30 ноември 2015

Немската подводница шокирала английски град

Сутринта на 15 април 1919 жителите на Хастингс, Съсекс, Великобритания станали от сън и били шокирани от невероятна гледка. Буквално от прозорците си можели да видят немската подводница появила се на градския плаж пред хотел "Куинс".

Оказало се, че това е SM U-118 пусната в действие на 8 май 1918 и потопила няколко английски кораба в края на Първата световна война. Германия излиза на практика победена от тази война и според подписаните договори флотът трябва да бъде унищожен. Рано сутринта на 15 април SM U-118 е влачена от кораб към Франция където е трябвало да бъде нарязана за скрап. Заради разразила се буря, подводницата се откъсва и така попада на английския бряг.

Правят се няколко опита подводницата да бъде извлечена. Френски военен кораб пък се опитва да я разцепи на две с оръдията си. Всичко това се оказва напразно и SM U-118 не помръдва от мястото си. Опитите да бъде разделена на части чрез оръдейни изстрели се прекратяват, все пак имало е опасност за населението на града и хотела в близост.

Тогава градската управа взема решението да събира малка такса на всеки, който иска да се качи на борда на подводницата. Тя се превръща в туристическа атракция. За две седмици са събрани 300 английски лири (равняващи се на 13 100 лири днес). Достатъчно пари, за да се организира празнично посрещане на английските войски връщащи се от войната.

Скоро обаче се случва зловещ инцидент. Двама служителите от бреговата служба, които имали за задача да развеждат посетителите във вътрешността на подводницата, се разболяват и умират. Първоначално се мисли, че са се отровили от изпаренията изпускани от гниещата храна на борда на SM U-118. След това се установило, че причината са отровните газове излизащи от агрегатите на подводницата. Достъпът до вътрешността ѝ бил забранен. Хората обаче продължавали да идват на плажа и да си правят снимки за спомен отвън. В крайна сметка подводницата била нарязана за скрап на место.

Източник







ПОДОБНИ СТАТИИ:




Операция "Минсмийт" от Втората световна война

29 ноември 2015

Луната преследва човек

История изпратена до американския блог "Phantoms & Monsters".

Това ми се случи докато бях студент и използвах лятото на 2003, за да поработя малко в Уисконсин Дел. Бе или в края на юли или в началото на Август. Нощта бе доста светла благодарение на пълнолунието.

По някое време, може би преди полунощ, реших да изляза с колата за малко чист въздух. Аз тръгнах от вкъщи (ние живеехме между Лейк Делтън и Уисконсин Дел), минах по Бродуей в Уисконсин Дел, след което оставяйки града зад гърба ми завих по един път (мисля че е Път 16 като гледам сега в Гугъл).

Пътувах три-четири километра на юг, след което хванах един прашен черен път в ляво. Спрях насред царевичното поле, изключих двигателя и започнах да се наслаждавам на прекрасната гледка създавана от ярката пълна Луна пред мен. Свалих стъклото и се оставих на приятния летен бриз.

Пуших цигара и по едно време забелязах нещо странно. Небето бе станало малко по-осветено от преди и по някаква необяснима причина се появи силното желание да се махна от това място. Започнах да се оглеждам, но нямаше никого - на идване бях срещнал само една-две коли по основния път. Усетих, че е мъртвешки тихо наоколо.

Тогава го забелязах. Бе Луната!!! Макар да не бе възможно да е Луната. Тя сега бе на друго място в небето и изглеждаше по-голяма отколкото преди малко (две минути ми отне да изпуша цигарата). Не знам защо, но това страшно ме изплаши. Веднага запалих колата и се изнесох от царевичното поле натискайки газта. Помня, че гледах в страничното огледало и виждах "луната" зад мен, а тя трябваше да ми е отдясно. За няколко минути бях много уплашен усещайки, че "луната" ме преследва (може би просто искаше да ме изгони). Това продължи около 10 минути. Когато излязох на Път 16 чувството изчезна и всичко бе отново нормално. Луната си беше където трябваше да бъде.

