30 април 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Южна Дакота и Тенеси

Разказва се, че на една улица с номер 26 (в кой град в Южна Дакота е пропуснато да се спомене) може да се види нещо необичайно, ако минеш там сам през нощта. Става въпрос за две тичащи край пътя сенки. Легендата твърди, че това са духовете на двама студенти, които някога са си правили джогинг, но били убити.


Някога в Тенеси живял мъж на име Том, който излизал с чаровно момиче. Това което обаче Том не знаел, било, че девойката била вече омъжена. Съпругът на жената разбрал за изневярата ѝ и замислил отмъщение. Издебнал двамата веднъж и с остър нож пробол жена си в корема, а Том одрал жив. Легендата разказва, че и до сега на това място се появява дух без кожа и с капеща кръв.

Източник

29 април 2016

Децата-индиго

Блогът "Мистерика" съществува от близо 7 години и в него съм писал на какви ли не теми. Темата за така наречените деца-индиго обаче досега не я бях засягал, най-вече защото не вярвам в тези теории. Но пък кой може да каже с абсолютна сигурност, че НЛО, извънземни и духове наистина съществуват? Затова мисля, че и дойде времето.

За начало ще дам малко информация от Уикипедия:

Деца индиго (на английски: Indigo children) е термин, използван, за да опише деца, за които се вярва, че притежават специални, необичайни и понякога — свръхестествени черти или способности. Тази идея се основава на ню ейдж концепции, развити през 70-те години на 20-ти век от Нанси Ан Тапе, част от нейната класификация на хората според отенъка на аурата им (на въпросните деца тя била индигова). Идеята за децата индиго добива популярност с разпространението на няколко книги и филми в края на 90-те. Интерпретацията на тези вярвания варира от убеждението, че те са следващо ниво в човешката еволюция, до това, че владеят телепатия или просто, че са по емпатични от връстниците си. Псевдонаучни изследвания им приписват какво ли не - че идват от други планети, че имат богат опит и знания за Космоса и притежават паранормални способности, като телепатия, телекинеза и пр. Няма достоверни научни изследвания, откриващи които и да било от тези черти. Характеристиката на Нанси Ан Тапе за децата индиго ги представя като некомуникативни, с богата интуиция. Според нея тези деца работят с дясната половина на мозъка си. Съгласно поддръжниците на тезата за децата индиго, те помнят и възприемат информация много по-бързо от децата с развита лява половина на мозъка, от което следва отегчеността им от материала в училище. Често са смятани за разсеяни и несериозни, но били изпреварвали връстниците си и били хиперактивни и по-подготвени от учителите си. Някои от набедените за деца-индиго са диагностицирани с хиперактивност с дефицит на вниманието. За това заболяване често се предписва риталин.

И макар на Запад тази теория, за съществуването на деца-индиго, да е доста стара, в България мисля, че тя придоби популярност през първото десетилетие на новото хилядолетие. Появиха се десетки тематични статии в българското интернет пространство, под много от статиите родители питаха как да разберат дали децата им са такива. Дори попаднах на един специален тест:

Какви са децата индиго и тест за дете индиго

Обаче, както се казва "всяко чудо за три дни". Увлеченията на леко шантавите майки бяха изместени към нови деца, кристалните:

Децата кристали са новите деца индиго

Децата-индиго са родени след 1978, а новите кристални деца са родени след 2000 г. Те са един вид "Версия 2.0" с изчистени грешки. Което е обидно за предишните деца набедени за индиго, едва ли не ги изкараха недъгави.

За разлика от индиго, децата-кристали имат щастлива и уравновесена природа. Това поколение използва пътя, който е вече проправен от децата индиго. Ако с тяхното идване "заваляха" диагнози "хиперактивност", то с появата на децата-кристали започнаха да се увеличават диагнозите "аутизъм".

Но и на "кристалите" им биха шута. Появиха се "златни деца", родени след 2010....

Индиго, кристални и златни деца

Последно чух, че най-новите са "диамантените" деца и реших, че ми идва твърде много, реших да спра до тук. Независимо дали са индиго, кристални, златни и т.н., тези деца очевидно се се справят със задачата, която мнозина твърдят, че те имат - да направят света едно по-добро място. Очевидно войните не спират, дори напротив, стават все по-сериозни, мнозина вече се опасяват направо от Трета световна война. Бедността не е изчезнала, смъртоносните болести също....

Затова, родители, моля ви, просто оставете децата си да си живеят живота. А ако забелязвате странно поведение, не вярвайте на всичко написано в Интернет, консултирайте се със специалист. Аутизмът и синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието не са за подценяване. Ето мнението на педиатъра д-р Павлина Андреева:

Децата индиго – опасна заблуда?

