31 май 2016

Всичко на куп: Уиджа, Зозо, извънземни и деца с черни очи

Този случай се превърна в една от най-любимите ми истории излизали напоследък. Винаги съм харесвал, когато едновременно са намесени няколко различни паранормални феномени. Дали обаче случаят е истински? Не мога да знам, надявам се че е. Ако не, някой поне доста добре съчинява увлекателни истории. Оригиналният материал е публикуван в американския блог Phantoms and Monsters.

Една вечер аз и моята приятелка подминахме с колата две деца, които вървяха сами покрай улицата. Исках да спра и да ги попитам да не са се загубили и дали имат нужда от помощ, но гаджето ми бе твърде уплашено и каза да карам. Момчето и момичето не бяха още тинейджъри и бяха облечени в тъмни дрехи, което е странно за деца на тяхната възраст. Когато ги подминахме, приятелката ми Джес видя лицата им. Главите им бяха наведени, така че тя не е могла да види точно какви са очите им, но лицата им са били бледи, зловещи и тъжни.

Ние сме чували за "децата с черни очи" и се чудехме дали това не са били две такива. От любопитство решихме да попитаме нашата спиритическа дъска за тях. Ние често задаваме на уиджа дъската всякакви въпроси.

Така че запалихме няколко свещи, призовахме защитата против зли духове и се захванахме с уиджата. Първо попитахме дали наоколо има някой дух и отговорът бе "да". Попитахме как му е името и той отговори ЗОЗО. След това се насочихме към темата за децата с черни очи. Ето как протече диалогът с този Зозо:

"Защо са тук?"

Отговорът бе: ИЗГУБЕНИ

"От къде идват?"

ЧИСТИЛИШ...

"Чистилището ли имаш в предвид?"

ДА

"Защо очите им са толкова черни?"

ИЗВЪНЗЕМНИ

"Какво искат от нас?"

СТРАХ

В този момент бяхме стреснати от воя на койоти, които ловуваха наоколо в квартала и прекратихме сесията. Идея си нямах кой е този Зозо.

Прекъсвам тази увлекателна история, за да вметна малко мои мисли. Първо, за незапознатите ето малко информация за дъските Уиджа, децата с черни очи и за Зозо:

Какво представляват дъските Уиджа

Децата с черни очи (обзор)

Уиджа демонът Зозо

Зозо не е дух, а зъл демон. Твърди се, че понякога се появява вместо духовете по време на сеанси със спиритически дъски. Често след това остава да преследва и тормози тези, които са го призовали. Съветът е, ако уиджа изпише ЗОЗО, веднага да преминете към прекратяване на сесията. Явно двамата младежи не са го знаели това и затова са продължили да задават въпроси. До някъде ми е странно - редовно ползват уиджа и са чували за децата с черни очи, но не са чували за Зозо. Още по-странно ми е как един демон знае въобще, че съществуват така наречените "деца с черни очи". Но не само това, дори знае какви са - извънземни. Странно ми е и споменаването на Чистилището, това е религиозен (християнски) термин и не виждам какво биха правили там едни извънземни. Нещата са много заплетени и объркани и именно затова историята ми харесва, представям си колко интересно би било дори само частичка от нея да е истина.

Аз се притеснявах за децата, може би са в опасност (от койотите). В същото време телефонът ми издаде сигнал, че е получил нов СМС. Но съобщението бе празно. Това още повече ни шашардиса. Джесика реши да се прибере у тях, а аз заспах на дивана, близо до дъската уиджа. Аз практикувам осъзнато сънуване и след сеанса със спиритическата дъска, реших да проуча "децата с черни очи" и в царството на сънищата. В съня си поканих децата у нас. Погледнах ги в очите - те бяха нормални. Успокоен, аз ги попитах дали са гладни и дали имат нужда някой да ги закара до тях. Те се спогледаха, след което момичето каза "аз мога да махна очите си". Едновременно те посегнаха към очите си и ги извадиха, сега на тяхно място имаха само празни черни ями. Аз веднага се събудих разстроен.

Отново кратко прекъсване. Този пич се е тревожел за децата с черни очи, но не се обезпокоил, че приятелката му ще се прибира сама до тях в нощта? Навън скитат койоти и зловещи деца с черни очи, а само преди малко са викали демон на име Зозо. И въпреки това човекът най-спокойно си заспива на дивана. Джес, намери си друг приятел! :)

На сутринта ми се обади Джесика, тя също била сънувала децата. След няколко дни отново се свързахме чрез дъската със Зозо. Отново го попитахме за децата с черни очи и този път той ни отговори, че те са дошли да ни напомнят кои сме ние. Веднага попитахме "а, кои сме ние?". Отговорът бе "атман е брахман". В последствие разбрахме, че това е хиндуистки термин, който може да се преведе като "изкуството на Ти" или "индивидуалната душа е световната душа".

