31 октомври 2016

Фантомни фотографи

Днес е Хелоуин внимавайте какви хора срещата, особено ако искат да ви снимат....

Ирене, сега вече пенсионирана учителка, е имала доста странно преживяване през 70-те години на ХХ век докато е живяла в Пасадена, Калифорния. Точната година не помни - 1978 или 1979. В ранните часове на една утрин жената се събудила и изпитала натрапчиво желание да погледне през прозореца на спалнята си. Шокирана, тя видяла светло синьо овално НЛО да се рее във въздуха. То било с размерите на автомобил и изчезнало след няколко секунди в нощното небе. Ирене побягнала обратно към леглото си и си легнала ужасена. На следващата вечер странните неща продължили.

Някой почукал на вратата на Ирене. Това била бледа жена облечена в черно, която твърдяла, че работи за компания правеща снимки на къщи от въздуха. Фотографът им бил експерт, снимките се слагали в рамка и били много подходящи за окачване на стената във всекидневната. Ирене обаче имала чувството, че нещо не е наред. Интуицията ѝ не я излъгала. Жената предложила да покаже една от камерите с които правели снимките. В това няма много логика, ако искаш да "зарибиш" някой клиент, ще покажеш снимка на къща и ще кажеш "виж колко хубави снимки правим", а не "виж каква хубава ни е камерата".

Ирене все пак приела да види камерата. Странната жена отишла до черната кола паркирана на улицата, с която вероятно била пристигнала. Извадила камера от возилото, но вместо да я донесе, жената внезапно направила една снимка на Ирене. След това се метнала в автомобила и потеглила с пълна газ.

Ирене била сигурна, че тази случка има някаква връзка с наблюдението ѝ на НЛО от предишната нощ.

В своята книга "The Mothman Prophecies" изследователят на паранормалното Джон Кийл описва друг странен случай с фантомен фотограф.

Една дъждовна нощ през април (годината не се уточнява) човек от Охайо шофирал по Път 2 близо до Чиф Корнстолк Хънтинг Граундс, когато голяма черна маса се надигнала от гората и преминала над автомобила му. Уплашеният човечец натиснал педала на газта, но безформеното нещо продължило да го следва. След известно време го изпреварило и завило към реката.

След няколко месеца, в края на октомври се случило друго нещо странно. Една вечер човекът се прибрал у дома си и заварил крадец (поне за такъв го помислил). Натрапникът бил облечен целия в черно и стоял насред всекидневната. Собственикът на дома тъкмо се пресегнал към ключа за осветлението, когато онзи извадил фотоапарат и го заслепил със светкавицата. След това, докато мъжът си търкал очите, "човекът в черно" преминал най-спокойно покрай него и излязъл навън. Нищо не липсвало. Или "крадецът" тъкмо се бил вмъкнал или намеренията му са били други, а не да краде.

Източник


30 октомври 2016

Кикимора

Ден до Хелоуин, какво по-добро време да се запознаем с легендарната Кикимора.

Понякога, макар и доста рядко, се е случвало да употребявам думата Кикимора. Не съм знаел значението ѝ, но предполагах, че може да се ползва като вид лека подигравка или обида за жена ("тази пък кикимора какво иска"). Наскоро разбрах най-после какво значи тази дума. Интересно, кога ли и от кого ли съм я научил? Нямам никакъв спомен, вероятно още от ранно детство съм я чул от баба ми.

Кикимората е славянски женски демон, който има и други имена. В Полша, Хърватия и някои други страни понякога се нарича просто "мора" (дума, която често пъти значи и кошмар). В Сърбия е известна и като "нощник". На някои места е известна и като "мара" - тава име обаче не е напълно тъждествено с кикимората, която е изцяло лоша. Марата може и да е добра. Има предположение, че името кикимора идва от финладското “kikke mörkö”, което значи плашило.


Като цяло кикимората се свързва с лошите сънища и всички беди случващи се през нощта. И до днес някои жители на славянски страни като се събудят от кошмар през нощта, проклинат кикимората за това. Други я свързват със състоянието известно като сънна парализа - вярвало се е, че именно този демон сяда върху теб и ти пречи да дишаш.


Понякога обаче се явява и като вестител носещ лоши новини. В тези случаи хората чуват звук от въртящо се вретено - това е знак, че нещо лошо предстои.