Източник

Искам да успокоя този човек, можеше и по-лошо да е - примерно да го гони из царевицата българската фолк певица Луна....

28 ноември 2015

Странната история на остров Флореана

Флореана е един от Галапагоските острови намиращи се в Тихия океан край Еквадор. Площта на това парче земя е 173 km², а най-висока точка е на 640 метра надморска височина. Островът има интересна история. Днес на Флореана живеят около 100 човека, като някои от тях са потомци на хората за които ще стане въпрос в статията.

Дълги години Флореана е използвана от морските пирати за временно убежище и място за укриване на плячката им, след това пътуващи из океаните търговци също сезонно посещават острова. Норвежки моряци дори изграждат постройка за подслон, но бързо я зарязват. През 1835 Чарлз Дарвин посещава острова с легендарния си кораб "Бигъл".

Постоянни заселници обаче се появяват едва през 1928 година. Това е една германска двойка - доктор Фредерик Ритер и Дора Щрау, които искат да създадат утопия откъсната от цивилизацията. Те са един вид предтечи на хипитата. Двамата се запознали когато Дора отишла да се лекува при доктора от множествена склероза. Ритер бил с 15 години по-възрастен от нея, но бързо си допаднали. И двамата споделяли силна ненавист към буржоазното общество.

Фредерик убедил Дора, че тя може да превъзмогне заболяването си чрез силна воля и че е най-добре двамата да се откъснат от цивилизацията. Именно затова двойката зарязала близки и познати в Германия и заминала за Флореана. Преди да тръгнат обаче докторът направил нещо нетипично за един лекар - извадил си зъбите, защото искал да види дали венците ще му заякнат при дивия живот, който им предстоял. Зъбите на любимата си обаче оставил, а и не взел зъболекарски инструменти на острова, това имало своите последствия. Болните зъби на Дора трябвало да бъдат вадени със земеделски сечива. Когато и двамата вече били без нито един зъб, те трябвало да се редуват да ползват металното чене направено от доктора на острова. Освен това ходели и без дрехи. Типични хипита още преди да се е появило хипарството.

Единствените им гости били хората от корабите, които от време на време минавали покрай острова. Именно така се разнесла мълвата за тези съвременни "Адам и Ева" и те получили своите 15 минути слава - някои европейски вестници писали за тях. Така друга германска двойна научила за тях, това били Хайнц и Маргарет Уитмер. Те заедно с детето им Хари, ненавлязло още в тинейджърските години, също се преместили на острова. По това време Маргарет била бременна и знаейки, че Ритер е доктор, се надявали той да им помогне при раждането. Каква заблуда.

Фредерик и Дора въобще не искали да бъдат приятели с новодошлите, които дори не били чели Ницше (Ритерови много държали на това). Първите заселници не допуснали новите близо до тях, затова семейство Уитмер се настанило в една отдалечена пещера някога използвана от пиратите.

Архивни кадри от живота на острова, заснети през 30-те години от преминал кораб:



Ето как двете жени се описват една друга. В дневника си Дора пише - "фрау Уитмер бе твърде обикновен тип жена и голяма клюкарка". А Маргарет пише - "Тя се опитва да докаже своята ерудиция като цитира Ницше и Лао Дзъ. О, скъпа!"

Семейство Уитмер били по-конвенционалната двойка - омъжени, гледащи деца, ядящи месо - те се справяли по-добре с живота на острова и отглеждането на собствена храна. Ритерови много говорели за това как са избягали от обществото, но трудно сами се изхранвали и разчитали много на преминаващите кораби да им дадат по нещо. Двете семейства били постигнали нещо като измъчено примирие, когато на острова пристигнала трета фракция.

Тази нова група била водена от Елоиза Боск де Вагнер Верхорн (на снимката), която се наричала Баронесата, освен разбира се, когато не се наричала Императрицата.


