката обикновено е гладка и бавно подвижна, ненарушавана от никакви вълни - тя сякаш е стъклена повърхност. Гледайки снимките много хора вероятно биха си помислили, че са фотошопирани, но това не е така.



На много места по дъното на реката могат да се забележат проходи и пропасти. Те водят към подземна пещерна система, която за първи път е посетена през 1999 от пещерен гмуркач на име Алекс Сантос. През 2010 пещерите са изследвани от трима човека - Алфонсо Аморес, Бернил Гастардо и Емги Гилермо. Те откриват множество камери, каверни и фисури, както и още тунели водещи към неизследвани места. Аморес ще води още 6 експедиции посветили се на изследването на тези пещери. При последната изследователят ще почине от сърдечен спазъм. Други обаче продължават проучването на пещерите и до днес. Смята се, че това което е открито е едва малка част от целия огромен подземен комплекс.

Местните легенди разказват, че чистотата на реката се пази от водни духове, феи и други митични същества, а според някои те не просто са пазители, те са самите създатели на Хинатуанската река. Според преданията тези създания, както и много русалки, се веселят във водата през нощта. Има хора, които твърдят, че са ги зървали.

Но не само самата вода е населена със свръхестествени същества. Брегове са дом на духовете на природата известни като енкантос, нещо подобно на европейските елфи. Те обикновено живеят в големи дървета като акацията например. Те също често са виждани от местните хора. Примерно един баща и син разказват как веднъж при пълнолуние са видели две красиви жени да се къпят в реката. Когато обаче двете красавици усетили, че са наблюдавани, те изчезнали във водовъртеж от светулки. Интересно е, че освен местните хора, и много туристи твърдят, че са виждали странни същества.

Макар и като цяло добри и красиви, водните духове и същества имат и зла страна. Те не позволяват на някой друг (освен тях) да се къпе след залез слънце в реката. Нападат всеки дръзнал да го стори. Много от необяснимите удавяния в реката са приписвани на свръхестествените същества.. Това суеверие е толкова силно, че властите са наложили забрана за нощни къпания. Дори през деня отделни части от реката са недостъпни. Най-вероятно, защото те са по-опасни заради бързеи и други естествени причини, но легендата разбира се твърди, че там духовете са по-агресивни.

Странното е, че понякога плувци се оплакват от странни болки, обриви, одрасквания след като са плували в реката. Дали това се дължи на самовнушение? Местният фолклор твърди, че тези следи са причинени от водните създания и това се случва най-вече на тези, които не се отнасят с уважение към природата. Понякога има и по-зловещи случаи - плувци разказват, че са били сграбчвани и дърпани към дълбините от невидима сила. Дори и да не плуваш в реката, а само да стоиш отстрани на брега, пак не си в безопасност, ако не се отнасяш добре с природата. Според легендата горските духове ще те примамят навътре сред дърветата и ще се загубиш безвъзвратно.

Друго предание е свързано с рибите, които плуват в реката. Рибарите разказват, че те са почти неуловими и са ги виждали как минават като духове директно през мрежите им. Ако някой постави воден капан, на следващия ден ще го намери разнебитен и унищожен. Въпреки това, ако все пак някой някак си успее да улови риба, то той ще бъде сполетян от много лош късмет. Разказва се една история за един местен рибар, който уловил в реката неземно красива риба. Сложил я на показ в аквариум в селото си. На следващия ден обаче той тежко се разболял. Докторите не можели да разберат какво му е. Накрая неговата жена върнала рибата в реката и човекът се оправил все едно никога нищо не му е било.


Освен митовете и легендите, които вероятно са просто измислици, Хинатуанската река е свързана и с няколко реални загадки.

За разлика от повечето реки, тя е соленоводна. Изглежда водата идва някак си от Тихия океан през подземните пещери, след което отново се влива в него. Точният механизъм така и не е разгадан. Не е ясно и как запазва чистотата си.

Друг загадъчен аспект са огромните риби, които идват в точно определен час, за да ги хранят хората. Всеки ден по обед се бие камбана, което е сигнал за плувците да излязат от реката. Когато няма никой във водата, пускат по високоговорители мелодия известна като "химна на Хинатуанска река". Тогава се появява голям пасаж от риби. Работници назначени от властите започват да хвърлят ориз и нарязани парчета месо, октоподи и скариди във реката. Това трае около час, след което рибите отново изчезват. Остават единствено няколко от обичайните по-дребни риби да плават бавно наоколо.


Всичко това е превърнало реката в популярна туристическа атракция. Около нея са изградени ресторанти и други заведения, има и десетки места за сядане за тези, които си носят собствена храна и са дошли на пикник. В реката са излети циментови стъпала за по-лесен достъп от брега, а някои части са обособени като детски басейни. Изградени са пътища за по-лесен достъп до местността с мотоциклети или коли. Назначени са водни спасители, които да се грижат за плуващите. Предлагат се разходки с лодка. Властите мислят още повече да разработят мястото като туристическа атракция. Някои местни хора обаче се опасяват за местната природа от всичкото това застрояване.


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Легендарната река текла някога в пустинята в Арабия

28 октомври 2015

Митични духове, демони и същества: Караконджул (Балкански полуостров)

Караконджулът е създание от фолклора на повечето балкански народи. Среща се под различни имена в България, Гърция, Турция, Сърбия и др. При гърците например се нарича καλικάντζαρος („калика̀нтдзарос“) или παγανό („пагано̀“).

Българският произход на името не е ясен, единствено представката „кара“ е турска и значи "черен". На много места в Родопите съществото се нарича просто „конджур“. Възможно е наименованието да идва още от тракийските вярвания. Друг вариант е думата да идва от древна Гърция - според някои означава kalos-kentauros (красив кентавър), макар че караконджулът няма много прилики с кентаврите.

Караконджулът наподобява космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Външният вид обаче има отделни разлики при различните народи.


Легендата за него има различни вариации при различните балкански народи, но като цяло се смята, че се появява само през така наречените от християните 12 „мръсни дни“ (след Коледа, 25 декември до Йордановден, 6 януари). Поради това месец януари се нарича „караконджов“ месец. Когато се появи в споменатия период той примамва пътниците и ги възсяда, хвърля жертвите си от високи скали и дървета в дълбоки вирове, или ги разкъсва между воденичните колела. Съществото злосторничи само нощем (до първи петли), след което изчезва внезапно.