Има различни легенди как се появява една кикимора. Според някои предания това са духовете на мъртвородени деца. Или пък на жена починала при раждане. Кикимората може да има лицето както на самата починала, но може и да изглежда като нейната майка и дори баба.


Марата е разновидност на кикимората, която понякога помага в къщната работа. Тя обаче също е способна на злодеяния. Марата обикновено има доста по-хубав вид от мората - прилича на младо красиво момиче. Тя се явява в сънищата на мъжете и се опитва да унищожи отношенията им с истинските жени. На жените също се явява на сън - показва съпрузите им като неверни мъже и посява съмнение.

Вярва се, че кикиморите се придвижват от стая в стая през ключалките на вратите. Затова хората са оставяли ключовете в ключалките или са натъпквали хартии в тях.

Никой не трябва да гледа този демон в очите, затова на децата им е казвано, ако са уплашени през нощта, да заровят глава във възглавницата.



В някои фолклорни предания (основно руските) кикимората се свързва с друг известен славянски демон - домовика (познат и като домовой). Споменавал съм за това фолклорно създание в други статии в блога. По принцип това е къщен дух, който помага в домакинството. Той обаче може да се ядоса и стане зъл, ако занемарим дома си.

Руснаците вярват, че кикимората е жената на домовика и че е горски дух. При тях има и друг вид кикимора - тя идва от блатата и е жена на Леши, друго митично създание. 


Вярвало се е още, че ако строите къща и не се отнасяте добре с майсторите, това ще привлече кикимора във вашия дом и после трудно ще се отървете от нея.

Кикимората е популярен образ. Руският композитор Анатолий Лядов има произведение за оркестър посветено на нея. В текста на творбата кикимората е свръестествено създание получило магическите си сили в планината. Тя е загадъчен образ идващ от древни времена и живеещ в кристална пещера.


Биологът Кирил Есков пък е нарекъл на кикимората един вид паяк открит от него (Kikimora palustris).

Източник

Радвам се, че дори и днес продължава да се говори за местните страшни същества, а не само за Слендермен и Кървавата Мери.


29 октомври 2016

Прокълнатата японска реклама

Само два дни до Хелоуин, продължавам със страшните статии.

През 1986 японската компания Kleenex пуска долната реклама, която рекламира кърпички. Във видеото е показана жена в бяло и дете-огре, а за музикален фон служи песента "It's a Fine Day" (Това е прекрасен ден) на Jane & Barton.



Почти веднага в телевизията и в самата компания започват да се обаждат хора с оплаквания от рекламата. Те искат тя да бъде свалена, защото са започнали да се чувства зле след като са я гледали. Дали за безпокойството им е виновна минорната песен или цялостното излъчване на рекламата, не е ясно.

Фирмата не спира рекламата още известно време. За сметка на това почти веднага се появяват и първите градски легенди свързани с видеото. Те твърдят, че детето от клипа е умряло веднага след снимките. След години ще се твърди, че целият снимачен екип е загинал при различни странни инциденти. За жената в бяло (актриса на име Кейко Матсузака) пък се твърдят различни и противоречиви неща - че е умряла, че е вкарана във психиатрия и дори че е забременяла с демонско дете. Нищо от това не е вярно, Кейко е жива и здрава, макар и вече да е на 64 години.

Някои хора твърдят, че всичко се дължи на песента, която била германско проклятие, няма значение, че е на английски. Има японци, които твърдят, че се е случвало да гледат рекламата късно през нощта и тогава гласа на певицата се е променял от младо сопрано в дрезгав старчески глас.

Вие как се почуствахте като изгледахте това видео? Пуснете си я отново точно в полунощ на Хелоуин.

Kleenex в крайна сметка спира рекламата и я заменя с друга (с дете ангелче), която също изглежда леко зловеща, но поне не предизвиква появата на такива градски легенди.



Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:





Популярен филм от 1994 обучаващ полицейските служители да разпознават сатанистите

28 октомври 2016

Странни човешки популации - част V

Тода

Планините Нилгири в южна Индия са дом на мистериозния народ Тода. Някои европейци описват вида им като наподобяващ древните гръцки статуи. Освен това носят дрехи увити около тялото по начина по който го правят шотландците. Езикът им се нарича Дравидиан. Ппрактикуват полигамия - жената се омъжва за всички мъже от дадена фамилия. Има много предположения за произходът им - от изгубено еврейско племе до наследници на кипърски гърци.