Елоиза била богата австралийка и пристигнала на Флореана с трима мъже. Алфред Рудолф Лоренц и Роберт Филипсън били нейни любовници, третият мъж бил еквадорският ѝ прислужник. На "баронесата", за разлика от Ритерови и Уитмер, не и пукало за "възстановяването на връзката с природата", тя планирала да построи курорт за богатите притежатели на яхти, които минавали покрай острова. Естествено това ужасило двете двойки, които искали да живеят далеч от цивилизацията. Те описват как биела магаретата, откраднала от земята на Уитмерови, както и лодката и част от ориза им, а също държала на разположение "сервилни жигола".

Баронесата нарекла планирания хотел "Hacienda Paradiso". Сега тя била главната сензация. Преминаващите кораби се отбивали при нея и даренията за Ритерови значително намалели. При един случаен инцидент Елоиза простреляла един от посетителите при лов, това обаче не намалило потока от авантюристи и журналисти идващи на Флореана.

Ето как един от посетилите острова описва срещата си с Елоиза:

"Тя дойде и се представи като Императрица на Флореана. Бе облечена със сутиен и шорти, носеше пистолет. На Ритер и Уитмер им бе позволено да останат, но всички останали тя грубо отпращаше. Имаше слухове, че е стреляла и дори убивала хора, но те са съмнителни. Веднъж една двойка на меден месец пристигнала с лодка от друг от Галапагоските острови, за да иска помощ. Баронесата им отказала всичко и ги върнала обратно в морето. Тя стреляше по животни след това се грижеше за тях докато оздравеят."

Баронесата дори убедила едни посетители да направят кратък документален филм за нея наречен "Императрицата на Флореана". На повърхността изглеждало, че тя е доста успяла, но нещата всъщност не били такива. Освен дразгите с другите заселници, при баронесата имало и "семейна драма". По младият от любовниците ѝ Лоренц започнал да посещава другите две семейства и да се оплаква от това как Елоиза се отнася с него. Лоренц и Филипсън поне веднъж се сбили пред очите на другите заселници.

А един ден "Баронесата" и Филипсън простон изчезнали. Детайлите около това изчезване са мътни, а останалите хора се обвиняват взаимно. На практика всеки е заподозрян.

Дора разказва, че по обяд на 19 март 1933 чула "дълъг протяжен писък". След два дни дошъл Лоренц, който казал, че е "оправил" нещата с баронесата. След няколко дни той отново дошъл при Ритерови, но този пък водил със себе си и Маргарет Уитмер. Те разказали странна история - че Елоиза и Филипсън са се качили на яхтата на един милионер и са заминали за южните морета без да смятат да се връщат. Странно, но в хотела “Hacienda Paradiso” били оставени всички принадлежности на двамата изчезнали, дори романа "Портретът на Дориан Грей" на който баронесата много държала.

Ритерови не повярвали на историята. Те имали най-добрия изглед към морето и все са щели да забележат идваща яхта. Дора ще напише в дневника си "Баронесата е убита, Филипсън е убит". Тя ще забележи, че любимата покривка на Елоиза сега е на масата на семейство Уитмер. Фредерик Ритер дори ще напише писмо до еквадорски вестник в което обвинява Хаинц Уитмер, че е застрелял двамата изчезнали. Уитерови естествено всичко отрекли, а и нищо не можело да се докаже.

Животът на острова продължил. През 1933 голяма суша налегнала Флореана, тя продължила повече от година. Двете двойки все по-трудно намирали храна и вода. Ритерови били в по-лошо положение, едно че по трудно се справяли, ами и били вегетарианци. Принудили се да ядат месо. Веднъж намерили мъртви птици, които решили да сварят и изядат. Фредерик се разболял след като се хранил от тях и 5 месеца след изчезването на Баронесата, докторът умрял в агония.