Завършвам с едно документално филмче на агенция "Vice", в него са показани възрастни и младежи, които се определят като индиго. Пожелавам им всичко добро, но просто не мога да повярвам в твърденията им без повече доказателства.



ПОДОБНИ СТАТИИ:




7 паранормални човешки способности




Шейпшифтърите през вековете

28 април 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Роуд Айлънд и Южна Каролина

Може би сте гледали филма "Заклинанието" (The Conjuring). Но дали знаете, че той е базиран на случай разиграл се в истинска къща в Роуд Айлънд? Най-интересното е, че се твърди, че този филм всъщност е доста точен. Нима наистина дух на древен сатанист на име Батшеба (Bathsheba) е обитавал тази къща и нима наистина се е вселил в едно от децата?


Най-страшната легенда от Южна Каролина е свързана с едно гущероподобно същество. За първи път го е видял един шофьор спрял край пътя, той описва случката така:

"Аз погледнах назад и видях нещо да тича през полето към мен. Бе на няколко метра и видях светещите му червени очи. Скочих в колата и заключих вратите тъкмо на време, защото създанието хвана дръжката. Можех да го видя от врата надолу, имаше три големи пръста на ръката, дълги черни нокти и зелена кожа. Бе силно и ядосано. То скочи на покрива. Аз потеглих и натиснах газта, за да падне."

От тогава "човекът-гущер" е виждан няколко пъти. Полицията е намирала изоставени коли със странни драскотини по тях и следи от зъби. Не е ясно какво е станало със собствениците им.

През 2015 една жена успява да направи долната снимка, освен ако не лъже.


Източник

27 април 2016

Джаябая - яванският Нострадамус

Всички знаят за пророчествата на Нострадамус (1503 – 1566), но малко европейци са чували, че на далечния остров Ява някога живял един не по-малко забележителен предсказател. Той се наричал Джаябая и предшествал Нострадамус с 400 години.

Джаябая бил владетел на кралство Кедири в периода 1135-1157 г. Като повечето монарси от онова време той се асоциирал с божество, за да придаде легитимност на властта си. По този въпрос има известно разминаване в историческите източници. Едни твърдят, че бил пра-пра внук на бог Брахма, а други направо, че бил земно превъплъщение на Вишну. Обикновените яванци вярвали, че именно заради тази си божествена природа, той бил способен да вижда в бъдещето.


Независимо дали Джаябая е бил бог или не, той управлявал мъдро и по негово време Кедири процъфтявало. Това бил златният век за литературата. Освен, че покровителствал известни поети, Джаябая написал и няколко собствени книги - те съдържали неговите предсказания.

Територията на някогашното кралство Кедири на остров Ява:


Когато остарял, Джаябая абдикирал и се оттеглил да живее като отшелник в село Менанг. И до днес това селище се смята за свято място и много хора го посещават. Разказва се, че и Сукарно и Сухарто (първият и вторият президент на Индонезия след получаването на независимост от Холандия през 1945) са ходили в Менанг, за да медитират и по този начин да получат благословията на Джаябая и дори свръхестествени способности. На Сукарно това не му помага, защото е свален от власт от Сухарто.

А за самите предсказания - сякаш много от тях са се сбъднали. Джаябая предрекъл, че ще дойдат белокожи мъже, които ще носят оръжия способни да убиват от далеч. Те щели да покорят Ява за много дълго време. Тези бели мъже ще бъдат победени от жълтокожи дошли от север. Последните обаче ще царуват в Ява не по-дълго отколкото е живота на житно растение. Действително, след 300 години на остров Ява дошли холандските завоеватели. Те управлявали няколко века. През 1942 г., по време на втората световна война, холандците били прогонени от японците. Местните хора посрещнали това с радост, защото така се сбъднало още едно пророчество на Джаябая, освен това знаели, че и жълтокожите скоро ще се махнат. Действително, през 1945 Япония губи войната и Индонезия използва това, за да обяви независимост.

Джаябая има предсказания и за това какво ще се случи след като си отидат жълтокожите. Той нарича следващите управници "Notonegoro", което може да се преведе като "администратор". Мнозина са се чудили защо е използвал именно този термин. Според някои е искал да каже, че който и да управлява, няма да има силата на един крал, а ще е просто "администратор" отговарящ пред народа си.

Има и други обяснения. Някои мислят, че с думата "Notonegoro" е изредил последните срички от имената на съвременните управници на Индонезия. Сукарно завършва на "НО", Сукарто завършва на "ТО", но третият президент Хабиби не завършва на "НЕ". Има и още по-сложни тълкувания, които дори не мога да разбера.