Караконджулът живее в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте бръшлян. Според някои поверия той може да се засели в тъмните или труднодостъпните места на къщите - например на тавана или в плевнята. В гръцките легенди обаче караконджулите живеят само под земята и постоянно се опитват да отрежат световното дърво - това върху което се крепи целият свят. Преди обаче да довършат пъкленото си дело, идва Коледа и след нея те се качват на повърхността където създават неприятности на хората. На 6 януари отново се връщат под земята, но световното дърво напълно е зараснало и те трябва да почнат отначало.

Има различни начини за предпазване от караконджулите. Един от тях е да се постави гевгир (купа с дупки подобна на сито) на входа. Съществото ще брои цяла нощ дупките, а на сутринта ще изчезне с първите слънчеви лъчи. Друг вариант на това поверие е, че като почне да брои, щом стигне до три, караконджулът ще изчезне, защото "три" е свещено число. Също така може да се остави огънят в камината да гори цяла нощ, за да не влезе създанието през комина. В България кукерите гонят караконджулите както и другите зли сили.

В Турския фолклор караконджулите не са толкова опасни колкото в легендите на другите народи. Освен това естествено появяването им не е свързано с християнската Коледа. Вместо това според турските поверия караконджулите идват през 10-те първи дни на "Големия студ" (Zemheri). Срещнат ли човек, ще му зададат въпроси. Правилото е във всички отговори да има думата "кара" (черен, черно). Освен това единствено в турските легенди караконджулите могат да имитират гласовете на близки хора и така да примамват навън в студа.

Има теория, че митът за караконджулите идва от древногръцките дионисиеви празненства. При тях се е пиело много вино, а някои хора са носели животински маски. Възможно е пияното простолюдие да си е мислило, че вижда зли свръхестествени същества.

Източник 1 и Източник 2

27 октомври 2015

Странният случай с Клаудит Сучон (1978)

Било втората половина на февруари 1978. В южна Франция млада жена на име Клаудит Сучон (Claudette Souchon) напуска дома си яздейки любимия си кон. Заедно със себе си води втори кон, както и преданото си куче. Намеренията са и през следващите два дни да обиколи семейните владения в Камарг.

На третият ден е трябвало да се върне, но това не се случва и роднини и съседи предприемат издирване. На следващият ден намират коня ѝ. Той е мъртъв и жестоко разпорен. От младата жена няма и следа. На другия ден намират втория кон - жив, но силно травматизиран и почти неспособен да ходи.

Камарг е мочурлив регион между средиземно море и два ръкава на река Рона. Там е най-голямата речна делта в западна Европа и една трета от областта е съставена от езера и мочурища, макар много от тях да са пресушени от фермерите.

След като намират вторият кон хората решават, че не е по силите им да намерят Клаудит и се свързват с властите. Започва мащабно издирване.

Седмица след като жената е напуснала дома си, полицията намира разхвърляни части от дрехите ѝ на една изгорена поляна. Мистерията още повече се задълбочава, защото поляната е на стотици километри от къщата на Клаудит.

След още два дни жена се обажда в полицията и съобщава, че е забелязала "странно момиче" в покрайнините на град Родез. Оказва се, че това е издирваната Клаудит Сучон. Тя седяла апатично на земята покрита цялата в кал. Кучето ѝ било до нея, но било толкова изтощено, че едва се движело. Жената не можела да каже и дума. Нямало следи от насилие, но по думите на самите полицаи тя била превърната в нещо подобно на зомби.

Медицинският преглед не открил никакви следи от насилие по жената. По никакъв начин не можели да разберат причината за странното и състояние. Тя никога не проговорила и не казала какво и се е случило.

Остава мистерия как жената и кучето са пропътували разстоянието от няколкостотин километра. Какво е нападнало конете (нямало следи от нокти и зъби на диви животни по тях). Какво се е случило на обгорената поляна където били намерени дрехите ѝ?

Източник

Това е поредният истински случай, който изключително много ме заинтригува. Опитах се да намеря повече информация за него в Интернет, още повече, че Клаудит може все още да е жива. Не намерих нищо съществено, и други хора са се опитвали да издират инфо, но са удряли на камък. Какво се крие?

Връзка към един форум, където е обсъждан случая:

Claudette Souchon

26 октомври 2015

Митични духове, демони и същества: Патасола (Южна Америка)

Това е едно легендарно създание, което има известни прилики с други две същества вече описани в поредицата - Ла Лорона и Сихуанаба. Въпреки това има и много отличителни черни, което говори, че не е просто разновидност на друга легенда.

Патасола е дух/демон, който приема женски образ, за да съблазнява самотните ловци и дървосекачи в горите. Често се явява в образа на техните любими. Когато обаче мъжът се приближи, създанието показва истинския си вид - на еднокрако зло същество. Патасола напада и убива жертвите си, след което поглъща плътта им и пие тяхната кръв. Така прилича до известна степен на вампир.

Патасола живее в планини и гъсти гори. Примамва жертвите си обикновено през нощта. През деня блокира и заличава преки пътеки в джунглите и горите, дезориентира ловците, мами ловджийските кучета. Въпреки лошата си слава Патасола е възприемана и като пазител на природата, гората и горските животни. Тя убива хората защото брани своето царство.

Най-отличителната черта на това създание е, че единият и крак не е цял, въпреки това "тя" се движи доста бързо из джунглата. Според някои версии на легендата, тя има също така само една гърда. Патасола може да приема образа и на животни - обикновено голямо черно куче или крава.

Когато е доволна Патасола се качва на върха на някоя планина или дърво и пее следната песен:

"Аз съм повече от сирена
Аз живея сама в света
И никой не може да ми устои
На пътя, в дома
На планината и в реката
Във облаците и в небесата
Всичко което съществува ми принадлежи"

За произходът на Патасола има различни легенди. Според една от тях, тя е била лоша жена, която е убила сина си и затова е наказана да се скита в горите. Според друга, тя била жестока жрица, която се отнасяла зле както с мъжете, така и с жените. Затова била убита от хората, които мачкала. Те я разсекли с брадва и хвърлили единия и крак в огъня. Третата по популярност легенда разказва, че тя била жена, която изневерявала на мъжа си с неговия работодател. Когато мъжът разбрал убил и двамата - и жена си и шефа си.

Някои фолклористи мислят, че легендата за Патасола е измислена от жените, за да плашат мъжете си, когато отиват в гората. Да не се приближават до други жени мислейки си, че е легендарното чудовище.