Уитмерови на свой ред не повярвали в историята за хранителното отравяне разказана от Дора. Маргарет ще запише в дневника си - "двама човека са яли от отровното месо, но само единия умира, а другия идва до нас, за да ни разкаже и изглежда напълно добре". В дневника си госпожа Уитмер е записала още странни неща. Тя твърди, че в последните си мигове Фредерик Ритер е проклел Дора, а пък самата Дора веднъж в момент да делириум е разказала, че "Ритер и Лоренц имат някаква тайна".

Междувременно Лоренц страшно бързал да напусне острова. Едва изчакал да пристигне кораб. Времето било бурно, но Лоренц настоял веднага да напуснат Флореана. Корабът обаче корабокруширал и Лоренц заедно с един моряк били изхвърлени на Марчена - съвсем малък Гапапагоски остров без източник на питейна вода. След няколко месеца телата им били открити от преминаващи моряци, вероятно били умрели от жажда.

Тези събития са описани тук:



След като Ритер умрял Дора напуснала острова и се завърнала в Германия. Уитмер останали единствените заселници на Флореана, те били победителите. След няколко години първородният им син Хари се удавил, но другото им дете Ролф оцеляло и неговите наследници и до днес живеят на Флореана.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Изгубеното кралство Сагеней в Канада

27 ноември 2015

Нова интернет сензация: котки и краставици

Мине се, не мине време и в Интернет се появява поредната "сензация". Ето една такава от 2012-та, за която дори се твърдеше, че има нещо свръхестествено:


Сега е ред на котките и краставиците. Разни стопани на котки тайно поставят в близост до тях краставици и ги снимат как се стряскат. Някои хора в Нета дори изказват научно мнение, че краставиците плашели котките, защото приличали на змии. Всъщност експертите казват, че неочакваното появяване на краставицата близо до животното го плаши, а не формата и цвета му. И също казват на хората да спрат с тези глупости.

Източник





26 ноември 2015

Най-достоверният случай на левитация?

Има много исторически сведения за хора, които са левитирали във въздуха. Съвременните историци обаче отбягват да ги проучват. Не така стоят нещата с д-р Майкъл Гросо (на снимката), той се интересува изключително много от тях, както и от всякакви други случаи на психокинеза. Може би е прав, ползите за човечеството биха били невероятни, ако отключим латентния човешки потенциал.


Според историкът, най-достоверният и добре описан случай на левитация е свързан със свети Йосиф от Корино (1603–1663). В продължение на дълги години, той е виждан от множество хора как се издига над земята - понякога едва на няколко сантиметра, понякога високо в небето. Всичко това е описано в църковните документи от онова време. Разбира се, историите може да са измислени, но няма логика духовниците да го правят, какво са целели с това? А сред очевидците виждали Йосиф да лети са кардинали, инквизитори, дори самия папа.


Срещу Йосиф е водено разследване от инквизицията дали силите му не са дадени от дявола, дори е бил известно време под домашен арест. Инквизиторът все пак се е убедил, че човекът е честен, праведен и достоен. Йосиф е левитирал в моменти на духовен екстаз, по време на отслужване на християнска меса. Освен това е имал и възможност да лекува.

Може би невероятно силната му вяра е отключвала летателните му способности. Но в цялата човешка история има неимоверно набожни хора, защо почти всички стоят здраво стъпили на краката? Какво още трябва, за да левитираме?


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Книгата на Абрамелин Магът

25 ноември 2015

Прокълнатата река Намои в Австралия

Река Намои се намира в австралийския щат Нови Южен Уелс. Тя е дълга 708 километра и през по-голямата си част тече през живописни места със запазена природа. Едно място близо до град Уи Уа (Wee Waa) обаче се слави като прокълнато. До преди 1908 то е било изключително популярно за излети и пренощувания насред природата.