Има още едно предсказание, което яванците чакат да се сбъдне. Джаябая предрекъл, че ще се появи "Рату Адил" (Ratu Adil) - велик управник, който ще поведе страната към нов златен век. Той (а може би тя) ще има царски произход и ще се появи, когато "железни каруци ще се движат без коне, а корабите ще плуват по небето". Изглежда това време е дошло - "железните каруци без коне" са автомобилите, а "корабите в небето" са самолетите. Велик лидер обаче засега няма. А може вече да се е родил, но все още да не е показал потенциала си? Джаябая предрича, че Рату Адил ще срещне много трудности в началото и много препятствия ще трябва да преодолее. Ще мине през унизения и бедност, но благодарение на чистото си сърце ще се издигне и ще възстанови хармонията в света.

Източник

26 април 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Орегон и Пенсилвания

С езерото Кратер в Орегон се свързват някои зловещи истории. Планинари са намирали обезобразени човешки тела на пътеката обикаляща водния басейн. Често са виждани НЛО или Бигфут наоколо.

Разказва се, че през 70-те години на ХХ век е намерено мъртво тяло, което е било разтопено в собствените си дрехи. Обувките липсвали, а чорапите били намерени на няколко метра, пълни с кости от пръсти.

Действително около езерото са изчезвали хора. Дали са се удавили или нещо още по-зловещо им се е случило?


В Пенсилвания пък има един извънградски път наречен Косарт Роуд. Затънтен и самотен, той изглежда доста плашещо. На него все пак има една къща, която местните наричат "Култовата къща". Твърди се, че понякога тя е посещавана от неизвестни хора, които паркират черни джипове пред нея. С тези мощни машини ще прогонят всеки дръзнал да се приближи.

Има няколко версии на легендата за това кой е притежател на къщата. Едни твърдят, че тя е собственост на сатанисти, а други, че там се подвизава Ку Клус Клан. Трета версия казва, че тя е притежание на богата фамилия в която хората се женят помежду си, за да не излезе богатството извън семейството.

Източник

25 април 2016

Проклятията в древен Рим

Римляните са първото общество в което се въвежда пожарна служба, а римското право е било добре разписано и служи за еталон дори днес, така че изглежда странно, че са нямали някакво подобие на полицията (нощната стража не се брои - те по-скоро са отговаряли за това да наблюдават да не се задават вражески орди). Как тогава хората пострадали от дребни престъпления като малки кражби са се справяли без полиция? Общо взето са се оправят сами. Не е чудно тогава, че много от тях са се обръщали към проклятията.

Плочките с проклятия са били голям бизнес. Намирани са при разкопки в различни части на някогашната Римска империя. Били са изработвани от олово, дърво, папур, камък. Оловото обаче е било най-предпочитано заради качествата му - тъмен цвят, студенина, тежест, вярвало се е, че тези свойства придават допълнителна сила на проклятията. Самите плочки като цяло са имали правоъгълна форма, но археолозите са откривали такива с формата на човек и дори на кон. Може би е бил изобразяван този, срещу който е било насочено проклятието. По това римските проклятия малко приличат на вуду практиките.


Римските бани са били мястото, където най-често са ставали дребните кражби. Какво съвпадение със съвремието - помня, че докато в моя роден град все още работеше обществената баня, ставаха от време на време кражби. При липса на полиция, пострадалите римляни са се обръщали към боговете. Табелка с проклятие е или хвърляна в горещия извор или закачана с пирон на стената на банята. В една древна римска баня в Лондон например са намерени 130 плочки с проклятия, всичките адресирани до богинята Сул Минерва. Интересното е, че много от проклятията са искали наказания непропорционални с извършеното престъпление. За кражба се е пожелавало крадеца да умре или да го застигне тежка болест. Ето един пример, надпис на табелка с проклятие:

"Досимедис загуби две ръкавици и моли крадеца отговорен за това да загуби ума си и очите си в храма на богинята"

Запазена римска баня в Англия:



Самата богиня Сул Минерва е съчетан образ на две други богини:

- Сул - почината в римските провинции Британия и Галия, закрилница на плодородието и термалните изводи (и по този начин и на баните).

- Минерва - богиня на мъдростта и войната за благородна кауза, покровителка на занаятите, изкуствата и науките. Често изобразявана с доспехи.

Самото им свързване в Сул Минерва говори, че хората са почитали тази богиня като даваща, но и наказваща.

Статуя на Минерва в Хайделберг, Германия:


Не всички плочки с проклятия са били насочвани към крадците обиращи принадлежностите на къпещите се в баните. Така например през 2008 в Кипър е намерена плочка датирана към 7 век от н.е. По това време островът е бил част от Източната Римска империя (Византия) и християнството вече се е било разпространило. Наличието на такава плочка с проклятие говори, че някои от предхристиянските практики са се запазили и при новата религия. Самият текст е доста интересен и много циничен - "нека пенисът ти да те боли когато правиш любов". Нищо друго не се знае за тази плочка, а въпросите са много. Кой я е направил? Срещу кого? Защо?