През следващите дни ние започнахме да забелязваме все повече обикновени хора с нормални черни очи (не изцяло черни като на загадъчните деца). Чудя се дали просто сега съм взел да обръщам внимание (моите очи също са черни) или това има връзка с преживяното.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




С балон над гробището




Случай на деца с черни очи от преди една година




Децата-индиго

30 май 2016

Уелското чудовище Llamhigyn y Dwr

"Llamhigyn y Dwr" е име, което не се наемам да кажа как точно се произнася, затова не го пиша на български. Това е митологично същество от уелския фолклор. То е популярно особено много около някои езера и сред рибарите.

Създанието донякъде изглежда като гигантска чудовищна жаба, но вместо крака има крила и дълга опашка. Крие се в достатъчно големите, за да го поберат водни басейни и е хищник. Овчарите избягват да се приближават със стадата си в близост до големите езера, защото чудовището може да изскочи и да завлече някоя овца или пастирско куче на дъното.

Когато пък нещо отмъкнело улова от въдицата на някой рибар, той предполагал, че отново въпросното същество е виновно. Все пак е бил благодарен, че самият той не е станал плячка на тази "жаба с крила".

На долната илюстрация е сравнен размера на Llamhigyn y Dwr със средния човешки ръст.


Източник

29 май 2016

Рептили в Румъния?

Това е една история, на която попаднах в американския блог Phantom and Monsters. Първоизточникът ѝ е румънец на име Емил Стрейну (Emil Străinu). Той е пенсиониран армейски генерал и настоящ водач на националистическата партия "Велика Румъния". По принцип не долюбвам националистическите формирования, но тази връзка само още повече изостри любопитството ми и ме накара да проведа допълнителни проучвания, те са в края на статията.

Историята не е преживяна от първо лице. Тя е разказана на генерала от негов познат, също военен, който остава анонимен, затова ще го наричам просто полковник Х.

Х не е човек, който си пада по конспирации, НЛО и други подобни мистерии.

Една нощ полковникът се връщал в Букурещ от кратък планински престой. Било към 5 сутринта, когато видял, че горивото му свършва, затова отбил в малка местна бензиностанция. Пред нея бил спрял джип Хамър с тъмни стъкла и в камуфлажен цвят каки. Двигателят на машината бил включен, но не се забелязвал никой наоколо.

Х напълнил резервоара си, влязъл в бензиджийницата да плати и когато излязъл видял нещо странно. Вратата на Хамъра откъм шофьора била отворена и вътре стояло рептилоидно същество. То нямало дрехи, но носило военни обувки (кубинки), може би, за да му е по-лесно да натиска педалите. Цялото му тяло било покрито със зелени люспи, а на главата си имало гребен като на гущерите.

Рептилът видял, че полковникът го гледа, затова излязъл от джипа и произнесъл няколко остри звуци към някого вътре в Хамъра, който не се виждал заради тъмните стъкла. След това влязъл отново в машината и колата потеглила. Нямата табелки с регистрационен номер.

Полковник Х преценил, че рептилоидът трябва да е бил около 2 метра висок, имал жълти очи, подобни на котешки. Х се огледал дали няма и някой друг човек наоколо, който може да е видял съществото. За жалост нямало, затова военният се върнал в бензиностанцията и попитал за охранителните камери - надявал се те да са заснели рептила. Касиерът обаче му казал, че те не са истински, а са евтини имитации, които имат единствено за цел да плашат евентуални крадци.

В крайна сметка Х решил, че някой просто си прави шега и се качил в собствения си автомобил и потеглил. Историята обаче не свършва до тук.

След няколко километра видял същия джип Хамър, който бил спрял край пътя. И четирите врати били отворени, а в близост имало две рептилоидни същества, които сякаш се карали. Едното било вече видяното създание с военните обувки. Второто било малко по-високо и отново нямало дрехи, то нямало дори и обувки. За сметка на това имало опашка.

По пътя минавали и други автомобили и хората в тях учудено гледали и сочели създанията. Никой обаче не посмял да спре, единствено това сторил полковник Х. Той извадил мобилния си телефон и започнал да ги снима. Рептилите продължавали да се карат без да им пука, че хората от преминаващите коли ги гледат.

След няколко минути съществата се качили обратно в Хамъра и отпрашили в обратна посока. Полковникът погледнал снимките на телефона си и създанията се виждали ясно.

Когато се прибрал в Букурещ, се свързал със Стрейну и искал да му покаже снимките, но те били изцяло зелени. Нищо друго не се виждало освен зелена светлина. Двамата военни ходили в сервиз за мобилни телефони, но от там не могли да им помогнат. След това се опитали да издирят други свидетели от преминаващите коли покрай каращите се рептили, но не открили никой.


Това което намерих относно Емил Стрейну. Той освен пенсиониран генерал и политик, е и запален по мистериите. Публикувал е книги на НЛО-тематика, освен това е основател на една румънска уфоложка изследователска асоциация. Дали просто не си е измислил всичко? Предният луд политик със странни виждания - и в България имаме такива, водачи на малки незначителни партии, които говорят за поробването на страната от рептили, Новият световен ред, конспирации, НЛО, извънземни и т.н.