Незнайният предшественик

Днешните хора с изключение на негрите дължат два процента от генома си на неандерталците. Някои популации в Океания (като австралийските аборигени и коренните жители на Папуа Нова Гвинея) имат 4 процента генетична информация наследена от така наречения Денисов човек. Преди време обаче се появиха доказателства, че поне още един човешки подвид е дал гени на днешните хора. Става въпрос за хайделбергския човек появил се в Африка преди 500 000 години и разселил се в Европа и Азия.

Източник

27 октомври 2016

Котка (с. Черноглавци, Шуменско)

Продължавам със статиите посветени на наближаващия Хелоуин, а какво по-добро от една история от България. Тя е записана през далечната 1987 от фолклорист обикалящ селата на страната. Намерила е място в книгата "Невидими нощни гости" (издателство Наука и изкуство, 1994). В увода изрично се казва, че не можело демоните да се наричат "свръхестествени същества", защото не съществували реално тоест не са същества. Всичко било фолклорни измислици. За някои от описаните истории може да се приеме до голяма степен, че са такива, те приличат на приказка ("имало едно време в наше село змей"). Други обаче са се случили пряко на разказващия. Сигурен съм, че има нещо вярно в тях.

***************

Вечер, когато ходех на джамията, на връщане, покрай селото имаше много орехови дървета. И тогава месечината ту се гмуркаше в облаците, ту се скриваше, ту се появяваше. И кога погледнах към синура, видях една котка. А аз се движа по средата на пътя. Аз вървя, вървя и гледам с извърната глава, пък и по-нататък имаше едни храсти. Там имаше един разклон и още по-страшно става. И котката продължава да ме преследва отстрана на пътя. Аз вървя и котката продължава да върви странично. Ризата ми набъбна от пот и от страх. Точно на разклона се спря и насочи погледа си към мен. Добре, че беше в края на селото и там имаше лампи. Отидох си, но потта от мен тече. Жената пита:

- Какво ти става, защо си пребледнял?
- Не ме питай! Отвори вратата, пък после ще ти кажа!
- Ти си прекарал някакъв страх!
- Аз го прекарах, но мълчи сега! Дай да си лягаме!

На другия ден пак отидох в джамията и попитах старците, казах:

- Съседи, от толкова години работя в този район, такова чудо не ми е идвало на главата.

Те питат:

- Какво е станало?

Така и така, разказах случая с котката. Те ми отговориха:

- Вярно е, от едно време се появява такава котка, но тя не винаги излиза. Има си определено време, когато се появява, но пакости не прави.

Не го знам какво е, лъжа ли е, истина ли е, дявол ли е, но има страх.

26 октомври 2016

Странни човешки популации - част IV

Нашествениците от ледената епоха

Повечето учени вярват, че Европа е заселена на три вълни - първите ловци-събирачи, земеделците от Близкия Изток и хората от степите. Скорошно генетично изследване открива четвърта вълна. Около 14 500 преди н.е. нови нашественици от ловци-събирачи заменя предишните такива. Това се случва в края на последната ледена епоха, когато климата бързо се затопля. Мегафауната като мамутите и саблезъбите тигри изчезва.

Новата популация идва от топлия юг - Иберийския и Балканския полуострови. Изследването е проучвало ДНК на човешки останки на между 35 000 и 7 000 години. В днешния европейски геном липсва групата М, макар тя да е широкоразпространена в Азия и в двете Америки. Проучването е установило, че в ранните европейци я е имало, след това обаче дошли тези мистериозни нашественици.

Хазара

Хазара са третата по големина етническа група в Афганистан, но от векове са обект на преследване (дори и днес талибаните ги мразят). Те са шиити и имат доста източноазиатски черти. Анализът е установил, че те имат турко-монголски гени. Това подкрепя теорията свързваща ги с Ченгиз Хан. Хазара обаче имат и други гени и са подобни и на таджиките. Днес съставляват половината от населението на столицата Кабул.


Източник

25 октомври 2016

Опасна игра за Хелоуин: радиото на късмета

Продължавам с тематичните статии посветени на приближаващия Хелоуин.

Тази "игра" е малко по-безопасна от описаната преди време Дарума-сан, но отново не бих ви посъветвал да я пробвате, най-малкото е загуба на време. Насладете се на прекрасната крипипаста.

За този ритуал е необходим единствено мобилен телефон. Може да се проведе единствено в точно определено време от годината, точно така - по време на Хелоуин.