Източник

25 октомври 2015

Нова каста: мравки-крадци

Предполагам знаете, че при много видове мравки има различни касти - работници, войници и царици и мъжки. Изследвайки колонии в Коста Рика обаче учените са установили наличието на каста на крадците.

Това не е нещо ново, от поне 20 години науката знае, че поне при два вида Ectatomma ruidum (на снимката) и Messor aciculatus има мравки, които се промъкват в съседни мравуняци и крадат храна. Винаги досега обаче се е смятало, че тези мравки са част от работничките.


Научният екип обърнал повече внимание на мравките, които крадат храна от съседите, и стигнал до извода, че това не са работнички, това е цяла отделна каста. Около 5 процента от мравките в изследвания мравуняк принадлежат към нея.

Крадците, за разлика от другите мравки, имали доста по-скрито поведение. Винаги се придвижвали внимателно и потайно. Когато ги докоснеш, замръзват на място, след което тръгват в обратната посока. Ако ги хванеш докато пренасят открадната храна, те веднага я пускат и гледат да се освободят от нея. Мравките-работнички не правят така, те стискат пренасяната от тях храна и не искат да я дават по никакъв начин.

Понякога крадците биват залавяни от войниците в мравуняка в който са се промъквали. Странно, но последствията не са жестоки за тях - просто ги изнасят навън, на около метър и ги пускат. Това може би се дължи на миризмата им. Всяка мравешка колония има специфична миризма чрез която се разпознават мравките от нея. Мравките-крадци обаче имат мирис, който е смесица от този на собствената им колония и на тази, която обират. Това им позволява както да се промъкват в чуждите мравуняци, така и да бъдат разпознавани в своя.

Дали кастата на мравките-крадци съществува само при споменатите два вида? А може би е доста по-разпространена, просто досега не ѝ е било обърнато внимание.

Източник

А аз докато четох тази статия не можех да се отърся от асоциацията с компютърните ролеви игри (role playing games). В тях имаме класове герои като войни и крадци (а в някои игри има и фермери). Ето, че и при мравките има такива касти! Коя ще е следващата мравешка каста извадена като от игра? Може би магьосници, лечители, стрелци? Леле, как звучи мравка-магьосник! Впрочем мравки-стрелци вече има, те са част от войните при някои видове. Тези мравки свиват коремчетата си и изстрелват струя мравешка киселина срещу нападателите.


24 октомври 2015

Митични духове, демони и същества: Чинди (племето Навахо)

Индианците Навахо от Северна Америка вярват, че след като човек умре, след него остава дух наречен Чинди и той въплъщава най-лошото от починалия.

Според племенните легенди Чинди може да причини болест и дори смърт сред живите. Вярва се, че това създание се навърта около костите на починалия или около неговите вещи. Именно затова всичко, което мъртвия е притежавал се унищожава. Може би от филмите сте виждали как когато някой стар индианец е към края на дните си, той отива да умре на някоя далечна скала. Този ритуал се свързва именно с вярата в Чинди. Ако индианецът умре в иглуто си, то обикновено се изоставя и повече никой не живее в него.

Вярва се още, че Чинди може да бъде направляван от някой и нарочно насочен към жив човек. Хората, които правят това са индианския еквивалент на вещиците / вуду магьосниците. Те взимат част от трупа или правят прах от костите му и ги поставят някъде в близост до човека на когото искат да причинят вреда.

"Прашните дяволи" (въздушни завихрания) са мислени за Чинди. Някои смятат, че има и добри Чинди. Ако "прашния дявол" се върти надясно, то той е добър, ако на ляво - е лош.

През 1967 в брой на списанието "Frontier Times" се появява интересна история. Читател разказва как през далечната 1925 срещнал кльощава тинейджърка на име Алис Лонг Солт от една индианска общност. Тя разказала, че семейството и е преследвано от Чинди. Съществото било изпратено от сляп знахар, който двама членове от племето измамили с нещо преди това. Всички от семейство Лонг Солт се разболели и умрели. Самата Алис била намерена мъртва през 1928 г.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




От архивите: китайско проклятие застига кораб

23 октомври 2015

Скорошен случай на видян жив динозавър

История изпратена до американския блог Phantoms & Monsters.

Бе Април 2011 и аз вървях по "У. Дейвид Стрийт" в град Хебронвил, Тексас към дома на един приятел, бе 17:45. Тъкмо бях приключила работа. От едната страна на пътя видях, че се вдига прах във въздуха от нещо което се движи през полето. Спрях се, за да видя какво ще излезе на пътя.

На около 10-12 метра пред мен се появи нещо което мога само да опиша като малък Тиранозавър Рекс висок около 1.20-1.50 метра. Не спря да тича, мина през пътя и се скри в по-малкото поле от другата страна. Бе червено-кафяв, ходеше на два крака и имаше дълга опашка, която беше изправена докато тичаше. Няма начин да бе местен гущер. Изглеждаше много като тази играчка, снимка на която намерих онлайн:


Никой не ми вярва, а моите приятели и роднини мислят, че съм объркала някой гущер за динозавър, но аз знам какво видях. Мисля, че в района има непознати и много странни създания. Моят бивш съпруг ми е разказвал за огромни птици и ходещи сенки, които той и други хора са виждали в ранчо на юг от Хебронвил. Той никога не оставаше навън падне ли мрак. По едно време бяха изчезнали няколко крави без никаква следа.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Голяма неоткрита жаба?

22 октомври 2015

Митични духове, демони и същества: Наяди (Гърция)

Наядите са свръхестествени същества от древногръцката митология, които имат власт над изворите, ручеите и потоците. Те са потомци на Океан и Тетида и наброяват до три хиляди. По думите на древния автор Хезиод "да изрекат всички техни имена, не е по силите на никой от човеците".

Наядите са от рода на нисшите божества като сатирите например. Като цяло са благосклонно настроени към хората. Те са пазители на водата и имат благодетелни функции. Има наяди-лечителки, къпането в реките, които те обитават, лекува болести. Тези води освен очистващо въздействие, даже имат способността да даряват младост и безсмъртие.

Наядите се асоциират със сладката вода. Техни родственици са океанидите, които се свързват със солената вода, а нереидите специално със Средиземно море. Тъй като древните гърци са мислели, че всички световни води са една система, които се процеждат във и от морето към дълбоките недра на земята, за да излязат чисти в изворите, има известно припокриване.

Същността на наядите е ограничена до техния извор или поток. Ако те пресъхнат, наядите умират.