Източник

За да не завършвам статията с цинизъм, ето една съвременна песен посветена на богинята Минерва. Дори и днес римските богове вълнуват хората.

Therion - "Chain Of Minerva"




24 април 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Охайо и Оклахома

В Охайо има едни, най-общо казано, подземия, които носят името "Satan’s Hollow". Те са част от стара канализационна система и според градската легенда са населявани от хора-сенки и привидения.

Също така се смята, че там сатанисти са правели (а може би още правят) ритуали. Някъде дълбоко в тунелите се намира "стаята с олтара". Там са се правели жертвоприношения, включително и на хора.


Карол Ан Смит живяла в град Тулса, Оклахома през 40-те години на ХХ век. Тя страняла от съседите си, но те чували странни звуци от къщата ѝ и затова извикали ченгетата, които намерили две жени в клетки в мазето на къщата. Оказало се, че двете пленнички са там от повече от 10 години. Смит била хвърлена в затвора. Днес обаче много хора могат да ви покажат къде е била къщата ѝ. Ще чуете още истории за това, че на мястото се забелязва паранормална активност.


Източник

23 април 2016

Случай на деца с черни очи от преди една година

Наскоро един диджей от Канзас Сити, САЩ се е обадил в радио програмата "Darkness Radio" и е споделил интересна история.

Случи се преди една година Отивах към работата с автомобил и бе 4 сутринта. Нямаше никой друг на паркинга. Тъкмо щях да сляза от колата и да вляза в сградата, когато се случи нещо странно. Наведох се да взема зарядното на телефона и когато се изправих една тинейджърка бе застанала до стъклото на автомобила от към моята страна, а малко момче стоеше от другата. Момичето имаше доста бледа кожа и сламено руса коса. Момчето беше с подстрижка "нула номер". Очите им бяха черни като нощта.

Момичето каза "извинете ни, сър, но ние имаме нужда някой да ни закара до къщата на мама няколко пресечи по-надолу. Ако отидем пеша, тя ще се ядоса"

Аз придобих някакво странно чувство, нашепващо им да не ги пускам в колата. Та това май бяха децата за които се разправят истории, че убиват хора. Казах им, че трябва да отида на работа, но ще им дам пари за такси. Момичето каза:

"Не ти искаме парите, искаме да ни закараш".

Твърдо казах:

"Не! Взимайте парите и изчезвайте!"

В този момент телефона ми звънна и погледнах към него. Посегнах и да взема малко пари от мястото в колата до пепелника. Когато отново погледнах през стъклото, децата ги нямаше. Паркингът е голям, не може да са избягали за толкова кратко време без да ги видя.

Обиколих с автомобила околните блокове, но нямаше деца. Отново спрях на паркинга, но не излязох от колата докато слънцето не се показа.

Източник

22 април 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Северна Каролина и Северна Дакота

В Северна Каролина се разказва за един опасен звяр. Първите истории се появяват през 50-те години на ХХ век. По онова време доста селскостопански животни са открити мъртви, със счупени челюсти и изцяло изсмукана кръв. Хората организират хайки с цел да убият хищника, какъвто и да е той, но нападенията внезапно спират.

През 2006 обаче започват отново, като получават дори още повече известност в медиите. "Хистъри Ченъл" праща екипа от поредицата "Monsters Quest", за да разберат какво може да е това тайнствено животно. Те решават, че може да е пума...а може и да не е....


През лятото на 1966 в Северна Дакота се случва вълна от наблюдения на НЛО. Е, някои от тях може да са просто плод на масовата истерия разразила се след първите съобщения - може на хората да са им се привиждали летящи чинии в облаците и самолетите. Но поне някои случаи няма как да се обяснят толкова просто.

През август властите провеждат изстрелвания на ракети. Официалните лица твърдят, че тези опити са виновни за вълната от наблюдения на странни обекти. Мнозина обаче се съмняват - мислят, че нарочно ракетите са изстреляни, за да има удобно обяснение.


Източник

21 април 2016

Славянски богове - Велес и Перун

Преди налагането на християнството, славяните са вярвали в редица богове. Едва ли обаче е имало две отделни славянски племена, които да вярват в един и същ набор от божества. Единствените богове, в които са вярвали всички, са били Велес и Перун. Други по-известни са били:

Дабог - защитник на славяните.

Стрибог - чиито внуци са всичките ветрове на земята.

Морана - богинята на смъртта и зимата.

Велес (познат и като Волос) първоначално е бил бог на гората. Появявал се е основно като мечка, макар, че е можел да се преобразява и в други животни. При южните славянски племена обаче основният му образ е на вълк, бил е познат като "Господаря на вълците".