Изчакайте да стане 23:59 на 30 октомври (деня преди Хелоуин). Щом остане една минута до полунощ, излезте навън и отидете на предварително избрано усамотено място. Там начертайте с ръце кръг на земята и поставете в него телефона, който предварително сте сложили само на вибрация. Гледайте телефона без да премигвате, не отклонявайте погледа си. Гледайте го до 00:15 (петнадесет минути след полунощ на 31-ви).

Ако нищо не се случи, значи ритуалът не е успял (може би за добро). Приберете се у вас и се забавлявайте, все пак е Хелоуин.

Ако телефонът завибрира (някой ви се обажда), не вдигайте, това значи че ритуалът продължава. Изчакайте да спре вибрирането. Стойте там още известно време, ако нищо не стане, значи играта е свършила и отново може да се приберете у вас. Ако обаче получите СМС съдържащ телефонен номер, трябва да му се обадите. Сложете телефона си отново на звънене и наберете номера. Ако никой не вдигне, ритуалът не е успял, отивайте си. Ако някой вдигне, слушайте какво казва. Ако ви поиска адреса ви, дайте му го.

През следващите два дни (31-ви октомври и 1-ви ноември) си живейте живота, както обикновено. Бъдете добре отпочинал на 1-ви, защото ще ви се наложи да чакате до полунощ. Точно в 23:59 се ослушайте. Ако нищо не стане, значи ритуалът е прекратен, може да го пробвате отново следващата година, тази не се е получил. Вместо това обаче, може да се потропа на вратата ви. Отворете, няма да има никого, но ще има оставен малък пакет на земята. Внесете го вътре.

Отворете пакета, той трябва да съдържа малко радио и батерии за него. Сложете ги в апарата. Изчакайте 15 минути до 00:15. Настройте радиото на 11.1 АМ. Слушайте, дори и да не се чува нищо. В 00:25 ще зазвучи песен. Изслушайте я. Поздравления (или съболезнования) - ритуалът е успешен.

Наградата:

През следващите месеци ще имате невероятен късмет, но никога не спирайте радиото. Дори и когато не сте си у вас, не го спирайте, просто го оставете някъде включено.

Един ден обаче ще чуете как то заглъхва, батериите са се изтощили. Тогава БЯГАЙТЕ! Не че това ще ви спаси, но поне ще отложи за известно време краят. Накрая нещото ще ви хване. Все пак късметът, който досега сте имали през тези месеци не идва безплатно....

Източник

Дали и аз да не измисля българска "игра" за следващият Хелоуин :)

24 октомври 2016

Странни човешки популации - част III

Културата Ямна

Наричани и Ямная. Тази култура е съществувала в периода 3600–2300 г. пр.н.е., основно в района между реките Днестър и Буг, и планината Урал. Погребални могили от нея могат да се видят и на територията на България в Добруджа около границата с Румъния. Смята се, че те са първите опитомили коня. Ямна обаче са дали нещо много повече на човечеството - възможността да пием мляко. Преди тях, в бронзовата епоха 90 процента от европейците са имали непоносимост към лактозата в млякото. Ямная са имали мутирал ген, който е позволявал да консумираме животинско мляко без проблеми, явно са го предали и на други групи хора.


Индианците Дуаре (Duhare)

За първи път испанските откриватели попадат на това интересно племе през 1530. Тези индианци са по-високи от тях, имат червеникави коси, светли очи и си пускат бради. Дори отглеждат сърни и си правят сирене - нещо нетипично за което и да било друго индианско племе в Америка.

Една теория смята, че тези "индианци" са потомци на ирландски мореплаватели достигнали Новия свят много преди Колумб. Нещо повече - езикът на Дуаре действително има сходства с ирландската реч. Естествено, реномираните "експерти" отхвърлят тази хипотеза, те си настояват, че племето е с изцяло местен произход.

Не можах да разбера дали все още има хора в САЩ причисляващи се към тази странна популация. Май са унищожени / претопени. Нарочно ли?


Източник

23 октомври 2016

Няколко необичайни редки фобии

Статия в чест на наближаващия Хелоуин.

Давам английските наименования на фобиите.

Hendecaphobia

Страх от числото 11. Обикновено се поражда от ужасяващи събития случили се на дати в които го има - като 11-ти септември 2001 например (най-големите атентати в САЩ). Интересното е обаче, че често няма единадесетица в дадена дата, но хората пак ги е страх, защото сбора на другите цифри прави 11. Пример: цунамито в Индийския океан, което погуби 300 000 души, се случва на 26.12.2004. 2+6+1+2=11.