"Велика Румъния" обаче не е малка партия, поне в миналото не е била. Основана е през 1991, за кратко участва в управлението между 1993 и 1995. На изборите през 2000 година става втора политическа сила и вкарва 126 депутати в румънския парламент. Кога местните български националисти като Волен или Валери ще се похвалят с такъв резултат? Никога! Така че, не би трябвало водачът на партията да е съвсем изтрещял. Има обаче една малка подробност. Настоящият лидер на "Велика Румъния" Емил Стрейну е на този пост едва от 2015. Преди това от 1991 до 2015 партията се е водила от Корнелиу Вадим Тудор. На последните две гласувания за парламент през 2008 и 2012 "Велика Румъния" не вкарва и един депутат в парламента, и вече взима едва около 1-2 процента от гласовете. Тоест може някога партията да е минавала за сериозна сила, но сега със сигурност е просто поредната малка групичка със странен лидер. Така че е много вероятно Емил Стрейну да търси с тези рептилски истории да привлече любителите на конспирациите в редовете на "Велика Румъния", за да замести разочарованите и напускащи националисти.

И все пак, дали рептили не бръмчат по пътищата на Румъния (и България) в камуфлажни военни джипове?

28 май 2016

Вярвания за храни и напитки - краставица

Учудващо, но краставицата се появява често във фолклора на различните народи, като в много от случаите е свързана с плодовитостта. Явно това последното се дължи на формата ѝ.

Една ранна будистка легенда разказва за владетел на име Сагара, която жена на име Сумати имала 60 000 деца. И за да е още по-шантава историята, първото ѝ дете било краставица на име Икшваку. Някак си, Икшваку също се сдобил със син, който се изкачил в небесата използвайки собственото си стъбло.

В древен Рим жените, които искали да забременеят носели краставица около кръста си.

Интересно, но на Британските острови, билкарите смятали краставицата за лошо растение. Вярвало се, че тя е твърде студена за човешките стомаси и заради това можела да причини болест и дори смърт. През 1766 английският писател Ландон Картър писал критично за своята дъщеря - "тя се държа безотговорно цяло лято, ядеше неумерено и късно през нощта краставици и всякакви други боклуци".

В Пенсилвания пък някога са живели германски преселници, които имали странно поверие. Те мислили, че краставиците е най-добре да се засяват през деня от гол мъж в разцвета на силите си. Освен това вярвали....как да го кажа по-завоалирано...че колкото му е "по-голяма краставицата", толкова по-голяма ще е реколтата

В Япония пък демона известен като Капа можел да бъде удовлетворен само от вкуса на човешка кръв или на краставица.

Следва една легенда от остров Ява. Някога живяла бездетна двойка, която всеки ден се молила за дете. Веднъж ги чул един зъл великан. Той им дал магическо семе от краставица и им казал, че от него ще поникне бебе-момиче. В замяна гигантът поискал, когато тя стане на 17, той да дойде и да я изяде. Мъжът и жената се съгласили, взели семето и от него наистина се появило чудно хубаво момиче. Когато девойката станала на 17, злият гигант наистина дошъл и поискал да я изяде. Родителите ѝ обаче ѝ дали магическа торба със подправки и ѝ казали да бяга. Момичето хукнало и започнало да ръси каквото има в торбата. Солта станала на море, което забавило гиганта. Чилито станало на бодливи храсти, които също пречили известно време на великана. Семената от краставица поникнали бързо и злодеят се спрял, за да се наяде. Накрая смлените скариди станали на подвижни пясъци, които погълнали великана. Момичето се върнало при родителите си.


Аз пък винаги съм се чудил друго - как три съвсем различни растения, появили се в съвсем различни части на света, са си паснали така добре. Става въпрос за краставиците, доматите и гроздето. Краставицата е култивирана в Индия преди около 3000 години. Родина на домата са Централна и Южна Америка. Отглеждането на културно грозде започва преди около 6000 - 8000 години в Близкия изток.

Може би се чудите - кой по-дяволите яде краставици с домати и грозде ;) Всъщност много хора ги консумират заедно - шопска салата с гроздова ракия :)


27 май 2016

Случаи на мистериозно загинали учени

Чували сме за конспирациите, че учени, изследователи и откриватели са бивани нарочно убивани заради работата си. В много случаи тези твърдения са преувеличени. Като чета долните истории обаче не мога да не се замисля, може би има нещо вярно в тези конспирации.

Дейвид Кели

През 2003 експертът по биологически оръжия Дейвид Кели анонимно публикува информация, че правителството на Великобритания е фалшифицирало данните за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак. Такива оръжия по онова време няма в тази близкоизточна страна, но САЩ и Великобритания нападат Ирак под претекст, че има.

Тони Блеър (тогавашният министър председател на Великобритания) успява да разбере, че анонимният източник е именно Кели. Сформира се парламентарна комисия, която да разпита учения, но два дни по-късно той е намерен мъртъв в апартамента си. Полицията твърди, че става въпрос за самоубийство, но защо тогава съдът постановява доказателствата за това да останат засекретени за цели 70 години?