Освен защитник на дивите животни, Велес е закрилял и питомните, особено кравата. В по-късни времена този бог дори е изобразяван като бик. В статията от която превеждам, се твърди, че с идването на християнството Велес претърпява още една метаморфоза - става свети Власий, често изобразяван като пастир. В това последно твърдение не съм убеден, освен ако няма няколко светеца с това име. Аз единствено намерих за арменския мъченик Власий Севастийски (свети Влас), в чието житие няма и помен за някаква връзка с древния славянски бог.

Дървена статуя на Велес от Чехия:


В някои времена и при някои племена, освен с гората и животните, Велес е асоцииран с подземното царство и, което е най-странно, със змията / змеят Залтис, а това дори не е славянско митологично същество, а създание от латвийско-литовския фолклор.

Според един мит Велес веднъж откраднал жената, децата и кравата на Перун. Това естествено разгневило последния. Той започнал да хвърля светкавици от небето по Велес, който се мъчел да се скрие. Затова при славяните е имало вярване, че когато загърми и светкавица удари някое дърво или къща, значи там се е бил скрил Велес. Щом бурята свърши, това значи, че Перун или е прогонил Велес под земята или го е убил (но скоро отново ще възкръсне).

Едно тълкуване на тази история всъщност смята, че тя описва вечната борба между реда (Перун) и хаоса (Велес). Редът в крайна сметка възтържествува, но хаосът винаги се завръща.



Перун, както е видно от описаната история, може да се приеме за бог на гръмотевиците, подобно на гръцкия Зевс и скандинавския Тор. Макар да е почитан от всички славяни, не всички го смятали за върховното божество. Така например за сърбите, това бил Дабог.

Перун обикновено е обрисуван като висок мускулест мъж с дълга брада. Често язди колесница теглена от бик или козел. Оръжието му е или лък, чрез който изстрелва светкавиците, или брадва или чук (още една прилика с Тор).

Тотем посветен на Перун, издигнат в Украйна през 2009 и разрушен от неизвестни лица през 2012:


Източник

20 април 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Ню Мексико и Ню Йорк

В щата Ню Мексико испаноговорящото население е мнозинство, ето защо не е чудно, че най-известната легенда е свързана с едно същество популярно в Латинска Америка. Естествено, става въпрос за легендарната Чупакабра изсмукваща кръвта на домашните животни.

За него съм писал в тази статия под номер 4:

Най-известните криптиди - за начинаещи


Най-страшната легенда за щата Ню Йорк пък е сравнително нова - появила се е едва преди десетина години. Разни хора започват да виждат странно същество непознато до онзи момент. Приличало на Голъм от "Властелина на пръстените" и карало виделите го да изпитват екстремно силни емоции. Създанието получило името Рейк (Rake) и всеки, който го погледнел в очите, ставал негова жертва. Човекът ставал емоционално нестабилен и изтощен и постепенно това водело до смъртта му.

Има поне една снимка за която се твърди, че показва чудовището. Освен това се твърди, че един самоубиец е оставил предсмъртно писмо със следното съдържание:

"Докато се подготвям да отнема собствения си живот, аз чувствам, че трябва да успокоя всяка болка или вина, които може да породи това ми действие. Ничия не е вината, а само на него. Веднъж се събудих и почувствах неговото присъствие. Веднъж се събудих и го видях. И още веднъж се събудих и чух неговия глас и погледнах в очите му. Не мога да заспя без страх от следващото което мога да видя като се събудя. Не мога никога да се събудя. Сбогом!"


Източник

19 април 2016

Чарлс Форт - първият съвременен паранормален изследовател

Необяснимите феномени съпътстват хората от зората на човечеството. Те се наричат свръхестествени, паранормални явления, макар че в последствие за много от тях се намират рационални обяснения и природни, физически закони. Винаги, още от древността, е имало хора, които са искали, по една или друга причина, да разбулят тайните на "свръхестественото" - шамани, екзорсисти, алхимици. Дори някои от първите учени от времето на Просвещението, заели се, макар и скептично, с някои явления, обявени за свръхестествени, могат да се приемат донякъде за паранормални изследователи. Нека припомня любимият ми пример - често закостенелите учени поставят знак за равенство между свръхестествено и лъжовно, немислимо, невъзможно, измислено. Така дълго време са отричали, че "камъни могат да падат от небето, защото на небето няма камъни". Добре, че е имало и прогресивно мислещи учени допуснали възможността нещо "невъзможно" да е възможно - така днес "камъните дето падат от небето" са получили научно признание под името метеорити и дори активно се изследват.