Ablutophobia

Страх от къпане, миене, чистене. За чистенето мога да разбера, нарича се "обикновен мързел" :D, ама за другите неща?! Все пак има и научно обяснение - примерно в детството ни сме паднали в банята и сме се наранили - това е една честа причина за развиването на тази фобия.

Animotophobia

Страх от емоции - всички или конкретни. Примерно някой може да го е страх от страха (който е емоция) или от тъгата. Други пък ги е страх от всички емоции (дори и положителните), защото като ги изпитват твърде често, те се притъпяват. Примерно ако всеки ден си радостен, накрая ти е все едно, че пак си радостен.

Deuterophobia

Страх от понеделниците.

Gelophobia

Страх от това да се смееш, да ти се смеят или от смеха по принцип. Хората страдащи от тази фобия изпитват безпокойство от комедиите, вицовете и дори невинните шеги. Обикновено се поражда от това, че някога са ти се присмели.

Ablutophobia

Страх от четенето. Може да има различни причини - като това да сме убедени, че всичко което четем не е истина. Ако страдате от тази фобия и сте прочели тази статия до края, значи целта е постигната - добре съм ви изплашил :) Па! Бу! Хепи Хелоуин :)

Източник

22 октомври 2016

Странни човешки популации - част II

Гуанчи

Гуанчите са коренното население на Канарските острови. Те са имали светли очи и руси коси, макар островите да се намират на едва 100 километра от брега на Африка. Общоприетата теория е, че са наследници на берберите живеещи в Мароко.

Според много учени гуанчите са имали най-запазена прилика в себе си така наречения кроманьонски човек (ранния хомо-сапиенс от европейския късен палеолит).

Испанците колонизират Канарските острови през 15-ти век и подлагат местното население на асимилация и изтребление. Днес не може да се каже, че са останали чисти гуанчи на островите (без испански примеси).


Китайските римляни

В северозападната част на Китай има едно селище чиито жители са известни със своите светли коси и очи и дълги носове, те определено не са типични китайци. Твърди се, че те са наследници на изгубен римски легион, който през 53 година пр. н.е. е изгубил битка с персийците и е бил принуден да бяха на североизток.

Скорошно генетично изследване показва, че 60 процента от генома на тези хора е кавказки. Не може да бъде доказана легендата, че са римски легион. Това обаче не пречи на китайските власти да лансират именно тази теория, за да привличат туристи. Дори мислят да построят римски колизеум в района.


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Малки мистерии: сибирското момиче от старите снимки

21 октомври 2016

НЛО и придобиване на черни очи

Има различни теории от къде са се появили така наречените "хора с черни очи" (и по-специално деца с черни очи). Дали този случай може да даде някаква яснота по въпроса?

Тази история е разказана от слушател обадил се в радио-шоуто "Coast to Coast AM".

"Бе 1-ви ноември 1980. Аз и чичо ми бяхме на лов в едно поле близо до гората. Тогава забелязахме светлина, която чертаеше четириъгълна форма в небето. Движеше се от ъгъл до ъгъл и си сменяше цвета. Веднъж бе червена, като се премести на следващия връх на четириъгълника бе синя, след това бяла, след това оранжева. Гледахме я около 10 минути след което светлината се премести в центъра на фигурата. В този момент мълния падна от небето, удари светлината и тя се раздели на четири светлини, които отлетяха.

Сякаш електричество премина през мен, дори космите на ръцете ми настръхнаха. Казах "какво бе това?" и погледах към чичо ми.

Той бе застанал напълно неподвижно, а очите му бяха станали изцяло черни. Хванах го за ръката и го разтресох. Той падне и след малко се свести, попита ме какво става. Не помнеше нищо от случката, и до днес не помни. Вместо това от онзи момент насетне чичо стана много религиозен.

Мисля, че НЛО-то или няколкото НЛО-та са чакали за светкавицата да ги зареди."