Източник


21 октомври 2015

Деца с черни очи - един сериозен изследовател

Преди няколко години едни от най-популярните паранормални истории бяха свързани с така наречените "деца с черни очи" (без никакво бяло). От известно време обаче не съм попадал на нови и добри истории. Скептиците изтъкват това като доказателство, че всичко е било просто измислица на която и е отминала модата. Може и да са прави, но не е редно предубедено да отминаваме този феномен без да сме го проучили. Един сериозен изследовател заел се с "децата с черни очи" е Дейвид Уитърли. Той се е концентрирал върху намирането на случаи от миналото, преди да се появи съвременната "мода". Именно едни такива стари истории могат да се окажат автентични, а не измислици на някой "яхнал вълната" на това което е популярно днес. Ето един случай изровен от архивите от Уитърли.

Следващият инцидент се е случил през 1974 г. във Франция. Мястото на действието е неназовано село в северния департамент Ен. Двама мъже на име Ален и Патрик решили да си направят автомобилна разходка в прекрасен есен ден. Било 3 следобед. В края на селището решили да свият по различен път. Шофирал Патрик, той спрял пред последната къща с намерението да обърне и да се насочи по друг път. Къщата била от дясно на шофьора и това което видели на двора ги изумило. Там имало 5 фигури. Три били по-назад в ляво, една от фигурите се разхождала бавно пред къщата допирайки стените с две ръце, а друга стояла насред двора и гледала към колата. Ален отворил прозореца, фигурата била на едва няколко метра от него.

Съществата били високи едва около 1.30 м. Всички били облечени в дълги одежди почти до земята, дрехите били декорирани с многоцветни петна. Създанията имали жълтеникава кожа и дълги коси до талията им. Носовете били сплескани, а очите изцяло черни с големина като на топки за билярд.


Най-близкото същество вдигнало ръка в жест подканващ мъжете да дойдат в близост. Това дошло в повече на двамата и Ален се разкрещял на приятеля си да ги измъкне от там. Патрик дал на заден, направил завой и подкарал колкото се може по-бързо.

Малко по-късно двамата събрали още хора и се върнали на мястото - от 5-те същества нямало и следа.

След осем месеца дошъл един изследовател на паранормалното, който проучил случая. Той намерил един съсед, който видял съществата на пътя пред въпросната къща. Описал ги като "деца облечени в жълти мушами".

Източник

******************************

Дейвид Уитърли в друга своя статия обръща внимание и на нещо друго - колко много статуята известна като "Човекът от Урфа" прилича на съвременно същество с черни очи. Тя се оценява на възраст 13 500 и е намерена в прословутото с археологическите си находки Гьобекли тепе в Турция. Издялана е от камък и има размер близък до нормалния човешки ръст. Носът и е счупен, а очите са изцяло черни направени от обсидиан. Няма уста.


Засега не е точно определено какво изобразява тази статуя, макар да има различни теории. Уитърли е говорил с различни учени и един геолог от Бостън му е споделил, че изпитал "зловещо чувство" когато застанал пред този идол. Една журналистка в интервю по радиото е казала, че човекът от Урфа е "много зловещ, много обсебващ".

Някои вярват, че тази статуя изобразява свръхестествено същество, в което древните хора са вярвали, или дори са виждали. Уитърли естествено го свързва със съвременните "деца с черни очи". Може би има основание....

Източник


20 октомври 2015

Митични духове, демони и същества: Мае Нак Пра Канонг (Тайланд)

Мае Нак Пра Канонг или просто Мае Нак (Лейди Нак) е дух от съвременния тайландски фолклор, който се ползва с голяма почит. Нещо повече, това може би е единственото привидение в света, което си има светилище / храм тоест издигнато е почти до статуса на божество.

Самата история на Мае Нак има доста версии и е доста объркана. Ще се опитам тук да предам най-популярната. Тя била красива девойка живяла през 19 век край канала Пра Канонг в Банкок. Когато била бременна, нейният съпруг Мак бил извикан в армията и пратен на война. Той бил сериозно ранен, а през това време Мае Нак и бебето умрели при трудно раждане. Мак все пак оживял и когато раните му били излекувани, се завърнал в къщи. Там го чакала милата му жена и детето. Съседите се опитали да го предупредят, че това са духове, но той не им вярвал.

Един ден Мае Нак приготвяла традиционно тайландско ястие Нам прик (Nam phrik), но изпуснала един зелен лимон. В бързината да го хване, тя удължила ръката си, така както никой човек не би могъл да го направи. Мак най-накрая разбрал, че е вярно това за което го предупреждавали съседите му, които междувременно взели загадъчно да умират. Макар и ужасен, мъжът се овладял и решил да намери начин да се измъкне без да се издаде, че е разбрал истината. Същата вечер той казал, че ще излезе навън, че му се пикае и избягал в нощта.

Когато разбрала, че Мак е избягал, Мае Нак тръгнала да го гони. Почти го настигнала, но той се скрил зад един местен храст (Blumea balsamifera) за който се твърди, че прогонва духовете. След това Мак се скрил в един местен храм. Безсилна да влезе в него, Мае Нак се върнала при канала Пра Канонг и започнала да тероризира местните хора. Един силен екзорсист успял да хване духа ѝ и да го затвори в буркан, който хвърлил във водата. Едни рибари обаче намерили буркана и освободили духа без да знаят какво има в него. Този път един преподобен монах успял да хване духа в парче кост, която зашил към пояса си, та да не може никой да я вземе и да освободи Мае Нак отново. Казват, че днес този пояс все още съществува и е притежание на кралското семейство.

В друга версия на историята монахът разговарял с Мае Нак и я убедил доброволно да отиде в Отвъдното като и обещал, че един ден тя ще се събере отново със съпруга си Мак. Именно от тези версии на легендата идва голямата почит към Мае Нак Пра Канонг. Нейната любов към Мак била толкова силна, че тя отказала да си отиде от този свят и останала да посрещне съпруга си като дух. Тя щяла да продължава да му готви и да се грижи за него, ако той не бил разбрал истината.

Историци са проучвали легендата и изглежда историята се базира на истински събития. В края на 19-век действително съществувала жена на име Нак, тя била дъщеря на местен владетел, била омъжена и вече имала един син. Докато мъжът и бил на война, тя починала при раждането на второто им дете. Изглежда синът и се опасявал, че баща му ще се ожени отново и ще живее с мащеха. Измислил призрачната история, за да го плаши с това, че жена му е още наоколо и го наблюдава. Момчето дори по тъмно се обличало в женски дрехи и хвърляло камъни по преминаващите лодки.