Учените от компанията Маркони

За тази странна и зловеща история съм писал тук:

Проклятието на компанията "Маркони"

Дон Уайли

Дон Уайли е бил водещ експерт в областта на химическите оръжия и най-вече антракса. Когато през 2001 в САЩ се разразява епидемията от тази зараза, колата на Уайли е намерена на един мост, а ключовете все още са на таблото. В последствие тялото на учения е намерено в река Мисисипи. А най-странното е, че горе-долу по същото време умира и друг учен изследващ антракса - Владимир Пасечник. Той умира от естествена смърт - сърдечен удар, но все пак съвпадението е странно.

Родни Маркс

Родни Маркс е австралийски астрофизик, който умира мистериозно докато работи в обсерватория на южния полюс. Тялото му е задържано от властите поради неназовани причини. Едва по-късно излиза информацията, че е починал в следствие на отравяне с метан. А дали докато е работил в обсерваторията не е открил някоя космическа / извънземна тайна, която не е трябвало да бъде разгласявана?


Групата полярни учени

Трима различни учени работещи върху един и същ проект умират през 2013 докато изучават ефектите на глобалното затопляне. Друг изследовател от екипа, Питър Уадам твърди, че колегите му са убити от лидерите в петролния бизнес или от американското правителство.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Чарлс Форт - първият съвременен паранормален изследовател

26 май 2016

Вярвания за храни и напитки - репички

Вярвате или не, репичките били много почитани от античните гърци. Римският автор Плиний описва как те правели дарове на бог Аполон в Делфи от украсени / изобразени от злато репички.

Репичките са били важни и за индуисткия бог Ганеша, който често е изобразяван да държи този зеленчук в една от левите си ръце. Неговите последователи били окуражавани да отглеждат много репички, за да има какво да даряват.

В Япония всяка година се прави ритуал при който сдвоена репичка се дава като дар на бог Дайкоку-сама. Легендата е следната. Някога Дайкоку-сама преял с толкова много оризови питки, че можело да умре. Майка му му казала да изяде репичка, за да се оправи. Той намерил едно момиче слугинче, което миело репички в реката. Поискал една, но тя нямало как да му даде, защото нейният господар вече ги бил преброил. За щастие обаче тя видяла, че една от репичките е двойна - два слепени корена. Отчупила единия и го дала на Дайкоку-сама.

В Русия има необичайна легенда / история свързана с репичките. Веднъж град Новгород предложил като дар една репичка на цар Иван Грозни. Магически репичката се превърнала в конска глава, а по онова време конското било забранено за ядене от християните. Царят отказал подаръка, а жителите на Новгород казали - "значи е грях да се яде конска глава, но да се унищожават хората е свещено". След това те благословили репичката и тя си възвърнала първоначалния вид.


Източник

25 май 2016

Странни звуци от първата половина на месец май 2016

Това видео е от Лос Анджелис, САЩ и е записано на 9 май около 9:18 сутринта:



Това клипче е от Финландия, 11 май 2016. Странните звуци се чуват във втората половина на видеото.



Накрая едно видео от Полша с дата 7 май. Не може да се вгражда, затова давам само линк към него:

https://www.youtube.com/watch?v=GT_tbwbf4-k

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Странни звуци записани на различни места този месец

24 май 2016

Вярвания за храни и напитки - грах

Колкото и странно да звучи, грахът има важна роля в легендите на различни индо-европейски народи. Историкът Уолтър Кели дори вярва, че той се свързва с "небесния огън".

В един норвежки мит се разказва как първоначално грахът бил изпратен на Земята като наказание от бог Тор. Това растение е трябвало да замърси кладенците и другите водни източници, но някои от грахчетата паднали на земята, където поникнали. За да избегнат нов божествен гняв, норвежците имат традиция да ядат грах в четвъртък (денят на Тор).

В германските легенди пък се разказва за раса от джуджета наречени Звергс (Zwergs). Те са тези, които изковали чука на Тор, но освен това много обичали грах. През нощта те ставали невидими и крадяли грах от фермерите.

Във Великобритания грахова шушулка с точно девет зърна се свързва с любовта. В Съфолк, ако неомъжено момиче, помагащо в кухнята намери такава шушулка, първият момък, който влезе, ще стане неин годеник. В Кумбрия, ако между двама млади годеници има неразбирателство, местните младежи ще ги сдобрят като ги търкат със стебла от грах.


Източник

23 май 2016

Дали властите продължават с дезинформацията относно НЛО?

От 1947 когато темата НЛО навлиза масово в обществото, властите правят всичко възможно да прикрият истината. И това не са конспирации, това е доказан факт, разкрит и признат от самите правителства след години. Пример е "Случаят Розуел". През 1947 г. край този американски град пада странен обект, който бързо е обявен от военните просто за метеорологичен балон. Едва след няколко десетилетия САЩ признават, че са излъгали. Не било "метеорологичен балон", а свръхсекретен експеримент - балон летящ високо в атмосферата и имащ за цел да засече дали в СССР се провеждат опитни ядрени взривове. След като сами си признават, че са ни излъгали веднъж, как да сме сигурни, че отново не ни лъжат? Мнозина твърдят именно това - в Розуел всъщност е паднал извънземен космически кораб.

Още два доказани примера.