Аз лично не знам дали НЛО-то е било там, за да се зареди с енергия и хората случайно са станали свидетели на това и обекта / обектите са им повлияли по случайност. Не съм привърженик на това обяснение, мисля че НЛО-то е било там именно заради самите хора. Те са били подложени на експеримент. Целта е била да се види дали могат да "зомбират" / овладеят някого. Не случайно чичото не помни нищо, а очите му стават времено изцяло черни - той временно е бил "обсебен". След това обаче се е възстановил, а на другия човек, племенника му дори не е повлияло това с което са ги облъчвали съществата летящи в обекта (само е настръхнал от статичното електричество). Ако може да се вярва на свидетеля, случката се разиграва в началото на 80-те години на ХХ век, а "децата с черни очи" се появяват в края на 90-те и в началото на новия век. Явно на извънземните или който там лети с тези НЛО са им трябвали 20 години, за да усъвършенстват технологията и вече веднъж хванали някой земен човек, той завинаги става техен безволеви слуга. Това разбира се е само една моя дива теория, но нека се замислим....

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Поредни случаи на мистериозно загинали НЛО-изследователи

20 октомври 2016

Странни човешки популации - част I

Популация Y

Двете Америки са последните заселени от човечеството континенти (поне според официалната наука). Преобладаващото схващане е, че това се е случило преди 15 000 години и първите хора са достигнали тези земи през Беринговия пролив. Някои нови открития обаче оспорват това твърдение.

ДНК анализ на племе живеещо в Амазония е дал изненадващи резултати - генетично те са близки до австралийските аборигени и до коренните жители на Папуа Нова Гвинея. Тази аномалия е получила името "Популация Y".

Смята се обаче, че предците на това племе не са дошли в Америка с лодки, а отново са минали през Беринговия пролив, но по друго време.

Нещо още по-странно. През 2003 бразилски учени са били шокирани да открият полинезийска ДНК в кости останали от изчезналото племе Ботокудо.

Всичко това говори, че преселението на хора към Америка не е било единично явление, а се е случвало вълна след вълна.


Планинските хора Рамапу

На 30 мили извън Ню Йорк, в частта от Апалачите намираща се в Ню Джърси, живее мистериозна популация известна като планинските хора Рамапу. Мнозина са се опитвали да омаловажат техния странен произход наричайки ги цигани отдали се на кръвосмешение. Или пък албиноси - потомци на цирков артист. И до днес много хора мислят тези "бели индианци" за наследници на смесица от избягали роби, европейски наемници и проститутки от Карибите плюс малко индианска кръв.

Истината е, че те наистина заслужават да се наричат индианско племе - Рамапу Ленейп (Ramapough Lenape). Вярно е, че те са потомци на смесица от други етнически групи, но не на цигани и карибски проститутки, а на индианците от племето Ленейп и на роби избягали от холандските си господари (в добавка има и малко холандска кръв). Затова много от хората Рамапу имат холандски фамилии като на някогашните техни господари - Де Грут, Де Фрайс, Ван дер Донк и Ман. Други от този етност са взели фамилиите на известни нюйоркчани, за да скрият произхода си - те не са долюбвани както от белите американци, така и от другите индиански племена. През 1993 отрепката Доналд Тръмп дори казва "тези не ми приличат на индианци".


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Малки мистерии: кой е бил Кожарят?




Малки мистерии: кой е бил атлаският вампир?




Малки мистерии: Анджело Фатикони

19 октомври 2016

Пчели прояждащи скали и ползващи цимент

В пустинята Сан Рафаел в Юта, САЩ е открит интересен вид пчели (те са получили името Anthophora pueblo).

Това е първият известен вид пчели, които могат да дълбаят скалите и да си правят жилище в тях. Вярно, става въпрос за пясъчници, едни от най-меките скали, но пак си е забележително.


Има нещо дори още по-забележително. Всичките рояци на този вид са открити в близост до източници на вода. Оказало се, че пчелите носят водни капки в жилищата си и с тях правят нещо като цимент за укрепване на тунелите.

Източник

Това е вълнуващо откритие поне за мен. Не се и съмнявам, че има голям шанс след хиляди и милиони години, ако Земята не бъде унищожена до тогава, да се появят примерно вид мравки, които ползват железобетон и вид оси, които строят космически кораби...



ПОДОБНИ СТАТИИ:




Гърбатите китове по целия свят са започнали да спасяват животни от косатките




Арабските пустинни котки




Странна мравешка колония живее в изоставен атомен бункер

18 октомври 2016

Поверия за насекоми - водни кончета + гъсеници

В английския фолклор водните кончета са известни като "иглите на дявола", защото се е вярвало, че ако някой заспи край поток или река (обичайни местообитания за тези насекоми), те ще му зашият клепачите.