Но ако говорим за това кой е първият съвременен паранормален изследовател в тесния смисъл на думата, едно име изпъква пред другите. Това на Чарлс Форт. Днес, много западни изследователи на паранормалното го определят за тяхно вдъхновение, дори за название на съвкупността от всички паранормални феномени, често се използват думи произлизащи от името му - "фортиана" (Forteana) и "фортиански мистерии".

Действително Форт има принос в това свръхестествените феномени да получат до някъде мейнстрийм известност, но въпреки това за мен той си остава противоречива личност, както и сами ще видите от следващите редове.


Чарлс Форт е роден на 6 август 1874 в Албани, Ню Йорк. Родителите му са холандски имигранти, които постигат успех в САЩ чрез бизнес с хранителни продукти. Въпреки финансовото благополучие, детството на Чарлс не е леко, баща му има склонност към агресия и често го бие. Някои смятат, че именно заради това младият Чарлс Форт за цял живот остава недоверчив към авторитетите и догмите.

През 1892, на 18 години, Форт най-накрая се отървава от бащиния авторитаризъм като напуска дома си. Започва да работи като журналист за един вестник в Ню Йорк и скоро дори се издига до редактор. През 1893 обаче напуска работа и се заема да обикаля по света. Пътешествието му обаче е внезапно прекратено през 1896, когато се разболява от малария в Южна Африка. Тогава Форт се връща в Ню Йорк и се жени за Ана Филинг. Един източник твърди, че Ана е ирландска имигрантка, която Чарлс познава от Албани, а други казват, че е била англичанка - прислужничка в дома на родителите му.

През следващите две години Чарлс Форт и Ана живеят в Бронкс в сравнителна мизерия. Форт се опитва да припечелва пари като пише художествени истории за вестниците и списанията. Няма особен талант и в края на краищата се отказва. През 1906 започва да събира случаи в които са описани аномални проявления. Изглежда самите паранормални явления не са го интересували толкова много, друга му е била целта. Искал е да се подиграе на учените, че нищо не разбират и има неща, които не могат да обяснят.

В началото на 1915 Форт пише две книги (не е съвсем ясно на каква тематика). Никой издател обаче не се заинтересува от тях и Чарлс изгаря ръкописите. По-късно през същата година Чарлс Форт среща един стар приятел - издател, който му препоръчва да напише не каква да е книга, а такава посветена на аномалиите, които е събрал. През следващата година Форт получава прилично наследство от чичо си и това му позволява да се концентрира върху писането. През 1919 се появява "Книгата на прокълнатите", така се раждат "фортианските мистерии".

Днес много хора са вдъхновени от Форт и тази книга, докато други (като мен) не са особено впечатлени. Освен, че е събирал паранормални истории Форт почти нищо друго не е правел. Не ги е разследвал, не е търсил обяснения, дори не може да се каже, че е проверявал достоверността им.

Чарлс Форт умира на 3 май 1932 на 57 години. Една година преди това от един негов приятел е основано "Фортианското общество". Форт, невярващ в никакви авторитети, дори и в своя собствен, отказва да се включи в него. Днес фортиански общества под една или друга форма могат да се намерят из цялото земно кълбо. Той вдъхновява появата на списанието "Fortean Times", което не е лошо списание за мистерии, имам няколко броя от него. Също за известно време излиза телевизионна поредица наречена "Fortean TV". Харесва ли ни или не, Чарлс Форт оставя свое наследство в изследванията на паранормалното и макар и противоречив, съм склонен да го приема за първия съвременен изследовател на свръхестественото.

Източник

Епизод 1 на поредицата "Fortean TV":


18 април 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Ню Хемпшир и Ню Джърси

Най-известната история от щата Ню Хемшир за мен не е градска легенда, а забележителен НЛО случай. Става въпрос за семейство Барни и Бети Хил. Те нашумяват с твърденията, че са били отвлечани от извънземни същества. Това се случва в нощта на 19 срещу 20 септември 1961 г. Историята за отвличането на Бети и Барни Хил е една от най-цитираните истории, свързани с отвличането на хора от същества от друга планета.

За мнозина това е първото съвременно отвличане дело на непознати същества от космоса. Докато са на борда на НЛО-то на хората им е показана звездна карта на Зета Ретикули. Това бил домът на извънземните.


Най-известната легенда от Ню Джърси естествено е свързана с криптида познат като "Дявола от Ню Джърси". Него съм го описал в тази статия под номер 10:

Най-известните криптиди - за начинаещи


Източник

17 април 2016

Калевала - фински народен епос

Финският народен епос "Калевала" (Kalevala) е епическа поема, съставена на основата на фолклора на Финландия и Карелия. Подредбата, а с това и структурата на „Калевала" е дело и лична заслуга на родения през 1802-ра и живял до 1884-та Елиас Льонрот (Elias Lonnrot). Син на селски шивач, той учи медицина, но посвещава усилията си на епоса и на обогатяването му с нови песни. Търси тяхната свързаност и последователност и през 1835-а „сглобява" първия си сборник.