Днес на Мае Нак е посветен храм край канала Пра Канонг, в него централно място заема нейна статуя на която е изобразена заедно с детето си. Хората идват и оставят малки дарове като цветя, плодове, играчки за детето ѝ. Обикновено това са жени, които се молят за лесно раждане или за това мъжете им да се отърват от военната служба. Други дарове в чест на Мае Нак са живите риби, които се купуват в кофи с вода и се освобождават в канала.

Светилището:





Пускане на риби и лотуси в канала в чест на Мае Нак:


Източник

19 октомври 2015

Как се е родила градската легенда за призрачния влак "Сребърната стрела"

"Сребърната стрела" (Silverpilen) е градска легенда свързана със шведската столица Стокхолм. Още по-интересно е това, че Кристофър Сандал, директор на Spårvägsmuseet (Шведския трамваен музей), може да проследи историята ѝ.

Всичко започва през 1965 г. когато за метрото в града са купени 8 небоядисани алуминиеви вагони. До тогава всички използвани метро-влакчета са в зелен цвят. Новите 8 са по-евтини и целта на закупуването им е да се прецени дали си струват и евентуално да се купят още от тях.


Към онзи момент хората са били свикнали да има само зелени вагони и появата на сребристи е нормално да ги учуди, още повече, че много рядко се е попадало на тях заради малката им бройка. Пътниците кръщават този влак "Сребърната стрела". Сандал разказва, че той не бил много популярен сред пътуващите. Едно, че много от хората инстинктивно не се качвали на нещо ново и непознато, ами и самият интериор на сребристите вагони бил доста различен от обичайното. Понеже се предвиждало те да са само за проба, в тях нямало реклами и никакви от обичайните съобщения. Вътрешността на сребърните вагони изглеждала пуста, нищо чудно, че скоро се появила и градска легенда свързана с тях.

Обичаен зелен вагон:


Легендата гласяла, че ако се качиш на "Сребърната стрела", тя няма да те отведе на никоя станция. Ще пътуваш безкрай и никога няма да се измъкнеш. "Сребърната стрела" пътува само след полунощ, поне според призрачната история, и в нея се возят само мъртви с безизразно изражение на лицето. Един вариант на легендата разказва, че който се качи на този призрачен влак и е само за една станция, ще слезе на нея, но ще се е минала цяла седмица. В друга версия, който видел влака, дори и да не се е качил на него, е сполетяван от лош късмет. По онова време много хора, особено момичета, вярвали на тези истории и не се качвали в "Сребърната стрела".

През 70-те години в тази история се вплита втора градска легенда. През 1975 властите решават да разширят метро-мрежата. Построява се нова станция Кимлинге (Kymlinge) в един район в който се очаквало да се случи икономически бум. Това обаче не става, зоната не се превръща в оживено бизнес място. Станцията обаче е завършена и отворена за пътуващите. Естествено почти никой не слиза и не се качва на нея, понеже няма къде да се отиде наоколо. Заради това самата спирка също като "Сребърната стрела" е пуста и гола и в нея липсват каквито и да било реклами. Кимлинге започва да се възприема като призрачна станция на която се качват само мъртвите.

Съвсем естествено, не след дълго двете легенди се обединяват и Кимлинге става "домашната" станция на "Сребърната стрела".

Изглед към това как изглежда станцията днес:


Сребърните вагончета се използват в метрото на Стокхолм до средата на 90-те години. Легендата обаче продължила да съществува, тя е особено популярна сред младежите.

Сандал казва, че безброй пъти се е возил на "Сребърната стрела" докато все още била в движение и никога не е имал каквото и да било произшествие. Какво обаче е станало със самите вагончета след изкарването им от употреба? Изглежда само 2 от 8 са оцелели до днес. Единият бил запазен в завода производител където дори известно време служил като кафене, а за другият твърдят, че се намира в полицейската академия в Стокхолм. В него бъдещите полицаи тренират как да се справят с различни ситуации възникващи в метрото.

Източник

18 октомври 2015

Митични духове, демони и същества: Сихуанаба (Централна Америка)

Това поверие е разпространено основно в Хондурас, Салвадор, Гватемала и Коста Рика, в по-малка степен и в други латиноамерикански страни.

Сихуанаба е свръхестествено същество, което може да изменя формата си. Примамва хората като в гръб изглежда като хубава жена. Когато обаче я приближат, тя се обръща и разкрива конското си лице. В някои версии на легендата лицето ѝ е череп.

Често пъти е виждана край водни басейни като реки и езера. Понякога се къпе гола, а друг път е облечена с леки бели дрехи. Понякога вместо да се къпе, пере дрехите. Обикновено се появява в тъмни, безлунни нощи. Понякога, за да е по-сигурно, че мъжът ще се хване на номера, Сихуанаба се преобразява не просто в хубава жена, ами в тяхната собствена съпруга. Когато жертвата е дете, демонът приема образа на майка им.

Интересното е, че съществото не убива пряко жертвите си, те умират от страх в мига в който видят истинското и лице. Ако не умрат, полудяват.

Обикновено традиционните методи прогонват съществото - като да направиш кръстния знак с ръка пред нея. Също и да захапеш мачетето си - това прогонва както съществото, така и страха от него.

Произходът на самото име Сихуанаба не е изяснен, смята се че идва от някой от местните индиански езици. Вероятно обаче легендата е възникнала след пристигането на испанците (а според някои е донесена от самите тях), защото по времето на пристигането на европейците, в Америка е нямало коне - ще е необичайно да се появи легенда за жена с лице на кон, след като индианците не са знаели какво е кон.

Източник

17 октомври 2015

Извънземни структури около далечна звезда?

В нощното небе над северното полукълбо могат да бъдат видени съзвездията Лебед и Лира. Между тях се намира необичайната звезда KIC 8462852, невидима с просто око, но наблюдавана от космическия телескоп Кеплер в продължение на повече от четири години от 2009-та.

"Никога не сме виждали нещо като тази звезда" - казва Табета Бояджан от Йейлския университет - "мислехме, че това може да се дължи на лоши данни или на движението на телескопа, но проверихме всичко".

Телескопът Кеплер в продължение на няколко години следеше за леки примигвания при повече от 150 000 звезди, при това го правеше едновременно. Често тези примигвания се дължат на преминаващи пред звездата планети. Ако пък това се случва периодично, то почти сигурно става въпрос за планета. Един пример, ако някой гледа под точно определен ъгъл нашата звезда Слънцето, то той вероятно ще забележи на всеки 365 дни леко премигване в излъчваната светлина, тогава когато Земята преминава между наблюдателя и нашето светило.