През въпросната 1908 там отсядат на лагер двама приятели - Хари Джонсън и Стенли Уилямс. След известно време, в цивилизацията се връща само Стенли Уилямс, който не казва какво е станало с приятеля му. Властите започват масово претърсване на района и разложеното тяло на Хари Джонсън е намерено на дъното на реката, затиснато с метален блок обикновено използван като спирачка за конски каруци / вагони. Подозренията естествено падат върху Уилямс, който е осъден на 10 години. Така и не се изяснява какъв мотив е имал да убие приятеля си.

По време на разследването един вестникарски кореспондент посещава района. Той се среща с Томас Ъндъруд, който живее близо до мястото на трагедията. Човекът му разказва интересен случай случил се след убийството. Мъж на име Артър Перит решил да лагерува на мястото на убийството, той не знаел какво се било случило там. Двата му коня обаче почти веднага изпаднали в паника и не спрели да буйстват докато не се откъснали от въжетата и избягали. Перит успял да ги намери едва на другия ден.

След седмица Артър Перит отново искал да мине оттам, но конете категорично отказвали да продължат. Тогава Перит почукал на вратата на къщата на Томас Ъндъруд и го помолил да завърже там животните за през нощта. Едва тогава Перит разбрал от местния жител, че на онова място където е преспал се е случило убийство.

През следващите години още много хора и животни внезапно ще се обладавани от страх, паника и дори халюцинации на прокълнатото място.

Отделно от този случай и още преди него, за река Намои се е разказвало, че е обитавана от някакво непознато животно. Местни аборигени са го наричали "Уауи" (Wawee). Рисунка на предполагаемия му външен вид:


През 1934 реката отново е на страниците на вестниците с нов сензационен случай. В района изчезва бизнесменът Джордж Нот. След една седмица автомобилът му е намерен на дъното на реката. Така и не се разбира какво е станало, а тялото на човека никога не е открито.

През 1973 в реката се появява голямо количество мъртва риба. Птиците, които се хранят с нея, също умират. Здравните власти разследват случая, но така и не намират отрова или друга причина поради която рибата е умряла, както и защо птиците хранили се с нея също умират. Има съмнения, че измирането се дължи на инсектициди използвани в земеделието.

Източник

Гледка от реката:


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Странният случай с Клаудит Сучон (1978)

24 ноември 2015

Децата с черни очи и мъжете в черно

За така наречените деца с черни очи има много теории. Ако оставим на страна вероятността това да е изцяло измислена градска легенда, теориите са техния произход варират в големи граници - от духове и демони до извънземни хибриди свързани със "сивите" извънземни.

Ето, че още една интересна теория се появи - тези "деца" да са свързани с друг мистериозен феномен - "мъжете в черно". Тази хипотеза е изказана в статия на Ник Редфърн, който цитира и други изследователи.


Да започнем с приликите. Класическите "мъже в черно" (МЧ) носят черни костюми и черни шапки тип бомбе. Децата с черни очи (ДЧО) обикновено са с черни суитчъри с качулки. Най-често и МЧ и ДЧО се появяват късно през нощта и се опитват да проникнат в къщите на хората. Някои очевидци срещали се с деца с черни очи ги описват с твърде бледа кожа, почти изкуствена, докато други разказват, че са били с мургава кожа, като на хора от средиземноморието. Други варианти няма, аз също не съм чувал за случаи на ДЧО - азиатчета или негърчета. За "мъжете в черно" е характерно същото. Въпреки, че в едноименния филм единия главен герой е негър (Уил Смит), хора срещали МЧ на живо ги описват с бледи лица като на мъртъвци или мургави като италианци или испанци. А ако се върнем на децата с черни очи, нито един свидетел никога не е описвал те да са имали акне, а обикновено изглеждат на такава възраст за която са характерни младежките пъпки.

Следващото по което си приличат МЧ и ДЧО е маниера им на говорене - монотонно и някак си странно. Сякаш се опитват да осъществят умствен контрол. Често пъти използват неуместни изрази ("хранено време ли е?" вместо "време за хранене ли е?").