"Калевала" е традиционно смятана за едно от най-значимите произведения във финландската литература. На „Калевала” се приписва част от приноса за национално пробуждане, довело до отвоюването на независимостта на Финландия от Русия през 1917 г.

Поемата се състои от 22 795 строфи, разделени в 50 руни (песни/глави). Думата „Калевала” може да се разбира като „земите на Калева” (от финландската наставка -la/la за място). Издадена е за пръв път на 28 февруари 1835 година и този ден се чества като "ден на Калевала".

Произведението е основен източник на вдъхновение за композитора Ян Сибелиус, както и за множество съвременни финландски музикални групи, като Аморфис и Тенхи. До сега "Калевала" е преведена изцяло на 49 езика, а части от нея - на 60. Българският превод е на Нино Николов от 1992.

В "Калевала" са включени древните фински вярвания в и боговете и местните духове на природата, смесени с някои шамански влияния на Саами (лапландците) на север и викингите от юг и запад, има влияния и от Балтика. Фините имали шамански практики. Финските шамани се казват noita (нойта). Те пътуват през трите свята (на боговете, живите хора и мъртвите) и биват лечители и мъдреци. За пръв път в историята се споменава за вярванията на фините от епископа Микаел Агрикола (Mikael Agricola) в неговото въведение към финландския превод на Новия завет през 1551 г.

Древните фини вярвали, че Земята е плоска, а светът се е образувал от пръсването на птиче яйце. Горната черупка образувала небето, което се подпирало на колона, забита в Северния полюс, под Полярната звезда. Движението на звездите се обяснявало с въртенето на небесния свод около Полярната звезда. От това въртене на Северния полюс се образувал голям водовъртеж, през който душите на умрелите отивали в долната земя на мъртвите - Туонела (Tuonela). Във водовъртежа плува свещеният лебед на Туонела. Птиците донасяли човешката душа в тялото в момента на раждането и я взимали в момента на смъртта.

Следва кратко описание на боговете, духовете и героите от "Калевала".



БОГОВЕ

Ukko (Уко) - бог на гръмотевиците, върховен бог

Tapio (Тапио) - бог на гората и Mielikki (Миелики) - негова съпруга.

Ahti (Ахти) - бог на морето

Vellamo ( Веламо) - морска девица

Hittavainen (Хитавайнен) - бог на ловците

Rahkoi (Рахкой) - бог на луната

Kiputytto (Кипутютьо) - богиня, която седи на върха на Kipumaki (Кипумеки), хълмът на болката и пуска болка по света.

Kaleva (Калева) - великан, който някога бил велик крал и по негово име нарекли земите му Калевала (Kalevala).

Pellonpekko (Пелонпеко) - бог на бирата

Turisas (Турисас) - бог на войната

Antero Vipunen (Антеро Випунен) - стар шаман, великан, който е станал част от земята

Hongatar (Хонгатар) - богиня, която родила мечката - свещено животно на древните фини

ДУХОВЕ

Haltija (халтия) - живее в гората

Unihuppiainen (унихупиайнен) - дух, който води пътниците близо до съкровища

Liekkio (лиенкийо) - зъл дух, който изгаря полята

Ajattara (аятара) - женски зъл дух, който пленява пътниците

Ihtiriekko (ихтириеко) - плачещ дух на мъртво незаконно дете

Tonttu (тонту) - домашен дух

ГЕРОИ

Главният герой на "Калевала" е Вайнемойнен - вълшебник, притежаващ магическите сили на песните и музиката, научил фините да пеят и свирят. Той е роден от първичната Девица на въздуха и спомага за сътворението на света. Много от пътуванията му са странствания, например като това до търбуха на великана Антеро Випунен, където търсил думите за създаване на лодки. Той свири на кантеле - фински струнен инструмент, подобен на цитра. Една от неговите кантели е направена от челюстта на гигантска щука. Макар и безрезултатно, неговото търсене на спътница в живота е централен мотив в много от историите. Например, една от неговите годеници - сестрата на Йоукахайнен Айно, се удавя за да не се омъжи за него. Той е и един от крадците на вълшебната мелница Сампо от Похьола (най-северната земя).

Сепо Илмаринен - майсторът-ковач, който направил небесния свод, Сампо (вълшебна мелница на благоденствието) и др. Илмаринен също е от един от тези, които откраднали Сампо.

Похьолската господарка Лухи е враг на народа на Калевала, която сваля слънцето и луната от небето и открадва огъня на Калевала. Тя обещава дъщеря си на Илмаринен в замяна на вълшебната мелница Сампо.