Кеплер събра огромно количество данни за тези 150 000 звезди. Толкова много, че учените не могат да я обработят с алгоритмите, които имат. Затова трябваше човешко око да я прегледа. Но и самите учени не биха се справили с тази огромна задача. Така се наложи да се включи широката общественост. Бе образуваната специална програма "Planet Hunters" (Ловци на планети) за хората в Интернет, които да си теглят част от информацията и да я преглеждат.

През 2011 няколко отделни човека преглеждат данните от въпросната звезда и я отбелязват като "интересна" и "странна". Тя излъчва светлина по странна схема, невиждана при никоя друга от изследваните звезди.

Схемата подсказва, че около звездата обикаля голямо количество неопределена маса. Това би било очаквано, ако звездата беше млада. Примерно когато се е формирала Слънчевата система преди 4,5 милиарда години, около Слънцето е обикалял диск от прах и отломки, които постепенно са се обособили в планети.

Но въпросната звезда въобще не е млада! Ако беше такава, щеше да излъчва доста повече инфрачервена светлина. Това обаче не се наблюдава при нея. Следователно е от старите звезди в галактиката.

Тогава какви са тези обекти, които обикалят около нея и как са се появили? Достатъчно много за да предизвикват премигвания в светлината на звездата. Освен това трябва да са се появили сравнително скоро (по космически стандарти), иначе да са се оформили в големи планетни тела или да са засмукани от самата звезда.

Бояджан, която е отговаряла за гражданската програма "Planet Hunters", наскоро е публикувала научна статия описваща странната схема на светене на звездата. Няколко от хората "ловци на планети" са назовали като съавтори. Документът разглежда различни сценарии като всички са "естествени" - дефекти в апаратурата, планетарна катастрофа (примерно сблъсък на две планети и образуването на огромно количество отломки) и т.н.

Възможно е и през тази звездна система да е преминала друга звезда, която да е предизвикала появата на множество комети. Но това трябва да се е случило сравнително скоро по космически мащаби и ще е просто невероятно съвпадение, че в същия период човечеството е развило космическите телескопи до толкова, че да може да види този феномен.

Бояджан признава, че макар нейната статия да разглежда само "естествените" сценарии, има и други варианти.

Джейсън Райт, астроном от Държавния Университет в Пен, ще публикува алтернативна интерпретация. Много учени от десетилетия разглеждат теоретичната възможност една извънземна цивилизация да е способна да построи огромни технически обекти около своята звезда, за да улавя светлината ѝ. Може би най-накрая сме открили нещо подобно на практика.

Бояджан и Райт, заедно с Андрю Саймиън, директор на института SETI, в момента подготвят предложение да се насочи някоя гигантска радиоантена към въпросната звезда. Може би ще бъдат засечени радио-излъчвания асоциирани обикновено с разумна техническа дейност.

Ако този първи тест даде резултат, ще бъде използван и Много Големия Радиомасив (Very Large Array, съкратено VLA) в Ню Мексико, който ще даде още информация за заловените сигнали.

Ако всичко върви добре, първото прослушване ще се проведе през Януари 2016, а това с VLA през следващата есен. Ако обаче при първото слушане за сигнали, се улови нещо забележително, е твърде възможно дори по-рано от есента VLA да се включи в играта.


Ето това никога не съм разбирал на учените. Може би сме на прага на колосално откритие, а те ще чакат чак до Януари за проверка с радиоантена....

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Космически новини

16 октомври 2015

Митични духове, демони и същества: Теке-Теке (Япония)

Теке-Теке (а също Тек-Тек) е името на японски дух и популярна легенда. Историята разказва, че тя била млада жена, която бива срязана на две от преминаващ влак.

Този дух се влачи по ръце по земята. Ако някой я срещне през нощта, трябва веднага да избяга, иначе ще бъде разсечен на две като отмъщение за това, което и се е случило. Една градска легенда разказва за момче което се прибирало през нощта. То минало покрай училището си и видяло на един от прозорците хубаво момиче, което се било подпряло на лактите си. Двамата се усмихнали един на друг, а момчето се зачудило какво прави едно момиче в това училище, защото то било само за момчета. В този момент момичето изскочило през прозореца и разкрило, че долната част от тялото ѝ липсва. Преди момчето да може да избяга, тя го разсекла на две.

В Япония има и друга подобна градска легенда, която някои даже смятат за алтернативна версия на горната история. В нея се говори за момиче на име Кашима Рейко, на което влак отрязал краката. Това изглежда обаче е само оправдание, защото мнозина смятат "Кашима Рейко" за замаскирано име на демона Камен Шинин Ма. Той, под формата на момиче без крака, се появява в обществените бани и пита хората къде са и краката. Ако не отговорят правилно, демонът ще откъсне техните собствени крака. Правилният отговор е да се каже, че краката ѝ са на гара Мейшин. Ако създанието попита кой ви е казал това, трябва да се отговори "Кашима Рейко". Понякога обаче може да попита как се казва, ако в този случай се отговори с "Кашима Рейко", демонът ще атакува. Правилният отговор е "Маската Демон на Смъртта".

Теке-Теке е толкова популярен в Япония, че има поне няколко филма на ужасите посветени на него. Освен това присъства в сериали и анимета.

Източник

15 октомври 2015

Историята на брачните халки

Днес е общоприета традиция двойките, които сключват брак, да разменят венчални халки. Това се смята за древна традиция, но може би за изненада на мнозина, ритуалът в съвременния си вид датира от 20 век. Преди това пръстен е получавала само жената.

Първите данни за подобен брачен ритуал идват от древен Египет. Възможно е египтяните да са взаимствали церемонията от другаде или сами да са я въвели 3000 години пр. н.е. Пръстенът се е правил от коноп или тръстика. Поставял се е на безименния пръст понеже са смятали, че той е пряко свързан с вена със сърцето. Мъжът слагал пръстена на новата си съпруга като символ на неговата вяра, че тя може да се грижи за дома. Тръстиковите пръстени обаче не били много трайни и постепенно започнали да се правят от кожа, слонова кост и др. Колкото по-скъп е материалът, толкова по-голяма била демонстрацията на богатството на мъжа даващ пръстена. Явно нещата не са се изменили много за тези хиляди години, и днес някои мъже предлагат свръх скъпи брачни халки.