Идеята, че водните кончета са средства в ръцете на Рогатия се вижда и от наименованията им дадени на други езици. Немските им народни имена са Teufelspferd (Дяволско конче) и Wasserhexe (Водна вещица). На датски са известни като Fandens ridehest (Дяволски ездитен кон). На старошведски са се наричали Blindsticka (Ослепител) и направо се е вярвало, че не просто ще ти зашият клепачите, ами ще ти извадят очите.

В норвежката митология водните кончета са се свързвали с богинята на плодородието и любовта Фрея, може би защото две чифтосващи се насекоми са приличали на сърце.

Във фолклора на Америка се е вярвало, че те са "змийски доктори", понеже често водните кончета са виждани заедно със змии. Ако една змия биде разрязана на две, водното конче ще я зашие.


За гъсениците даденото описание не е много, затова реших да не го давам в отделна статия, а да го сложа тук.

В Америка по един вид гъсеници се е преценявало каква ще е зимата. Те са с черни и кафяви линии, колкото по-голяма е черната част, толкова по-лоша ще е зимата.

В Европа към се е смятало, че ще имаш лош късмет, ако докоснеш космата гъсеница. Може би това е свързано с факта, че тези гъсеници могат да причинят болка по голата кожа. Ако обаче хвърлиш гъсеницата през лявото си рамо, няма да имаш лош късмет.

Източник


17 октомври 2016

Радио кула предизвиква "паранормална" активност

Попаднах на нещо много интересно, което би могло да обясни поне някои случаи на полтъргайст и подобна паранормална активност.

Саквил е град намиращ се в канадската провинция Ню Брънзуик. Близо до него, на границата на тресавищата Тантрамар са се намирали няколко 120-метрови радио кули, издигнати още по времето на Втората световна война. Кулите са излъчвали многоезичните програми на Радио Канада Интернейшънъл (RCI) предназначено да достигне до целия свят, както и Радио Свободна Европа излъчвано по времето на Студената война.

Аманда Доун Кристи (Amanda Dawn Christie) е местен човек на изкуството. Тя, както и много други, е възхитена от региона и решава да заснеме кратък експериментален филм. Това и отнема 7 години и е споходена от не един и два проблема, освен това първоначалната ѝ идея за филма е съвсем друга. В началото Кристи мисли кулите да бъдат заснети като част от пейзажа и да се акцентира върху панорамата на района. Това обаче се променя, когато започва да чува странни истории от съгражданите си.


Снимките на филма започват през 2009. Артистката решава да си направи малко аматьорско радио в основата на което е желязна тръба от държалка за тоалетна хартия. Почти веднага тя улавя радио предаване на италиански (кулите излъчват многоезична канадска програма). Жената е впечатлена от това, но скоро разбира, че преживяването ѝ въобще не е уникално. Много хора в радиус от 50 километра са улавяли радио излъчвания от техните домашни уреди като хладилници, тостери, дори от кухненските мивки са се носели гласове. Това променя първоначалният план на Аманда, сега тя решава филмът да е посветен на преживяванията на съгражданите ѝ, лентата получава и подходящото заглавие "Spectres of Shortwave" (Призраци на къси вълни).

Постепенно се разпространява мълвата, че Аманда Кристи снима филм и хора започват да я спират на улицата или в супермаркета и да и разказват за собствените си преживявания. Оказва се, че много деца са се страхували да остават сами в къщите си, защото примерно са чували гласове от мазето и са мислили, че това е дух или демон. В някои къщи лампите и електрическите уреди са светвали и угасвали сами. Има дори хора, които твърдят, че радио излъчванията са им влияели на сънищата - започнали да сънуват на "други езици", каквото и да значи това.

Междувременно случайно или не Аманда Кристи започва да е преследвана от всякакви проблеми. Тя закупува оборудване на стойност 20 000 долара, което заснема филми на стандартна 35 мм лента. Само 6 месеца по-късно тази технология е масово изоставена и зарязана от Холивуд и на практика всички по-големи и по-малки производители на филми. Всичко живо се насочва към дигиталните филми. В Канада едно след друго затварят студиата, в които може да се редактира 35 мм филм. Кристи е изправена пред опасността да заснеме нещо, което после да няма къде да обработи. Не стига това, ами властите обявяват, че смятат да закрият и дори разрушат кулите през 2014. Времето на Аманда изтича.

Все пак тя се справя със задачата. Когато ходи до магазина, винаги си носи аудио-рекордер, за да запише всяка история, която някой човек е готов да и разкаже, освен това преминава на цифрова видео техника, а в свободното си време обикаля с камера блатата около кулите (често посред нощ). Дори успява да си издейства разрешение от властите да изкачи една кула.