Последното на което Ник Редфърн обръща внимание са електронните смущения. Неговите преживявания са описани в тази статия:


Почти винаги, когато участва в радио-предаване и се заговори за "мъже в черно", започват да се появяват странни смущения. Същото се случило и при едно интервю посветено на "децата с черни очи".

Всичко казано до тук дали е просто съвпадение, или двата феномена действително имат някаква връзка?

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Времеви аномалии - част III




Деца с черни очи - един сериозен изследовател

23 ноември 2015

Разбило се НЛО в Антарктика?

Миналото лято руският НЛО изследовател Валентин Дектерев открил нещо интересно в Антарктика разглеждайки сателитни снимки в Google Earth. Някаква странна цепнатина в снеговете с размери 67 на 13 метра.


Мнозина предположили, че това се е получило от паднало НЛО тип "летяща чиния". Сателитната снимка била направена на 15 февруари 2012, странно от тогава нови снимки на района не са публикувани. Някой обаче се сетил, след като няма нови, да потърси стари архивни сателитни снимки на мястото. Намерили се снимки от 2011. Каква била изненадата, когато на тях се видели няколко подредени в редица странни обекта. Самата снежна цепка имала по-друг вид и била до голяма степен покрита със сняг.


Ето какво предположение се родило. На по-старите снимки от 2011 падналото НЛО още не е извадено от снега. Обектите в близост са човешки машини дошли да свършат тази работа. Някои дори смятат, че това са гигантски танкове. На снимката от 2012 е останала само дупката след като летящата чиния вече е извадена.


Източник

22 ноември 2015

Разнородни странни и паранормални новини от съвремието

През последната година "Мистерика" основно обръща внимание на историческите паранормални или най-малкото странни случаи - такива случили се преди години, десетилетия и дори векове. Съвременните наблюдения на духове, НЛО и т.н. съм ги оставил за "Мистерика Дейли". Днес обаче ще представя и в главния блог три скорошни събития.

В норвежки фиорд са намерени милиони кубични метри от странна лилава субстанция подобна на желе. Рибарите се оплакват, че това им пречи на улова. Според учените субстанцията представлява каша от много мъртви медузи. Как обаче са се озовали навътре във фиорда и защо са измрели обаче остава загадка.

Източник


Долното видео е сензация в Интернет през последните седмици. Заснето е в Нова Скотия, Канада на 31 октомври 2015. Сякаш нашата планета, Земята диша. Фалшификация ли е видеото? Или си имаме работа с реален странен феномен?



И накрая една новина от Тайланд. Хора от един журналистически екип твърдят, че са видели странна лаеща "котка" в едно отдалечено село в тази страна. Тя имала окраска, която твърде много прилича на окраската на изчезналия тасманийски вълк. Ето и две снимки на съществото:



Журналистите били в северозападната част на страната във връзка със сушата обхванала Тайланд в началото на ноември. Собственикът на животното се кълне, че не е нарисувал чертите по него, за да си направи майтап, но и не може да даде повече информация - това котка ли е, дива котка ли е, куче ли е, защо лае и т.н.

Ето за сравнение една снимка на талацин, другото име под което е известен тасманийския вълк:


Тасманийският вълк е живял в Австралия и Нова Зеландия, смята се за напълно изчезнал от официалната наука. Това се случва през 30-те години на ХХ век. Това същество от Тайланд има ли някаква родствена връзка с него? Някакъв вид хибрид ли е? Или случайно прилича на изчезналото създание?