Дълго време американските власти отричат въобще, че съществува база наречена "Зона 51". Уфолозите твърдят, че тя не само, че е реална, ами и че там се държат пленени летящи чинии (тази от Розуел?), както и тела на извънземни. Днес е безспорен факт, че "Зона 51" е реален военен обект. Все още обаче военните твърдят, че там само се тестват нови военни самолети като бомбардировачите Стелт.

Дълги години изследователите на НЛО в САЩ и Европа са се оплаквали, че правителствени агенти ги следят и тормозят. Така се появяват историите за "мъжете в черно". Властите се присмиват - твърдят, че това са измислици на параноици. Преди няколко години обаче във Великобритания бяха разсекретени документи, които потвърждават, че наистина някои изследователи на НЛО са били следени. Отново обаче правителството има оправдание и извинение - били ги следели да не би случайно да са агенти на Съветския съюз.

Има и други примери. Има и много повече съмнения, които все още не могат напълно да се докажат. Твърди се, че правителствата по света редовно са следели за съобщения за НЛО, пускали са опровержителни статии и дезинформация по вестниците. На някои свидетели и изследователи им е "затваряна устата", а опасни статии и книги са спирани от печат.

Мислех си, че опитите на правителствата да прикрият истината за НЛО са останали в миналото. До този извод бях стигнал поради две причини. Първата е, че ако приемем оправданията на властите и военните, че всичко това са правили в името на националната сигурност и борбата със СССР, то днес това оправдание отпада. Въпреки опитите на някои побъркани ръководители да възобновят Студената война, тя до голяма степен е в миналото. Днешният враг е глобалният тероризъм и е малко абсурдно тайните агенти да почнат да следят отново НЛО-изследователите с оправданието, че ги проверяват дали не са джихадисти.

Втората причина, поради която вярвах, че властите вече не се занимават с НЛО, бе възходът на Интернет и новите технологии. Днес достъпът до Световната мрежа е лесен и евтин - чрез компютър или мобилен телефон. За секунди чрез социалните мрежи може да се разпространи една новина за видяно НЛО. Как правителствата биха я спрели? Отделни диктатори като Ердоган пробваха да забранят Фейсбук, Ютюб и Туитър, но хората намираха начин да заобиколят ограниченията.

И въпреки това, изглежда съм сбъркал! Дори днес дезинформационната кампания по темата НЛО продължава. Поне с такова впечатление останах вчера. Ето какво точно се случи.

Платформата Туитър е чудесно средство за следене на новини и интересни теми в реално време. Може да търсиш по определена дума или етикет (хаштаг) и всички съобщения, които ги съдържат ще ти се появяват почти веднага. Това е особено удобно при извънредни събития, спортни срещи, обществени прояви и т.н. Често използвам тази възможност, за да следя това което ме интересува.

От скука вчера реших да видя какви съобщения (туитове) ще ми се появяват за думата "UFO" (НЛО на английски). Очаквах да виждам по едно-две съобщения на всеки час, но за моя изненада бях залят с десетки туитове още първата минута. Болшинството от тях бяха на практика едно и също съобщение пускано от различни профили. В първият момент си помислих дали не се е случило някакво невероятно събитие (извънземните да са кацнали) и всички да пишат за него. Но не - ставаше въпрос за незначителна статия разглеждаща връзката между президентите на САЩ и конспиративните теории. Десетки и дори стотици профили пускаха "новината" отново и отново. Очевидно повечето или всичките бяха ботове, как иначе ще го пускат в една и съща секунда?



Замислих се, каква може да е целта на този спам и стигнах до извода - удавяне на истинските съобщения за НЛО. Порових се в потока и наистина намерих няколко туита в които хора казват "видях НЛО" или "заснех това, какво мислите че е?". Може би се шегуват, може би са заснели просто дрон или птица, но властите изглежда не искат да рискуват. Ами ако това е легитимно НЛО? Я по добре да наспамим всичко и да удавим истината....

Допълнение - тази сутрин също погледнах какво се пише в Туитър за "UFO". Спамът не е спрял, макар леко да е намалял. Просто темата е сменена - сега бях залят от съобщения на непознат език - китайски или японски.

Е, какво мислите? Случайност? Или някой продължава да прикрива истината?


Уточнение: като говоря в статията за "вчера" и "тази сутрин" имам предвид времето в което е писан материала - това бе преди една седмица. Но дори и днес, 23 май 2016, положението не е много по-различно.


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Интернет мистерии - част IV




Интернет мистерии - част V




Човек намира снимка на НЛО на телефона си, която не помни да е снимал

22 май 2016

Вярвания за храни и напитки - масло

В Уексфорд Каунти, Ирландия има интересно народно поверие - че може да се сключи сделка с Дявола, която ще ти позволи да крадеш маслото на другите хора. Жертвите няма да могат да получат никакво масло от гюмовете си, колкото и да бъркат млякото. Сигурен признак, че някой е пострадал от това проклятие е, ако пред прага на къщата си намери малко масло или мазнина. Избавление може да се постигне като се вземе един зъбец от рало и се нагрее до червено в огнището. Това ще накара крадеца сключил сделка с Дявола да дойде в засегнатата къща и да се разкрие.