Младият враг на Вайнемойнен, Йоукахайнен, обещава сестра си Айно на Вайнемойнен след като губи състезание по надпяване. Йоукахайнен се опитва да отмъсти на Вайнемойнен, опитвайки се да го убие с арбалет. Не успява, но Вайнемойнен е принуден да построи на Лухи Сампо за да го спаси.

Нещастният Кулерво е роден в робство и продаден на Илмаринен. Там служи на жена му, която по-късно убива. Животът на Кулерво е низ от нещастия, в края на които той се самоубива.

Красивият, но арогантен Леминкайнен, чиято майка трябва да спаси трупа му от реката на Смъртта в Туонела и да го съживи, напомня на мита за Озирис. Леминкайнен е третия от групата, откраднали Сампо от Похьола.

Калевала е вдъхновила много произведения на изкуството:

Ян Сибелиус - "Лебедът на Туонела"



Аморфис - "Моето кантеле"



Корпиклаани - "Пелонпекко"



Преведено и съставено от Queen Of Steel.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




"Снежанка и седемте джуджета" - по действителен случай?

16 април 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Небраска и Невада

Някога в Небраска живели двамана фермери, които веднъж решили да си купят от съседен щат доста силни фоерверки, които не се продавали в родното им място. Естествено, преди "празнуването", се напили като свине и подкарали пикапа към нивите си.

Там видели няколко заека в полето. Хванали ги и завързали фоерверките около всеки заек, след кова ги запалили и пуснали да бягат. Със смях гледали как зайците се пръскат на части. Последният заек обаче вместо да бяга към гората, скочил в кабината на пикапа и целият автомобил гръмнал заедно с двамата пияници.


В Невада пък има една легенда която твърди, че в щата съществува тайна правителствена база, където вероятно се пазят паднали НЛО и дори живи извънземни. Чакай малко! Това е "Зона 51"! В блога има поне три статии посветени на нея:

Зона 51

Пирамида в Зона 51

Видео интервю с Дейвид Адеър относно "Зона 51" (на английски)


Източник

15 април 2016

"Дъхът на дявола" - дрога която те подчинява?

Един мъж я доближил на улицата, за да попита за посоката. Тъй като това което търсил, било наблизо, тя му помогнала да се ориентира. Той дори я почерпил със сок за благодарност. След това тя го завежда у тях и му помага да прибере всичките ѝ ценни вещи, както и всичките ѝ спестявания.

Друг случай. Мъж се събужда в празния си апартамент. Озадачен слиза да пита портиера знае ли нещо. Портиерът му разказва, че предишната вечер човекът и няколко негови "приятели" са натоварили всичко на един камион.

"Защо не ме спря като видя, че правя нещо толкова глупаво?" - попитал мъжът.

"Защото ми каза, да не се бъркам" - отговорил портиерът.

Това са само част от историите, които се разказват за "дъхът на дявола", растението с научно име "Hyoscine hydrobromide".


В много страни от Южна Америка се разказват такива истории. Хората смятат, че това растение може да те накара да загубиш изцяло свободната си воля и да направиш всичко което ти кажат - да дадеш всичките си пари, да се оставиш да бъдеш отвлечен, дори да убиеш някой. Това състояние продължава около 8 часа, след това не помниш нищо. Учените и криминалистите отхвърлят тези твърдения, а историите описват като градски легенди, но както много пъти се е доказвало - във всяка легенда може да има доста истина. Доказано е, че по време на комунистическия режим в Чехословакия, поне при три случаи тайните им служби са използвали тази дрога в опит за извличане на самопризнания.

Обикновено историите започват с това, че някой се приближава до набелязаната жертва и внезапно хвърля някакъв странен прах в лицето ѝ.


По неофициални данни в наше време всяка година в Колумбия има по 50 000 инциденти свързани с употреба на "дъхът на дявола". Обикновено жертви са чужденци. В барове и нощни клубове до тях се приближава атрактивна жена. На следващата сутрин те се събуждат без портфейли. А миналата година за първи път дрогата е засечена и в Париж.

"Hyoscine hydrobromide" освен за предполагаемите престъпни цели, служи и като медицина, участва в състава на някои лекарства. Основно болкоуспокоителни и упойки. Не е доказано, но според някои хора може да служи и като антидепресант. Науката не е още напълно разгадала всичко което това растение прави на човешкото тяло. До тогава, внимавайте с непознатите....

Източник 1

Източник 2

35-минутен документален филм на Vice посветен на "дъхът на дявола".



ПОДОБНИ СТАТИИ:




Невероятни предложения - с уловки (част 2)




Невероятни предложения - с уловки (част 3)




Невероятни предложения - с уловки (част 4)