След египтяните, римляните също продължават традицията. При тях обаче често жениха не давал пръстена на младоженката, а на нейния баща - това било символично откупуване. Постепенно обаче към 2 век пр. н.е. се наложила традицията самата жена да получава пръстена. Той обаче се носел само публично. Когато била вкъщи жената вместо официалния пръстен носела по-обикновен (обикновено от желязо), който се наричал "Anulus Pronubus". Често тези къщни халки имали украса наподобяваща ключ като символ на това, че жената стопанисва дома.



Римляните (а и древните гърци) също вярвали, че безименния пръст е свързан с вена със сърцето, дори и били дали име - "Vena Amoris" (Вената на любовта). Именно затова най-често сватбеният пръстен се носел на този пръст на лявата ръка, макар че римляните се случвало да го носят и на който пожелаят пръст.

Смята се също така, че римляните са първите, които инкрустирали сватбените пръстени с надписи. Те са тези, които въвели пръстена във формата на ръце държащи сърце с корона. Този дизайн символизирал приятелството, любовта, вярата и лоялността. Бил толкова популярен, че продължил да се използва и в средновековието и ренесанса. През 17 век дори става традиционен пръстен за Ирландия и се предава от майка на дъщеря.


При евреите традицията повелява пръстена да бъде поставян на средния пръст или палеца, макар че днес обикновено за това се ползва показалеца.

С навлизането на християнската религия в Римската империя и Европа, традицията да се подарява сватбен пръстен на жената била застрашена. Християните смятали това за езичество и го отхвърляли. Едва от 860 г. християните също започнали да ползват пръстени, след като църквата започнала да изпълнява брачни церемонии.

Византийски златен пръстен с изображение на Христос и младоженците:


В източна Азия пък са използвали пръстени-пъзели съставени от много части. Ако жената го свали, той се разпада и трудно се сглобява. Така мъжът е знаел дали тя го е сваляла в негово отсъствие.

Нещо подобно се появява във Франция през ренесанса - пръстените известни като Гимел (Gimmel). Те са съставени от две части - едната за младоженеца, а другата за булката. На сватбената церемония тези части се обединяват в един пръстен и от тук нататък жената продължава да го носи. Казват, че традицията е привнесена от Близкия изток. По онова време брачните халки са носени на кой ли не пръст. Примерно в Британия жените го носят на средния пръст на която и да е ръка. В някои общества и култури жената си слага пръстена на едната ръка преди брачната церемония и го премества на другата след нея.

През викторианската епоха е Европа и Америка започват пръстените да стават модно бижу. Благородните метали стават все по-задължителни, както и украсите със самфири, топази, перли, рубини....Съпругът на английската кралица Виктория, принц Алберт ѝ подарява пръстен във формата на змия, така въвежда нова мода. Змията захапала опашката си е символ на вечността.

В Индия жените получават пръстени за краката си.


През 40-те години на ХХ век и мъжете започват да носят брачни халки, особено във военно време. Това става символ на предаността към съпругата. След Втората Световна Война окончателно се налага традицията и двамата съпрузи да имат брачни пръстени.

Източник

14 октомври 2015

Митични духове, демони и същества: Ла Лорона (Мексико)

Легендата за Ла Лорона (Плачещата жена) е разпространена в Мексико, но и в много други части на Латинска Америка, както и в САЩ в местата където име испаноезично население.

Макар и да съществуват различни вариации на историята, най-популярна е тази разказваща за жена на име Мария, която удавила децата си в една мексиканска река. Това било вид отмъщение срещу съпруга ѝ, който я изоставил заради по-млада жена. Когато Мария осъзнала какво е направила, също скочила в реката и се удавила.

Пред вратите на Рая обаче ангелите спрели Мария и я попитали къде са децата ѝ. Забранили ѝ да влиза в Отвъдното докато не ги намери. От тогава тя скита по Земята, търсейки децата си и вечно плачейки.

Родителите в Мексико често разказват тази история на децата си, за да ги плашат и да не се скитат навън през нощта. Казват, че Ла Лорона хваща бродещи по тъмното деца и ги дави в някоя река, надявайки се, че те ще заемат мястото на нейните деца. Звучи като детска приказва, но някои хора твърдят, че са виждали този дух край различни реки и езера в Мексико. Освен това има поверие, че който я види, ще умре скоро.

Според някои фолклористи тази история има доста по-дълбок смисъл и произхожда от легендата за Коатликул (Coatlicue), една от богините на ацтеките. В тази легенда се разказва как тя се явила пред индианците малко преди Америка да бъде открита от испанците и да дойдат конкистадорите. Тя плачела за своите загубени деца. Това се възприема като поличба за предстоящото унищожение на империята на ацтеките.

"Ла Лорона" е изключително популярна в Мексико и Латинска Америка. Появява се в книги, филми, сериали.

Източник

13 октомври 2015

Кървавата Мери - Кралицата

Тази статия е за Мария I Тюдор, кралица на Англия. За духът известен като "Кървавата Мери" прочетете тези статии:



Мария Тюдор е родена на 18 февруари 1516 г. като пето дете от брака на английския крал Хенри VIII с Катерина Арагонска. Тя е единственото дете от това семейство, достигнало пълнолетие. Останалите са или мъртвородени или умират малко след раждането си.

Мария била преждевременно развито в интелектуално отношение дете, макар че често боледувала, имала слабо зрение и постоянни болки в главата. Още на 5-годишна възраст можела да свири на инструмента известен като виржинал (какво представлява вижте на долното видео).



Мария получила като дар от баща си собствен палат и прислуга на границата с Уелс и имала реалното положение на Уелска принцеса, макар да не е била удостоена с титлата. На 10-годишна възраст Мария Тюдор е назначена от краля за председател на Съвета на Уелс. През 1522-1525 година личен учител на принцесата е испанецът Хуан Луис Вивес, който я обучава по латински и гръцки език, физика и музика.

Кралят обаче през цялото време мечтаел за син. Затова Хенри VIII завързва интимни връзки, които се опитва да узакони. Той решава да се разведе с Катерина Арагонска и да се ожени за Ан Болейн, на което се противопоставя папа Климент VII. Тази конфронтация между краля и папата става основен повод за скъсване на връзките на Англия с Ватикана и създаването на Англиканската църква. През 1533 г. кралят се жени тайно за Ан Болейн. Папата отказва да признае този акт и през 1534 г. става официалното създаване на англиканската църква.