Явно в Средновековието маслото е било ценна стока, защото и в други части на Ирландия има подобни легенди. Една история разказва за свещеник, който си вървял по пътя, когато видял стара жена да събира утринна роса и да мърмори "елате всички при мен, елате всички при мен". Свещеникът на шега казал "а половината при мен, а половината при мен". Прибрал се у тях и забравил за случката. Скоро обаче разбрал, че в гюмовете му се е получило три пъти повече масло отколкото обикновено, а съседите му се оплакали, че нямат никакво масло. Едва сега осъзнал какво е станало. Сетил се за приказките, че вещиците използват росата, за да крадат маслото. Явно без да иска добрият поп също е станал част от прокобата. Той веднага раздал придобитото повече масло на съседите си. След това издирили старата жена. Тя имала само един стар козел, но къщата и била пълна с масло.

Източник


21 май 2016

Гората край Ориус в Испания

Ориус е селце в Каталуния, Испания. Намира се на около 50 минути път с автомобил от Барселона. За гората край селото се разказва, че е магическа. Според някои тя е обитавана от привидения. Други пък ще ви разкажат за старите легенди свързани с гоблини, чудовища и сборища на вещици.

Тръгнете ли по пътеките в гората, ще попаднете на много каменни фигури. Повечето обаче са издялани в настоящето от съвременни творци, на някои от тях дори има подписи - като на статуята на слон. Друг често срещан мотив са каменните глави подобни на тези от Великденските острови. На един камък има малка вратичка.

Има случаи на намирани останки от мъртви животни в гората. От това мнозина си правят извода, че на мястото са извършвани ритуали. Това може и да е вярно, но може животните да са умрели и от естествена смърт.




Източник

20 май 2016

Вярвания за храни и напитки - зеле

Според древните гърци зелето има странен произход. Някога един тракийски владетел на име Ликург ядосал бог Дионисий с това, че унищожавал свещените лозови насаждения. Затова Дионисий го приковал към едни лози. Ликург плачел за загубената си свобода, а сълзите му се превръщали в зелки. Тази легенда довела до това, че гърците често ядели зеле след като са препили, вярвали, че зелето и лозите (от които се прави вино и ракия) са врагове. Не знам дали това е свързано с днешната практика в България да се пие така наречената зелева чорба (зелев сок) при махмурлук, знам обаче, че наистина помага.

Йонийските гърци пък вярвали, че зелето е свещено растение и затова го включвали в обетите си. Това ме накара да си представя смешна картинка - някой положил ръка над зелка казва "заклевам се в това зеле, че ...".

В по-късна Европа се е вярвало, че зелето се използва от вещиците, за да летят. Една ирландска легенда разказва за градинар, който постоянно бил уморен. Това било защото бил омаян от една фея всяка нощ да лети върху зелево растение.

В Германия се разказва друга история - за един гладен човек, който решил да открадне зелките на съседа си на Коледа. Докато си пълнел кошницата, минал младенеца Исус, който пратил крадеца на Луната, заедно с откраднатите зелки. И досега е там.

Източник

Накрая една интересна рецепта:

Пълнена зелка с пилешко месо, картофи и тиквички

19 май 2016

"Русалките" на Япония

В японския фолклор има същества, които са наполовина риба, наполовина създания от сушата, приликите им с европейските русалки и сирени обаче свършват до тук. Така наречените "ningyo" са доста различни от красавиците от европейките легенди и като цяло им липсва хубост и грация. Макар да има рисунки като тази дадена по-долу, обичайният образ за японските русалки е доста грозен - земната част от тялото им не е на човек, а на маймуна.


В някои локални варианти "ningyo" дори нямат цял човешки / маймунски торс. При тях цялото тяло е на риба, единствено главата им е по-различна. Тя често пъти е гротескна, с остри зъби и рога. Вариантите познати като "amabie" и "amabiko" дори имат птича човка.


Тези същества се различават от европейските си "колеги" и "колежки" и по магическите си свойства. Докато сирените и русалките примамват хората с магическия си глас, "ningyo" имат съвсем други дарби. Някои могат да сменят формата си и да се превръщат в други създания. Сълзите им са перли, а някои от тях (в частност разновидността "amabie") могат да предсказват бъдещето. Веднъж едно такова същество дошло на брега и предрекло едновременно добра реколта и чума. То още казало, че за да избегнат епидемията, хората трябва да я изобразят точно на картина.


Освен това се е вярвало, че който яде месо от "ningyo" ще живее вечно или най-малкото ще има невероятно дълъг живот. Има много истории на тази тема, но най-известната е "Happyanku Bikuni" (800-годишната будистка). Веднъж един рибар хванал една "ningyo" и я сготвил. Поканил приятелите си на обяд, но те се досетили какво е това месо и се отвратили - не яли, макар че така са щели да получат дълъг живот. Единствено от месото яла 15-годишната му дъщеря. Тя спряла да расте повече. Живяла 800 години, станала будистка монахиня и дълго обикаляла света.