Миналият месец септември филмът на Аманда Кристи е бил представен на филмовия фестивал Atlantic Film Festival в Халифакс, Канада. Бих го изгледал с интерес, ако ми попадне.

Ето днес какво е останало от контролната зала на кулите:


Източник

Малко размисли от мен. Мога да приема историите за това, че от железните кухненски мивки са се чували гласове и за това е било виновно радиото. По-трудно ще повярвам, че радиовълните са виновни за самоволното светкане и гаснене на лампите. Дали все пак някои от случаите не са били истинска паранормална активност прикрита зад тривиалното обяснение? Ще ми се да разбера дали има нови подобни случаи на гласове и изключващи се уреди след 2014 г., когато кулите са спрели да действат. За жалост в оригиналната статия не се казва нищо по въпроса, нейния акцент е поставен върху филма на Аманда Доун Кристи, а не върху историите, които той описва.

Друго което трябва да напомня. Историите с полтъргайсти датират от много преди изобретяването на радиото, така че нека скептиците да не бързат да се радват, че са открили обяснение за този свръхестествен феномен.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Марианската дълбока мрежа

16 октомври 2016

Поверия за насекоми - комари

Не е изненада, че много от народните поверия свързани с комарите са за това как тези досадни насекоми да бъдат прогонени. Вярвало се е, че ако изядеш някакъв зелен зеленчук на Велики четвъртък, това ще прогони комарите далеч от теб за цяла година. Също и ако по време на жътва си направиш легло върху нова купчина сено, комарите няма да те хапят тази нощ.

В западна Африка има една приказка за комарите, които жужат край ушите ти. Някога Ухо била красива жена и всички животни искали да се оженят за нея, включително и комарът. Той поискал ръката ѝ, но тя казала, че няма да се ожени за някого, който живее едва една седмица. От тогава комарът жужи на ухото и казва "тук съм, не съм умрял".

Не всички поверия обаче се базират на нечии измислици и това е една от причините да ги чета с такъв интерес. В средата на 19-ти век британските колонизатори пристигнали в Сомалия, те отхвърлили като местни суеверия разказите, че маларията се разпространява от комарите. Платили висока цена за тази си арогантност.


Източник

15 октомври 2016

Кълбовидните мълнии - портали към други светове?

Кълбовидните мълнии са толкова загадъчен феномен, че с право научната общност е объркана. Учените ту обявяват, че са разгадали мистерията, ту заявяват, че кълбовидни мълнии въобще не съществуват.

Друга статия по темата:


Може би невъзможността на наука да обясни напълно този феномен се дължи на избрания подход. Смята се, че кълбовидните мълнии са сродни на обичайните светкавици и имат изцяло електрически характер. Дали обаче не са нещо съвсем различно?

Ето какво странно поведение е наблюдавано при кълбовидните мълнии:

- Могат да се движат независимо от въздушните течения, примерно успоредно на летящ с висока скорост самолет, макар че силните ветрове би трябвало да отвеят всичко назад.

- Могат да минават през стени и прозорци.

- Понякога не причиняват никакви щети, а друг път щетите са огромни.

- Изглежда връзката между видимите характеристики (големина, цвят и т.н.) и излъчваната енергия е малка или направо никаква.

Затова Питър Стърок, професор в университета в Станфорт, излага нетипична теория - кълбовидните мълнии са портали към друго "пространство", през които тече енергия. Нещо като електрическите контакти в домовете ни - те не са източникът на енергията, токът идва от някоя ел. централа на стотици километри.

Думите на Стърок звучат логично - няма известен метод, чрез който електричеството да може да се складира във въздушна среда, следователно енергията на кълбовидните мълнии трябва да идва от някъде другаде. По никакъв начин обаче не виждаме мълниите да са "закачени" към нещо. Тогава остава варианта енергията да идва от друго "място" и мълнията да е нещо като портал.

Тази теория повдига нови интересни въпроси, ако се окаже вярна. Къде е това "друго място"? В отдалечена част на нашата галактика? Направо в друго измерение? И само ток ли може да минава през мълнията-портал? Дали няма да се изсипят някакви същества през нея?

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Мохамед Али и паралелните вселени




Предсказания за бъдещи технологии - част IV




Предсказания за бъдещи технологии - част V