В резултат на новия брак на краля, Катерина губи титлата кралица, а Мария Тюдор става извънбрачно дете на краля, прогонена е от двореца, отнети са ѝ кралските титли и става просто Лейди Мария. Останала без внимание и титли, Лейди Мария остава и без прислуга и дори става придворна дама на полу-сестра си Елизабет (бъдещата кралица Елизабет I), родена от новия брак на краля през 1533 г.

През тези години Мария живее за постоянно в Хатфийлд хаус, не ѝ е позволено да вижда майка си, дори да присъства на погребението ѝ (Катерина умира на 7 януари 1536 г.). През същата година новата кралица (Ан Болейн) също изпада в немилост. След като не успява да дари краля с мъжка рожба, Хенри VIII се опитва да се освободи и от нея. Той я обвинява в изневяра, за което е осъдена на смърт и обезглавена на 19 май 1536 г.

Скоро след това кралят се жени за Лейди Джейн Сиймур, която на 12 октомври 1537 г. му ражда така очаквания наследник – принц Едуард (бъдещия крал Едуард VI). За Мария настъпват по-добри времена – тя става кръстница на Едуард и дори участва в погребението на новата кралица, която умира скоро след раждането. Скоро след това кралят отново дава на Мария собствен дворец. А през 1544 г. Мария отново я вписва в списъка на престолонаследниците след сина си Едуард. Полу-сестра ѝ Елизабет също е вписана.

Портрет на Мария Тюдор от 1544 година:


Крал Хенри VIII умира на 28 януари 1548 г. и коронован за крал на Англия е 10-годишният Едуард. Младият крал е възпитаван в протестантски дух, но поддържа много близки отношения с полу-сестра си Мария, която е дълбоко вярваща католичка. Едуард VI от дете имал здравословни проблеми и през зимата на 1552-1553 г. заболява от туберкулоза. По негово време това заболяване е нелечимо и на всички в държавата става ясно, че предстои смяна на монарха.

Регентът на малолетния крал Едуард VI – принц Джон Дъдли, заплита интрига за наследяване на трона от приближена му особа. Под негово влияние младият крал променя списъка с престолонаследниците и прави престолонаследник внучката на сестрата на Хенри VIII – Лейди Джейн Грей, снаха на Джон Дъдли. На 6 юли 1553 г. болният от туберкулоза крал умира. Неговата смърт е обявена едва на 10 юли, когато е провъзгласена за кралица Джейн Грей. Властта на новата кралица, обаче, трае само 9 дни.

Научавайки за смъртта на краля, Мария Тюдор и по-младата ѝ полу-сестра Елизабет тръгват, подкрепени от армия, от католическия район на Норфолк към Лондон. По пътя си те преодоляват малки военни части, верни на новата кралица. На 19 юли бащата на новата кралица – принц Хенри Грей, обявява отстъпването ѝ от престола. На 3 август Мария Тюдор и сестра ѝ Елизабет влизат триумфално в Лондон.

С влизането си в столицата Мария Тюдор заповядва да бъдат арестувани и затворени предшественичката ѝ, цялото ѝ семейство и много от привържениците ѝ. Изпълнени са множество смъртни наказания, поради което началото на управлението на Мария Тюдор се определя като "кърваво", а тя за първи път получава прякора "Кървавата Мери".

Картина изобразяваща влизането на Мария и Елизабет в Лондон:


Първият Парламент при управлението на Мария Тюдор възстановява статута ѝ на законно дете на краля. Следващото ѝ действие е освобождаване от затвора на всички английски католици, затворени от баща ѝ и брат ѝ, и възстановяване на титлите им и собствеността им.

За да съхрани властта си за собственото семейство, Мария Тюдор започва действия за скорошен брак. Тя приема предложението на Карлос I Испански да се омъжи за сина му – испанския принц Филип и женитбата е осъществена на 25 юли 1554 г.

Бракът на Мария с Филип е приет враждебно в протестантска Англия. Избухват редица въстания. Първи въстава принцът на Съфолк, който отново обявява дъщеря си Джейн за кралица. Бунтът е бързо потушен, а принцът е екзекутиран. Скоро след това въстава принцът на Кент, който тръгва с войска към Лондон. И този бунт бива потушен със същата жестокост. Сестрата на кралицата – Елизабет, която е обвинена в подстрекателство, е хвърлена в затвора, но след два месеца е преместена в двореца Уудсток, където остава под домашен арест.

Мария, като предана католичка, прави сериозен опит за възвръщане на католицизма в Англия. По нейно нареждане главната опора на английската реформация – архиепископ Томас Кранмър, е арестуван и екзекутиран. На негово място е назначен католическият кардинал Реджиналд Поул. Преследването на водещи протестанти става държавна политика. По този повод са обезглавени редица духовни водачи, между които и Джон Роджърс - първият официален преводач на Библията на английски език. Екзекуциите продължават до края на властта на Мария Тюдор и по този начин загиват над 500 обществени личности.

През 1556 г. съпругът на кралицата става крал на Испания след абдикацията на баща си. Под влияние на съпруга си Мария Тюдор освобождава от домашен арест сестра си Елизабет и я прави наследница на трона, за да избегне опасността кралица на страната да стане Мария Стюарт - явен противник на Испания. Също по настояване на Филип, Англия се включва във война с Франция, която завършва неуспешно, със загуба на последното владение на кралството на континента - Кале.

Филип е с 11 години по-млад от Мария; той е явно разочарован от нея и голямата част от времето прекарва извън кралството, бракът им е неуспешен. През ноември 1554 г. Мария обявява, че е бременна, което по-късно се оказва заблуда и допълнително охлажда отношенията в кралското семейство. През 1558 г. Мария отново обявява, че е бременна и пише завещание, в което прави Филип II регент на детето си до навършване на пълнолетие. Бременността ѝ се оказва мнима, а кралицата – болна от рак и тумор.

Кралицата умира на 17 ноември 1558 г. на 42-годишна възраст. С нейната смърт приключва последният опит за рекатолизация на Англия, тъй като е наследена от своята полу-сестра протестантката Елизабет I. През нейния период обаче продължава терорът на религиозна основа, този път насочен към католиците в Англия.

Мария Тюдор е погребана на 14 декември 1558 г. в Уестминстърското абатство. 45 години по-късно в същата гробница е положено тялото на сестра ѝ – кралица Елизабет I. По нареждане на новия крал - Джеймс I Стюарт, на гробницата е изсечен следният надпис:

"Заедно на трона и в гроба тук почиват две сестри, Елизабет и Мария, с надеждата за общо възкресение"

Основен източник