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Скорошен случай на видян жив динозавър

21 ноември 2015

Котешки легенди от Япония

В японския фолклор съществува едно същество наречено Бакенеко което може да се преведе като "котка-чудовище" или "котка-дух", най-точно обаче би било "превъплъщаващата се котка". Всяко Бакенеко започва своя живот като обикновена домашна котка. Според легендата с годините питомните котки постепенно се изменят. Този процес започва с това, че започват да ходят на два крака. С времето придобиват все повече сили и стават все по-големи - достигат до размера дори на човек. Някои овладяват човешкия език или способността да се променят - най-често приемат формата на техния бивш стопанин. Когато трансформацията на обикновена котка в Бакенеко окончателно е завършена, съществото e толкова радостно, че завързва кърпа на главата си и започва да танцува.


Други свръхестествени сили, които Бакенеко придобиват - могат да изстрелват огнени кълба, да подпалват пожари с опашката си, да контролират мъртвите и да проклинат живите. Като цяло тези същества са лоши, но могат да проявяват и добрина в редни случаи. Не така стоят нещата с техните "братовчеди" Некомата, те са винаги зли. Те започват своя живот също от домашните котки, но когато се преобразят в завършения си вид са по-едри от Бакенеко и често имат две опашки вместо една.

Некомата изпитват голямо удоволствие в това да подпалват пожари и да измъчват и заробват хората.


Според легендата Некомата отиват да живеят в планините където понякога образуват малки шайки. Ако човек мине през територията им, почти сигурно ще бъде убит. Не така стоят нещата при Бакенеко. Ако това създание разпознае бившия си стопанин и той е бил добър докато то е било котка, съществото ще го пусне да си върви.

Историците са търсили корените на легендите за Бакенеко и Некомата и вероятно като много други митове, те имат прозаичен произход. Да започнем с това, че домашните котки се появяват сравнително късно в Япония, едва през 10-ти век, за сравнение - в древен Египет са познати още при фараоните. Японците не познавали навиците и привичките на тези нови домашни любимци. По онова време за осветление са се ползвали лампи с рибено масло. Нищо чудно хората да са се шокирали като са виждали как котките се изправят на задните си крака, за да достигнат някоя лампа и да я лижат. Днес лампи с рибено масло отдавна няма, но котките продължават да се изправят на задните си лапи - обикновено за да тарашат хладилника.


В 10-ти век суеверните японци режели опашките на домашните котки, за да предотвратят превръщането им в Бакенеко или Некомата. Не са смеели да ги убиват, защото вярвали, че това ще донесе нещастие на 7 поколения. Суеверието за рязането на опашки има отглас в съвремието - днес най-популярните котешки породи в Япония са безопашатите. Ето една такава порода:


Вариация на легендата за Бакенеко са историите за токийските котки-проститутки. В тези разкази се описва как някой мъж прекарва нощта с красива проститутка, той заспива, но внезапно се събужда и вижда как жената яде риба, а главата и се е превърнала в котешка. В някои варианти, жената изглежда нормално, но сянката ѝ е на котка. Ужасеният мъж понякога се спасява с бягство, понякога не успява и е убит от съществото.


Историците имат предположение от къде точно са се породили и тези истории. Едно време се е смятало за неприемливо проститутките да се хранят в присъствието на клиенти. Затова те са ги чакали да заспят. Мъжете често обаче са били пияни и като са се будели им са се привиждали какви ли не неща и хранещата се жена им е изглеждала на котка.


Друга популярна легенда е за котката-вампир от Набешима. Историята започва с това, че една Некомата видяла, че един японски принц си има любима гейша, която го посещава всяка вечер. Една нощ злото създание убило жената и заровило тялото ѝ в градината на двореца. След това Некомата се преобразила в гейшата и започнала тя да ходи при принца. След като принцът заспивал, съществото пиело от кръвта му. Човекът ставал все по-слаб и по-слаб, а докторите не можели да намерят причината. Затова наредили на войниците да наблюдават принца постоянно 24 часа в денонощието. Около полунощ обаче всички стражи заспивали.