Днес в светилището Tenshou-Kyousha се пази мумия на същество за което се твърди, че е на "ningyo". За него дори има легенда. Това създание веднъж дошло при един принц, за да му разкаже историята си малко преди да умре. Някога то било рибар, който си позволил да лови риба в забранени за това води. Проклятието го застигнало и той се превърнал в "ningyo". Това било последното желание на съществото - принцът да построи храм в който да изложи тялото му като напомняне за това колко е свещен животът и, че не трябва да се убиват риби и животни в техните свещени места.



Източник

18 май 2016

Вярвания за храни и напитки - риба-тон

Днес в Европа и САЩ едва ли има нещо по-обикновено и невдъхновяващо от консерва с риба тон. Не така обаче стоят нещата за други народи свързани с морето. В Малдивите тази риба е на особена почит. Разказва се, че пръв я открил легендарният пътешественик Боду Ниями Такуруфану (Bodu Niyami Takurufanu).

При едно свое плаване корабът на Боду след 83 дълги дни стигнал до голямо черно коралово дърво на края на света. Внезапно ги връхлетели силни вълни и вятър. Имало опасност бурята да запрати кораба отвъд ръба на света, затова хората привързали плавателния съд към един от клоните на дървото. Виждайки страхът на екипажа, Боду се съгласил да отплават обратно, веднъж утихнат ли природните стихии.

На другата сутрин хората видели, че морето е утихнало, а наоколо плува огромна непозната риба. Боду надраскал изображението на рибата върху парче пергамент и прошепнал магически думи за да хване душата ѝ. Прибрал пергамента в бамбуков ствол. Пътувайки към вкъщи, корабът бил следван от пасаж непознати риби. Те дори скачали на палубата от време на време.

Скоро обаче пред мореплавателите се изпречили две големи скали. Боду разпознал, че това са щипките на кралицата-рак на морето. Тя била привлечена от пасажа риби. Боду извадил пергамента от бамбука и хвърлил скицата на рибата в морето. Пасажът заплувал към дълбините, а огромният рак го последвал.

Боду се прибрал на острова с празни ръце (поне така си мислил) и хвърлил празното бамбуково стебло в морето. То обаче привлякло рибите тон, които и до днес живеят около Малдивите и са предпочитана храна за местните хора.

Източник

17 май 2016

Индиански легенди за бели гиганти

При много индиански племена е имало легенди за бели гиганти още преди появата на европейците. На какво ли се дължи това?

Чокто

През 1899 Хорацио Бардуел Кушман написва книгата "History of the Choctaw, Chickasaw, and Natchez Indians". В нея се споменава за една легенда на племето Чокто, според която в земите на днешно Тенеси са живели високи бели хора наречени Нахуло, които били и канибали. Предците на индианците се сражавали с тях. Кушман обяснява, че по негово време с думата "нахуло" индианците наричат всички европейци, но някога тя се е отнасяла само за въпросните бели гиганти.

Команчи

През 1857 са записани разказите на един от вождовете на команчите.

"Много луни назад, живееше раса от бели хора, 10 стъпки висока и много по-богата и силна от бледоликите, които живеят сега. Те живели по цялата територия - от изгрева на слънцето до залеза му. Техните крепости издигнати върху върховете на планините, са защитавали техните оживени градове в равнините.

Те превъзхождали всяка друга нация съществува преди или след това, били сръчни, смели и войнствени. Властвали със силна ръка над земята, която били отнели от древните ѝ притежатели. В сравнение с тях днешните бледолики са като джуджета - и в изкуството и в оръжията им."

Индианският вожд завършил разказа си с това, че тези бели гиганти се възгордели и забравили какво значи милост. Великият дух ги изличил от лицето на земята и единствената следа от тях са могилите разпръснати тук там из равнината.

Навахо

Това племе също има легенда са бели гиганти, които имали минни технологии и доминирали запада. Били подчинили по-слабите племена и имали крепости из Америките. Те или били унищожени или се "върнали на небето".

Манта

През 1553 Педро де Леон записва легендите на това племе. Някога бели великани акостирали на брега на днешно Перу. Те пристигнали на лодки направени от тръстика и големи колкото кораби. Боговете изличили тези гиганти заради покварата им.

Паюти

В устните предания на това племе се говори за гиганти-канибали с червени коси, които живеели край пещерата в Невада, която днес е известна като Лавлок (на снимката). Интересното е, че във въпросната пещера действително са откривани човешки кости и поне няколко от тях били нагризани. Освен това са откривани и червени кичури, но това не е гаранция, че някога там са живели червенокоси хора. С времето черната коса може да почервенее.

Днес има една местна легенда, че през 1912 миньори открили странен артефакт. Дошли учени и го прибрали, а историята била потулена.


Източник

Е, от къде да се взели тези легенди? Едва ли всичко е било фантазии на индианци напушени с лулата на мира.

Сещам се за няколко обяснения. Може никое да не е вярно или истината да е комбинация от тях. Дали европейци са пътували до Америка преди Колумб? Дали тези легенди са спомен за викингите? В една от легендите се казва, че белите гиганти "са се върнали на небето". Дали не са били извънземни?