Тогава в двореца постъпил млад войник. Той се изкъпал в един фонтан и няколко часа се молил на Буда да му даде сили да се справи. Около полунощ всички стражи започнали да заспиват, но младият войник всеки път като му се приспивало, убождал крака си с меча. Така видял как гейшата искала да пие от кръвта на принца. Войникът надигнал меча си, за да я убие, но съществото присветнало с жълтите си очи и избягало. Когато на другия ден разказал какво се случило, принцът не му повярвал, никой друг не можел да потвърди историята, останалите стражи спели.

Затова войникът решил да изобличи фалшивата гейша. Той извикал осем от другите войници и всички отишли в стаята на гейшата. Тя им отворила и той и подал едно парче хартия с текст като и казал да го прочете. Докато тя четяла, войникът извадил нож. За да избегне удара гейшата се преобразила в котешката си форма и избягала. Това го видели и другите войници.

Този път нямало принцът как да не повярва. Заповядал да претърсят градината на двореца и скоро се намерило тялото на истинската гейша. Принцът бил съкрушен, но поне здравето му се възстановило от това, че злото създание вече не пиело кръвта му. Той заповядал на младия войник да намери тази Некомата и да я убие. Войникът изпълнил заръката, макар че историята не казва как точно се случило това.

Друга легендарна котка от Япония е Манеки Неко. Тя е символ на късмета и щастието и затова нейни статуетки се поставят по домовете и на входовете на магазините.


Въпреки зловещите истории за Бакенеко и Некомата, японците обичат котките. Една от най-популярните японски новели е "I Am a Cat" (Аз съм котка) написана през 1905-1906. Традицията днес продължава с образи като Hello Kitty. Освен това всякакви котки и коткоподобни създания се появяват в японските анимета.


Освен това са много популярни така наречените острови на котките на които живеят стотици котки. Те са туристически атракции, а специални хора се назначават да ги хранят.


На много места из Япония има и малки светилища посветени на котките.


Източник 1 и Източник 2

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Пауните - мистични птици

20 ноември 2015

Чудовищата от Черната гора в Пенсилвания

Черната гора (Black Forest) се намира в централната северна част на американския щат Пенсилвания. С това място се свързват множество легенди и страшни истории - като се почне от духове и се стигне до криптиди. В настоящата статия обаче няма да разказвам за "нормалните" създания, сякаш един дух или Бигфут са нормални, тук ще разкажа само за най-странните и фантастични същества. Много от тези легенди идват още от индиански времена.

Едно от тях е Сайдхил Мути. На това създание единият крак му е по-къс от другия и затова се движи по хълмовете само в една посока, с късия крак отвътре на наклона. Ако бъде стреснато и се обърне, съществото ще се прекатури.

Друго същество от легендите за гората е Хайд-Бихайнд, което буквално значи "крия се отзад". Никой не знае как изглеждат тези чудовища, защото те се крият зад дърветата. Но въпреки това следват пътниците и се местят от дърво на дърво когато хората не гледат. Колкото и да си уплашен обаче, не трябва да гледаш назад, трябва напълно да ги игнорираш. Това е целта на Хайд-Бихайнд - постоянно да се озърташ и да се паникьосаш.

Хуп-снейк пък е змия. Тя обаче не се движи по обичайния за змиите начин. Тя хваща опашката си с уста и се търкаля като колело! Освен това на опашката има отровно жило с което убива хора и животни. Можеш да се спасиш от Хуп-снейк като се качиш на дърво. Змията ще удари дънера с опашката си, жилото ще се забие и тя няма да може да го извади и няма как да продължи да те преследва.

Следващото уникално същество е птицата Фумерано. Тя лети на обратно и естествено няма как да види къде отива, затова често се блъска в хората.

На фона на тези създания, следващото е направо "нормално". Това е звяр наречен Шарп-Тейлд Ходог. Външният му вид може да видите от долната картинка. То обаче също има характерна особеност - обича да яде кучета, като преди да ги погълне, ги потапя в калта. Така явно са му по-вкусни.


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Магическата Хинатуанска река във Филипините