А може просто в някои индиански племена да са били разпространени определени заболявания като гигантизъм и албинизъм (липса на пигментация). В очите на другите индианци, те са изглеждали странно.

Последен вариант за който се сещам е много от легендите да са се появили след появата на европейските колонизатори и всъщност да се отнасят за тях. За първите истории в статията се казва, че са записани през 19 век. Дали тези митове не разказват за срещите на индианците с първите европейци през 16-17 век?

16 май 2016

Вярвания за храни и напитки - хляб

Исторически хлябът е играл екстремно важна роля в западна Евразия. Той е важна част от християнските и юдейските традиции. Християните го наричат „плътта Христова“. Когато евреите се скитали в пустинята, те били хранени с манна, хляб от небесата.

В Америка и Великобритания е имало поверие, че хлябът може да лекува редица болежки - от навяхвания през отоци до зачервено гърло. Това много прилича на вярванията свързани с картофа.

Източник

Допълнителна информация от Уикипедия:

Хлябът е тестено изделие, приготвено минимум от две съставки – брашно и вода, приготвено посредством изпичане или обработка с пара. Брашното, което се използва за приготвянето на хляб, се добива от различни зърнено-житни култури (обикновено пшеничено, ечемичено, овесено, царевично или ръжено). Хлябът може да се приготвя в различни форми и с добавка на различни съставки, пълнеж и добавки. Това създава допълнително разнообразие на видовете и използваните имена в различните части на света (над 500 вида хляб). Хлябът може да е от бял до черен, обикновен или формован и да съдържа добавки като домати, маслини, зърна от слънчоглед, тиква, пшеница, сусам, лен и други, както и масло, мляко, яйца и т.н.

В България той е символ на гостоприемство и по традиция официални гости се посрещат с хляб и сол, или с хляб и мед.

Думата хляб по всяка вероятност произлиза от праславянска дума *xlěbъ, заимствана от протогермански език (вероятно готски) *xlaiƀaz.

Приготвянето на хляб е едно от най-старите занимания, а самият хляб – един от най-старите продукти в човешката история. Първите сведения са от късната неолитна епоха. Първите хлебни изделия са най-вероятно под формата на изпечена зърнена каша, приготвена от едросмляно зърно и вода. Вероятно те са приличали на съвременната мексиканска тортиля (на испански – tortilla), индианските царевични питки, шотландските овесени питки или индийската инджера.


15 май 2016

Дали човекът-козел от Поуп Лик е взел поредната си жертва?

В САЩ има много истории за криптиди носещи името "човека-козел". Ето две статии разказващи за подобни легенди от Мериленд и Юта:

Легендата за човека-козел от Мериленд

"Човека-козел" от планините в Юта е идентифициран като ловец

Сега обаче ще стане въпрос за съществото населяващо Кентъки. За него съм писал тук:

10 по-малко познати американски чудовища и криптиди

Копирам текста:

Чудовището от Поуп Лик (Кентъки)

Още познат и като "човека-козел", за него се твърди, че се навърта около подпорите на железопътния мост в Поуп Лик Крийк.


Има множество градски легенди за неговия произход. Според едни това е деформиран човек, който е бил показван като атракция в пътуващ цирк. Той избягал от там и сега убива хора като отмъщение за лошото отношение. Според други - това е върнал се към живот в този образ фермер, който е правил сатанински ритуали с жертвоприношения на кози.

Има и различни легенди как точно убива жертвите си. Някои казват, че примамва случайно минаващите хора с гласа си точно преди да мине някой влак. Други твърдят, че ги напада с брадва. Има и такива, които казват, че видът на човека-козел е толкова ужасен, че това е достатъчно за един човек да умре от страх или да скочи от моста.

Тези легенди привличат множество търсачи на силни усещания. Властите са се принудили да поставят ограда там, за да ги спират, но хората намират начини да я преодолеят. В резултат на това има няколко смъртни случая - не е потвърдено, че за тях е виновен "човекът-козел".

*******************************

Да....има няколко смъртни случая, а вече са с един повече. Двойка любители изследователи на паранормалното са търсели легендарния криптид на моста. Вместо това жената е намерила смъртта си, блъсната от влак. Да си професионален изследовател на свръхестественото може на моменти да е много опасно. А да си любител изследовател може да е направо смъртоносно.

Снимки от мястото където се е случила трагедията:




Дали този злощастен случай е поредният удар на легендарното чудовище? Оцелелият приятел на жертвата не казва да са го видели преди трагедията да се случи, но пък мнозина разказват, че човекът-козел има способността да хипнотизира от разстояние и така попадналият под влиянието му стои на моста вместо да се дръпне, когато идва влак.

В края искам да добавя още една история относно произхода на човека-козел. Той не просто е избягал от пътуващ цирк, ами е бил превозван с влак към поредното представление в Канада. Точно на моста обаче влака бива ударен от светкавица и изродът избягва. От тогава се навърта наоколо, а освен него се забелязва и призрачен влак.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Орегон и Пенсилвания




Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Роуд Айлънд и Южна Каролина




Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Южна Дакота и Тенеси